Р Е Ш Е
Н И Е
№ /15.06.2018 год. , гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI - ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРИДЕСЕТИ
МАЙ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ
гр. дело № 551 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.45
от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по искова молба от М.И.М. с ЕГН:**********, и адрес *** чрез процесуалния си
представител по пълномощие по реда на чл.от ГПК адв. М.П. ***, и съдебен адрес ***,
оф.1, СРЕЩУ В.П.П., ЕГН:**********,*** и А.Е.И., ЕГН:***********, с адрес: ***
с пр. основание: чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с цена на иска 126 208 лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че с
влязла в сила Присъда по НОХД № 309/2012 г. по описа на ВОС, ответниците са признати
за виновни в извършване на престъпление от общ характер по смисъла на чл.116 в
вр. чл.18 от НК.
С деянието си двамата ответници са
причинили на ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда да постановите решение, с
което да:
ДА ОСЪДИ В.П.П., ЕГН:**********, с
адрес: *** и А.Е.И., ЕГН ***********, с адрес: ***, да заплатят СОЛИДАРНО на М.И.М.,
ЕГН **********,*** сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващи се в болки и страдания в следствие на нанесени му на
21.03.2011 год. тежка, средна и леки телесни повреди, ведно със законната лихва
върху главницата от 120 000 лева считано от датата на увреждането от
21.03.2011 год. до окончателното й изплащане, иск с правно основание чл.53
вр.чл.45 от ЗЗД;
ДА ОСЪДИ В.П.П., ЕГН **********, с
адрес: *** и А.Е.И., ЕГН ***********, с адрес: ***, да заплатят СОЛИДАРНО на М.И.М.,
ЕГН **********,*** сумата от 6 208 лв. / шест хиляди двеста и осем лева /,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда - 17.03.2016 год. до окончателното плащане на сумата, иск
с правно основание чл.53 вр.чл.45 от ЗЗД;
Претендира
и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищеца редовно
призован не се явява, но се представлява от процесуален представител от
пълномощие, който поддържа иска. Моли съда да го уважи в пълен размер.
Претендира направените по делото разноски.
В дадения от съда срок по смисъла на
чл.131 от ГПК са постъпили идентични отговори от ответниците В.П.П. и А.Е.И. с
които оспорват предявения иск, като неоснователен.
В съдебно заседание ответниците
редовно призовани не се явяват, представляват се от процесуален представител по
пълномощие, който оспорва иска. Моли съда да определи размер на обезщетението
по справедливост, като предлага съдът да опрели размер до 20-25 хиляди лева.
От събраните поделото доказателства
взети поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Присъда № 113 /21.11.2013 год. по
НОХД № 309 по описа за 2012 год. на ВОС,
ответниците В.П.П. и А.Е.И. са
признати за виновни в това че 21.03.2011 г. в гр. Варна, в съучастие помежду си
като съизвършители , по хулигански подбуди направили опит умишлено да умъртвят ищеца
М.И.М., като не довършили деянието по независещи от волята им причини, поради
което и на основание чл.116, ал. 1,т. 11, вр. с чл.18, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК и чл. 54 от НК им е наложил
наказания лишаване от свобода.
Със същата присъда съдът е признал
ответника В.П.П. за виновен в това, че на 21.03.2011 год. в гр. Варна, по хулигански
подбуди причинил три средни телесни повреди на повече от едно лице - на Г.В.И.
- многофрагментно счупване на горната челюст, обусловило трайно затруднение във
функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца, както и
счупване на короните на 1,2 горни десни зъби до венеца, обусловило трайно
затруднение във функцията на дъвченето и говора за период надвишаващ един
месец; на М.С.М. - счупване на горна челюст, обусловило трайно затруднение във
функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца, съставляващо
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 12, вр. чл. 129, ал.1 и чл. 54
от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години, при
строг режим,
Със тази присъда на основание чл. 304 НПК, съдът е оправдал ответника А. Е.И. по обвинението, че е бил съучастник на В.П.П.
