№ 213
гр. Русе , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520100025 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от
КТ от Р. Л. Ц. против УМБАЛ КАНЕВ АД.
Ищецът твърди, че с ответното дружество има сключен трудов договор, като заемал
длъжността „*****************“. На 02.11.2020 год. му била връчена заповед №
143/27.10.2020 год., издадена от изпълнителния директор на ответника, с която на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение с налагането на
дисциплинарно наказание „****“. Намира издадената заповед за незаконосъобразна и
неправилна, поради което моли да бъде изцяло отменена от съда.
Твърди, че заповедта е наложена въз основа на констатирани 4 нарушения на
трудовата дисциплина, които оспорва фактически да е извършил и също така оспорва
процедурата по налагането на наказанието, тъй като не е бил запознат с показанията на
другите лица по образуваните преписки. Намира, че по отношение на него работодателят е
проявил дискриминация, тъй като не му предоставил еднакви условия на труд и равни
възможности за обучение в сравнение с останалите специализанти. Заявява, че по нито един
от неговите сигнали не е довършена процедурата и не са установени виновните лица, а по
отношение поведението на ръководителя на специализацията му въобще не били взети
мерки да бъде променено и да бъде защитени правата му.
Ищецът заявява, че нееднократно е уведомявал ответника, че е препятстван в
сравнение с останалите специализанти да изпълнява задълженията си по трудовия договор.
1
Така например в периода от 01.09. 2020 год. до 27.10.2020 год. трикратно работодателят не
е включил и изключил ищеца от графика за работа, като това е сторил умишлено или
въобще е бил дезинтересиран от начина, по който се обезпечава правото му на труд. Това
поведение ищецът намира като дискриминационно спрямо него в сравнение с останалите
специализанти, поставя го в неравностойно положение спрямо всички останали лица от
същата категория.
Първото, посочено в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, според ищеца
датира от 01.09 2020 год., като работодателят твърди, че ищецът е нападнал вербално своя
колега, тя подала рапорт, вследствие на което била образувана дисциплинарна преписка, а
на ищеца били поискани писмени обяснения, които той дал. Твърди, че обясненията му не
са взети предвид, нито е била извършена проверка по възраженията му относно
достоверността на твърденията на доктор A*. Твърди, че не са му показвани обясненията на
другите лица, които са събирани по преписката.
Второто, посочено в заповедта нарушение е, че на 24.09.2020 год. по време на
дежурство, в периода от 13:30 ч. до 14:00 ч. е бил без предпазна маска на територията на
спешното отделение. Поискани са писмени обяснения от ищеца, които той дал, наложено
му е наказание и за това, че на същата дата е бил без предпазна маска на територията на
други помещения, коридори и терапевтичен кабинет. Счита, че наложеното наказание е за
действие, за което не са му искани обяснения, а текстът на уведомлението в тази му част е
неясен. Твърди, че не е запознат с приобщените по преписката други доказателства.
Третото посочено нарушение е, че ищецът се е явил на работа на 29.09.2020 год., след
като вече е узнал, че е бил в контакт с пациент с Ковид 19. Във връзка с образуваното
дисциплинарно производство му е поискано обяснение и той е дал такова с информацията,
че данните за пациент с Ковид е получил неофициално от санитарка, а задължението за
уведомяване е на работодателя или ръководителя на отделението. Твърди, че във връзка с
контакта с този пациент не е поставен под карантина, не му е правен ПСР- тест, каквото
задължение работодателят има. Заявява, че не е получил допълнително възнаграждение за
работа с Ковид пациенти, което е допълнителен аргумент в подкрепа на това, че не е бил
контактно лице. Счита това поведение на работодателя за дискримиционно по отношение на
него. Заявява, че работодателят не го е уведомил да преустанови работата си и да не се
явява на нощно дежурство, въпреки че му е било известно, че е контактувал с пациент с
Ковид. Счита, че е бил поставен в патовата ситуация на служител, който няма полезен ход,
като и в двата случая работодателят ще квалифицира поведението му като нарушение на
трудовата дисциплина-ако не се яви на работа и ако се яви, въпреки че е знаел, че е бил в
контакт с пациент с Ковид.
Четвъртото нарушение на трудовата дисциплина е, че на 08.10.2020 год. е бил без
предпазна маска на работа. Възражението на ищеца е, че него ден не е бил на работа, тъй
като не е бил включен в графика. Тъй като на същата дата е изтичал болничният му,
отишъл в болницата, за да види кой ден трябва да е на работа и да види в кой график е
2
включен. Твърди, че е бил включен в графика на ІІІ- то ВО впоследствие, след появата му в
отделението, което било ново за началника на отделението, който не бил уведомен. График
за дата 08.10.2020 год. му бил предявен за подпис впоследствие, но не и на 08.10.2020 год.
Счита, че с поведението си работодателят е нарушил чл. 8 от КТ, който изисква
страните по трудовото правоотношение да упражняват правата и задълженията си
добросъвестно, съобразно изискванията на законите.
Твърди, че има придобита предходна специалност „**“ и сключен безсрочен трудов
договор с ответника, като в нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1, трудовото му правоотношение е променено във връзка с втората му
специализация по р*, не е приведено впоследствие в съответствие с изискванията на
нормативната уредба, като не е бил подписан договор по чл. 234 от КТ, поради което счита,
че трудовото правоотношение е променено ex lege и е прекратено незаконосъобразно
несъществуващо трудово правоотношение.
Ищецът моли да бъде отменено наложеното дисциплинарно наказание „****“, като
бъде признато за незаконно ****то му и да бъде възстановен на заеманата от преди ****то
длъжност.
Исковете с правно основание чл. 225 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за срок от 6
месеца, считано от датата на ****то в размер на 6000 лв. за целия период и за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение в размер на 1000 лева за работа с Ковид пациенти
през септември 2020 год. са оттеглени в съдебно заседание и производството по тях е
прекратено с влязло в сила определение от същата дата- 06.04.2021 год.
В своя отговор ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че законосъобразно
е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, като в производството по налагане на
дисциплинарно наказание е извършил проверка на изложените факти, поискал е обяснения
от ищеца и съобразил тежестта на извършените нарушения, налагайки му дисциплинарно
наказание. Работодателят е отчел както тежестта на нарушенията, техния характер и
системност, както и обстоятелствата, при които са извършени те. Работодателят възразява,
че няма нормативно регламентирани задължения да запознава ищеца със събраните
доказателства в преписката по налагане на дисциплинарно наказание, а единствено да иска
от него обяснения.
Възразява срещу твърденията на ищеца в исковата молба за наличие на
дискриминационно отношение към него като служител.
Оспорва обстоятелството, че в периода от 01.09.2020 год. до 27.10.2020 год.
трикратно ищецът не е включван/изключван в графика за работа и работодателят е бил
дезинтересиран от начина, по който се обезпечава правото му на труд. Заявява, че ищецът е
полагал труд, както през м. септември, така и м. октомври 2020 год. до дисциплинарното му
****. Излага подробни обстоятелства относно твърдяното дискримиционно отношение,
3
зададено като модел на поведение на ищеца спрямо неговия ръководител на специализация,
като представя доказателства във връзка с това. Възразява срещу искането за заплащане на
1000 лева възнаграждение за месец септември 2020 год. за работа с Ковид пациенти, като
твърди, че липсва правно основание, както и договореност за посоченото от ищеца, поради
което счита, че не дължи заплащането на тази сума.
Възразява също и срещу основателността на твърдението в исковата молба, че
трудовото правоотношение на ищеца не е приведено в съответствие с изискването на
нормативната уредба, както и че е прекратено незаконосъобразно несъществуващо трудово
правоотношение като заявява, че с допълнително споразумение № 223 от 28.09.2018 год.
към трудовия договор, на основание чл. 119, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 70 от КТ д- р
Р.Ц. е преназначен от длъжност: „Л** **“ на длъжност „Л**- специализант по
специалността „р*“ със срок до датата на придобиване на права на специалист по р*, но не
по- късно от една година от допускането на специализанта до държавен изпит. Моли
исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Установява от представените по делото писмени доказателства, че Р. Л. Ц. е бил в
трудово правоотношение с УМБАЛ КАНЕВ АД по силата на трудов договор № 332 от
28.09.2015 год., като е заемал длъжност „Л** в Първо отделение по вътрешни болести и **“
на основание чл. 68, ал. 1, т.4 от КТ във вр. с чл. 70 от КТ. Трудовото правоотношение е
изменено с Допълнително споразумение № 50 от 28.02.2017 г., като на основание чл. 119 във
вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, служителят е преназначен на длъжност „Л**, **“ за
неопределено време. На 28.09.2018 г. д- р Р.Ц. е подал Заявление Вх. № 5308, с което е
заявил желание да бъде преназначен на срочен трудов договор по реда на чл. 68, ал. 1, т. 2 от
КТ във вр. с чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в
системата на здравеопазването и с допълнително споразумение № 223 от 28.09.2018 год. към
трудовия договор, на основание чл. 119 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 70 от КТ д- р Р.Ц. е
преназначен от длъжност: „Л** **“ на длъжност „Л**- специализант по специалността „р*“
със срок до датата на придобиване на права на специалист по р*, но не по- късно от една
година от допускането на специализанта до държавен изпит.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №
143/27.10.2020 год., издадена от изпълнителния директор на ответника, с която на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение с налагането на
дисциплинарно наказание „****“.
По отношение на първото нарушение от 01.09 2020 год. съдът намира за установено
следното: по време на дежурство за първа смяна д-р Р.Ц. напада вербално колегата си д- р
х*** A*п*** (Л**, р* в Първо отделение по вътрешни болести, ** и р*), повишава тон,
4
държи се арогантно и непристойно с нея, обръща се към нея с думите: „ма", „ти коя си, ма?!"
в присъствието на изпълнителния директор, други служители на лечебното заведение и
пациенти на територията на отделението. Това нарушение на трудовата дисциплина
работодателят е квалифицирал в процесната заповед като нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10,
предложение второ от КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
Правилника за вътрешния трудов ред, във връзка с:
- чл. 36, т. 2 от ПВТР на УМБАЛ КАНЕВ АД: „Работниците и служителите са
длъжни да се отнасят достойно, вежливо и коректно с всички свои колеги";
- чл. 32, ал. 1 от ПВТРР на УМБАЛ КАНЕВ АД -„При изпълнение на служебните си
задължения, всеки работник и служител на УМБАЛ „Канев" АД е длъжен да има поведение,
което да съответства на Етичния кодекс на УМБАЛ „Канев" АД. Доктор Ц. е нарушил
следните норми от Етичния кодекс: чл. 23 (в отношенията си с колегите служителите
спазват добрите нрави - установените в обществен интерес, социално възприети етични
правила и норми.), чл. 24 ( В отношенията си с колегите работниците и служителите не
използват думи или жестове, които могат да се възприемат като клевета или обида.)
3а първото нарушение е изпълнена процедурата по чл. 193 от КТ. Работодателят е
узнал за извършеното нарушение на 01.09.2020 г. от рапорт вх. № 4468/01.09.2020 г. от д- р
х*** ш* A*- п*, Л**, р* в I ОВБНР. От д-р A* са изискани допълнителни обяснения и тя е
подала обяснение с вх. № 4580/04.09.2020 г. Ищецът е уведомен за откритата дисциплинарна
процедура и са изискани обяснения. В указания срок той подал такива и е изложил
възражения. Впоследствие е извършена вътрешна проверка и са събрани обяснения от
присъствалите на случилото се медицински сестри г*а* и г.Т. Д- р П.Г. е дала сведения, но
тя не е била пряк свидетел на станалото, а само е чула караницата.
Противно на изложеното в исковата молба и видно от процесната заповед,
обясненията на ищеца са взети предвид и е извършена проверка на достоверността на
твърденията на д- р A*. Работодателят няма задължение да запознава работника/служителя
със събраните доказателства в дисциплинарната процедура. По отношение на първото
нарушение съдът намира, че работодателят е изпълнил надлежно процедурата по налагана
на дисциплинарно нарушение. Не бяха представени доказателства от ищеца, оборващи
тезата на ответника.
По второто нарушение: в обжалваната заповед е записано, че на 24.09.2020 г. по
време на дежурство втора смяна между 13:30 ч. и 14:00 ч. д-р Р.Ц. влиза на територията на
Мултипрофилно спешно отделение на УМБАЛ КАНЕВ АД без предпазна маска.
Служителят влиза и излиза от кабинета за изолиране на пациенти, съмнителни за Ковид-19,
за да извърши клиничен преглед на пациент без предпазна маска. В посочения диапазон от
време на територията на други помещения на това отделение- коридори и терапевтичен
кабинет, д-р Ц. пребивава без предпазна маска.
5
Това нарушение е квалифицирано от работодателя като такова по чл. 187, ал. 1, т. 7
от КТ- неизпълнение на законните нареждания на работодателя, във връзка със т. V от
3аповед № 382/07.08.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ КАНЕВ АД във всички
закрити части на
територията на лечебното заведение всеки служител/работник е длъжен да носи предпазна
маска.
Работодателят е узнал за извършеното нарушение на 13.10.2020 г. с постъпването в
деловодството на болницата на рапорт вх. № 5429/13.10.2020 г. от д-р Р.Ц., в който Л**ят е
изнесъл данни за осъществен контакт по време на клиничен преглед в Мултипрофилно
спешно отделение с пациент, който впоследствие се оказва заразен с COVID-19. За да
установи фактите и обстоятелствата по случая, работодателят е извършил вътрешна
проверка, като е разпитал дежурните служители в отделението и е изискал преглед на
видеозаписите от охранителните камери в същото. При извършената проверка е установено,
че д-р Р.Ц. в посочените по- горе ден и часови диапазон се е намирал без предпазна маска на
територията на отделението. Поискани са обяснения от служителя и той е дал такива с вх. №
5481/15.10.2020 г. Текстът на уведомлението е пределно ясен, поради което съдът не
споделя възражението в исковата молба, че е неясен и цели подвеждане при възприемането
му. В отговор на поканата на работодателя относно нарушението служителят посочва: „При
прегледа на пациента в Спешно отделение бях с медицински чехли, синя манта и маска".
Посоченото се опровергава от събраните при проверката доказателства: събрани са писмени
сведения от дежурните по график служители в отделението на 24.09.2020 г.- Д* И.а — мед.
сестра в МСО, д-р П.П. Л**, началник на МСО. От ръководителя УЧР, главния
юрисконсулт и главната медицинска сестра е прегледан видеозапис от охранителните
камери в МСО за 24.09.2020 г., между 13:30 ч. и 14:00 ч. Служителите са протоколирали
видяното в Протокол от 13.10.2020 г. От него е видно ищецът е пребивавал на територията
на отделението- коридори и терапевтичен кабинет без предпазна маска, цивилно облечен,
както и че влиза и излиза на два пъти от кабинета за изолиране на пациенти, съмнителни за
COVID-19 без предпазна маска.
Ищецът твърди, че 3аповед № 382/07.08.2020 г. на изпълнителния директор на
УМБАЛ КАНЕВ АД му е била връчена на 28.09.2020 год. сутринта, когато м.с. б* му
представила за подпис протокола, че е запознат с нея. Ответникът не твърди и не представя
доказателства заповедта да е била известна на ищеца преди тази дата. В периода 01.08.2020
год.- 31.08.2020 год. ищецът е провеждал практически стаж в СБАЛПФЗ Д- р Димитър
Граматиков, гр. Русе. Същият не вписан сред лицата, на които е проведено обучение във
връзка със 3аповед № 382/07.08.2020 г. Заповедта обаче е пределно ясна и не е нужно да
бъде обучаван образован човек с висше медицинско образование относно вменените
задължения. През месец септември д- р Ц. е работил в Първо ВО, видно от представения
график.
6
На 08.10.2020 год. д-р Ц. отново е нарушил 3аповед № 382/07.08.2020 г., като се е
намирал на територията на Първо ВО отново в цивилно облекло и без предпазна маска,
въпреки, че по негови твърдения вече е бил запознат с посочената заповед. Това нарушение
е посочено в т. 4 от обжалваната заповед. Работодателят го е квалифицирал като такова по
чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ- неизпълнеине на законните нареждания на работодателя, във
връзка т. V от Заповед № 382/07.08.2020 г., според която във всички закрити части на
територията на лечебното заведение всеки служител/работник е длъжен да носи предпазна
маска.
Изискани са обяснения от служителя на основание чл. 193 от КТ, след като е получил
рапорт от д-р Ц-Д- – директор медицински дейности и к-д- - ръководител отдел УЧР. В
рапорта се посочва, че на 08.10.2020 г. д- р Р.Ц. е бил на територията на лечебното заведени-
Първо ВО без защитна маска. В писмените обяснения ищецът заявява, че служителите,
подали рапорта, са му връчили Заповед № 467/30.09.2020 г. за провеждане на модул „х-" на
08.10.2020 г. в 09:20 ч., т.е. до този момент Л**ят не е имал график за работа и не може да
бъде третиран като служител на болницата. Връчителите на заповедта го намерили на
четвъртия етаж на лечебното заведение, където нямало никой, а той пиел кафе и разговарял
по телефона. В рапорта е посочено друго- че д-р Ц. е бил без маска на територията на I
ОВБНР, което е позиционирано на третия етаж в болницата. След допълнително изискани
обяснения от подателите на рапорта, станало ясно, че след връчване на заповедта на д-р Р.Ц.
на четвъртия етаж, тъй като там е бил открит, той е слязъл на третия етаж без защитна
маска- така, както е описано в рапорта. По твърдения на самия ищец до 07.10.2020 год.
включително той е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Явил се е на работа
на 08.10.2020 г., след изтичане на отпуска в отделението, в което е мястото му на работа.
Поради каква причина до този момент не се е запознал с графика си, който е бил на
разположение в залата за рапорт, не е ясно. Ищецът също така е имал възможност да
направи това и по телефона, но така или иначе не го е сторил. Не сочи причина извън
трудовото си правоотношение, поради която се е намирал на територията на болницата на
08.10.2020 год. След като фигурира в графика за този ден, очевидна е причината да се
намира в отделението.
Четвъртото, санкционирано с процесната заповед нарушение на трудовата
дисциплина, касае явяване на работа на д-р Ц. на 29.09.2020 год. при положение, че предния
ден му е станало известно, че пациентът, който е преглеждал на 24.09.2020 год. е с
положителен тест за Ковид. По думи на ищеца, написани в становище с вх. №
5481/15.10.2020 год., той се е запознал със Заповед № 382/07.08.2020 год. на 28.09.2020 год.
сутринта. Според т. VI. 1 от заповедта всеки служител/работник, за който са налице
обстоятелствата, визирани в раздел I, т. 1 от заповедта (при осъществен контакт с пациент с
потвърдена диагноза Ковид- 19 от служител/работник, за който не са налице условията за
поставяне под карантина, съответният ръководител на отделение трябва да подаде незабавно
след уведомяването рапорт до изпълнителния директор) и раздел III, т. 1 от заповедта
7
(задължение на служител/работник, при когото са налице симптоми на Ковид- 19 да уведоми
прекия си ръководител и личния си Л**, както и да преустанови явяването си на работа), е
длъжен да предприеме всички необходими мерки и действия, визирани в заповеди на
министъра на здравеопазването по уведомяване на компетентните лица, както и
предприемане на действия по извършване на изследване- PSR.
