№ 18
гр. Бургас , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500160 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 416/04.12.2020 год. по гр.д.№ 268/2019 год. по описа на Бургаския
окръжен съд са отхвърлени предявените главни искове от ДМ. Г. П., гражданин на Р. Ф.,
роден на **** г., с адрес Р. Ф., гр. Л., М. област, ул. К., дом № *, квартира *, О. Ю. П.,
гражданка на Р. Ф., родена на **** г., с адрес Р. Ф., гр. М., ул. В. ш., дом *, корпус *,
квартира * и И. Д. П., гражданин на Р. Ф., роден на **** г., с адрес Р. Ф., гр. Л., М. област,
ул. К., дом № *, квартира *, срещу И. В. Ж., гражданка на Р. Ф., родена на **** г. в гр. М., с
адрес Р. Ф., гр. М., ул. А. А., дом *, квартира *, за обявяване на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 52 по нотариално дело № 499 от 17.08.2018г. на нотариус К. Л., с район
на действие БРС, за нищожен поради липсата на съгласие относно продажната цена.
Прогласена е недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52 по
нотариално дело № 499 от 17.08.2018г. на нотариус К. Л., с район на действие БРС, поради
сключването му в нарушение на забраната по чл. 38, ал.1 от ЗЗД поради липсата на
съгласие пълномощникът да договаря с представлявано от него лице, по предявените
евентуални искове от ДМ. Г. П., гражданин на Р. Ф., роден на **** г., с адрес Р. Ф., гр. Л.,
М. област, ул. К., дом № *, квартира *, О. Ю. П., гражданка на Р. Ф., родена на **** г., с
адрес Р. Ф., гр. М., ул. В. ш., дом *, корпус *, квартира * и И. Д. П., гражданин на Р. Ф.,
1
роден на **** г., с адрес Р. Ф., гр. Л., М. област, ул. К., дом № *, квартира *, срещу И. В. Ж.,
гражданка на Р. Ф., родена на **** г. в гр. М., с адрес Р. Ф., гр. М., ул. А. А., дом *, квартира
*.
Прието е за установено по отношение на И. В. Ж., гражданка на Р. Ф., родена на
**** г. в гр. М., с адрес Р. Ф., гр. М., ул. А. А., дом *, квартира *, че ДМ. Г. П., гражданин на
Р. Ф., роден на **** г., с адрес Р. Ф., гр. Л., М. област, ул. К., дом № *, квартира *, О. Ю. П.,
гражданка на Р. Ф., родена на **** г., с адрес Р. Ф., гр. М., ул. В. ш., дом *, корпус *,
квартира * и И. Д. П., гражданин на Р. Ф., роден на **** г., с адрес Р. Ф., гр. Л., М. област,
ул. К., дом № *, квартира *, са собственици на недвижим имот с идентификатор
67800.10.702.5.4 по КККР на гр. С., представляващ жилище-апартамент, находящ се в гр. С.,
в местността М., бл. *, ет. *, ап. *, при граници съседни самостоятелни обекти в сградата на
същия етаж с идентификатор 67800.10.702.5.5, 67800.10.702.5.22, под обекта
67800.10.702.5.14, 678000.10.702.5.1 и над обекта 67800.10.702.5.7 по КККР на гр. С..
Осъдена е И. В. Ж. да предаде на ДМ. Г. П., О. Ю. П. и И. Д. П. владението на
описания по-горе имот.
Осъдена е И. В. Ж. да заплати на ДМ. Г. П., О. Ю. П. и И. Д. П. сумата от 2032
лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Срещу решението в частите, с които исковете са уважени е постъпила въззивна
жалба от И. В. Ж., гражданка на Р. Ф., родена на **** г. в гр. М., с адрес Р. Ф., гр. М., ул. А.
А., дом *, квартира *, чрез процесуални представители адв.Д.Б. и адв.Е.П.. Твърди се, че
решението в обжалваните части е недопустимо. От една страна се твърди недопустимост
поради произнасяне на съда по непредявен иск. Сочи се, че според заявения петитум на
облигационната претенция е поискано обявяването на процесния договор за покупко-
продажба за нищожен поради липсата на уговорка пълномощникът да договаря сам със себе
си или с представлявано от него лице, по смисъла на чл.38 от ЗЗД, а съдът в отклонение от
предявения иск е прогласил недействителността на договора. Твърди се, че търсената от
ищците защита е за прогласяване на изначална и пълна нищожност, а произнасянето на съда
относно висяща недействителност на договора, предполага възможността за неговото
саниране и е различно от поисканото. Изложени са подробни съображения за недопустимост
на решението в обжалваната част по исковете предявени от ищеца И. Д. П. като се твърди,
че процесуалният представител адв.М., която е предявила искове от негово име не разполага
с валидна представителна власт да извършва действия по делото от негово име. Извън
възраженията за недопустимост се твърди неправилност на решението в обжалваната част
като постановено при нарушение на производствените правила, при необоснованост и
нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е разпределил върху
ответницата доказателствената тежест относно оспорването на истинността на
пълномощното представено с исковата молба по делото за упълномощаването на И. Г. от И.
Д. П.. Твърди се, че пълномощното е частен документ подписан от ищеца, поради което той
2
носи тежестта на доказване относно неистинността му, като ответницата не разполага и с
възможността да се снабди от Р. Ф. с документи относно валидността на нотариалното
удостоверяване на подписа на упълномощителя. Сочи се, че ищците не са отговорили на
въпроса как се е появило оспореното пълномощно при изповядване на нотариалната сделка.
Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната пълнота, като
необосновано е игнорирал сочените от свидетелите А. и Г. обстоятелства, че последният е
получил пълномощните за сключване на сделката от ищците ДМ. Г. П. и О. Ю. П., като
ищците отлично са били запознати от кого и при какви условия ще бъде сключен договора.
Сочи се, че не е придадена необходимата тежест на фактите, че ищецът Д. след сключване
на сделката е следвало да предаде нотариалния акт на ответницата, както и, че съгласно
приетите по делото разписки той е получил плащанията на цената и е нямал никакви
претенции към ответницата във връзка с покупко-продажбата на имота. Сочи се, че не е
обсъден факта, че за периода след 12.08.2018 год. таксата за поддръжка на комплекса, в
който се намира процесния имот е заплащана от ответницата. Направен е извод, че поради
необсъждането на всички относими факти и обстоятелства решението е необосновано.
Твърди се, че съгласието по чл.38, ал.1 от ЗЗД може да бъде дадено и с конклудентни
действия, а също – може да бъде изведено и от предоставената с пълномощните възможност
пълномощникът да договаря по собствена преценка условията за сключване на договори
касаещи процесния имот. Сочи се, че пълномощните са били приети за редовни и от
нотариус К. К., която незнайно защо в обжалваното решение е записана с имената К. Л.
/относно името на нотариуса е извършена последваща поправка на очевидна фактическа
грешка/. Твърди се, че след като прехвърлителната сделка в полза на ответницата не е
нищожна, ищците не са доказали собственост върху процесния имот, поради което
неправилно е установена собствеността им върху него и ответницата е осъдена да им
предаде владението му. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за
присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Явна е волята на жалбоподателката
за отхвърляне от въззивния съд на предявените срещу нея искове. Представени са за
сведение на съда копия от решения на ВКС.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни ДМ.
Г. П., О. Ю. П. и И. Д. П., чрез процесуален представител адв.З.М.. Изложени са
съображения за неоснователност на възраженията на ответницата и правилност на изводите
на съда. Сочи се, че доказателствата са преценени правилно от окръжния съд, според
тяхната относимост, а свидетелските показания на свидетелите ангажирани от ответницата
не разкриват знанието им за действителните отношения между страните във връзка с
процесната сделка. Повторени са твърденията изложени в исковата молба за фактите и
обстоятелствата по предявените искове относно пороци на сключената сделка, сочи се, че е
опровергано твърдението на ответницата, че ищецът Д. П. е присъствал при изповядване на
сделката от нотариуса. Поддържа се твърдението, че сделката спрямо третия ищец - син на
първите двама, за неговата 1/3 ид.ч. е недействителна поради липса на представителна власт,
тъй като по делото е установено, че представеното по нотариалното дело пълномощно е
3
неистинско. Твърди се неоснователност на възражението за липсата на представителна власт
на адв.М. за този ищец по делото. Сочи се, че последно представеното по делото
пълномощно отговаря на изискванията на чл.33 от ГПК и не е оспорено от насрещната
страна. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за
присъждане на съдебните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица- надлежно упълномощени
процесуални представители на ответницата по делото, срещу акт на първоинстанционния
съд който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваната част, след отхвърляне на главните искове предявени от
трима ищци при условията на субективно съединяване, Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по заявените като първи евентуални искове за прогласяване на порока на сделка
поради неспазване на чл.38, ал.1 от ЗЗД и по кумулативно съединените с него искове по
чл.108 от Закона за собствеността.
С определение № 100153/17.02.2021 год. по в.гр.д.№ 69/2021 год. по описа на
Бургаския апелативен съд е прекратено производството по гр.д.№ 69/2021 год. по описа на
Бургаския апелативен съд и делото е върнато на Бургаския окръжен съд за отстраняване на
очевидна фактическа грешка в решение № 416/04.12.2020 год. по гр.д.№ 268/2019 год. по
описа на Бургаския окръжен съд.
С решение № 260121/24.02.2021 год. по гр.д.№268/2019 год. по описа на Бургаския
окръжен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
416/04.12.2020 год. по гр.д.№ 268/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, като на ред
втори от диспозитива на решението, отгоре-надолу, вместо както в диспозитива на стр.7 от
решението на ред четвърти отдолу-нагоре и на стр.8 от решението на ред първи отгоре-
надолу, вместо „К.“ да се чете фамилното име на нотариуса „Л.“. С решение №
260175/09.03.2021 год. по гр.д.№268/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260121/24.02.2021 год. по
гр.д.№268/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, като на ред трети от диспозитива
на решението, отдолу- нагоре, вместо“Л.“ да се чете фамилното име на нотариуса „К.“.
Посочените по-горе решения за поправка на ОФГ са влезли в сила, след което делото
е изпратено на настоящия съд за произнасяне по постъпилата въззивна жалба.
Бургаският окръжен съд е сезиран с искова молба, уточнена с три последващи молби
- л.25, л.30 и л.37, подадена от ДМ. Г. П., гражданин на Р. Ф., роден на **** г., с адрес Р. Ф.,
гр. Л., М. област, ул. К., дом № *, квартира *, О. Ю. П., гражданка на Р. Ф., родена на ****
г., с адрес Р. Ф., гр. М., ул. В. ш., дом *, корпус *, квартира * и И. Д. П., гражданин на Р. Ф.,
роден на **** г., с адрес Р. Ф., гр. Л., М. област, ул. К., дом № *, квартира *, срещу И. В.
Ж., гражданка на Р. Ф., родена на **** г. в гр. М., с адрес Р. Ф., гр. М., ул. А. А., дом *,
квартира *. След уточненията става ясно, че при условията на активно субективно
4
съединяване са предявени множество обективно кумулативно и евентуално съединени
искове:
1. Облигационни искове относно договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, том 4, рег.
№5802, дело № 499 от 17.08.2018 год. на нотариус № 248, К. К., с район на действие БРС:
-/л.30 гръб/ главен облигационен иск за обявяване на договора за нищожен поради
липса на съгласие между продавачите и техния представител за продажната цена, и
- евентуални искове за нищожност на договора:
-поради липсата на надлежно упълномощаване, предвид липсата на уговорка
представителят да договаря сам със себе си или с представлявано от него лице
-поради уговаряне между пълномощника и продавачите във вреда на
представляваните.
В условията на евентуалност при липса на нищожност на целия договор и отхвърляне
на който и да е от горепосочените искове е направено искане за обявяване на нищожност
спрямо третия ищец за неговата 1/3 ид.ч. от собствеността върху процесния имот,
поради липса на представителна власт за представителя./л.30 гръб/
- евентуален иск за разваляне на договора поради неплащане на цената /л.3 гръб,
л.25/
2. С облигационните искове е обективно кумулативно съединен и иск за
собственост за приемане на установено, че ищците са собственици на посочения в
нотариалния акт недвижим имот с идентификатор 67800.10.702.5.4 по КККР на гр. С., както
и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху имота.
Ищците твърдят, че са придобили процесния имот през 2014 год., а през 2018 год. са
решили да го продадат. Твърдят, че с ответницата са договорили цена за продажба на
процесния имот в размер на 108 000 евро, като първите двама упълномощили И. Г. да ги
представлява по сделката, но третият ищец - И.П. не го е упълномощавал, тъй като
представеното пред нотариуса пълномощно не е подписано от него и не е заверено от
отразения в него руски нотариус. През есента на 2018 год. разбрали, че представителят Г.,
отразен като представляващ тримата ищци, в качеството му на представляващ и
ответницата, е извършил разпореждане с процесния имот от името на тримата ищци в полза
на ответницата чрез покупко-продажба за сумата от 30 000 евро. В исковата молба ищците
твърдят, че не са получили продажната цена, поради което е налице неизпълнение на
договора от страна на купувача и същият следва да бъде развален – първоначално искът за
разваляне на договора е бил главен, но след уточнението е предявен като последен
евентуален иск. Ищците твърдят, че не са упълномощавали Г. да продава имота им на
5
толкова ниска цена, нито да договаря сам със себе си или с друго лице, което също
представлява, поради което е налице нищожност на сделката на посочените по-горе
основания. Твърдят също, че пълномощното от И.П. за упълномощаване на представителя Г.
за разпореждане с имота е неистинско. Поради пороците на извършената продажба, твърдят,
че на са изгубили собствеността върху процесния имот, молят да бъде установено, че те са
негови собственици, като бъде осъдена ответницата да им предаде владението върху имота,
поддържат исковете, ангажират доказателства.