в извършеното престъпление.
С цитираната присъда съдът е признал
ответника А.Е.И. за невинен в това на 21.03.2011 г. в гр. Варна, в съучастие
като съизвършител с подсъдимия П. по хулигански подбуди да е причинил три
средни телесни повреди на повече от едно лице - на Г.В.И. - многофрагментно
счупване на горната челюст, обусловило трайно затруднение във функцията на
дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца, както и счупване на
короните на 1,2 горни десни зъби до венеца, обусловило трайно затруднение във
функцията на дъвченето и говора за период надвишаващ един месец; на М.С.М. -
счупване на горна челюст, обусловило трайно затруднение във функцията на
дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца, поради което и на основание чл. 304 НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 12, вр.
чл. 129, ал.1, вр. чл.20, ал. 2 от НК.
С Решение № 40/27.03.2017 год. по
ВНОХД № 443/2016 год. по описа на ВАС, е изменена Присъда № 113 /21.11.2013 год. по НОХД № 309 по описа за
2012 год. на ВОС в частта на размера на наложените наказания.
С Решение № 219/01.12.2017 год. по
КНОХД № 713/2017 год. на ІІ –ро наказателно отделение на ВКС е изменено Решение
№ 40/27.03.2017 год. по ВНОХД № 443/2016 год. по описа на ВАС, като са намалени
наложените наказания лишаване от свобода.
Решението е потвърдено в останалата
част.
В производството по НОХД № 309/2012
год. по описа на ВОС, наказателния съд е приел за установено, че на 21.03.2011
година преди 02 часа след полунощ ответниците П. и И. се отправили с шофирания
от П. лек автомобил м.”Мерцедес” да си закупят дюнери от обект на кръстовището
на „Червения площад“. За да стигнат до него те се движили от Катедралата по
бул.”Осми приморски полк” по посока бул.”Чаталджа”. Когато стигнал до
бул.”Чаталджа” отв. П. направил ляв завой, колата преминала през кръстовището
между бул.”Чаталджа” и бул.”Осми приморски полк” и после продължила по улица в
посока бул.”Цар Освободител”.
Отв. П. паркирал автомобила на
булеварда и в близост до дюнера, двамата слезли закупили си дюнери и започнали
да ги консумират. Ищеца М.М. бил курсант
във Военноморското училище и вечерта след полунощ, но преди 02 часа отишъл,
заедно със своите приятели до същия дюнер, където вече били подсъдимите.
Докато се хранели двете “групи” нямали
никакъв контакт помежду си. В 02:55:29 часа ответниците си тръгнали като малко
преди това в 02:54:45 часа отв. П. свалил светлата качулка от главата си. Потеглили
с висока скорост и силен шум от форсирането на двигателя по посока на
кръстовището с бул.”Цар Освободител”.Там отв. П. завил надясно в посока Окръжна
болница.
Малко по-късно-в 03:05:37 часа ищеца
заедно със своите приятели тръгнали, като прескочили разделителната ограда
между платната в двете посоки и се отправили отново към квартирата на ищеца М. в посока Спортна
зала. Когато задминали завоя на ул.”В.Д.“ тримата спрели и започнали да
разговарят.
Междувременно по неустановени мотиви ответниците
решили да ги намерят и нанесат побой на тримата младежи.
Те се придвижили с колата отново в близост
до дюнера, но без да спират на булеварда. Отв.П. слязъл, отишъл до обекта, където
в близост до гишето стояло неустановено лице. Навел към гишето и попитал къде
са отишли момчетата и ищеца М..
Без да минават отново през
кръстовището на бул.”Цар Освободител” и бул.”Осми приморски полк”, по други
улици ответниците потеглили да търсят младежите в посоката, която им била
посочена. При това преминали отново през кръстовището на бул.”Чаталжа” и “Осми
приморски полк“.