Ищецът попада хипотезата на раздел I, т. 3 от заповедта - при осъществен контакт с
пациент с потвърдена диагноза Ковид- 19 от служител/работник, за който не са налице
условията за поставяне под карантина, преустановява явяването си на работа незабавно от
момента на уведомяване на ръководителя си. Съответният ръководител на отделение трябва
да подаде незабавно след уведомяването рапорт до изпълнителния директор относно трите
имена и длъжността на служителя и датата на узнаване на обстоятелството за осъществен
контакт. След като по негови твърдения е узнал, че е бил контактен с пациент с потвърдена
диагноза Ковид- 19 и е уведомил началника си д- р Д* на 28.09.2020 год., той е бил длъжен
да преустанови явяването си на работа от този момент. Дали началникът на отделение е
подал рапорт в случая е без значение. Вместо да изпълни заповедта, ищецът се явил на
работа на следващия ден.
Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е мотивирана,
изключително обстойно са разгледани и четирите нарушения, съобразена е тяхната тежест,
системност и липсата на каквато и да е самокритичност към поведението на наказаното
лице. Събрани са множество доказателства, които са обсъдени от работодателя и въз основа
на тях той е взел решение за налагане на дисциплинарно наказание. На недопустимото и
грубо поведение на ищеца, въз основа на което е санкциониран по т. 1 от заповедта, е
присъствал и директорът на болницата, но дори това не го е спряло или дисциплинирало.
Очевидно у ищеца липсва чувство за мяра, отговорност, уважение, съобразяване с колегите,
което въпреки многобройните опити на ръководителя, така и не е показал. Неизползването
на предпазна маска от Л** в болнично заведение, при положение, че е налице повишено
разпространение на вирус, създава предпоставки и представлява опасност за заразяване на
всеки, с който Л**ят е бил в контакт - персонал и пациенти. Ищецът е Л** и в много по-
голяма степен следва да осъзнава до какво може да доведе неизползването на лични
предпазни средства, особено в Мултипрофилното спешно отделение, където е основният
поток от все още недиагностицирани пациенти със симптоми на Ковид и възможността за
заразяване в това и във всяко друго отделение на болницата е значителна.
По отношение на твърдяното дискриминационно отношение на работодателя спрямо
ищеца, съдът установи следното: ищецът сочи, че в периода от 01.09.2020 г. до 27.10.2020 г.
трикратно не е включван/изключван в графика за работа и работодателят е бил
дезинтересиран от начина, по който се обезпечава правото му на труд. Установи се от
приложените към отговора графици, че в посочения период д- р Ц. е полагал труд в Първо
ВО и в Трето ВО във връзка с провеждането на обучение по модул „х-“.
8
Не се установи и твърдяното дискриминационно отношение, зададено като модел на
поведение към ищеца от страна на неговия ръководител на специализация. Ответникът
твърди, че по време на специализацията на д-р Р.Ц. са били известни данни за наличие на
конфликт между него и ръководителя на специализацията му. Независимо от това,
работодателят е предприел необходимите действия за провеждане и завършване на
специализацията по р* на д-р Р.Ц.. През 2020 г. д-р Н*Д* е подавала в деловодството на
лечебното заведение две молби за освобождаване от задължението на ръководител
специализация на ищеца. В първата с вх. № 1532/17.03.2020 г. са наведени данни за проява
на неуважение към нея от страна на ищеца, скандално поведение пред пациенти, липса на
интерес към лечебно- диагностичния процес по р*, липса на адекватно участие при
решаване на ревматологични проблеми, заплахи от страна на ищеца към персонала. По
искане на изпълнителния директор д- р Ц-Д-- директор медицински дейности в болницата, е
дал становище по подадената молба, с което прави предложение за удовлетворяване на
молбата, а на д-р Ц. да се предложи да продължи специализацията на друго място или да
бъде прекратена. Върху същата бланка ръководителят УЧР е направил предложение за
насрочване провеждането на колоквиумите на д-р Ц. с цел оценка на напредъка на
специализанта. Изпълнителният директор е провеждал разговори с ръководителя на
специализацията му с цел потушаване на конфликта между тях. Въпреки настояването, д- р
и** не е била освободена от ръководството. Изпълнителният директор е издал Заповед №
407/26.08.2020 г. за провеждане на колоквиумите от д- р Ц., предвидени в учебната програма
във връзка с програмата за придо6иване на специалност р* по теми и дати. Заповедта е
връчена на ищеца на 28.08.2020 г. с отбелязване, че не е съгласен с нея и ще я обжалва.
Ищецът не се е явил за провеждане на колоквиум. На 01.10.2020 год. д-р и** е подала и
друга молба за осво6ождаване от задължението на ръководител специализация на ищеца. По
предложение на ръководител УЧР изпълнителният директор потърсил друг Л**, тъй като в
ответната болница няма друг специалист със специалност р*, който да отговаря на
необходимите условия за назначаване в лечебното заведение и определянето му за
ръководител на специализацията на д-р Ц.. До ****то на ищеца такъв специалист не е
намерен. Налага се извод, че работодателят е положил много усилия да помири д-р Ц. и д-р
Н*Д*, както и да му осигури завършване на специализацията. Поради изложеното не може
да се направи извод за дискриминационно отношение на работодателя и за нарушаване на
чл. 8 от КТ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
В тежест на работодателя е да докаже в производството чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
законосъобразното упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с
работника или служителя. Съдът намира, че издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е законосъобразна. Изложените причини за прекратяване на
трудовото правоотношение сочат на дисциплинарни нарушения, както е посочено в
9
заповедта. В нея е налице обосновка на прекратителното основание, както и съответствие
между изложените там фактически доводи и дадената правна квалификация.
Според Решениe № 1552 от 16.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 457/99 г., III г. о., няма
пречка ****то да се извърши на повече от едно законово основание, щом са настъпили
правнорелевантните факти за това. В този случай съдът е длъжен да изследва наличието на
всяко едно от посочените основания. Само липсата и на всички посочени основания за ****
прави заповедта незаконосъобразна. В случая се доказаха всички основания за наложеното
дисциплинарно наказание, като преценката на тежестта им прави заповедта законосъобразна
и издадена в съответствие с дисциплинарната власт на работодателя и правото му да изисква
да се спазват установените правила на работа, както и добросъвестност и стриктност от
страна на служителите, спазване на Етичния кодекс, което изискване изключва арогантно
поведение и скандали, както и нарушаване на законосъобразните заповеди на работодателя
за носене на лични предпазни средства и предпазване от разпространение на Ковид- 19.
Изложеното мотивира извод за неоснователност на предявените искове за отмяна на
заповедта за **** възстановяване на заеманата длъжност преди ****то.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 23, т. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Л. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. б* № 8,
ет. 5, представляван от адвокат Р*Б* против УМБАЛ КАНЕВ АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Русе, ул. Независимост № 2, представлявано от изпълнителния
директор И. С. И. искове да бъде признато за незаконно ****то и да бъде отменена заповед
№ 143/27.10.2020 год., с която е прекратено трудовото му правоотношение с налагането на
дисциплинарно наказание „****“, както и да бъде възстановен на заеманата длъжност преди
****то „Л**- специализант по специалността „р*“.
ОСЪЖДА Р. Л. Ц., ЕГН ********** да заплати на УМБАЛ КАНЕВ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Независимост № 2, представлявано
от изпълнителния директор И. С. И. сумата 100.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред
Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10
11