РЕШЕНИЕ
№ 1460
гр. Бургас, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря И. Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120107386 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е предявени от К. Д. К. и Г. А. К. против И. А. Д., положителени
установителени искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване в
отношенията между страните, че ищците притежават правото на собственост върху 1/6 ид. ч.
от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-772/01.11.2019 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план
525/565, находящ се в землището на с. К., *** с площ 652 кв. м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, ниско застроявване, при съседни имоти с идентификатори: ***,
както и 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху построените в него Едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1 по КККР на с. К., с площ 41 кв. м.,
предназначение: Жилищна сграда въз основа на придобивна давност, чрез осъществявано
съвладение, считано от *** г. до датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 124
ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че процесният поземлен имот приживе е бил собственост на родителите на
ищцата, като след смъртта на баща , нейната майка е прехвърлила на ищцата, на
26.06.2006 г., правото на собственост върху притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от правото на
собственост върху имота. Сочи се, че след смъртта на бащата на *** г. имотът се владее от
ищците и същите манифестират пред всички, включително пред ответницата, че го държат
за себе си.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
вероятна основателност на предявените искове.
1
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищците поддържат
предявените искове.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответницата поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Нотариален акт № 92/24.10.1974 г., нот. д. № 3822/1974 г.
на нотариус Т. Т. при РС – Бургас се установява, че Н. И. Д. прехвърля на А. Н. Д. правото
на собственост върху дворно място в с. К., представляващо парцел XV, кв. 21, по плана на с.
К. с площ 565 кв.м. със собствено място в парцела – 525 кв. м., при граници: улица, парцели
XI, XIV, XVI, както и къща и други сгради построени в имота /л. 6/.
Представена по делото е подписана от А. Н. Д. Н. С. Д., И. А. Д. и Г. А. К.
декларация, в която е удостоверено, че ответницата по делото е получила сума пари от
родителите си и се отказва от наследството, което сестра Г. А. К. ще получи след смъртта
им /л. 10/.
От представеното по делото удостоверение за наследници на А. Н. Д. е видно, че
същият е починал на *** г., като е оставил наследници по закон – преживялата си съпруга Н.
С. Д. и децата си – И. А. Д. и Г. А. К. /л. 8/.
С Нотариален акт № 143/26.06.2006 г., нот. д. № 120/2006 г. на нотариус с рег. № 250
в НК с РС – Бургас Н. С. Д. прехвърля на Г. А. К. 4/6 ид. ч. от правото на собственост върху
УПИ Х/264 в кв. 28 по плана на с. К., с площ 640 кв. м., от които собствени за имота са 525
кв. м., ведно с жилищна сграда, и два навеса, обозначени по предходен Нотариален акт №
92/24.10.1974 г., нот. д. № 3822/1974 г. на нотариус Т. Т. при РС – Бургасдворно място в с. К.,
представляващо парцел XV, кв. 21, по плана на с. К. с площ 565 кв.м. със собствено място в
парцела – 525 кв. м., при граници: улица, парцели XI, XIV, XVI, както и къща и други сгради
построени в имота /л. 7/.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Н. С. Д. е видно, че
същата е починала на 26.02.2007 г., като е оставила наследници по закон децата си – И. А. Д.
и Г. А. К. /л. 9/.
По делото е приета справка от ГД „Гранична полиция“, от което се установява, че
ответницата пребивава преимуществено извън територията на РБългария, като в периода от
2018 г. до 2023 г. е пребивавала в РБългария по веднъж годишно за около един месец /л. 86/.
На лист л. 95 – л. 98 е са представени квитанции, от които се установява, че
фактически платец на Данък върху недвижимите имоти и Такса битови отпадъци е ищцата.
По делото е разпитан свидетелката З. Р. /л. 101/, от чийто показания се установява, че
свидетелката познава страните по делото и техните починали родители. Установява се, че от
около 2000 г. ищците владеят целия имот, като първо са живеели с майката на ищцата,
поддържали са имота, укрепили са оградата, обработвали са градината. Установява се, че
ответницата е заявявала често, когато е пребивавала в РБъглария, че не иска имота, като
преимуществено живее в Г..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Правният интерес от предявяване на исковете се обосновава с възможността, в
съдебен процес, ищците да се позоват на фактическо състояние – съвладение, както и с оглед
обстоятелството, че ответницата е подписала декларация за липса на претенции към имота,
след което се е отметнала. С оглед това и доколкото позовавайки се на фактическо състояние
ищците могат да придобият права върху процесната ид. ч., съдът приема, че исковете са
2
допустими.
За успешното провеждане на предявените субективно съединени установителни
искове за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, в тежест на ищците е да
установят в условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост
върху процесната части на твърдяното в исковата молба придобивно основание, както и
периода на владение на имота и че е демонстрирано пред трети лица намерението да владеят
тази част за себе си. В тежест на ответницата е да установи противопоставимо право на
собственост, както и наведените правоизключващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
По делото се установи, от представения договор от 1974 г., че бащата на страните по
делото А. Д. е придобил процесните имоти по време на брака с Н. Д., както и че след
смъртта си, на *** г., е оставил наследници по закон – преживялата си съпруга Н. С. Д. и
децата си – И. А. Д. и Г. А. К.. Съобразно правилото на чл. 5 ал. 1 и чл. 9 ал. 1 от ЗН
наследниците са наследили равни части от наследството, респ. преживялата съпруга е
придобила вследствие прекратеното СИО и по наследство общо 4/6 ид. ч., а двете деца по
1/6 ид. ч. Установи се и че с договор от 2006 г., Н. С. Д. прехвърля на Г. А. К. своите 4/6 ид.
ч. от правото на собственост върху процесните имоти, респ. последната е собственик на
общо 5/6 ид. ч., а ответницата остава собственик само на наследената от баща си 1/6 ид. ч. от
правото на собственост върху процесните имоти.
В контекста на горното, ищците претендират, че са придобили по давност
притежаваната 1/6 ид. ч. на ответницата. За да се осъществи фактическият състав на
заявената от ищците придобивна давност следва кумулативно да са налице обективният и
субективният елемент, визирани в чл. 79 ал. 1 от ЗС, а именно, да е упражнявана фактическа
власт върху имотите в продължение на предвидения в закона срок /в случая ищците се
позовават на 10 годишния давностен срок/; тази фактическа власт да е осъществявана с
намерението за придобиване на вещни права върху имота съобразно дефиницията на чл. 68
от ЗС. Разпоредбата на чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция относно намерението за
своене. Следва и да не е налице законова забрана за придобиване на имота чрез давностно
владение.
По делото не е спорно, а и от разпитаната по делото свидетелка З. Р., чийто
показания съдът кредитира като пълни, обективни и основани на непосредствени
впечатления, се установи, че след смъртта на бащата на *** г. ищците са живеели с Н. Д. в
процесните имоти, а след нейната смърт имотите са стопанисвани изцяло от ищците, а
ответницата живеела в Г..
С оглед горното и предвид липсата на оспорване, съдът приема, че е налице
обективният елемент на придобивната давност, а именно изтекъл е изискуемият десет
годишен срок по чл. 79 ал. 1 от ЗС.
По отношение на субективния елемент на придобивната давност, а именно
намерението за своене, съдът приема следното: Приета по делото е подписана от А. Н. Д. Н.
С. Д., И. А. Д. и Г. А. К. декларация, в която е удостоверено, че ответницата по делото е
получила пари от родителите си като компенсация, за това че се отказва от наследството,
което сестра Г. А. К. ще получи след смъртта им /л. 10/. Тази уговорка изключва
възможността процесната ид. ч. да е държана от ищците в полза на ответницата, поради
което настоящият състав приема, че още от момента на предаване на владението – след
смъртта на бащата на *** г., ищците са установили самостоятелна фактическа власт с
намерение за придобиване на собственост – в аналогичен смисъл Решение № 32/08.02.2016
г. по гр. д. № 4591/2015 г. на I г. о. на ВКС относно предварителните уговорки за предаване
на владение. В подкрепа на този извод са и показанията на разпитаната по делото
свидетелка, от които се установи, че ищците са стопанисвали и обработвали целите имоти,
от което следва, че същите са държани от ищците като свои, в т. ч. и ид. ч. на ответницата. В
подкрепа на извода е и обстоятелството, че фактически платци на задълженията за местните
данъци и такси за целите имоти, включително и за частта на ответницата са ищците, което е
3
още една индиция, че в съзнанието на ищците процесните имоти са държани за себе си, а не
за другиго.
С оглед горното и предвид липсата на оспорване, съдът приема, че е налице
субективния елемент на придобивната давност, а именно изтекъл е изискуемият десет
годишен срок по чл. 79 ал. 1 от ЗС.
По отношение на изискването присвоителното намерение да се манифестира пред
всички трети лица, включително и пред ответницата, съдът приема следното: С подписаната
от ответницата декларация, същаъа се е отказала от претенции за наследството на своите
родители в полза на сестра си. Последното означава, че на същата отнапред е било известно,
че след смъртта на бащата, ищците ще държат процесните имоти, в т. ч. и ид. ч. на
ответницата, като свои, поради което с оглед постигнатата предварителна уговорка,
материализирана в декларацията, е отпаднала нуждата от манифестиране на присвоителното
намерение, защото още преди, към момента на откриване на наследството и след това, на
ответницата е било известно, че нейната ид. ч. от наследството ще бъде владяна от ищците с
намерение да бъде придобита от тях. В подкрепа на този извод са и показанията на
разпитаната по делото свидетелка, от които се установи, че в случаите, в които ответницата е
пребивавала в РБългария често е заявявала, че не иска процесните имоти. В подкрепа на
извода е и обстоятелството, че по отношение на имотите не са предявявани претенции от
трети лица – видно от показанията на свидетелката. Отделно от изложеното и за пълнота
следва да се посочи, че по делото се установи, че ответницата е напуснала пределите на
страната, връща се рядко в страната, адресът в чужбина е неизвестен и ищците нямат
връзка с нея, поради което за последните е обективно невъзможно да манифестират
присвоителното си намерение и следователно за осъществяване на фактическия състав на
придобивната давност е достатъчно ищците да са изразили намерението си да своят имотите
по отношение на всички останали лица, чрез такива действия, които не оставят съмнение, че
упражняват фактическа власт за себе си, каквито действия в случая се установиха по делото,
тъй като ищците са стопанисвали имотите, обработва ли са ги, укрепили са оградата на
поземления имот, заплаща ли са данъци и такси – в този смисъл Решение № 1/08.05.2019 г.
по гр. д. № 231/2018 г. на I г. о. на ВКС.
По изложените съобрацения, съдът приема, че всички предпоставки от фактическия
състав на придобивната давност са осъществени, поради което предявените исковете са
основателни и следва да бъдат уважени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците К. Д. К. и Г. А. К. и
двамата с адрес гр. Б. *** и ответницата И. А. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Б. ***, че
ищците са собственици на 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на с. К., одобрени със Заповед № РД-18-772/01.11.2019 г. на ИД
на АГКК, с номер по предходен план 525/565, находящ се в землището на с. К., *** с площ
652 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, ниско застроявване, при
съседни имоти с идентификатори: ***, както и 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху
построените в него Едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1 по
КККР на с. К., с площ 41 кв. м., предназначение: Жилищна сграда въз основа на
придобивна давност, чрез осъществявано съвладение, считано от *** г. до датата на
подаване на исковата молба, на основание чл. 124 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5