Те влезли в улицата, където влизането
било забранено, но това било възможно поради времето от денонощието, през което
на практика няма движение и се приближили с колата до свидетелите. Ответника П.
спрял близо на 2-4 метра от тях. Когато двамата слезли от автомобила ответника П.
държал в ръка тежък предмет-метална тръба или дървена бухалка. Двамата веднага
се насочили към ищеца М. и ответника П. му нанесъл не по-малко от три удара и
свидетелят паднал на земята. Незабавно и без да изчаква отв. П. нанесъл не
по-малко от два удара на Иванов, който също паднал на земята. Тези действия
били извършени за секунди, поради което М. виждал ставащото, но не успял да
реагира.
Когато ответниците се насочили към
него той вдигнал ръце, за да се предпази, отстъпил назад след което побягнал. Двамата
ответници го подгонили и го настигнали
след пробягани около 15-20 метра, след което и двамата му нанесли не
по-малко от 7 тежки удара предимно в областта на главата, част от тях били
нанесени от отв.П. с тръба или бухалка.
Ищеца М. останал да лежи безжизнен на
земята ответниците се качили в автомобила и потеглили. Отначало отишли до
заведението “Дежа ву”, собственост на родител на ответника П..
След като се свестил М. тръгнал към
болницата, поради нанесения тежък побой нямал спомен, как се е придвижил до
там, съзнанието му започнало да се прояснява едва в болничното заведение.
Когато И. се свестил, подсъдимите вече
си били заминали. Той първо позвънил по телефона си на М., след това се огледал
и видял, че последният лежал на разклонението и в средата на пътното платно. Той
отишъл и дръпнал М. към тротоара, за да не го прегази случайно минаваща кола,
след което се обадил на тел.112.
От приетата съдебно медицинска
експертиза от вещото лице д-р Б. П.-С., съдът установи, че ищеца след нанесения
му удари е получил:- тежка черепно-мозъчна травма, изразена с многофрагментно
импресионно /хлътващо/ счупване на черепа в лявата слепоочно-теменна област -
фрактури на лявата слепоочна кост, лявата теменна кост, фрактурни линии
ангажиращи и черепната основа, фрактура на лявата пирамидна кост, тежка
контузия на мозъка, остър хематом /кръвоизлив/ над твърдата мозъчна обвивка,
проникване на въздух в черепната кухина, разкъсно-контузна рана в лявата теменно-тилна
област на главата, около очен хематом в ляво, множество кръвонасядания по
окосмената част на главата и лицето, ожулвания по главата, пареза на левия
лицев нерв; разкъсване на лявата тъпанчева мембрана - горните квадранти, с
обилен кръвоизлив от левия слухов проход, разкъсно-контузна рана с липса на
тъкани в горния полюс на лявата ушна мида; многофрагментно счупване-изкълчване
на горна и средна фаланги на 3-ти пръст на лявата ръка.
Непосредствено след нанесения побой
ищеца М. е изпаднал в безпомощно състояние, лежащ на улица по средата на
кръстовище, „неадекватен и целият в кръв“. Незабавно е бил транспортиран от
екип на ЦСМП с линейка до Спешен център на МБАЛ "Св. Анна-Варна" АД и
приет в Противошокова зала в увредено общо състояние, объркан, сомнолентен, с
тежка черепно-мозъчна травма, с множество хематоми и разкъсно-контузни рани. От
клиничното състояние и проведено КТ изследване е установен мозъчен оток на
лявата хемисфера /лявото мозъчно полукълбо/, компресия на базални цистерни в
мозъка, компресия на левия страничен вентрикул /мозъчно стомахче/. Проведено е оперативно лечение по спешност за
отстраняване на костните фрагменти в областта на импресионната фрактура и на
вътречерепния кръвоизлив - за декомпресия на мозъка и мозъчните структури.
