№ 111
гр. Средец, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20242170100649 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 вр. чл.79, чл.86 и чл.92
ЗЗД от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД /предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж. к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик, действащо чрез упълномощения си процесуален представител адв. З. Ц., против Х.
И. М., с ЕГН **********, с адрес: с.Орлинци,общ.Средец, *****. Било е инициирано
производство по чл.410 от ГПК пред РС-Средец и издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК
за ищеца е възникнал интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска да се
признае за установено по отношение на Х. И. М., с ЕГН **********, че дължи на Йеттел
България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг: сума в общ
размер на 961,18 лв. (деветстотин шестдесет и един лева и осемнадесет стотинки) , както
следва:
1. 455,95 лв . - непогасени задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от
12.10.2021г,, изм. с Допълнително споразумение № ********* от 24.02.2022г. към договор за
мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер **********, от които:118,82 лв. -
незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за
периода начислени за периода 25/01/2022 - 24/02/2022г. и 337,13 лв. - неустойка, начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя;
1
2. 57,50 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг за базови аксесоари № *********
от 24.02.2022г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари (към
номер ********** от 24.02.2022г.)„ от които: дължими незаплатени лизингови вноски за
периода 25/01/2022 - 24/02/2022г. в общ размер на 7,50 лв. с вкл.ДДС и предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 25/05/2022 - 24/01/2024г. в общ размер на 50,00 лв. с
вкл. ДДС;
3. 447,73 лв. - непогасени задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от
24.02.2022г., с който се предоставя мобилен номер **********, от които: 92,30 лв. -
незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за
периода 25/01/2022 - 24/02/2022г. и 355,43 лв. - неустойка, начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до изплащане на вземането, които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение
№ 259/03.09.2024 год. по ч. гр. д. № 434/2024 год. на РС- Средец.
Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.
В законоустановения едномесечен срок особеният представител на ответника е оспорил
претенцията за неустойка като необоснована, неоснователна и недоказана. Направени са
възражения по представените доказателства и по отношение на останалите претендирани
вземания.
По делото липсват ненуждаещи се от доказване факти, като в тежест на всяка от страните е
провеждане на главно и пълно доказване на обстоятелствата, от които черпят права.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е молба, с
която се моли делото да бъде гледано в тяхно отсъствие, моли съда да уважи исковите
претенции и да присъди сторените от тяхна страна съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и се представлява от особения представител.
Поддържа се отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства,
установи следното от фактическа страна:
По делото са приложени:
Договор за мобилни услуги № ********* от 12.10.2021г,, изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 24.02.2022г., с който се предоставя мобилен номер
**********, Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 24.02.2022г., с който е
предоставено ползването на комплект от 4 бр. Аксесоари , и Договор за мобилни услуги №
********* от 24.02.2022г., с който се предоставя мобилен номер **********. От
съдържанието на посочените договори е видно, че са подписани от страните по настоящето
дело – Йеттел България ЕАД /предишно наименование „Теленор България" ЕАД/ и
ответника. Ответникът не оспорва, а това се установява и от договорите, че е получил
процесните базови аксесоари.
2
Приети като доказателства по делото са фактура № **********/25.02.2022г., фактура №
**********/25.03.2022г., фактура **********/25.04.2022г., кредитно известие №
**********/25.06.2022г.,като от съдържанието им е видно, че фактурите са за дължими от
ответника абонаментни такси, лизингови вноски и вноска по застрахователна полица. Към
всяка от фактурите има приложено извлечение - детайлизирана справка
от потреблението на ползвания номер.
С кредитното известие била извършена корекция по дълга, като бил отразен незаплатения
баланс в размер на 218,62лв. за предходните три отчетни периода, при което
задължението за плащане възлизало на сума в размер на 961,18 лв. включващо всички
задължения, вкл.начислените неустойки съгласно договорите за мобилни услуги, както и
дължимите лизингови вноски, сумите по които няма данни да са платени от страна на
ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.79 , чл.86
и чл. 92 ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове: Искът е предявен от „Йеттел България” ЕАД- гр.
София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Налице
е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта
за изпълнение, ведно със законната лихва. Ето защо, настоящият състав, предвид единството
на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, във връзка със сключване на горепосочените индивидуални договори за
мобилни услуги и лизинг. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да
предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу
насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги, съответно ищецът се
е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване процесните
аксесоари за мобилно устройство срещу заплащане на определена лизингова цена, вкл. в
месечната абонаментна такса.
Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава по клиентски номер на абоната. Ако ответникът е имал възражения
относно потребените услуги и тяхната реална стойност би следвало да възрази пред
доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи доказателства в
тази насока пред съда. Такива не са представени. Съдът приема, че издадените данъчни
фактури № **********/25.02.2022г., фактура № **********/25.03.2022г., фактура
**********/25.04.2022г., кредитно известие № **********/25.06.2022г., макар и едностранно
съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и
3
претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на
исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги и дължимите лизингови вноски
(негова е доказателствената тежест), поради което съдът намира за установено
съществуването на вземане на ищеца, както следва:
1. 118,82 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги,
начислени за периода 25/01/2022 - 24/02/2022г. по Договор за мобилни услуги № *********
от 12.10.2021г,, изм. с Допълнително споразумение № ********* от 24.02.2022г. към
договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер **********;
2. 92,30 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги,
начислени за периода 25/01/2022 – 24/02/2022г. по Договор за мобилни услуги № *********
от 24.02.2022г., с който се предоставя мобилен номер **********;
3. 57,50 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг за базови аксесоари № *********
от 24.02.2022г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари (към
номер ********** от 24.02.2022г.).
Ответникът дължи лизинговите вноски до крайния срок на договора-24.01.2024г., тъй като е
продължил да ползва лизинговата вещ и няма данни същата да е върната.
В договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяването им преди
изтичане на уговорения срок по вина или по инициатива на потребителя или при
нарушаване на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношения на
която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски
за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение към неустойката по предходното изречение потребителят дължи
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят ще дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента
на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в
брой или обща лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора.
Видно от изложеното посочените договорни клаузи предвиждат виновно неизпълнение от
страна на длъжника, като предвид правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД може да се направи
извод, че действителната воля на страните е била да уговорят неустойка за разваляне на
договора. Неустойката за разваляне има за цел да обезщети вредите, които кредиторът търпи
от неизпълнението на един двустранен договор, чието действие е отпаднало поради
развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно задължението за заплащане на
този вид неустойка възниква с осъществяването на уговорения между страните
правопораждащ юридически факт, а в процесния случай това е развалянето на договора,
настъпило преди изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му. Съгласно
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
4
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще счита договора за развален, като предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Така законът предвижда, че
за да породи своето конститутивно правно действие, волеизявлението на кредитора за
разваляне на един писмен договор следва да бъде обективирано в писмена форма (за
действителност, а не за доказване) и да достигне до своя адресат – длъжника. Действително
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, поради което намира приложение само
доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени
императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните не са уговорили
други условия и начин за разваляне на сключения между тях договор. В конкретния случай
клаузата на т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия само прогласява потестативното
право на кредитора да развали договора при незаплащане на дължими суми след изтичане
сроковете за плащане, но не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в
общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. По делото не се установява, че преди подаване на
исковата молба ищецът е упражнил надлежно потестативното си право да развали договора
чрез отправяне на писмено уведомление, получено от длъжника. Ищецът не е ангажирал
доказателства за осъществено надлежно връчване на уведомление от този род. Тоест, в
настоящия случай е налице сключен между ищеца и ответника договор, в който е
предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по вина на
потребителя, по делото обаче не са налице никакви доказателства, че процесният договор е
бил прекратен от страна на „Йеттел България“ ЕАД. Не са налице доказателства,
обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице
предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната
неустойка. Твърди се единствено , че договорите са прекратени едностранно от оператора
преди изтичане на срока по договорите- на 16.05.2022г. Прекратяването се генерира
автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за плащане и съобразно уговорения срок на действие на процесния абонамент.
