№ 1350
гр. Велико Търново, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20254110101585 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ.
Ищецът „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД основава исковата си
претенция на твърдения, че на **.**.****г. в гр.***, републикански път *-* в посока *** -
***, при управление на застрахован автомобил *** Ав с рег. № ** **** **, С. С. С.
преминал през необозначена и необезопасен изрязан участък на пътното платно. В резултат
на настъпилото ПТП, били наснесени материални щети – увредена било предна дясна лята
джанта. Ищецът сочи, че за това МПС между него и собственика е бил сключен договор за
застраховка "Каско" със застрахователна полица № **************** с валидност от
24.12.2021г. до 23.12.2024г. Твърди, че при извършения оглед на увредения автомобил са
установени подробно описаните в исковата молба материални щети, чийто размер възлизал
на 310 лв., която била изплатена на собственика. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задълженията си, произтичащи от разпоредбите на ЗП за поддържане и за обезопасяване на
процесния пътен участък. Смята, че с това си виновно бездействие ответникът е създал
предпоставки за настъпване на ПТП и следва да понесе отговорността за причинените от
него имуществени вреди. Изтъква, че са налице предпоставките на чл. 410 ал. 1 от КЗ за
суброгирането му в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно
обезщетение. Предвид изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
310 лв., представляваща равностойността на изплатеното застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди по застрахованото МПС вследствие на процесното ПТП,
ведно със законната лихва върху него от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
1
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура”-Областно пътно управление Велико
Търново,заема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Възразява
да са налице всички предпоставки обуславящи деликтната му отговорност и в тази връзка
оспорва механизма на настъпването на ПТП и констатираните по автомобила вреди. Счита,
че застрахователното обезщетение било заплатено по непокрит от застрахователния договор
риск, при липса на осонвание за плащане. В условията на евентуалност смята, че
застрахованият водач е допринесъл с поведението си за настъпването на щетите. Посочва, че
застрахованият не се е съобразил скоростта си с конкретните пътни условия в нарушение на
чл. 20 вр. чл.21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено следното:
От представената по делото декларация от св.С. С. за настъпване на застрахователно
събитие по полица „Каско Стандарт” се установява, че на дата **.**.****г., по пътя *** –
***, посока към с. ***, след разклона за *** и до ***, управлявайки лек автомобил *** „А8”
преминала през необезопасена дупка на пътното платно за движение. В следствие на това
има нанесени материални щети на моторното превозно средство на предната дясна джанта.
В подписаната от нея декларация св. С. е ангажирал и наказателната си отговорност по
чл.313 от НК. По делото са разпитани свидетелите С. С. и Н. К., който се е водил в
автомобила при настъпването на ПТП. Същите свидетели потвърдиха обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП.
По делото е представена застрахователна полица № ****************12, валидна от
24.12.2022г. до 23.12.2023г., която установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на пострадалия автомобил по имуществена
застраховка „Каско Стандарт". Застрахователната полица е подписана от страните по
застрахователния договор.
По повод настъпилото събитие при ищеца е било постъпило уведомление за щета на
МПС. Извършен е също така и опис- заключение по щетата. След констатиране повредите,
на лизингополучателя „Унипетрол“ ООД било изплатено обезщетение в размер на 310 лева
на 9.11.2023г. Видът и характерът на щетите се установява от изготвения опис на претенция
от 23.10.2023г.
В хода на делото е изслушана съдебна авто-техническа експертиза от вещото лице С.,
който е представил писмено заключение, което потвърждава в съдебното заседание. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно, пълно и обосновано.
Въз основа на горните доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП при описаните в исковата молба
фактически обстоятелства и констатираните повреди на автомобила. Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че са налични
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение по валидна имуществена
застраховка „Каско Стандарт” в посочения размер.
2
Съгласно чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането, след изплащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, или възложителя на работата, или собственика на вещта, която е
нанесъл и има право на регресен иск.
По делото е установено по безспорен начин, че причина за увреждане на лекия
автомобил е преминаването му през не обезопасен участък от пътното платно. Участъкът от
пътя, на които е станало произшествието е част от републиканската пътна мрежа. Пътят е
републикански по смисъла на чл.3, ал. 2 от Закона за пътищата във връзка с ал. 4 на същия
член и като такъв е изключителна държавна собственост по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Закона
за пътищата. Решение № 945 от 1.12.2004г. е прието от Министерския съвет на основание
чл.3 от ЗП и утвърждава списъка на републиканските пътища. Според това решение, този
път е част от републиканската пътна мрежа.
Според чл. 29 и чл. 30 от Закона за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура” има
задължението да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им
предназначение, изискванията на движението и опазването на околната среда и да
осъществява дейностите по ремонта и изграждането им. Не се и установи наличието на
хипотезата на чл. 11 от Закона за пътищата, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради
което той се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура”. Съгласно пък разпоредбата на
чл. 3 от Закона за движение по пътищата, лицата които стопанисват пътищата ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях, така че да осигурят условия за сигурно и бързо придвижване и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторни превозни
средства.
Според изричната норма на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най- кратък срок. Според §6, т.37 от
ДР на ЗДвП и § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението. В случая наличието на дупка на пътното платно
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създала опасност за
движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г 11 се поставя пред препятствие на
пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да
продължат движението си.
От това се налага извода, че за поддържането и ремонта е отговорна Агенция „Пътна
инфраструктура”, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите й
натоварени да поддържат в изправно състояние пътя, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да отстраняват повредите във възможно най- кратък срок.
Не се доказва по делото, при тежест за ответника и то при необходимост от
провеждане пълно доказване, да е било налице такова поведение на водача на МПС, което да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Според ЗДвП в чл.20, ал.2, водачите на
3
ППС имат задължение при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачът на МПС в процесния случай при настъпването на ПТП не нарушил тази законова
разпоредба. Дупката е препятствие на пътя по смисъла на §6, т.37 от ДР на ЗДвП, според
който "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Безспорто се установи по делото, че това препятствие на пътя не е било обезопасено, нито
дори означено. Поради това и водачът на МПС не е имал задължение и не е могъл да се
съобрази с него при движението на автомобила. Ето защо и с оглед на осъщественото
плащане от страна на ищеца на застрахования, то в полза на застрахователя е възникнало
регресно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 410, ал.1 от КЗ до
размера на заплатеното обезщетение.
С факта на изплащане на застрахователното обезщетение на 09.11.2023г. ищцовото
застрахователно дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата- ответникът. Според чл. 410, ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователя встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, който са направени за
неговото определяне. Затова и застрахователното дружество има вземане против Агенция
„Пътна инфраструктура” в размер на платеното – 310 лева, а предявеният иск като
основателен следва да бъде уважен. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва начислена от датата на подаване на исковата молба - 7.05.2025г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 860 лв. разноски съобразно представения за това списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”-Областно пътно управление Велико
Търново, ЕИК *********, да заплати на „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, съдебен адрес гр.Русе,
ул.Драма № 15, сумата от 310 лева /триста и десет/, представляваща възстановяване на
заплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка "Каско Стандарт", по
застрахователна полица № № ****************12, валидна от 24.12.2022г. до 23.12.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 7.05.2025г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 860 лева /осемстотин и шестдесет лева/ направени
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
4
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5