В следващите няколко дни предвид
тежкото състояние, ищецът е бил седиран в медикаментозен сън /медикаментозна
кома/.
Тези травматични увреждания са
резултати на множество удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със
значителна сила в областта на главата и левия горен крайник. Предвид
характеристиката на установените кръвонасядания и ожулвания, описани при
съдебномедицинското освидетелстване, същите биха могли да се получат на
посочената дата - ранните часове на 21.03.2011 год., от действието на предмет с цилиндрична
конфигурация, който в единия си край
притежава характерен релеф и неравности - изпъкнали и вдлъбнати части с
приблизителни размери около 4-5 мм разположени на една линия. Многофрагментното
импресионно счупване на свода на черепа вляво слепоочно-теменно, с ангажиране и на черепната основа и
разкъсно-контузната рана по лявата теменно-тилна област на главата са създали
комуникация между черепната кухина и външната среда с реална опасност от външна
инфекция и обуславя проникващо нараняване в черепната кухина
Контузията на мозъка е определила
разстройство на здравето временно опасно за живота. Кръвоизливът /остър
хематом/ над твърдата мозъчно обвивка протекъл с общомозъчна симпоматика -
хипертенсионен синдром /повишено вътречерепно налягане/, оток и дислокация на
лява хемисфера също обуславя разстройство на здравето временно опасно за
живота.
Разкъсването на лявата тъпанчева
мембрана в горните квадранти е причинило трайно затруднение на слуха на лявото
ухо за период надвишаващ 1 месец.
Комбинираната травма в областта на
трети пръст на лява ръка -разкъсно-контузна рана с многофрагментна
фрактура-луксация /счупване -изкълчване/ на горна и средна фаланги, определя
трайно затруднение в хватателната функция и движението на ляв горен крайник за
период не по-малък от 3-4 месеца.
Останалите травматични увреждания
самостоятелно и в съвкупност представляват временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Предвид тежката черепно-мозъчна травма
с импресионна фракткура на черепа, контузия на мозъка, проникващо нараняване в
черепната кухина и пневмоцеле /навлизане на въздух/, кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка - лечението и възстановяването обичайно са продължителни,
съпроводени с болки и затруднения в някои функции на мозъчната дейност - говор,
памет, координация и др. Въпреки проявата на посттравматичен оток на лявата
хемисфера с компресия на мозъчни цистерни и ляв страничен вентрикул,
своевременната висококвалифицирана лекарска интервенция е предотвратила
евентуални по-тежки усложнения.
Според вещото лице слухът на лявото
ухо, според наличните медицински изследвания, не се е възстановил и
значителното му снижаване /до загуба/ не показва тенденции за подобряване. Възможни
са по-рядко прояви на церебрастенни симптоми - главоболие, световъртеж, безсъние,
раздразнителност, „неуслужлива" памет.
От допусната съдебно психиатрична
експертиза от вещите лица д-р А.Д. и А.Ц. съдът установи, че в резултат на
соматичните поражения е настъпила промяна и в психичното състояние на ищеца М.М..
С оглед получените наранявания в областта на главата и другата налична
патология той е бил с моторна афазия - отначало не е можел да говори, а само е
издавал звуци, като постепенно е настъпило възстановяване на говора. Налице е
била и загубата на спомени /ретроградна амнезия преди и по време на случилото
се/, като непосредствено след операцията ищеца е нямал никакви спомени за
случилото се, които са се възстановявали в течение на времето. Налице са били
нарушения и в когнитивните функции - памет и внимание.
В резултат на тежката черепномозъчна
травма, на фона на загубата на съзнанието е настъпил Посткомоционен синдром
(посттравматичен органичен мозъчен синдром) с код F07.2 по Международната
класификация на болестите-10 ревизия /МКБ-10/, който се характеризира със
следните симптоми: главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, раздразнителност,
трудност при концентрацията и изпълняването на умствени задачи, нарушения в
паметта, безсъние и намалена поносимост към стрес и емоционална възбуда. Тези
симптоми при М. се придружават и от чувства на подтиснатост и тревожност,
идващи от понижена себеоценка и страх от трайна мозъчна увреда.
