Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.01.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Стела
Кацарова
при участието на секретаря
А.М., като разгледа докладваното от съдия Орешарова
гр. дело № 6719 по описа за 2015 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № ІІ-65-253 от 18.12.2014г., постановено
по гр.д.№21584/2012г.
на СРС, ІІ ГО, 65-ти състав, е признал е за установено по реда
на чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че Л.И.А., ЕГН **********,
адрес: ***, А.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, В.Ц.А., ЕГН **********, адрес: ***,
и Й.И.Р., ЕГН **********, адрес: ***, дължат РАЗДЕЛНО (1/6 за Л.И.А., 1/6 за А.И.А.,
1/2 за В.Ц.А. и 1/6 за Й.И.Р.) на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:***, следните сумите: сумата
от 2305,64 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за абонатен
№178800 за периода май 2010 г. - април 2011 г., ведно със законната лихва,
считано от 09.01.2012 г. до плащането; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 132,29
лв., представляваща лихва за забава в плащането върху главниците, считано от
падежа на всяко месечно вземане до 29.12.2011год., като е отхвърлил иска за
разликата до пълния претендирай размер от 141,12 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №562/2012 г. по описа на СРС, 91
състав. Осъдил е Л.И.А., А.И.А.,
В.Ц.А. и Й.И.Р. да заплатят РАЗДЕЛНО (1/6 за Л.И.А., 1/6 за А.И.А.,
1/2 за В.Ц.А. и 1/6 за Й.И.Р.) на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 334,52 лв., представляваща разноски в заповедното производство и
сумата от 797,31 лв., представляваща разноски в исковото производство. Осъдил е В.Ц.А. и
Й.И.Р. да заплатят РАЗДЕЛНО (по 1/2 от сумата всеки от тях) на „Т.С.”
ЕАД на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 298,92 лв., представляваща разноски
за особен представител в исковото
производството.
Решението е обжалвано от ответниците В. Ц.А., починал след подаване на въззивната жалба, и
на негово място, конституирА.като въззивник
неговия наследник по закон и майка И.Е.Б. и
от Й.И.Р., с идентични въззивни жалби, като неправилно и незаконосъобразно и се
искат да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят
изцяло предявените срещу ответниците искове, с основни доводи, че
не са страни по договорни отношения с ищеца и не са потребители на топлинна енергия. Смятат, че по делото не
е доказано кои са собствениците на процесния имот, а
и това, че са съсобственици не ги прави ползватели и съответно потребители на топлинна енергия. В съдебно заседание пред въззивния съд, чрез пълномощниците
им по делото адв. И. и адв.А.
молят да бъде отменено решението и да се постанови друго, с което се отхвърлят
исковите претенци. Пълномощникът на И.Е.Б. адв.И. е
посочил, че за задълженията следва да отговаря Й.И.Р., което е поискала
откриване на партидата за процесния имот и заявява,
че няма спор между страните, че квотите им в съсобствеността по отношение на
имота са такива каквито са приети и в решението на първоинстанционния
съд.
Въззивна жалба
е постъпила и от А.И.
М., с която обжалва решението в осъдителната част спрямо нея като неправилно и
моли да се отмени и вместо него да постанови друго, с което се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемото
дружество „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач „Т. С.“ООД, редовно призовани, не
вземат становище по въззивните жалби.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по
реда на въззивното производство и при така очертания
от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3300598/09.01.2012г. срещу Л.И.А., А.И.А., В.Ц.А.
и Й.И.Р., по което е образувано гр.д. №562/2012г.
по описа на СРС, III ГО, 91 състав. Посоченото
в заявлението вземане е за незаплатена стойност на доставена топлинна енергия
за периода от месец 05.2010г. до месец 04.2011год. за топлоснабден
имот с адрес: ***********, аб. 178800 в размер
на 2 305,64лв., както и за 141,12лв.- законна лихва за забава върху
главницата за периода от 01.07.2010год.
до 29.12.2011год., както и законната лихва върху главницата от депозиране на
заявлението от 09.01.2012год. до окончателното изплащане и които суми се дължат разделно и
за В.Ц.-1/2, и за останалите трима по
1/6 част от сумите. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение са постъпили възражения от четиримата длъжници
в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД е предявила положителни установителни искове спрямо длъжниците по които е
образувано гр.д. №21584/2012г. СРС, 65-ти състав.
Ответниците В.Ц.А. и Й.И.Р., чрез назначения им особен представител,
в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорват предявените искове. Твърдят, че не са
в облигационни отношения с ищеца, както и че не са потребили
претендираното количество топлинна енергия.
Ответниците Л.И.А. и А.И.А. в срока за отговор по чл.131 ГПК не
вземат становище по предявените искове.