Според трайната съдебна практика двустранен договор може да се развали чрез връчването
на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, като
съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата молба с
приложенията е връчен на ответника -длъжник чрез особения представител след изтичане на
срока по процесните договори, поради което не е налице предвидената в неустоечната
клауза хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен.
Следва да се упомене, че нито в индивидуалния договор, сключен между страните ,нито в
Общите условия е предвидено по какъв начин може да стане едностранното прекратяване на
договора,при наличие на предпоставките за това. В този смисъл, доколкото става дума за
писмен договор ,сключен между страните ,то и прекратяването му /дори и едностранно /
5
предсрочно при наличие на определени предпоставки ,следва да бъде в същата форма.
Съгласно текста на чл.31а от Общите условия мобилният оператор се задължава
предварително и по подходящ начин /чрез кратно текстово съобщение,писмо с обр.разписка
,записващ се телефонен разговор,чрез ел.поща и т.н./ да информира абоната, че ще
предприеме действия по извъсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения.
Следователно предвидени са и други начини за информирането на абоната ,че ще се
пристъпи към събиране на неплатените сметки , но всички те имат за цел уведомяването му
,че е неизправен длъжник /че е в забава / и ще бъдат предприети действия по събиране на
дължимите суми. Спирането на достъпа до услугите от потребителя не се прилага само при
прекратяване на договора –такова е предвидено и в хипотезите по чл. 53 от ОУ /в случаите
на неплатени изискуеми вземания,или при допълнителни условия или ограничения за
сключен индивидуален договор/ , чл. 54 /в случай на постъпване на писмена жалба за
извършени неправомерни действия /,чл. 55/ когато с поведението си потребителят
застрашава ,или пречи на нормалното ползване на услуги от страна на други потребители
/.Във всички тези случаи не е предвидено прекратяване на договора с потребителя , което
означава ,че спирането на достъпа до услугите не е равнозначно на прекратяване на
договора. В настоящия случай нито чрез издаване на процесните фактури, нито по друг
начин ответникът е бил предизвестен за едностранно прекратяване на договора ,поради
което не са осъществени предпоставките за плащане на неустойка.
Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
За разноските:
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени, както в настоящото производство,
така и по отношение на тези в заповедното производство, като разпредели отговорността за
същите съобразно изхода на спора. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден
да заплати на „Йеттел България” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото
исково производство и по заповедното производство в общ размер на 422,04 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. И. М., с ЕГН **********, с адрес:
6
с.Орлинци,общ.Средец, ***** и ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД /предишно наименование
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, че съществува изискуемо вземане към Х. И. М.,
с ЕГН **********, от страна на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД , както следва:
1. 118,82 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги,
начислени за периода начислени за периода 25/01/2022 - 24/02/2022г. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 12.10.2021г,, изм. с Допълнително споразумение № ********* от
24.02.2022г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер
**********,
2. 92,30 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги,
начислени за периода 25/01/2022 – 24/02/2022г. по Договор за мобилни услуги № *********
от 24.02.2022г., с който се предоставя мобилен номер **********,
3. 57,50 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг за базови аксесоари № *********
от 24.02.2022г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари (към
номер ********** от 24.02.2022г.).
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 02.09.2024г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение 259/03.09.2024 год. по ч. гр. д. № 434/2024 год. на РС- Средец.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София против Х. И. М., с ЕГН
**********, иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за
следните суми:
1. 337,13 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор
за мобилни услуги № ********* от 12.10.2021г,, изм. с Допълнително споразумение №
********* от 24.02.2022г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен
номер **********, по вина на потребителя;
2. 355,43 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор
за мобилни услуги № ********* от 24.02.2022г., с който се предоставя мобилен номер
**********, по вина на потребителя,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
7
ОСЪЖДА Х. И. М., с ЕГН ********** , да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.
София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 434/2024 г. на РС-Средец и по гр.д. №
649/2024г. по описа на РС –Средец , съразмерно с уважената част от исковете в общ размер
на 422,04 лева (четиристотин двадесет и два лева и четири ст.).
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски окръжен
съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
8