Ответницата оспорва исковете, твърди, че първият ищец лично е подготвил
документите за сделката, присъствал е при изповядването й пред нотариуса и е посочил на
пълномощника каква точно цена да бъде вписана в нотариалния акт, лично е заплатил
разноските и нотариалните такси, поради което са неверни твърденията на ищците, че били
изненадани от продажбата. Твърди, че лично ищецът Д. е предал на пълномощника Г. три
броя пълномощни, включително и от името на своя син - Илья, както и 6 бр. декларации, а
липсата на упълномощаване за третия ищец не е доказана. Сочи, че през 2013 год. е
закупила от ищците съседен имот при същите условия на представителство на страните, а
през 2018 год. ищците са й предложили да купи и процесния имот, поради което е невярно
твърдението им, че не са имали воля да продават и не са знаели за условията на продажбата.
Като невярно е оспорено твърдението, че ответницата не е заплатила цената по договора.
Сочи, че съгласно представени по делото разписки е платила за покупната цена на
процесния имот и за подобренията в него сума в рубли, в еврова равностойност от общо
97 000 евро, като отрича да е договаряна цена от 108 000 евро. Твърди, че ищците нямат
правен интерес от разваляне на договора при положение, че разписките установяват
плащане на цената. Оспорена е и претенцията по чл.108 от ЗС. Направено е искане за
отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебните разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението е постановено от законен
съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните
реквизити и е валидно.
Решението не е обжалвано от ищците и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен
главния облигационен иск за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба
поради липсата на съгласие относно продажната цена.
Предвид горното настоящият съд е сезиран да се произнесе по останалите
облигационни искови претенции за нищожност на договора, заявени от ищците при
условията на евентуалност, както и по обективно съединената с тях претенция по
чл.108 от ЗС.
Съдът намира решението за допустимо в обжалваните части.
6
Възражението за недопустимост на решението в частта, относно произнасянето на
окръжния съд по първия облигационен евентуално предявен иск, с който е уважена
претенцията на ищците основана на твърдение за нарушаване на чл.38, ал.1 от ЗЗД, е
неоснователно. Въззивницата черпи аргументи за това възражение от обстоятелството, че с
исковата си молба ищците са искали прогласяване на нищожност на сделката на осн. чл.38,
ал.1 от ЗЗД-поради липсата на правомощия пълномощникът да договаря сам със себе си или
с представлявано от него друго лице, а съдът се е произнесъл за недействителност на
сделката. Считат, че е налице произнасяне по непредявен иск, тъй като съдът се е
произнесъл по нещо различно от това, с което е бил сезиран.
Съгласно разясненията дадени в мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК недействителността се използва за родово
дефиниране на онези сделки, които не пораждат или не могат да породят своето правно
действие поради неспазване на определени законови изисквания - т. е. сделки с недостатъци
- чл. 26 ЗЗД, чл. 27 33Д. Нищожните сделки са недействителни сделки. При нищожната
сделка не възникват онези правни последици, които страните целят със сключването им.
Тази недействителност е винаги начална (ab initio) и не може да се заздрави, като всеки може
да се позове на нищожността на сделката. В хипотезите на висящата недействителност
разпоредителната сделка е недействителна като несъобразена с определени изисквания на
закона, но може да породи желаното правно действие при осъществяване на даден
допълнителен юридически факт.
Като се има предвид, че недействителността е родово понятие включващо в себе си
нищожни, унищожаеми, относително недействителни, висящо недействителни и частично
недействителни сделки, както и приетата от съда по делото висяща недействителност на
атакуваната сделка при сочения порок по чл.38, ал.1 от ЗЗД, което не е изначална
нищожност, но се припокрива с предмета на предявения иск за нищожност, съдът намира, че
не е налице произнасяне на съда от нещо различно от поисканото от ищеца - т.е. решението
в тази част не е недопустимо на това основание. Търсената от ищците защита е по твърдян
от тях порок на сделката поради нарушаване на чл.38, ал.1 от ЗЗД. Установяването на вида
на порока е правна дейност на съда, като приетото в мотивите на решението относно вида на
порока следва да кореспондира с отразеното в диспозитива, което в случая е спазено и не е
налице произнасяне по непредявен иск.
Неоснователно е възражението за недопустимост на решението спрямо ищеца И. Д.
П., поради липсата на представителна власт за процесуалния представител извършвал
действия пред съда по делото от негово име – адв.М.. По делото освен пълномощното на
л.246 за което се установи, че е неистинско, са представени и други валидни пълномощни по
смисъла на чл.33 от ГПК – копие на л.14, оригинал на л.237 и на л.313, за които не е
установена неистинност, поради което не са налице основания съдът да не ги зачете.
Предвид заключението на вещо лице Д. по приетата от първата инстанция съдебно-
почеркова експертиза, съгласно което на пълномощното приложено на л.246 от делото
7
подписът не е положен от отразения като упълномощител И. Д. П., съдът го изключва от
материалите установяващи представителната власт на адв.М. по делото. Въз основа на
останалите представени пълномощни, включително в последното съдебно заседание
проведено от окръжния съд - л.313, което не е оспорено, съдът приема, че адв.М. разполага с
валидна представителна власт да представлява този ищец по делото. Отделно от това,
следва да се има предвид, че на порок във волята при упълномощаването на адвоката, би
могъл да се позове само упълномощителя, а упражняване на негови права от друго лице с
противоречиви интереси, каквато е въззивницата по делото, е недопустимо.
От събраните пред окръжния съд доказателства са установени следните
правнорелевантни факти и обстоятелства, касаещи предмета на въззивно обжалване:
Ищците атакуват сделката по покупко-продажба обективирана в нотариален акт №52,
т.4, рег.№5802, дело № 499/17.08.2018 год. на нотариус №248, по която те в качеството си на
продавачи, представлявани пред нотариуса от И. В. Г. съгласно нотариално заверени от
руски нотариус пълномощни, са продали на ответницата по делото, представлявана от
същия представител И. В. Г., собствения си недвижим имот придобит през 2014 год.,
представляващ апартамент с идентификатор 67800.10.702.5.4 по КККР на гр. С., за сумата
от 30 000 евро, за която пълномощникът на страните заявил, че е платена изцяло по банков
път преди подписване на нотариалния акт, извън територията на РБ. Твърди се, че сделката е
сключена в нарушение на чл.38, ал.1 от ЗЗД. Това е първият евентуален иск предявен при
условие, че бъде отхвърлен главния иск /в която част решението на окръжния съд е влязло в
сила/.
Установено е, че както страните по сделката, така и лицето, което ги е представлявало
са руски граждани. Ищците са семейство – първите двама са съпрузи, а третият е техен син.
Не се оспорва автентичността на пълномощните представени пред българския нотариус по
сделката, дадени на Г. от първите двама ищци – съпрузи, но за тях се твърди, че в
съдържанието им липсва изразено съгласие на упълномощителите пълномощникът да
договаря сам със себе си или с представлявано от него лице. За третия ищец се твърди, че
изначално липсва валидно учредена представителна власт в полза на пълномощника, тъй
като представеното пълномощно пред българския нотариус при изповядване на сделката е
неистинско, както поради неподписването му от третия ищец, така и поради незаверяването
му от отразения в него руски нотариус.
Свидетелят И. Г. сочи, че се срещнал с ищеца Д. и ответницата И. непосредствено
преди сделката. От Д. получил пълномощните, с които да представлява тримата продавачи
пред нотариуса, както и подписани декларации. Пълномощно и декларации свидетелят
получил и от ответницата. Сочи, че представлявал страните по същия начин и по предходна
сделка преди години /през 2013 год./, при покупко-продажба на друг апартамент. Свидетелят
твърди, че продажната цена по процесната сделка била определена от ищеца Д. в размер на
30 000 евро. Твърди, че заедно с ищеца Д. са посетили данъчната служба и кадастъра
8
откъдето ищецът се снабдил с данъчна оценка и скица на имота, които предал на свидетеля
преди сделката. Твърди, че ищецът Д. е присъствал в съседната стая в нотариалната кантора
при изповядване на сделката, като лично е заплатил нотариалните такси. В последните части
свидетелските му показания са опровергани от представени по делото платежни документи
и копие от паспорт на първия ищец, от които се установява, че към момента на изповядване
на сделката лицето не е било в България, а такси за заплащани от ответницата.
Свидетелят А. А. гостувал през лятото на 2018 год. в дома на ответницата в М..
Свидетелят бил в съседната стая, когато чул разговор между ищеца Д. и ответницата И. по
въпроси за покупка на недвижими имоти, но не вникнал в детайли, защото не било негова
работа. Чул, че обсъждат някакви разписки и видял, че на масата има листи формат А4, но
не знае, както е било съдържанието им.
По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза извършена от
вещо лице Р., съгласно което средната пазарна стойност на процесния имот към м.08.2018
год. е 178 200 лв.
Представени са пълномощните дадени от ищците приложени към нотариалното дело
за изповядване на сделката, които са с нотариална заверка на подписа и съдържанието,
извършена от руски нотариус. Документите са представени на руски език и в легализиран
превод на български език.
Представени са в заверени копия на руски и с легализиран превод на български
извлечения от :
-справка от Федералната нотариална палата на Р., в които е отразено, че не са открити
сведения нотариус С. Д. да е извършвал нотариална заверка на документа представен по
делото, представляващ пълномощно от третия ищец, с който той е упълномощил И. В. Г. да
го представлява в процесната сделка,
-запитване от руски адвокат и отговор от Федералната нотариална камара на Р. в
който е посочено, че липсват данни за пълномощно с характеристиките на представеното по
делото пълномощно
-запитване от руски адвокат и отговор от руския нотариус Д., в който се сочи, че
пълномощното е „груб фалшификат, който никога не е заверяван от него“.
Съгласно КМЧП – чл.12 и чл.62, както в настоящия процес, така и при изповядване
на сделката са приложими правилата на българското право. Съгласно чл.18 от ЗЗД
договорите за прехвърляне на собственост върху недвижим имот трябва да бъдат извършени
9
с нотариален акт. В тези случаи, когато страните се представляват от пълномощници, в
съответствие с чл.37 от ЗЗД упълномощаването трябва да бъде направено писмено с
нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието извършени едновременно.
България и Р. Ф. са страни по Хагската конвенция за премахване на изискването за
легализация на чуждестранни публични документи от 1961 год., поради което предвид
разписаните цели на конвенцията съдът цени представените по делото писмени документи
на чужд език, за които е представен легализиран превод.
Както вече се посочи, първите двама ищци не оспорват, че пълномощните дадени от
тях на представителя Г. са истински документи. Същите отговарят на изискванията за форма
за валидност, което се установява от заверката на подписите и съдържанието на
пълномощните от руски нотариус.
С оглед оспорването на истинността на упълномощаването на Г. за представителство
по сделката от страна на третия ищец /син на първите двама ищци/, следва да се има
предвид, че на осн.193, ал.3 от ГПК тежестта на доказване във връзка с това оспорване е на
оспорващата страна – т.е. на ищеца И.П., който твърди, че подписът на представеното
пълномощно не е негов, а руският нотариус Д. не е заверявал такова пълномощно.
Независимо от неправилните указания за тежестта на доказване на страната на
ответницата дадени от окръжния съд във връзка с оспорването на истинността на
горепосоченото пълномощно, оспорващият пълномощното ищец по делото е ангажирал
достатъчно убедителни доказателства за неговата неистинност, които се кредитират от
настоящия съд. Такива са справката и отговора от Федералната нотариална палата на Р.,
както и отговора от руския нотариус Д., въз основа на които се установява твърдението на
ищеца И.П., че за пълномощното дадено от негово име на пълномощника Г. за процесната
сделка не е спазена изискуемата форма по чл.18 от ЗЗД, тъй като нотариална заверка не е
извършена. Насрещно доказване чрез опровергаване на тези обстоятелства от страна на
ответницата не е проведено. Липсата на изискуемата форма е съществен порок, който
поглъща всички останали твърдени недостатъци на упълномощаването, включително
евентуална неистинност на подписа на упълномощителя /неустановена по делото/, както и
липсата на предвидена възможност за договаряне на пълномощника с друго лице, което той
също представлява. При липсата на автентично пълномощно със заверка на съдържането и
подписа на упълномощителя, не е установена представителната власт на И. В. Г. за
представителство на третия ищец в процесната сделка.
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД лицето, от името на което е сключен
договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква
същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. В случая
представителната власт на И. Г. не е потвърдена от упълномощителя И.П.. Противно на
възраженията на въззивницата, от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели не се установява, че третият ищец е знаел за процесната сделка, но в случая
10
знанието му е без значение, тъй като за потвърждаването на действията извършени без
представителна власт се изисква същата форма, която се изисква за сключване на договора –
респ. в случая потвърждаване с други конклудентни действия не е допустимо. Съгласно
приетото по 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна
власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го
потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, лицето, от името на което
е сключен договорът – т.е. третият ищец по делото, може да се позове на
недействителността.
Сделката не би могла да бъде недействителна спрямо едно и също лице
едновременно на няколко основания. Констатираният по-голям порок поглъща твърдения
по-малък. Предвид горното, за третия ищец- И.П. договорът за покупко-продажба се явява
недействителен относно процесната сделка в частта, с която са разпоредени негови вещни
права за 1/3 ид.ч. от процесния имот, но не поради нарушаване на забраната по по чл.38, ал.1
от ЗЗД /за договаряне с друго лице, което представителят също представлява/, а поради
изначална липса на каквато и да е представителна власт по смисъла на чл.42, ал.1 от
ЗЗД. Недействителността спрямо третия ищец следва да бъде прогласена на последното
основание, което е заявено от него по евентуална претенция, подлежаща на разглеждане при
отхвърляне на който и да е от другите евентуални облигационни искове. В тази хипотеза
настоящият съд е валидно сезиран за произнасяне по евентуалната претенция за
недействителност на сделката спрямо третия ищец поради липсата на представителна власт
/по арг.чл.271, ал.2 от ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД представителят не може да договаря от
името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също
представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. В чл. 61 КМЧП е
посочено, че е достатъчно да са спазени условията за валидност на сделката на държавата по
нейното местоизвършване. Поради вече изложеното по-горе съдът цени като истински и
валидни представените по делото пълномощни, с които първите двама ищци
упълномощават Г. да ги представлява за продажба на имота им в България. От
свидетелските показания се установява желанието на първите двама ищци за продажба на
имота и провеждането на предварителни разговори относно продажба на имота с
ответницата, но това е без значение при преценка на обстоятелството дали е налице
нарушение на забраната по чл.38, ал.1 от ЗЗД. Дори страните да са договорили всички
останали елементи на сделката, законът изисква волята на упълномощителите относно
възможността представителят да договаря и с друго лице, което той също представлява да е
изрично и недвусмислено изразена в съдържанието на пълномощните. Съдържанието
на процесните пълномощни дадени от първите двама ищци за представителството им от
пълномощника Г. при сделка за продажба на имота, не включва изрично съгласие
представителят да може да договаря с друго лице, което също представлява. Ето защо
11
като е договарял със също представляваната от него ответница Ж., за продажба на имота на
първите двама ищци, за техните идеални части от процесния имот- 2/3 ид.ч., представителят
е действал в нарушение на забраната по чл.38, ал.1 от ЗЗД, което опорочава извършената
сделка спрямо тях, на това основание.
Не може да бъде споделено възражението на въззивницата, че е налице дадено с
конклудентни действия последващо съгласие по чл.38, ал.1 от ЗЗД от страна на ищците. При
тълкуване на законовата забрана по чл.38, ал.1 от ЗЗД и в контекста на изискването на чл.42,
ал.2, изр.второ от ЗЗД съдът намира, че последващо изявление за саниране на порока в
случая следва да бъде извършено само писмено, с нотариална заверка на подписа и
съдържанието на изявлението, в какъвто смисъл не са представени доказателства по
делото. Всякакви други обстоятелства относно характера на отношенията между страните,
включително за извършени плащания по сделката се явяват правноирелевантни за
предявения иск по чл.38, ал.1 от ЗЗД. Действително по делото не се са събрани
доказателства за недобросъвестност на ответницата към момента на покупко-продажбата, но
при констатирания порок на сделката добросъвестността не е фактор, който може да
рефлектира върху валидността й. В този смисъл без значение се явява и обстоятелството кой
е предоставил на пълномощника пълномощните и декларациите приложени към
нотариалното дело за процесната сделка.
Настоящият съд взе предвид, че съществувалите в правната теория и практика
различни схващания относно вида на порока при нарушаване на чл.38, ал.1 от ЗЗД – дали се
касае за нищожност по чл.26, ал.1 предл. първо от ЗЗД или за висяща недействителност,
следва да се смятат за преодолени след разясненията относно съществените характеристики
на упълномощителните сделки дадени по т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г.
на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, въз основа на които настоящият съд приема, че както в
хипотезата на чл.42, ал.2 от ЗЗД, така и при нарушаване на чл.38, ал.1 от ЗЗД, не е налице
изначална нищожност, а е налице висяща недействителност на сделката, на която може
да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници.
Предвид горното искът за установяване на порок по чл.38, ал.1 от ЗЗД на
прехвърлителната сделка, предявен от първите двама ищци, е основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен, като на осн. чл.38, ал.1 от ЗЗД бъде прогласена констатираната
недействителност на сделката спрямо първите двама ищци, на соченото основание, за
техните 2/3 ид.ч. от разпоредения имот.
Предвид основателността на облигационните искове, макар и на различни основания
съответно за първите двама и за третия ищец, но поради еднаквия резултат –
недействителност на прехвърлителната сделка, транслативни последици относно вещните
права в полза на ответницата не са настъпили. Правото на собственост не е валидно
прехвърлено, а е останало в патримониума на прехвърлителите – т.е. на ищците по делото,
12
съобразно легитимиращия ги нотариален акт към момента на процесната сделка - н.а.№86,
т.1, рег.№918, дело № 72/2014 год. на нотариус №248. По делото не се спори, че към
момента на предявяване на исковете и към настоящия момент процесният имот е във
владение на ответницата, а доколкото нотариалният акт на който тя се позовава не би могъл
да я легитимира като собственик на имота спрямо ищците, нейното владение се явява без
правно основание. Ето защо претенцията на ищците по чл.108 от ЗС също е основателна,
като следва да бъде прието за установено правото им на собственост върху процесния имот,
а ответницата следва да бъде осъдена за им предаде владението върху него.
В обобщение, решението в обжалваната част се явява неправилно в частта от
обжалваната част, с която окръжният съд е прогласил недействителността на сделката
спрямо третия ищец на осн. чл.38, ал.1 от ЗЗД. В тази част решението следва да бъде
отменено, а спорът решен по същество от настоящия съд с отхвърляне на иска основан на
твърдение за нарушение по чл.38, ал.1 от ЗЗД спрямо третия ищец /заявен от него като
първи евентуален иск/ и уважаване на следващия евентуално предявен иск-за прогласяване
на недействителност на договора спрямо третия ищец, за неговата 1/3 ид.ч. от разпоредения
имот, поради липсата на представителна власт.
В останалите обжалвани части решаващите правни изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, решението в тези части се явява правилно и следва да бъде
потвърдено, включително в частта за присъдените в полза на ищците съдебни разноски,
възложени в тежест на ответницата.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемите ДМ. Г. П. и О. Ю. П. следва да
бъдат присъдени разноските пред въззивния съд за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивницата.
Независимо от частичната отмяна на решението в частта спрямо третия ищец, за
разпределението на разноските се изхожда от крайния резултат сочещ уважаване на
предявения от него последващ евентуален иск, поради което съдебни разноски в полза на
въззивницата не се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 416/04.12.2020 год. по гр.д.№ 268/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, на което е допусната поправка с решение № 260121/24.02.2021 год.
по гр.д.№268/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, на което е допусната поправка с
решение № 260175/09.03.2021 год. по гр.д.№268/2019 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, В ЧАСТТА ОТ ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която по предявения евентуален иск от
И. Д. П., гражданин на Р. Ф., роден на **** г., с адрес Р. Ф., гр. Л., М. област, ул. К., дом №
13
*, квартира *, срещу И. В. Ж., гражданка на Р. Ф., родена на **** г. в гр. М., с адрес Р. Ф.,
гр. М., ул. А. А., дом *, квартира *, е прогласена недействителността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 52 по нотариално дело № 499 от 17.08.2018г. на нотариус К. К., с
район на действие БРС, поради сключването му в нарушение на забраната по чл. 38, ал.1
от ЗЗД поради липсата на съгласие пълномощникът да договаря с представлявано от него
лице, за неговата 1/3 ид.ч. от разпоредения имот представляващ апартамент с
идентификатор 67800.10.702.5.4 по КККР на гр. С..
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Д. П., гражданин на Р. Ф., роден на **** г., с адрес Р. Ф., гр.
Л., М. област, ул. К., дом № *, квартира *, предявен срещу И. В. Ж., гражданка на Р. Ф.,
родена на **** г. в гр. М., с адрес Р. Ф., гр. М., ул. А. А., дом *, квартира *, за прогласяване
на недействителността на договор обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №52, т.4, рег.№5802, дело № 499/17.08.2018 год. на нотариус №24, в частта
за правата на И. Д. П. -1/3 ид.ч. от разпоредения имот представляващ апартамент с
идентификатор 67800.10.702.5.4 по КККР на гр. С., поради сключването му в нарушение
на забраната по чл. 38, ал.1 от ЗЗД - липсата на съгласие пълномощникът да договаря с
друго представлявано от него лице.
ПРОГЛАСЯВА по иска на И. Д. П., гражданин на Р. Ф., роден на **** г., с адрес Р.
Ф., гр. Л., М. област, ул. К., дом № *, квартира *, предявен срещу И. В. Ж., гражданка на Р.
Ф., родена на **** г. в гр. М., с адрес Р. Ф., гр. М., ул. А. А., дом *, квартира *,
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на договора за покупко-продажба обективиран в нотариален
акт №52, т.4, рег.№5802, дело № 499/17.08.2018 год. на нотариус №248, в частта за
разпореждане с правата на И. Д. П. за 1/3 ид.ч. от имот представляващ апартамент с
идентификатор 67800.10.702.5.4 по КККР на гр. С., поради сключването му от лице без
представителна власт.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 416/04.12.2020 год. по гр.д.№ 268/2019 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, на което е допусната поправка с решение № 260121/24.02.2021
год. по гр.д.№268/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, на което е допусната
поправка с решение № 260175/09.03.2021 год. по гр.д.№268/2019 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА И. В. Ж., гражданка на Р. Ф., родена на **** г. в гр. М., с адрес Р. Ф., гр.
М., ул. А. А., дом *, квартира * да заплати на ДМ. Г. П., гражданин на Р. Ф., роден на ****
14
г., с адрес Р. Ф., гр. Л., М. област, ул. К., дом № *, квартира * и О. Ю. П., гражданка на Р. Ф.,
родена на **** г., с адрес Р. Ф., гр. М., ул. В. ш., дом *, корпус *, квартира *, сумата от 1000
лв. / хиляда лева/ представляваща направени пред въззивния съд разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна
жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15