По делото на
основание чл.219 ал.1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца е
привлечен „Т.С.” ЕООД, който не оспорва исковете.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените
искове, като е приел, че е доказано по делото наличие на валидно правоотношение
между страните и за ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот при
посочените квоти, изпълнение на задължението на ищеца за доставена
топлинна енергия, която не е заплатена
от ответниците.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна стрА.следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор
в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК и с оглед на изложените доводи във въззивната жалба, намира, че същото е правилно.
При представените по делото нотариален акт и записка за вписването му №94
от 1946год., удостоверение за наследници на Л. И.А., приложено копие от искова
молба от 05.08.2009год., подадена от В.Ц.А. до СРС срещу ответниците
Й.И.Р., А.И.А. и Л.И.А. за делба на недвижим имот, находящ
се в гр.***********, в която е заявено, а и не се оспорва по делото и след като
изрично в съдебно заседание е заявено и от адв.И.,
пълномощник на въззиваемата страна, че процесния имот е съсобствен между ответниците по делото, като придобит по
наследство от починалия им дядо В.Ц.А. и останал в наследство на двете му деца-
син Ц.В. Ц., чиито наследник е В.Ц.А. с ½ ид.ч.
и син И.В. А. с наследници- тримата ответници по
делото, Й.И.Р., А.
И.А. и Л.И.А. и която делба
страните не са представили доказателства, че е приключила с влязло в сила
решение и да е възложен имота в индивидуална собственост на някой от
съсобствениците, след като не се оспорва че сградата, в която се намира
процесния имот –апартамент №*, находящ се в гр.******* за периода за който
се претендират сумите е топлофицирана, правилно първоинстанционният съд е съобразил приложените по делото доказателства, че ответниците са съсобственици и имат качеството на потребители
на топлинна енергия по смисъла
на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба
на топлинна енергия при общи
условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно
пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/ потребител е физическо или юридическо
лице, което получава електрическа или топлинна енергия
от енергийното предприятие и ги ползва за собствени
нужди. Съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на топлинна енергия
за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване за
топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 153, ал.1 и пар.1,
т.42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия
за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на
вещно право на ползване, който
ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление
за домакинството си. В смисъла на
горните легални определения, ответниците, като съсобственици на имота, имат
качеството на потребители на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката, респективно чл. 106а от ЗЕЕЕ/отм/, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни
общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответниците право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба
на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на
иска по основание
и след като не се оспорват
претенциите по размер.
Дали единия от съсобствениците е ползвал фактически топлоснабдения имот през процесния период е без значение
за качеството му на потребител
по смисъла на приложимата нормативна уредба. С оглед на изложеното,
за да придобие
едно лице качеството на потребител
на топлинна енергия трябва да има качеството
на собственик или титуляр на вещно
право на ползване за топлоснабден
имот. Следователно, по договора за
доставка на топлинна енергия за процесния имот
- потребител на топлинна енергия е неговият собственик или физическото лице, на което
е учредено ограничено вещно право на
ползване. В тази смисъл е и решение
№221/11.07.2011год. на ВКС по
т.дело №5/2010г., ІІ ТО, ТК, в което
изрично е посочено, че съгласно въведеното
в чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило,
възпроизвело установеното с
чл.108, ал.4 и ал.5 от ЗЕЕЕ/отм/,
собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на имот,
под режима на етажна собственост,
по презумпция на закона се
смята потребител на отдадената топлинна
енергия за имота. Не са
предмет на делото отношенията между съсобствениците, в случай, че ответник заплати стойността на топлинната
енергия за процесния имот и не е ползвал имота за този период, като тези вътрешни отношенията
между тях, не се отразяват на договорните отношения с ищеца. Както и без значение е дали партидата за имота
е открита само на един от съсобствениците или продължава да се води на предишен
собственик и не е отразено прехвърлянето на имота.
Неоснователно се явява оплакването,
че първоинстанционният съд не е съобразил всички
доказателства по делото и са кредитирани техническата и ССЕ след като вещите
лица, включително и по СТЕ е проверило
всички документи за изправност, за отчет и проверка на годността на техническото средство за измерване и изрично
е посочило във връзка с установяване
на изправността и експлоатацията на АС,
общия топломер в АС, че измерването на потребеното
количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, същия е
преминал задължителни проверки и е проведен контрол от лицензирани лаборатории на всеки две години и
е технически изправен, като ежемесечно от абонатната станция се отчисляват
технологични разходи или „загуби в АС“, които са за сметка на ищеца и са
изчислени съобразно Наредба №16-334 за топлоснабдяване
от 04.2007год.-чл.58. В експертизите изрично е посочено, че са съобразени всички главни отчети за всеки един от
отоплителните периоди, отчетните
документи, както при ищеца, така и във фирмата за ДР за общия топломер, при пет
броя отоплителни тела в жилището и монтирани четири топлинни разпределители и
четири броя термостатни вентили, с един брой радиатор затапен, без технически
изправни и сертифицирани водомери за отчитане на БГВ, при нормативно определен
разход за денонощие от 140л. на брой
потребители при неосигурен достъп за отчитане на уредите в имота, за което са
приложени неоспорени от ответниците протоколи от 07.05.2011год.
и от 11.05.2011год., при отчитане на общия топломер в абонатната станция по
електронен път в началото на всеки месец, при приспаднати технологични разходи
в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разлика, която се разпределя
между потребителите в сградата етажна собственост и при спазване на методиката, формулите и цените, действали към
процесния период, което изрично е посочено от вещото
лице. В техническата експертиза вещото лице е посочило изрично, че за процесния период в
жилището е имало четири броя ИРРО, монтирани на 4 броя радиатори и
без надлежно узаконен водомер за топла вода, сумата за ТЕ, отдадена за сградна инсталация е изчислена по методиката за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС към Наредба №16-334 от 06.04.2007год., като е
посочено, че дяловото разпределение от
ФДР за ТЕ за сградна инсталация, по показания на уредите и без узаконен водомер
за топла вода е изчислявано на основание т.6.9 от Приложение към чл.61, ал.1 от
Наредба №16-334 за топлоснабдяване и чл.5.2 от Приложение
към чл.61, ал.1 от Наредбата.
Неоснователни са възраженията на въззивниците, че не е
установен размера на дължимите
суми за топлоенергия след като разпоредбите на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ
изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за
ползване на топлинна енергия и сградната
инсталация за топлоснобдяване
на сградата е обща част, и всички собственици и носители на вещни права следва
да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в
сграда, присъединена към централното топлоснабдяване,
собствениците и титулярите на вещни
права знаят, че следва да се включат в общото управлението на общите части, в
това число сградните инсталации за отопление и за
горещо водоснабдяване на сградата в режим на етажна собственост. В какъвто
смисъл е решение №5 от 22.04.2010год. на
КС на РБ по к.д.№15/2009год. Съгласието на даден етажен собственик за договорно
обвързване с топлофикационното дружество намира израз в редица действия и които
за първия етажен собственик към момента на присъединяване на сградата –
съгласието е обективирано при гласуването в общото
събрание на ЕС за вземане на решение за присъединяване на сградата към топлоснабдителната система на определен доставчик – чл.
149а, ал. 1 ЗЕ и за всеки следващ етажен собственик на същия обект – съгласието
е обективирано в самия придобивен
акт, тъй като придобиването на имота винаги става с негово съгласие, а
несъмнено той знае, че имотът вече е топлоснабден.
Закупуването на жилище в топлоснабдена сграда обективира съгласие за придобиване при тези условия, а от
там – и за договорно обвързване с топлофикационното дружество. Ответникът
остава потребител дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната
разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на етажната собственост.
В случая количеството на
доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер,
който според заключението на приетата СТЕ отговаря на метрологичните
изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия
топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през
периода нормативна уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148) и в действалите към процесния период - Наредба за топлоснабдяването
(отм.), Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването
(отм.) и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
като топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, и за БГВ (чл. 142, ал. 2 ЗЕ, респ. чл. 112в ЗЕЕЕ (отм.).
От заключенията на приетите
СТЕ и ССЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е
извършено съобразно нормативните изисквания като този извод е направен въз основа на
отчетите от общия топломер, при липсата на водомер в имота, изрично посочени като
проверявани и неоспорени като отчетени данни от страните, поради което за
отоплителния сезон м. 05.2010год. до м.04.2011год. са дължими общо 2305,64лв. -за сградна
инсталация, отопление на имота и за топла вода след приспадане на изравнителни
сметки и до който размер е уважен предявения иск.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация са изпаднали в забава и дължат обезщетение в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1
от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася. Предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в
посочения в първоинстанционното решение
размер, съобразен с определения от БНБ
основен лихвен процент за процесния период.
При тези съображения и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, решението на първоинстанционният съд
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат разноски на въззивниците.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №ІІ-65-253 от 18.12.2014год. на СРС,
постановено по гр.дело №21584/2012год. по описа на СРС, 65-ти състав в
обжалваните части по отношение на исковете срещу В.Ц.А./ починал във въззивното производство и на чието място е конституиран
наследник по закон И.Е.Б., срещу Й. И.Р.
и срещу А. И.А..
Решението по исковете срещу ответника Л.И.А. не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.