Експертите с експертното интервю и
наблюдение на психичния статус доказват категорично, че при ищеца до преди една
година са били налице медицински критерии за поставянето на
диагнозата:Посттравматично стресово разстройство, които постепенно са
отзвучали.
При интерпретацията на тестовите данни
при осъщественото психологично изследване при ищеца са налице следните характеристики:
-в границите на нормата за възрастта са възможностите на вниманието; -паметта с
известни дефицити /грешки от органичен тип и затруднения в оперативната памет/;
-при продължителна работа има колебания във вниманието, които затрудняват
репродукцията и ретенцията; при специализираните методики има данни за паметови
разстройства, но без те да нарушават грубо паметовия процес; мисловният процес
е леко забавен, правилен по структура; забелязва се склонност към изплъзвания
по детайли при спонтанен разказ, както и обстоятелственост, но при запазване на
логиката и смисъла на разказваното; съхранени са възможностите за конкретни и
абстрактно-логични операции от елементарен ранг на сложност; интелектуалните
годности за анализ и организиране последователността на логичните операции на
интелектуалния процес са съхранени; съхранени са и базовите ядра на придобития
житейски опит и умения; личността на ответника е с определена емоционална
лабилност; -свръхчувствителност към собствените затруднения, продължително и
еднообразно „предъвкване" на проблемите, ригидност, трудно приспособяване
към нова ситуация, повишена тревога и усещане за безперспективност, определени
предимно от ситуацията на затруднение;
-ситуативно вътрешно напрегнат, изразена социална импотентност -
затруднения в изграждане на трайните интерперсонални взаимоотношения, както и в
осъществяване на активен, конкуриращ стил на поведение, с елементи на
емоционална незрялост; с добри умения за общуване в непосредственото
обкръжение, функционира предимно в изпълнителска позиция в неформалната си
група; споделя субективни преживявания на застрашеност и уплаха, като се
забелязва небалансираност, недостатъчна стабилна изграденост на Аз, склонност
към ангажиране на вниманието на околните, към активно отстояване на собствената
позиция (понякога недостатъчно балансирана); агресивната предиспозиция се
характеризира с вербално отреагирване, като телесният контрол се запазва, след
което се възвръща нормалното състояние.
При по-продължителен период от време,
както е в този казус мозъчните и паметови функции по правило се възстановяват
като степента и качеството на възстановяване зависят от редица фактори.
Благоприятните фактори за възстановяване на спомена при М. са младата възраст,
много доброто паметово функциониране в преморбидния период и високият интелект.
Състоянието на ответника в бъдеще при
нормално развитие и изключване на вредни влияния върху централната нервна
система (интензивен стрес или травми), вероятно ще се стабилизира в рамките на
нормално функциониране, въпреки остатъчните явления на понесената физическа и
психоемоционална травма на главния мозък.
По делото са разпитани свидетели, от
показанията на неговата майка св.Е.М., съдът
установи, че на 25 март, ищеца е дошъл в съзнание, Бил е доста неадекватен,
объркан. Разпознал е майка и баща си
разпозна, но не му помнел името. След като се събудил не е знаел нищо. Изписа
ли са го в началото на април. Възстановяването вървяло доста време, Ищеца не си
е спомнял думи, търсел думи, понятия, бъркал ги е. Постепенно започнал да се
подобрява, като се е прилагала и предписаната терапия, която му е преписана от
болницата. Един месец по-късно се наложи да му направят втора операция, защото
черепа му бил така строшен, че трябвало
да му се направи пластика. Ищеца е изпитвал физическа болка. При
инцидента му бил почти откъснат средния пръст на лявата ръка, който беше зашит
още докато са били в болницата. Когато му вадели пироните било също много
болезнено. Ищеца се е оплаквал се от главоболие и продължил да се оплаква и
години след това. Главоболието му е перманентно, не непрекъснато, но много
често получава остро главоболие. Има съществена разлика в живота му преди
инцидента и в настоящия момент. В момента кръга от приятелите му е много силно
ограничен. Консултирал се е с психотерапевт д-р И.А.. Тя му е била необходима,
защото той сигурно не можел да преживее тази травма, нещо като страхова
невроза, несигурност, нестабилност. Ищеца първоначално искал да завърши
образованието си във Военно морското училище, но се отказва и сега се стреми да
се реализира в друга насока.
Продължил е лечението си с медикаменти
изписани от болницата. Трябвало е да бъде на специален режим със спокойна
обстановка. Слушането на радио и на телевизия определено го е дразнело. Този
период е продължил два-три месеца след инцидента. Провеждал е редовни
консултации с невролог и той му били предписани хранителни добавки. Втората операция била на 13.06.2011 год., един
месец след като го изписали. Оплаквал се е от болки по време на лечението. Болели
го раните. Боляло го е ръката.
От показанията на св. Р.У., съдът
установи, че след комата ищеца не е знаел къде се намира бил е объркан и
дезориентиран. Не е можел да говори,
като е издавал само нечленоразделни звуци. На моменти си пипаше главата, тя е
била обинтована с чалма. Вдигаше ръце към майка си и баща си и питаше какво
става. След като го изписали от болницата, повече от половин година не е знаеше
познавал приятеля си кой съм аз. Затварял се е в стаята си. Станал е мрачен,
уплашен. Избягвал познати хора, изобщо
избягвал струпвания на хора. Когато имало повече от трима-четирима човека гледал
като уплашен. Винаги се е стремял да е около майка си и баща си. Усещал някаква
защита от тях. Ищеца е полагал сериозни усилия, за да преодолее тази тежка
травма. Има моменти в които както говори спира да говори, гледа в точка и
изчезва от присъствие. Имал постоянно главоболие, проблема със слуха го тормозел
постоянно, защото когато се говор с някого, той се опитва да следи какво говори
и си върти в същия момент главата откъм здравото ухо, за да може да възприеме
това което му се казва. Това допълнително му създавало много тежко чувство за
малоценност, при положение, че преди инцидента е бил душата на компанията.
По делото са представени писмени
доказателства за заплатени от ищеца суми в връзка с проведеното му лечение.
Талон заплатена такса за сумата от 48 лева на МБАЛ Света Анна-Варна“ АД,
платежно нареждане на сумата от 3 800 лева, за операционни консумативи,
сумата от 2300 лева с ДДС, по фактура № 24802/11.11.2011 за слухов апарат и
сумата от 60 лева по фактура 2913 за балнеолечение в Туринвест ЕАД Поморие.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира.
Съдът кредитира и заключението на вещите лица, като обективни и компетентни.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Правната квалификация на предявения в
настоящото производство иск е чл.45 от ЗЗД.
Предявения иск частично основателен и доказан.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд разглеждащ
гражданското правните последици относно извършеното деяния, неговата
противоправност и виновността на дееца
Отговорността на ответника по смисъла
на чл.45 от ЗЗД е отговорност за причинени вреди. Тази отговорност е на
принципа, че всеки е длъжен да поправи причинените другиго вреди.
За да се ангажира отговорността на
ответника по чл. 45 ЗЗД е необходимо да
са налице кумулативно следните предпоставки:
вреди, причинени на пострадалия (ищеца), тези вреди деяние /действие или бездействия/, което е
противоправно, причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди и
наличието на субективния елемент вина в деликвента.
С влязла в сила Присъда № 113 /21.11.2013 год.
по НОХД № 309 по описа за 2012 год. на ВОС е установен със сила на присъдено
нещо факта на увреждането т.е. причинените вреди, като съдът е приел, че налице е състав на деликтна отговорност. Предвид
постановеното решение и нормата на чл.300 от ГПК е налице причиняване на вреди.
Съгласно закона и по специално нормата
на чл.45 и сл. от ЗЗД, на обезщетение подлежат всички действително претърпени,
преки, имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането /т. 6 от Постановление № 4 от
30.10.1975 г. на Пленума на ВС/.
От събраните по делото доказателства
ценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът намира, че по делото са
доказани всички предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно:
налице е виновно противоправно поведение от страна на двамата ответници
изразяващо се в извършване на активни действия – нанасяне на удари в областта
главата на ищеца. Деянието на двата ответници е противоправно, тъй със своето
деяние са нарушили забранителна правна норма за физическата неприкосновеност на
личността. Деянието им е извършено виновно под форма на вината пряк умисъл. От
деянието са причинени вреди-имуществени изразяващи с заплатените от ищеца разходи за лечение и неимуществени
причинените му болки и страдания.
Налице е и пряка–причинно следствена
връзка между противоправното деяние на ответниците и причинените вреди
По смисъла на нормата на чл.53 от ЗЗД,
двата ответници отговарят за причинените вреди солидарно.
Безспорно, че фактическият състав на чл. 45 ЗЗД
- вреда, причинена противоправно от виновни действия или бездействия на
ответниците и намираща се в причинна връзка с тях, е установен от
задължителното действие на присъдата, постановена от наказателния съд.
По отношение на предявения иск за
неимуществените вреди.
При определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите
на справедливостта, залегнали в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно претенцията за заплащане на
законна лихва върху размера на обезщетението съдът с доклада си е приел, че
такава се дължи от датата на увреждане за неимуществените вреди и от датата на
на предявяване на иска за имуществените вреди.
С Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС са дадени задължителни указания на съдилищата при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт.
Обезщетението се определя по "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД,
което не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Посочени са примерно обстоятелствата,
които могат да бъдат релевантни в тази насока и е въведено задължение на съда,
който решава спора по същество, да ги обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди.
Съдът е длъжен да изтъкне обстоятелствата
въз основа на които обосновава присъдения размер. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни
и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко
значение за размера на предявения иск.
На първо място са вида на причинените
увреждани, като в случая на ищеца са причинени това са: Многофрагментното
импресионно счупване на свода на черепа вляво слепоочно-теменно, с ангажиране и на черепната основа и
разкъсно-контузната рана по лявата теменно-тилна област на главата са създали
комуникация между черепната кухина и външната среда с реална опасност от външна
инфекция и обуславя проникващо нараняване в черепната кухина
Контузията на мозъка е определила
разстройство на здравето временно опасно за живота. Кръвоизливът /остър
хематом/ над твърдата мозъчно обвивка протекъл с общомозъчна симпоматика -
хипертенсионен синдром /повишено вътречерепно налягане/, оток и дислокация на
лява хемисфера също обуславя разстройство на здравето временно опасно за
живота.
Разкъсването на лявата тъпанчева
мембрана в горните квадранти е причинило трайно затруднение на слуха на лявото
ухо за период надвишаващ 1 месец.
Комбинираната травма в областта на
трети пръст на лява ръка – разкъсно -контузна рана с многофрагментна
фрактура-луксация /счупване -изкълчване/ на горна и средна фаланги, определя
трайно затруднение в хватателната функция и движението на ляв горен крайник за
период не по-малък от 3-4 месеца.
Множество травматични увреждания,
които самостоятелно и в съвкупност представляват временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Всички тези увреждания по своя вид и
характер завишават размера на обезщетението.
На втора място е продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето. Безспорно по делото е
че от дата на увреждане и към настоящия момент ищеца търпи болки. Търпените
болки като неприятни психофизически усещания за един продължителен период от
време, като разкъсването на лявата тъпанчева мембрана е довело до трайна
глухогата ухото, това увреждането е трайно и медицинската прогноза за неговото
развитие е неблагоприятна.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда.
