Решение по дело №1428/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 495
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Евгения Петкова
Дело: 20191630101428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

№. 495 / 2.8.2019 г.

Р  Е  Ш  Е  Н И  Е

      г. М. 02.08.2019 г.

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               РАЙОНЕН СЪД- г. М., пети граждански състав, в открито заседание на 23.07.2019 г. в състав:

 

                                                        Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№. 1428 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Искът е за обезщетение при незаконно уволнение, с пр.осн. чл.225, ал.1 от  КТ.

   Ищецът Г.Ц.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx /съдебен адрес:xxx,чрез адв. Н.Б./ е предявил иск против С. У. ,. Л. г. Б. у. “. Д. №. 9. Е.  0.             Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права от ищеца  Г.Ц.Н., са изложени подробно в исковата му молба и се свеждат до твърдения, че работил по трудов договор като директор на С. У. ,. Л. г. Б. о. М..

            С влязла в сила присъда по НОХД №. 730 от 2017 година на РС-М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. С решение на МОС по ВНОХД №. 139 от 2017 година му е наложено наказание „лишаване от право да заема длъжността „директор на държавно и общинско У.“ за срок от една година.

           Със Заповед РД - 07-334 от 28.06.2018 година на Началника на регионално управление по образованието- М. трудовото му  правоотношение е прекратено, считано от 28.06.2018 година на основание чл. 330, ал.2, т.1 от КТ.

            С решение №. 517 от 19.12.2018 година, постановено по ВНОХД №. 139 от 2018 година по описа Софийски апелативен съд Г.Ц.Н. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.

            С решение от 14.01.2019 година, постановено по в.г.д. №. 345 от 2018 година Окръжен съд М. признава за незаконосъобразно уволнението на Г.Ц.Н. от длъжността директор на СУ „В. Л.“ г. Б. и отменя Заповед РД - 07-334 от 28.06.2018 година на Началника на регионално управление по образованието/РУО/- М.  и го възстановява на заеманата преди уволнението длъжност.

              Със Заповед №. РД - 05-67 от 30.01.2019 година на Началника на РУО- М., считано от 01.02.2019 г. Г.Ц.Н. е възстановен на длъжността „Директор“ на С. У. „В. Л.“ г. Б.. За уреждане на трудово-правните отношения е сключен трудов договор №. РД -06-13 от 31.01.2019 г.

             След прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед РД - 07-334 от 28.06.2018 година на Началника на РУО- М. Г.Н. е регистриран в „Бюрото по труда“ като безработен за периода от 02.07.2018 г. до 24.01.2019 година. В шестмесечния срок от прекратяване на трудовото правоотношение Н. не е получавал доходи по трудово правоотношение.

             Предвид изложеното претендира да бъде осъден ответникът да му заплати  сумата от 9109, 50 лева, представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното             П й изплащане.

              Претендира да му бъдат присъдени и разноските по водене на делото.

               В открито съдебно заседание чрез пълномощника си- адвокат  Н.Б. xxx поддържа претенциите си, като се позовава на заключението на назначеното по делото вещо лице. Заявява с оглед на заключението на в.л. Л.З. изменение/намаление по размер относно исковата си претенция по чл.225 КТ, което е допуснато от съда на осн. чл.214 от ГПК.

         Ответникът „С. У. ,. Л. г. Б. у. “. Д. №. 9. Е.  *********, не е подал писмен отговор на исковата молба съобр. указанията, връчени му със съобщение по чл.131 от ГПК и няма изразено становище по иска.

            Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно- икономическа експертиза.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:

             От писмените доказателства по делото се установяват изложените в исковата молба твърдения за факти, даващи основание за заявената претенция и по-конкретно: ищецът Г.Ц.Н. работил по трудов договор като директор на С. У. ,, В. Л. г. Б..

            С влязла в сила присъда по НОХД №. 730 от 2017 година на РС-М. ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. С решение на ОС- М. по ВНОХД №. 139 от 2017 година му е наложено наказание „лишаване от право да заема длъжността „директор на държавно и общинско У.“ за срок от една година.

           Със Заповед РД - 07-334 от 28.06.2018 година на Началника на регионално управление по образованието- М./РУО/ трудовото му  правоотношение е прекратено, считано от 28.06.2018 година на основание чл. 330, ал.2, т.1 от КТ.

            С решение №. 517 от 19.12.2018 година, постановено по ВНЧД №. 1198 от 2018 година по описа Софийски апелативен съд, образувано по реда на гл.33 от НПК и на осн. чл.422, ал.1, т.5 НПК, горепосочената присъда е отменена и тогава подс. Г.Ц.Н. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.

             С решение от 15.01.2019 година, постановено по в.г.д. №. 345 от 2018 година Окръжен съд М. отменя решение на МРС от 02.11.2018г. по г.д.№. 2136/2018г., вместо което признава за незаконосъобразно уволнението на Г.Ц.Н. от длъжността директор на СУ „В. Л.“ г. Б. и отменя Заповед РД - 07-334 от 28.06.2018 година на Началника на регионално управление по образованието/РУО/- М.  и го възстановява на заеманата преди уволнението длъжност.

            Със Заповед №. РД- 05-67 от 30.01.2019 година на Началника на РУО- М., считано от 01.02.2019 г.  Г.Ц.Н. е възстановен на длъжността „Директор“ на С. У. „В. Л.“ г. Б.. За уреждане на трудово-правните отношения е сключен трудов договор №. РД -06-13 от 31.01.2019 г.

            След прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед РД - 07-334 от 28.06.2018 година на Началника на РУО- М. Г.Н. е регистриран в „Бюрото по труда“ като безработен за периода от 02.07.2018 г. до 24.01.2019 година. В шестмесечния срок от прекратяване на трудовото правоотношение Н. не е получавал доходи по трудово правоотношение /трудова книжка на л.14-16/.

             От заключението на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза, изпълнена от вещо лице Л.З. се установява размера на обезщетението за времето, през което ищецът е останал без работа/ но за не повече от 6 месеца/- за период от 28.06.2018г. до 28.12.2018г. В заключението си вещото лице е изчислило на база брутното трудово възнаграждение за последния пълен работен месец- м.май 2018г.- 1494.25 лв или за исковия период този размер възлиза на сумата  xxxx  .

           Съдът приема заключението  на вещото лице като дадено обективно, безпристрастно и неоспорено от страните.

            С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира предявеният иск с пр. осн. чл.225, ал.1 –КТ за доказан и основателен. След отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по горепосочените дела, основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение следва да се счита за ненастъпило, т.е. отпаднало е основанието  за издаване заповедта за уволнението на ищеца. Решението на МОС, с което е отменена тази заповед  е влязло в сила. Налице са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ за уважаване на иска.

             При очертания изход на спора и предвид безплатното производство по трудови спорове съгл. чл.359 от КТ, дължимата държавна такса следва бъде присъдена в тежест на ответника. Така ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд- г. М. сумата 358.62 лв- държавна такса и 160 лв- възнаграждение за назначеното вещо лице по съдебно-икономическата експертиза, заплатено от бюджета на съда, на осн. чл.78, ал.6 ГК.

             На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца   разноските по водене на делото. В случая разноските са за адвокатско възнаграждение в размер на 785 лв.

             Водим от горното, съдът

 

                                                 Р  Е  Ш  И  :

 

             ОСЪЖДА С. У. ,. Л. г. Б. у. “. Д. №. 9. Е xxxx  да заплати на Г.Ц.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx /съдебен адрес:xxx,чрез адв. Н.Б./ сумата  xxxx  - обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконно уволнение със Заповед РД- 07-334 от 28.06.2018 година на Началника РУО- М.- за периода от 28.06.2018г. до 28.12.2018г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба в съда- 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 785 лв- разноски по делото.            

             ОСЪЖДА С. У. ,. Л. г. Б. у. “. Д. №. 9. Е.  *********, да заплати по сметка на Районен съд- г. М. сумите: 358.62 лв- държавна такса и 160 лв- възнаграждение за назначеното вещо лице, както и 5.00 лв –при служебно издаване на изпълнителен лист.

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-М. в двуседмичен срок от посочения ден за обявяването му- 06.08.2019 год.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: