№ 1790
гр. Варна, 10.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20223100101851 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 240 от
ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата.
Съдът намира, че следва на основание чл. 140 от ГПК да насрочи
делото.
Съдът на основание чл.140 от ГПК прави следния проект доклад на
делото:
Производството е образувано по исковете на К. Т. К., ЕГН **********,
гр. Варна, ************ против М. В. К. ЕГН **********, от гр.Варна,
************ предявени в условията на евентуалност, а именно:
1/ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 32
000 евро, представляваща връщане на дадена в заем сума от К. Т. К., ЕГН
********** на М. В. К. ЕГН ********** при изповядване на сделката за
придобиване на ********* съставляващ самостоятелен обект - жилище, с
идентификатор 10135.******** представляваща покупната цена на 1/2
идеална част от правото на собственост върху имота, ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.
2/ В евентуалност: за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сума в размер на 32 000 евро, представляваща сумата, с която ответницата се
е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки разходи за
придобиване на 1/2 идеална част от правото на собственост върху *********
1
съставляващ самостоятелен обект - жилище с идентификатор
10135.2559.112.3.13.
Претендират се разноски.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молбата се твърди, че през 2014г. ищецът решил да
инвестира част от средствата си в закупуване на жилище, като искал по 1/4
ид.част от същото да бъде записана на двете им деца. Преди да закупи имота
на ул."Д-р Железкова" ответницата го убедила да не купува половината от
жилището на името на децата и поискала тази 1/2 да бъде купена на нейно
име. Тя нямала пари и се уговорили, че тя ще му издължи половината сума,
или 32 000 евро. Тъй като живеели на семейни начала, имали деца и ищецът
разчитал на думата й, не подписали договор за заем, с който да документират
тази тяхна уговорка. След раздялата им през 2018г. ищецът я молил да
изпълни обещанието си и да му плати половината пари, но тя отказвала, като
при това завела дело за делба.
В случай, че не се установи заемно правоотношение, твърди, че
ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка.
По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от
ГПК.
В него се сочи, че прекратеният вече иск по чл. 55 от ЗЗД и
предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 59 от ЗЗД са
недопустими, а иска по чл. 240 от ЗЗД е неоснователен.
Ответницата оспорва наведените от ищеца твърдения, като навежда
следните собствени твърдения за осъществилите се в действителност факти:
Страните са живели заедно на съпружески начала в продължение на 11
години от 2007г. до 2018г. Имат родени три деца - ******** род. през 2009г.,
***** роден през 2011г., но починал скоро и ****** роден през 2012г. През
2012г. страните взели решението да закупят собствено жилище, което да
заплатят по равно и да бъде собственост на двамата. Всеки от тях разполагал
със свои лични средства, а ответницата разчитала и на помощ от родителите
си при бъдещата покупка. В периода 2012 - 2014г. М. К. е предала на ищеца
на части в брой общо около 65 000лв., които да послужат при бъдещата
покупка на жилище. Част от предадената на ищеца сума М. К. изтеглила от
свои банкови сметки, а останалата получила от родителите си Венко и
Антоанета Кукови. Целта била необходимата сума за закупуване на
2
жилището да бъде на разположение на ищеца, който при намиране на
подходящ имот да го плати, без да е необходимо участието на ответницата.
Тогава това се налагало поради здравословните проблеми на М. К. във връзка
с бременността й през 2012г., когато от м. юни до раждането на детето
********* на 25.10.2012г. тя била хоспитализирана в СБАГАЛ „Майчин дом"
гр.София. Впоследствие тя била и твърде ангажирана с грижите за двете деца.
През декември 2014г. ответницата намерила апартамента на ул. "Д-р
Железкова", който се предлагал на цена от 64000 евро. На 29.12. 2014г. се
подписал предварителен договор и било платено капаро от 6400 евро, а
остатъка от цената бил преведен на продавача в деня на сключването на
окончателния договор на 21. 01. 2015г.
Въз основа на изложените обстоятелства ответницата твърди, че чрез
договора за покупко-продажба от 21. 01. 2015г. страните са закупили
недвижим имот срещу цена от 64000 евро, половината от която е платена с
нейни средства. Това обстоятелство е признато от ищеца с подписаната от
него при изповядването на сделката декларация по ЗМИП.
Сочи още, че сега наведените от ищеца твърдения влизат в
противоречие с тези по подадените от него искови молби по гр.д.№
1137/2019г. по описа на ВОС, по гр.д.№ 320/ 2022г., гр.д.№ 872/2022г., гр.д.№
1165/22Г., гр.д.№1326/2022г. и гр.д. № 1559/22г., които опровергават тезата за
наличие на заемно правоотношение.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че е налице постигната уговорка между
страните преди и към датата на сключване на договора за покупко-продажба
на имота за даване на заем от ищеца на ответницата в размер на половината
продажна цена на имота, че е налице обогатяване на ответницата и
обедняване на ищеца в посочения размер.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствена тежест да докаже собствените си възражения, а именно,
че сума от около 65 000лв. е предадена в периода 2012 - 2014г. от М. К. на
ищеца на части и в брой, като част от средствата са лични на ответницата, а
друга част са дарени от нейните родители.
По предварителните въпроси:
Съдът намира така предявените в условията на евентуалност искове за
допустими, доколкото искът по чл. 59 от ЗЗД ще бъде разгледан само в
случай, че искът по чл. 240 от ЗЗД бъде отхвърлен като неоснователен, т.е.
3
когато се установи, че липсва заемно правоотношение. В този случай
субсидиарният иск по чл. 59 от ЗЗД ще остане единствената възможност на
ищеца да защити правата си.
Следва да бъде уточнено от ищеца кога, при какви обстоятелства
/евентуално пред кого/ е постигната уговорката между страните за даване на
заем от ищеца на ответницата.
Следва да бъде уточнено от ответницата кога, при какви обстоятелства
/евентуално пред кого/ са давани суми и в какъв размер /колко пъти до
размера на 65 000лв./ от нея на ищеца.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети по делото представените от ищеца и
ответницата писмени доказателства, като допустими и относими към
предмета на доказване.
По останалите доказателства съдът ще се произнесе след отделяне на
спорното от безспорното.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 22.06.2023г. от 15.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от
настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора и приложенията.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да бъде
уточнено кога, при какви обстоятелства /евентуално пред кого/ е постигната
уговорката между страните за даване на заем от ищеца на ответницата.
УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок от съобщението да
бъде уточнено кога, при какви обстоятелства /евентуално пред кого/ са
давани суми и в какъв размер /колко пъти до размера на 65 000лв./ от нея на
ищеца.
ДОПУСКА ПРИЕМАНЕТО на представените с исковата молба
писмени доказателства.
4
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателства след уточненията
на страните и отделяне на спорното от безспорното в о.с.з.
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, КАТО ИМ
УКАЗВА, ЧЕ това е доброволен способ за уреждане на отношенията им и
има преимущество пред спорното производство, при спогодба заплатената
държавна такса се връща наполовина на ищцовата страна, съответно не се
дължи като разноски от ответника.
УКАЗВА на страните, че към ВOС е създаден и действащ Център по
медиация, който е разположен на 4 ет. в сградата, в която се помещава СИС
при РС – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12. Медиацията е
лесен и достъпен /безплатен, само в рамките на програмата/ алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебното производство, като процедурата е
неформална и поверителна. В случай, че страните желаят постигане на
резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
може да се обърнат към служителя по медиация към ВOС Нора Великова на
тел. 052/623362 или на адрес на ел.поща *********@***.**, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им
осигури ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за
медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5