Същевременно обезщетението не следва
да надвишава един достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването
на конкретно претърпените неимуществени вреди. Това становище е застъпено в
множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
/ пр.: решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ВКС, II т.о.,
решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г. на ВКС, II т.о и решение №
104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 223 от
27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 100 от
12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о.и др./.
Предвид изложените критерии настоящия
съдебен състав намира предявения иск за неимуществени вреди основателен и
доказан до сумата от 40 000 лева. който е достатъчен за репарирането им в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
настоящия случай. За разликата до пълният претендиран размер от 120 000
лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на предявени иск за
имуществени вреди.
По делото безспорно се установи, че
ищеца е направил разходи в претендирания размер, които са в пряка връзка с
проведеното лечение вследствие на уврежданията или за слухов апарат необходим
на ищеца вследствие на причиненото му увреждане на слуха в този смисъл искът е
основателен. По иска за обезщетението за причинените имуществени вреди,
съгласно приетия доклад по делото законна лихва се дължи от датата на
предявяване на иска.
Върху обезщетението се дължи и законната
лихва от датата на увреждането, съгласно приетото в ППВС № 2/1981 г. и ТР №
5/2005 г. ОСГК и ТК на ВКС, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от
деня на извършването му. От този момент вземането става изискуемо и от този
момент длъжникът изпада в забава - чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Погасителната давност за акцесорното
вземане за лихва е тригодишна, на възражение че акцесорното вземане е погасено
по давност не е направено в законоустановения срок. Предвид горното ищеца има
право на лихва за забава, от датата на увреждането за неимуществените вреди от 21.03.2011
год. до окончателното изплащане.
По отношение на обезщетението за
забава да имуществените вреди, лихва като акцесорно вземане се дължи от датата
на която са направени отделните разходи. Предвид заявената в исковата молба
претенция и приетия по делото доклад, съдът следва да присъди лихва за забава
от датата на предявяване на иска пред съда.
По отношение на разноските по делото.
Съгласно чл. 78 от ГПК,
разноските се присъждат съобразно изхода на спора и конкретно - съгласно ал. 1
и ал. 3 - съобразно изхода на материално-правния спор по предявените по делото
искове - съразмерно с уважената част от тях - в полза на ищците, респ. -
съразмерно с отхвърлената част - в полза на ответника.
Ищеца по делото е представил списък с
разноските.
С оглед изхода на спора и представените
по делото доказателства, в тежест на ищеца съдът следва да възложи направените
по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 2 917
лева.
Съдът следва да възложи в тежест на ищеца и дължимата
държавна такса, за която ищецът е освободен от внасянето на основание чл.83
ал.1 от ГПК и на основание чл.78 ал.6 от ГПК в размер на 1 848,32 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
В.П.П., ЕГН:**********, с адрес: *** и А.Е.И., ЕГН ***********, с адрес: ***,
да заплатят СОЛИДАРНО на М.И.М., ЕГН **********,*** сумата от 40 000
/четиридесет хиляди/ лева, на основание чл.45 в вр. чл.53 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващи се в болки и страдания в следствие причинените му вреди
на 21.03.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лева
считано от датата на увреждането т.е. 21.03.2011 год. до окончателното й
изплащане,
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН **********, с
адрес: *** и А.Е.И., ЕГН ***********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М.И.М.,
ЕГН **********,*** сумата от 6 208 лв. /шест хиляди двеста и осем лева /, на
основание чл.45 в вр. чл.53 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда, 17.03.2016 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.П.П. и А.Е.И., да заплатят на
М.И.М. направените по делото разноски в размер на 2917 лева.
ОСЪЖДА В.П.П. и А.Е.И., да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.Варна на
основание чл.78 ал.6 от ГПК дължима държавна такса в размер на 1848,32 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: