О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 25.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в закритото заседание
на двадесети и пети
февруари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ВЧНД
№ 101
по описа за 2019 г. на
КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава XХІІ от НПК- “Производство пред въззивната инстанция за проверка на
определенията”- чл. 341-345 НПК вр. чл. чл.249, ал.3 НПК вр. чл. 248, ал.1, т.6 НПК.
Адв.А.С. служебен
защитник на Р.В.С., подсъдим по НОХД № 1786/18 г. по описа на ДнРС обжалва определение на Дупнишкия районен съд от 05.02.2019г. по посоченото
дело, постановено в разпоредително заседание по реда на чл.247в- чл.248 НПК, в частта, в която ДнРС е
оставил без уважение искането й по реда
на чл. 248, ал.1, т.6 НПК за изменение на взетата спрямо С. мярка за неотклонение от „задържане под
стража” в по- лека такава. Развити са доводи за незаконосъобразност на
постановеното определение и се иска отмяна на същото.
Определението по чл.
248, ал.1, т.6 НПК се обжалва и от адв. Й.Б.- служебен защитник на подсъдимите
по същото дело П.Л.К. и Г.С.Д. в частта, в която ДнРС по същия процесуален ред
е оставил без уважение идентичното искане на посочените лица за изменение и на
взетите спрямо тях мерки за процесуална принуда „задържане под стража“. Развити
са идентични доводи за незаконосъобразност на постановеното определение и се
иска отмяна на същото.
ДнРП не е взела становище по
постъпилите частни жалби.
КнОС,
в настоящия съдебен състав, намира частните жалби за допустими, доколкото са
предявени от надлежни страни и в срока
по чл. 342, ал.1 НПК. Разгледани по
същество, жалбите са неоснователни по
следните съображения:
Срещу лицата Р.В.С., П.Л.К., Г.С.Д. е било
повдигнато обвинение в извършване на
тежко умишлено престъпление както следва: срещу Д. и С. – по чл. 196, ал.1, т.2 НК вр. чл. 195, ал.1, т.3,
пр.2, т.4, пр.2 НК вр.чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „Б“ НК вр. чл.20, ал.2 НК; а срещу П.К.- по чл.
195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2, т.7 НК вр.чл.194, ал.1 НК, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК.
Тримата подсъдими са
били задържани с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 17.07.2018 г.
Задържането е потвърждавано с
определения на КнОС.
Делото е внесено в
съд с обвинителен акт на 19.12.2018 г.
На 05.02.2019г. е
проведено разпоредително заседание по
реда на чл.247В- чл. 248, ал.1 НПК, на
което са присъствали всички подсъдими лица. Били са разгледани въпросите
по чл.248, ал.1,т.1- 8 НПК, по които
съдът се е произнесъл. По реда на чл.
248, ал.1, т.6 НПК във връзка с направено искане от настоящите въззивни
жалбоподатели, ДнРС е постановил определение, с което е отказал изменение на
мерките им за процесуална принуда от „задържане под стража“ в по- леки такива.
Съображенията в тази насока са свързани с липса на промяна в
обстоятелствата, обуславящи задържането на подсъдимите. Прието е още, че спрямо
подсъдимите е налице опасност от извършване на друго престъпление с оглед
обремененото им съдебно минало.
В постъпилите жалби
се развиват съображения за разколебаване на подозрението относно авторството на
деянието и относно разумния срок на продължилото задържане.
КнОС, в настоящия
съдебен състав, намира постановеното определение за законосъобразно по следните
съображения:
Мерките за неотклонение представляват
законово регламентирани мерки за процесуална принуда, които съобразно нормата
на чл.57 НПК се налагат с цел да бъде осигурено нормалното протичане и
довършване на развиващото се наказателно производство, респ. да се попречи на
подсъдимия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждане в
изпълнение на влязла в сила присъда.
При провеждане на разпоредителното
заседание по реда на чл. 247В- чл. 248 НПК по въпроса, свързан със законността на задържането, съдът е длъжен да се произнесе
задължително, особено в случаите на постъпило искане за това.
КнОС се съгласява с извода на ДнРС, че не е налице промяна в
обстоятелствата, при които е определена първоначалната мярка. На първо място
следва да се подчертае, че не е отпаднало обоснованото подозрение за
съпричастността на подсъдимите към инкриминираното деяние. Към настоящия момент
все още съществува подозрение и в достатъчна степен данни, установяващи това
обстоятелство. Следва да се подчертае, че при преценка на законността на задържането по време на съдебното производство
относно продължаване на задържането и относно участието на подсъдимите в престъпното деяние, въпросите, на
които трябва да
отговори съда, не са същите като тези,
които са решаващи за окончателната му присъда. При вземане на решение за
задържане под стража и други досъдебни решения от този вид, съдът оценява
обобщено наличните данни, за да определи дали има prima facie основания
за подозрение срещу обвиняемия, че е извършил дадено престъпление; при
произнасянето на присъдата в края на съдебния процес той трябва да прецени дали
представените и обсъдените в съда доказателства са достатъчни, за да се приеме,
че подсъдимият е виновен. Подозрението и формалното установяване на вината не
следва да се третират като еднакви /в този смисъл „Hauschildt срещу Дания“, решение от 24 май 1989 г., Дело „Ясински срещу Полша“ решение от 20 декември 2005 г. на ЕСПЧ/. В този
аспект КОС преценява, че към настоящия момент не е разколебано подозрението за съпричастност на подсъдимите
към коментираното престъпление и отхвърля доводите във въззивните жалби в тази
насока.
При преценка на другите
предпоставки по чл. 63, ал.1 от НПК-
опасността от извършване на престъплението, КнОС се солидаризира с извода на
ДнРС относно нейното наличие. И тримата подсъдими са осъждани, като по
отношение на Д. и С. обвинението е, че деянията са извършени в условията на
„опасен рецидив“, а за подс. К.- в условията на „повторност“. Подсъдимите
са лица с трайно установен престъпен стереотип на
поведение, с висока степен на обществена опасност, като при тях опасността да извършат
престъпление при смекчаване на мярката за процесуална принуда е висока и реална
Приложените по делото свидетелства за съдимост дават основание за такъв
категоричен извод. Ирелевантен е довода, че предвид фазата на
развитието на делото, опасност от затрудняване на разследването не е налице.
Следователно опасността от извършване на друго престъпление от тях е
напълно реална, а не хипотетична. От
друга страна- КОС не се съгласява с
извода на ДнРС, че спрямо тях е налице реална опасност от укриване. В този
аспект обосновани са доводите в жалбите,
че тримата обвиняеми са били разпитвани
като заподозрени още през 2017 г. и не зависимо от това не са се укрили,
респ. не са създавали пречки пред разследващите органи. Това обстоятелство
обаче не променя извода на съда за необходимостта от потвърждаване на
задържането им, доколкото опасностите по чл.63, ал.1 НПК са в условията на
алтернативност, а не на кумулативност.
И
на последно място КОС не споделя идентичните доводи в двете жалби относно
продължителността на задържането на тримата обвиняеми. Размерът
на задържането и максималните срокове за
продължителността на мярката „задържане под стража“ по чл.63, ал.4 НПК
касаят случаите на досъдебно производство, което в случая е продължило в рамките на около пет месеца, а съдебното
производство- два месеца. Мярката
за процесуална принуда “задържане под стража“ не е продължителна, доколкото от
момента на определянето й до настоящия момент
са изминали по- малко от 7 месеца. За
съдебното производство няма максимални срокове за задържане и е необходимо
единствено съдът да преценява дали продължителността на задържането има разумен
характер по см. на чл.5, §3 от ЕКПЧ. Продължителността на съдебното
производство до този момент е в рамките на около 2 месеца, който срок има
разумен характер по смисъла на цитираната разпоредба.
В този
аспект изминалия период от време от задържането до настоящия не е продължителен
и отделно от това не е налице промяна в обстоятелствата, която да обуславя
необходимостта от изменение на мярката за процесуална принуда, взета спрямо
тримата жалбоподатели. Същата не противоречи на целите на мерките по чл. 57 НПК. Преценката на ДнРС за необходимостта
от потвърждаването й е правилна, поради което атакуваното определение следва да
бъде потвърдено като законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.345 НПК
вр.чл.249, ал.3 НПК вр.чл.248, ал.1, т.6 НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Дупнишкия
районен съд от 05.02.2019г. по НОХД № 1786/18 г. по описа на същия съд,
постановено в разпоредително заседание по реда на чл.247в- чл.248 НПК, в частта, в която ДнРС е оставил без уважение искането на Р.В.С., П.Л.К.
и Г.С.Д. по реда на чл. 248, ал.1, т.6 НПК за изменение на взетата спрямо
тях мярка за неотклонение „задържане под
стража” в по- лека такава.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.