РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. *, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205285 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ИВ. Г. ДР. с ЕГН: **********, адрес:
гр. *, ул. „*” № 9, ет. 8, чрез адв. * от АК-*, срещу Наказателно постановление №
*/05.11.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР-гр.*, Сектор „Пътна полиция“, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 3, т. 5,
пр.1 от ЗДвП е наложено наказание – глоба в размер на 30 лева и за нарушение по чл. 174,
ал.3, пр. 1 ЗДвП на основание същата разпоредба е наложено наказание – глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се,
че са допуснати нарушения на процесуалния закон при изготвяне на АУАН и НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. *-БАК, който подържа жалбата. Посочва се, че жалбоподателят
законосъобразно е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол.
Административно - наказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН, като видно от разписката на НП същото е връчено на 11.11.2021 г., а
жалбата е депозирана на 15.11.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.10.2021 г., около 22:15 часа, свидетелят И. С. Т. бил на работа като пазач на
строителна техника в района на бл. 15 и блок 9 на бул. „*“ в гр. *. Същият стоял в
автомобила си, когато забелязал две лица да излизат от блок 9 и да влизат в паркиран
наблизо лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № *. Двете лица били свидетелят Д.А.С. и
1
жалбоподателят И.Д., чиято собственост бил автомобилът. Св.С. и жалбоподателят си
говорили помежду си в автомобила без Д. да го запалва. След около петнадесет минути до
тях спрял патрулен автомобил, в който били свидетелите Ат. Ив. В. и Ж. Ст. Ст..
Последните пристъпили към проверка на паркирания автомобил. Тъй като се усъмнили, че
Д. е употребил алкохол, извикали за съдействие екип на Сектор „Пътна полиция“, а също
така и други колеги за съдействие. От страна на Сектор „Пътна полиция“ пристигнал екип, в
който бил и свидетелят П. Ат. М., който поканил Д. да бъде тестван за употреба на алкохол.
Д. отказал, като също така и му били поставени белезници, тъй като не изпълнявал
полицейските разпореждания. Малко след това на Д. му прилошало като му била оказана
първа помощ, след което екип на ЦСМП го отвел в МБАЛ-*. Там Д. отново отказал да даде
кръвна проба за анализ. Бил издаден талон за изследване № 0069847, който Д. отказал да
подпише и получи.
Във връзка с горното св. М. съставил АУАН с бланков № 441624, срещу
жалбоподателя за извършени от него нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
който жалбоподателят отказал да подпише, което било надлежно удостоверено с подписа на
свидетел.
Въз основа на АУАН-а на 05.11.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като били наложени съответните
наказания.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Най-съществени за изясняване на фактическата обстановка са
свидетелските показания. Поначало, показанията на абсолютно всички свидетели са
вътрешно логични и последователни, като от техният анализ се очертават две версии.
Първата е, че жалбоподателят е управлявал автомобила си, като е бил настигнат и спрян за
проверка, след което е последвал неговия отказ, която версия се поддържа от свидетелите В.
и С.. Другата версия е, че жалбоподателят се е намирал в автомобила си без да го е
управлявал, при което е била извършена проверка от полицейските служители. Тази версия
се поддържа от свидетелите Д.а, С. и Т.. Съдът кредитира показанията именно на тази група
свидетели, като основният мотив за това е, че ако за св. В. и С. може да съществуват
съмнения за заинтересованост предвид служебното им положение, а за свидетелите С. и Д.а
могат да съществуват такива съмнения, предвид близките им отношения с Д., то за
свидетеля Т. липсват каквито и да е било индиции, че същият е заинтересован. Нещо повече,
същият е бил посочен като очевидец в изготвената от св. С. докладна записка, т.е. няма
съмнение, че същият действително е присъствал на място. При липсата на съмнения за
заинтересованост, съдът кредитира именно показанията на този свидетел, които подкрепят
изложеното от С. и Д.а.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
2
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Неоснователен е доводът, че не е
бил връчен талон за медицинско изследване, тъй като е надлежно удостоверено с подписа на
свидетел, че жалбоподателят е отказал да получи същия.
Въпреки това съдът намира, че постановлението е материално незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от
ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от приложения по делото
талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен -
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.
За да е налице съставомерност обаче е необходимо и лицето да има качеството
„водач“ в момента на отказа. Както е прието в Решение № 64 от 25.01.2016 г. на АдмС - *
по к. а. н. д. № 2295/2015 г. - нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е административно
наказателна и следва да се прилага според точния и тесен смисъл, вложен от законодателя.
Задължението на водача на МПС да бъде тестван с техническо средство за употреба на
алкохол осигурява контрол върху спазването на забраната, регламентирана в чл. 5, ал.3, т.1,
предл. първо от ЗДвП, а именно да не се управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол. Тази цел не може да бъде постигната след като е изминал дълъг
период от време след преустановяване управлението на МПС. Във всеки конкретен случай
следва да се преценява дали все още съществува задължението по чл. 174, ал.3, предл. първо
от ЗДвП с оглед определението по §6, т.25 от ДР на ЗДвП, тъй като субект на отговорността
по тази норма е именно и само водачът на МПС.
Съобразявайки горните принципни положения, съдът счита, че преценката на АНО,
че към момента на покана за тестване с техническо средство, жалбоподателят е бил „водач”
по смисъла на закона, е неправилна. От доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят се е намирал в автомобила си заедно със свидетеля С., за да говорят, но
автомобилът не е бил стартиран. Действително, съгласно т.2а на ППВС № 1/1983г.
понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой
или в движение. Това обаче не означава, че всеки път когато едно лице е в какъвто и да е
физически контакт с МПС, придобива качеството водач по смисъла на ЗДвП. Следва всеки
случай да се преценява конкретно, като в настоящия липсват каквито и да е доказателства,
че от страна на жалбоподателя са извършвани действия, които да се окачествят като
управление. МПС е било използвано от Д. и Стеранджалиев единствено като място, в което
да бъде проведен разговор. Действията на жалбоподателя и обстоятелството, че
автомобилът не е бил запален са били наблюдавани от св. Т., който е категоричен, че около
петнадесет минути след като Д. и С. са влезли в автомобила на Д., е дошъл полицейски
автомобил до тях. Т. посочва и че преди Д. и С. да влязат в автомобила, последният е бил
3
паркиран на място. Иначе казано, не се установява по никакъв начин жалбоподателят да е
управлявал МПС, поради което и към момента на проверката не е имал качеството „водач“.
С оглед на това за него не е съществувало задължението по чл. 174, ал.3 ЗДвП и неправилно
отказът му е бил санкциониран.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, извършеното от Д. не покрива признаците
на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени в тази част.
По същия начин, не се установява да има извършено нарушение по чл. 6, т .1 от ЗДвП,
тъй като не се установява Д. да е управлявал изобщо автомобила си преди началото на
полицейската проверка. Поради това и няма как да има нарушение, чието изпълнително
деяние да се изразява в навлизане на място, забранено за МПС.
С оглед гореизложеното, постановлението следва да бъде изцяло отменено като
материално незаконосъобразно.
На основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 190, ал. 1 НПК разноските за пътни разходи на св.
М. в размер на 6,51 лева, които са били изплатени от бюджета на съда остават в тежест на
органа, който ги е направил.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 34), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая обаче претендираното възнаграждение отговаря на минималния законов размер,
следва да бъде присъдено в поискания размер. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди ОДМВР-* да заплати сторените в настоящото производство разноски по
съображенията, изложени по-горе.
Така мотивира, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */05.11.2021г., издадено от Началник група
към ОДМВР-гр.*, Сектор „Пътна полиция“, с което на ИВ. Г. ДР. с ЕГН: **********, адрес:
гр. *, ул. „*” № 9, ет. 8, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр.1
от ЗДвП е наложено наказание – глоба в размер на 30 лева и за нарушение по чл. 174, ал.3,
пр. 1 ЗДвП на основание същата разпоредба е наложено наказание – глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
4
ОСЪЖДА ОДМВР-* да заплати на ИВ. Г. ДР. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*”
№ 9, ет. 8, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси, като
по отношение на АНО препис да се връчи както на ОДМВР-*, Сектор „Пътна полиция“,
така и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с ОТДЕЛНО съобщение на Началник група към ОДМВР-*,
Сектор „Пътна полиция“ (предвид измененията в ЗАНН, относно легитимацията на
наказващия орган).
Вярно с оригинала: Д.Б.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5