Р Е Ш Е Н И Е
№51
гр. Велико Търново, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
Мария Недева |
И с участието |
|
на прокурора |
Невена Орманджиева
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10022 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът „Миркана“ ЕООД – град Велико Търново, чрез процесуалния си
представител ***Н. от ВТАК, е обжалвал решение №604 от 8.12.2021 година, постановено
по АНД №67/2021 година по описа на Великотърновският районен съд, с което е изменено
наказателно постановление №572809 – F 606942 от
19.04.2021 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново
при ЦУ на НАП, с което на касатора за неизпълнение на
задължение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година ва МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на
основание чл.185, ал.2, изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция от 600 лв., като е наложена санкция от 500 лв. и касаторът е осъден да заплати на НАП разноски от 100 лева.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона
– основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В този контекст се сочи, че факта на
неотразяването на приходи, релевантен според състава на чл.185, ал.2, изречение
второ от ЗДДС, следва да се установи от административно-наказващия орган, което
не е така в случая. Освен това според касатора в
случая неточно е направената правна квалификация. Не е вярно посочено и
изпълнителното деяние на претендираното нарушение. Последното
оплакване е за неправилно отричане на прилагането според касатора
на института на маловажността по чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по касация, ТД на НАП – Велико Търново, чрез представителя
си, в представеното по делото писмено становище отрича основателността на
жалбата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на районният съд да се остави в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е основателна.
С решението си съдът е изменил наказателно постановление №572809 – F 606942 от 19.04.2021 година на началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, като на касатора
на основание чл.185, ал.2, изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция от 500 лв. вместо наложената в размер от 600 лева от
наказващия орган.
Решението е постановено при съществено
нарушаване на административнопроизводствените
правила, което понастоящем е неостранимо – аргумент
от чл.63в от ЗАНН вр. с чл.348, ал.4 от НПК.
Според приложимата към момента и на
провеждането на последното открито съдебно заседание от състава на въззивния съд, а и
към момента на постановяване и обявяване на решението му разпоредба на чл.61,
ал.1 от ЗАНН „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават
нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55,
ал. 2, и учреждението или организацията, чийто
орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, както и
допуснатите от съда свидетели.“. Нормата съдържа императивно правило, като сочи
и кои страни съдът е длъжен да конституира по съдебното производство.
В конкретния случай наказателното
постановление е било издадено от началник отдел "Оперативни дейности"
в Дирекция "Оперативни дейности" – Велико Търново при ЦУ на НАП -
София. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗНАП агенцията се състои от централно
управление и териториални дирекции. Функциите на централното управление са
посочени в чл. 6, ал. 2 от ЗНАП, като в ал. 5
на чл. 6 от ЗНАП е визирано, че в централното управление на агенцията могат
да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори. Точно
такава структурна част от ЦУ на НАП представлява Главна дирекция "Фискален
контрол", към която има Дирекция "Оперативни дейности", част от
която е отдел "Оперативни дейности" – В. Търново. В чл.
6, ал. 3 от ЗНАП отделно са дадени функциите и правомощията на териториална
дирекция на НАП, като структурата й е очертана с разпоредбата на чл.
6, ал. 7 от ЗНАП.
Съгласно Решение № РМФ-1/02.01.2018 г. на УС
на НАП /достъпно на интернет страница на НАП/ отделите "Оперативни
дейности" не принадлежат към структурата на териториалните дирекции на
Националната агенция за приходите, а са звена от Дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление на НАП. Главна дирекция "Фискален контрол" е отделна
структура на Централното управление и нейните териториални звена нямат нищо
общо с териториалните дирекции или с дирекциите "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" към ЦУ на НАП. Като издадено от началник на
отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Централно управление
на НАП, учреждението, чийто орган е издал
наказателното постановление и което е следвало да бъде надлежна ответна страна
в производството пред ВТРС, е Централно управление на Национална агенция за
приходите.
Конституирането и провеждането на
производство срещу ненадлежна страна във всички случаи води до постановяване на
недопустимост на съдебния акт, тъй като не може ненадлежният ответник да е
обвързан от правните последици на съдебното решение, като от друга страна се
нарушава правото на защита на надлежната страна, която не е обвързана от тези
последици. Този извод е общовалиден и не се променя от факта, че понякога в
съдебния процес процесуалното качество на страните се обосновава от изрична
разпоредба в процесуалния закон, без оглед на това дали тази страна е участник
в конкретното материално правоотношение /както е в настоящия случай/. Действително,
според разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приложим по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН, за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и
служебно. Тъй като обаче в НПК липсва касационното основание недопустимост на
решението /арг. от разпоредбите на чл.348 от НПК/, то
следва да се констатира, че решението последиците на констатираната
недопустимост следва да се фингират към последиците
на порока съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, като това е и касационното основанието, което обуславя отмяната на
решението на въззивния съд, при което делото се
изпрати на друг състав на същия съд за ново произнасяне след разглеждането на
спора между надлежните страни.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да конституира като ответник
по делото наказващият орган, който в случая е началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП по аргумент от променената процесуална
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН и с оглед на липсата на преходна разпоредба.
С решението си първоинстанционният съд следва да се
произнесе и по разноските, претендирани и пред
касационната инстанция.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №604 от 8.12.2021 година, постановено по АНД №1067/2021
година по описа на Великотърновският районен съд в обжалваната му част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.