Р Е Ш Е Н И Е №155
гр. Русе, 05.07. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, търговско
отделение, в открито заседание на 26 юни 2019 година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА
НЕДЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 329 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по иск на Ю.Б.АД, гр. София, ЕИК ***, чрез адвокат Д. Д.,
против „в.“ ЕООД ЕИК *** - гр. Р.,
представлявано от М.Е.М., и срещу М.Е.М., за осъждане на ответниците да
заплатят в полза на Ю.Б.АД на основание чл. 87 ал. 1вр. чл. 88 ал.1 изр.2 от ЗЗД, и по чл. 86 от ЗЗД, при условията на евентуалност - чл. 55 от 33Д и чл.
100 ал. 1 от ЗЗД, сума в размер: 79 415,52 лева, представляваща вземане за
главница по прехвърлени несъществуващи вземания от О.Г.И. 7“ ООД,
ЕИК ***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, да заплати на основание чл. 86 от 33Д законната лихва в
общ размер на 7 603,91лева, дължима върху всяка една от платените от Ю.Б.АД
суми по две фактури: № *********/17.10.2017г. и № *********/10.11.2017г. за
периода от датата на плащането до датата на входиране на исковата молба, както
и всички разноски по делото.
Ищецът твърди, че по силата на
договор за факторинг № 299/17.07.2017 г., сключен между Ю.Б.АД като Фактор и „в.“
ЕООД, като Доставчик, всички настоящи и бъдещи вземания на „в.“ ЕООД от дружествата
: „Ф.-П“ ЕООД, ЕИК ***, „О.Г.И. 7“ ООД, ЕИК ***, „Ф. П.“ ООД, ЕИК ***, „МТМ П.“ ЕООД, ЕИК ***, „СТРОИТЕЛ“ ООД, ЕИК *** и „К.-85“
ООД, ЕИК ***, за които има издадени фактури след дата 13.07.2017г. за извършени/предоставени
стоки и услуги, били прехвърлени на Ю.Б.АД (чл.2 от Договора във връзка с чл.
1.17 и 2.01 от Общите условия по договори за факторинг на Ю.Б.АД). Предоставянето
на факторинг услуги от Ю.Б.АД на Доставчика, както е определено в чл. 2, ал. 2,
т. 12 от ЗКИ и ЗЗД, се извършвало по реда на уговорените Общи условия и Договора
за факторинг
Съгласно чл. 2.01 от Общите условия за
времето на валидност на Договора за факторинг доставчикът („в.“ ЕООД) се задължавал
да предлага за прехвърляне на Фактора всички свои вземания срещу длъжници, описани в списъка на
длъжниците по т. 2 на Договора. Одобрените от Ф. вземания се прехвърляли срещу възнаграждение,
изчислено въз основа на действителната административна работа и поетите рискове
от Ф.. Договорът за факторинг бил подписан от М.Е.М., като Поръчител.
Съгласно чл. 2.02. от Общите условия
поръчителят се задължавал спрямо фактора да отговаря за дълга на Доставчика при
условията, посочени в чл. 10 от Общите условия, в уверение на което поръчителят преподписал и Общите условия. Съгласно чл.
10.01 поръчителят отговарял пред фактора
солидарно с Доставчика до пълното и окончателно изплащане на дълга, включително
прехвърлените вземания, лихвата, таксите, комисионните, разходите, включително за
разходите, направени от Фактора във връзка със съдебните действия и събирането на
дължимите суми, предприети срещу доставчика и/или поръчителя.
Доставчикът „в.“ ЕООД прехвърлил в полза
на Ю.Б.АД свои вземания от "О.Г.И. 7" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Р.,представлявано от С. И. С., в качеството й на управител (ред
втори от "Списък с длъжници" по чл. 2 от Договора за факторинг).
Съгласно чл. 3.08 от Общите условия ответникът
се е задължил да съобщи на длъжника за всяко прехвърлено на Фактора вземане и да
осигури плащанията на прехвърлените вземания. Доставчикът се задължил да предаде на длъжника писмено уведомление
по образец, одобрен от Фактора - Ю.Б.АД, като предаването да се осъществи по начин,
от който да е ясно, че е получено/прието. В допълнение Доставчикът се задължавал
върху фактурите, издадени от Доставчика към Длъжниците, да нанесе четливо и със
съдържание и форма данните на новия кредитор по вземането – Фактора, на който следвало
да се плати по съответната фактура. Доставчикът „в.“ ЕООД бил длъжен да предава
на Ю.Б.АД копия, заверени от него с „ вярно с оригинала“ на уведомлението и фактура
с отбелязването.
В изпълнение на посочената разпоредба,
съгласно представено от ответника до ищеца Уведомително писмо с вх. №
78/01.08.2017г., изпратено до „О.Г.И. 7" ООД, дружеството изрично било уведомено,
че вземанията на ответника към него са прехвърлени в полза на Ю.Б.АД, съгласно сключен
договор за факторинг. В писмото изрично било посочено, че всички банкови преводи
за плащане на фактури, издадени след 13.07.2017 г., следва да се извършват директно
по сметка на Ю.Б.АД с IBAN ***, като в издаваните фактури от „в.“ ЕООД ще се съдържа
изрично указание за това. Същото е получено от управителя П. П. на 01.08.2017 г.
3а вземанията на доставчика „в.“
ЕООД от длъжника „О.Г.И. 7" ООД били представени фактури за доставка на дизелово
гориво (EFIX Ромпетрол). Всяка от тях била подписана и подпечатана от получателя
„О.Г.И. 7" ООД и съдържала изрична забележка, че задължението, произтичащо
от всяка от фактурите, е прехвърлено на Ю.Б.АД, към която следвало да бъде извършено,
като е посочена и банковата сметка на Банката.
В изпълнение на задълженията си по сключения
договор за факторинг и с оглед подадени от „в.“ ЕООД до Ю.Б.АД, формуляри за плащане, по реда на чл. 4.01 от Общите
условия Банката била превела по сметка на „в.“ ЕООД сума в размер на 100% от номиналната
стойност на прехвърлените вземания по всяка от посочените по-горе фактури. След
извършените плащания от страна на Ю.Б.АД в полза на „в.“ ЕООД по сметката на ищеца, посочена в чл.
1 от Договора за факторинг, не са постъпили суми за погасяване нито от страна на
„О.Г.И. 7" ООД, нито от страна на „в.“ ЕООД.
С оглед липсата на плащане по издадените
фактури от страна на ищеца са изпратени две запитвания до „О.Г.И. 7“ ООД на имейл
адрес, посочен от доставчика „в.“ ЕООД, като на нито едно от тях не бил получен
отговор.
На 04.06.2018г. от страна на ищеца по
куриер било изпратено уведомително писмо до „О.Г.И. 7“ ООД, чрез адв. Д. Д., с което
Ю.Б.АД уведомявала първото дружество за представените и изплатени фактури на „в.“
ЕООД и било поискано да заяви/потвърди взаимоотношенията с Д. „в.“ ЕООД, автентичността
и получаването на Уведомително писмо от „в.“ ЕООД с вх. № 78/01.08.2017г. на горепосочените
два броя фактури за доставка на дизелово гориво (EFIX Ромпетрол), както и да потвърди,
респективно отрече наличието на търговски спор и неговия предмет с „в.“ ЕООД. Посетилият
адреса куриер е установил, че "на адреса няма такава фирма".
Междувременно в Банката били получени
редица изявления и съобщения от официални
органи, свързани с други дружества-длъжници по чл. 2 от Договора за факторинг,
което ясно индикирало за недобросъвестното
поведение на ответниците още при сключване на процесния договор.
„в.“ ЕООД с писмо до Ю.Б.АД вх. №
5300/0712/16.02.2018г. уверява, че „в.“ ЕООД признава задължението си по
договор за факторинг № 299/О17.07.2017г., получило се вследствие на търговски
спор с длъжниците, и се задължава в срок до 30.04.2018г. да плати на Ф. / Б. / всички
извършени авансови плащания по договора за факторинг в общ размер 359 545,19
лева, по погасителен план за пълно
изплащане в периода 05.03.2018г .— 30.04.2018г.
С писмо от 29.05.2018г. дружеството
отново потвърдило пред Б., че признава задължението си по договора за факторинг.
На 21.08.2018г. ищецът изпратил до „в.“ ЕООД и М.М. уведомление –покана /
получено лично от втория на 25.08.2018г./, че считано от 20.08.2018г. се
прекратява договорът за факторинг, на основание чл. 13 ал.1 т.10 вр. чл. 17 от
договора вр. чл. 6.04.б.“б“ вр. чл. 19.05 от Общите условия, като ответниците
са поканени да погасят задължението в 10-дневен срок. Заради възражения на М.М.,
че пълномощникът адв. Д.Д. няма представителна власт и поради това договорът не
е прекратен, от ищовото дружество отговорили, че разполага с такава власт.
Към датата на подаване на исковата
молба не е платена нито една вноска от „О.Г.И.
7" ЕООД или от ответниците.
Поради изложените фактически обстоятелства
ищецът иска от съда, след като се убеди в основателността на твърдения му за неизпълнение
на договорни задължения по сключения договор за факторинг, както и получаването
на суми без основание, с оглед прекратен поради неизпълнение договор, да осъди „в.“
ЕООД и поръчителя М.Е.М. да заплатят на Ю.Б.АД на основание чл. 13, ал.l, т. 10
от Договора, във връзка с чл. 17 от Договора, във връзка с чл. 6.04, б. "б"
от Общите условия, вр. чл. 19.05 от същите и чл. 87, ал. 1 вр. чл. 88, ал. 1 , изр. второ и чл. 86 от 33Д
във връзка с чл. 141, ал. 1 от 33Д и чл. 100, ал. 1.от 33Д, и при условията на евентуалност - чл.
55 и чл. 100, ал. 1 от 33Д и чл. 141, ал. 1 от 33Д , сума в размер: 79 415,52 (седемдесет
и девет хиляди четиристотин и петнадесет лева и 52 стотинки) лева, представляваща
вземане за главница по прехвърлени несъществуващи вземания от „О.Г.И. 7" ЕООД,
ЕИК ***, по фактури с №№ *********/17.10.2017г, *********/ 10.11.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
както и да му се присъдят всички разноски по делото. Иска се на основание чл.
86 от 33Д съдът да осъди ответниците за законната лихва, дължима върху всяка една
от платените от Ю.Б.АД суми по представените фактури в общ размер на 7603,91 (седем
хиляди шестстотин и три лева и 91 стотинки) лева, за периода от датата на плащането
- 17.10.2017г. до датата на входиране на исковата молба - 05.10.2018 г.
Ответниците по делото не са
депозирали отговори на исковата молба. След първото по делото заседание М.М. е
изразил становище за неоснователност на така предявените искове.
При
тези заявени в исковата молба фактически обстоятелства исковете са
квалифицирани по чл. 87 ал. 1, вр.
чл. 88 ал. 1 изр. второ вр. чл.
141 ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, и по
чл. 86 от ЗЗД, в условията на евентуалност - с правно основание чл. 55 и чл.
100 ал. 1 и чл. 141 ал. 1 от ЗЗД.
От ангажираните в производството
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното :
С договор за факторинг №
299/17.07.2017г., сключен между Ю.Б.АД- като Фактор, и „в.“ ЕООД, като Доставчик,
всички настоящи и бъдещи вземания на „в.“ ЕООД от дружествата : „Ф.-П“ ЕООД, ЕИК
***, „О.Г.И. 7“ ООД, ЕИК ***, „Ф. П.“ ООД, ЕИК ***, „МТМ П.“ ЕООД, ЕИК ***, „С.“ ООД, ЕИК *** и „К.-85“ ООД,
ЕИК ***, за които има издадени фактури след дата 13.07.2017г. за извършени/предоставени
стоки и услуги, били прехвърлени на Ю.Б.АД. Договорът за факторинг бил подписан от
М.Е.М., като представляващ дружеството- Доставчик, и като Поръчител, а вземанията
били описани в Списък на длъжниците.
В ред втори от "Списък с длъжници"
по чл. 2 от Договора за факторинг, като
длъжник на Доставчика било посочено и „О.Г.И. 7" ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Р., ***, представлявано от С. И. С., в качеството й на
управител.
Ю.Б.АД превело на няколко пъти на „в.“
ЕООД парични суми за заплащане на задължението
си по договора за факторинг, но по негова сметка не постъпили плащания на прехвърлените
задължения от страна на „О.Г.И. 7" ООД – по 2 бр. фактури : № *********/17.10.2017г.
и № *********/10.11.2017г.
След отговор от страна на „в.“ ЕООД,
че има търговски спор със задълженото дружество, на 21.08.2018г. Ю.Б.АД изпратило
уведомление /покана до „в.“ ЕООД и М.М. / получено лично от втория /, че не може да
установи контакт с представител на „О.Г.И. 7" ООД и от страна на последното няма плащания по
двете фактури, поради което ги уведомява,
че считано от 20.08.2018г. договорът за факторинг се прекратява, на основание чл.
13 ал.1 т.10 вр. чл. 17 от договора вр. чл. 6.04.б.“б“ вр. чл. 19.05 от Общите условия,
като Доставчикът и Поръчителят са поканени да погасят задължението в 10-дневен срок.
Към датата на депозиране на исковата
молба посочената сума по двете фактури / общо
79 415,52 лева / не е платена на
ищеца
При тези факти съдът намира от правна
страна следното :
Правото на разваляне на двустранен договор
по реда на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено
от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. В
случая Доставчикът по договора за факторинг не е изпълнил свое задължение – по чл.
13 ал.1 т.10 / да обяви точно и не премълчи
обстоятелства, при наличието на
които и знание за тях Факторът не би
сключил договора – обстоятелството, че не съществуват вземания на Доставчика от
"О.Г.И. 7" ООД /. Това е
задължение на Доставчика, в качеството на кредитор, и по силата на закона - чл. 100 ал. 1 от ЗЗД, че при възмездни прехвърления
на вземания, каквото е настоящото, отговаря за съществуването на вземането по
време на прехвърлянето. Поради което, е възникнало
правото на Ф. да прекрати незабавно договора за факторинг, по силата на чл. 17
от същия, и то / съгласно чл. 19. 05 от Общите условия / в по- кратък от
уговорения 30 –дневен срок.
За да настъпи правното действие на изявлението
за разваляне на договора/ с изискване за писмена форма, тъй като договорът е в писмена
форма /, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на
чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, в случая - с предоставяне
от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение. Такъв е бил
определен с уведомление/покана от
21.08.2018г.
от ищеца до „в.“ ЕООД и М.М., че считано
от 20.08.2018г. се прекратява договорът за факторинг, на основание чл. 13 ал.1 т.10
вр. чл. 17 от договора вр. чл. 6.04.б.“б“ вр. чл. 19.05 от Общите условия, и е даден 10-дневен срок за погасяване на задължението. Уведомлението е
получено лично от М.М.. А на възраженията на последния, че пълномощникът адв.
Д.Д. няма представителна власт да извършва такова действие, и поради това договорът
не е прекратен, ищцовото дружество изрично
писмено потвърдило, че същият разполага с такава власт.
Ищецът, при условията на пълно и главно
доказване, е установил в процеса настъпването на предпоставките на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, пораждащи в негова полза право на разваляне
на договора поради неизпълнение - виновно неизпълнение на задължение от страна на
длъжника, за което последният носи отговорност, и изправност на кредитора-
Фактора, който е изпълнил задължението си по договора.
Надлежно упражненото право на разваляне на договора
обуславя право на претенция за връщане на даденото при отпадане на основанието по
чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД - поради разваляне
на договора при неизпълнение/ Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
116/2011 г., II т. о., ТК/.
По силата на чл. 6.04 б.“б“ от Общите
условия, при наличие на грепосочените обстоятелства, Доставчикът се задължава да
плати/ възстанови / на Ф. сумата от авансовото плащане, която му е била изплатена
от последния, ведно с лихви, възнаграждения и разходи.
Договорът за факторинг е подписан от
М.Е.М., и в качеството на Поръчител. Съгласно чл. 2.02. от Общите условия Поръчителят
се задължавал спрямо Фактора да отговаря за дълга на Доставчика при условията, посочени
в чл. 10 от Общите условия, в уверение на
което поръчителят преподписал и Общите условия. Съгласно чл. 10.01 и чл.
141 от ЗЗД, Поръчителят отговаря пред Фактора солидарно с Доставчика, до пълното
и окончателно изплащане на дълга, включително прехвърлените вземания, лихви, таксите,
комисионните, разходите, вкл. за разходите, направени от Фактора във връзка със
съдебните действия и събирането на дължимите суми, предприети срещу доставчика и/или
поръчителя. Последното следва и по
силата на закона – че поръчителството, съгласно чл. 140 от ЗЗД, обхваща всички
последици от неизпълнението на главното задължение, вкл.разноските по събиране на вземането.
Съгласно заключението на назначената
и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
от Ю.Б.АД по сметка на „в.“ ЕООД, на основание Договора за факторинг за прехвърлени
вземания по 2 бр. фактури от „О.Г.И. 7“ ООД, са извършени плащания общо на
67 503,19 лева, представляващи 85 % от стойността на двете фактури /
79 415,52 лева/.
С оглед гореизложеното, така
предявената претенция / за вземане за
главница в размер на 79 415,52 лева, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане/, като основателна, следва да се
уважи до размера 67 503,19 лева главница, със законната лихва върху тази сума от
датата на исковата молба – 05.10.2018г. до окончателното изплащане.
Следва да се уважи и претенцията по чл.86 от ЗЗД и се присъди и
лихва за забава върху всяка една от платените от Ю.Б.АД суми по фактури с №№
*********/17.10.2017г. и *********/10.11.2017 г. за периода от датата на плащането
по всяка една от тях до датата на входиране на исковата молба – за периода от 17.10.2017г. до 04.10.2018., в размер на сумата от 6 617,07 лева, което обезщетение
за забава съдът е изчислил чрез програмен продукт.
Ответниците
следва да заплатят на ищеца на основание
чл. 78 ал.1 ГПК разноските по водене на делото / 3 480,78 лева държавна такса,
3 768,70 лева адвокатско възнаграждение, 15 лева държавна такса за вписване
на обезпечителна заповед, 250 лева депозит за съдебно-икономическа експертиза /
съразмерно на уважената част от иска, т.е. 4 420 лева.
Водим
от горното, Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„В. “ ЕООД ЕИК *** гр. Р., ****, представлявано от М.Е.М., и М.Е.М., ЕГН **********
***, ****, ап. 135, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Ю.Б.АД ЕИК **** гр. С., ***, представлявано
от адвокат Д. М. Д. - гр. С., ***, сумата в размер на 67 503,19 лева,
представляваща вземане за главница, по прехвърлени от „В. “ ЕООД на „ Ю. Б.” АД
с договор за факторинг №299/17.07.2017г. вземания от „„О.Г.И. 7“ ООД, ЕИК *** по
фактури с №№ *********/11.10.2017г. и *********/10.11.2017г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 05.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 6 617,07 лева, представляваща обезщетение
за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода 17.10.2017г. - 04.10.2018., както и
разноски по делото в размер на 4 420 лева, съразмерно с уважената част от
иска.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница в размер над 67 503,19 лева до
79 415,52 лева, ведно със законната лихва, както и иска за мораторната
лихва в размер над 6 617,07 лева до претендираните 7 603,91 лева.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред
ВТАС.
Окръжен
съдия: