Решение по дело №2515/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                            18.10.2019 г.                      град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на седми октомври                                                 две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 2515 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Д.К.Ц., с която се иска осъждане на Държавна психиатрична болница, с. Церова кория за сумата от 2 000 лева - частичен иск от обща претенция в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и солидарното осъждане на Т.Ц.М., В.Д.Х., С.М.С. и Н.С.Д. за сумата от 4 000 лева - частичен иск от обща претенция в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че в периода 29.12.2014 г. - 5.1.2015 е настанен в Държавна психиатрична болница (ДПБ), с. Церова кория във връзка с изготвяне на психологична и психиатрична експертиза, както и на медицинска експертиза. Заявява, че от лечебното заведение му е издадена епикриза, изложеното в която – че страда от психическо заболяване, че му е проведено психиатрично и психологично изследване и пр., не отговаря на истината. Сочи, че посочените като ответници физически лица са назначени за вещи лица по ЧНД № 708/2014 г. на Районен съд – Габрово, както и че същите не са го посещавали в лечебното заведение, но въпреки това са потвърдили заключението по издадената от ДПБ, с. Церова кория епикриза относно наличието на психическо заболяване. Заявява, че в резултат от действията на ответниците е бил настанен за принудително лечение в ДПБ, гр. Ловеч, където е установено, че не страда от психическо заболяване, както и че впоследствие се е наложило да постъпи за лечение във Военномедицинска академия, гр. София с цел установяване, че не страда от такова заболяване.      

Ответникът ДПБ, с. Церова кория изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията, че диагнозата, отразената в издадената от лечебното заведение епикриза, е фалшива, че същата е поръчана от докладчика по ЧНД № 708/2014 г. на Районен съд – Габрово, като заявява, че ищецът доброволно е постъпил в лечебното заведение, представяйки определение по цитираното дело.

Ответниците Т.М. и В.Х. изразяват становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорват твърдението, че са изготвили и подписали невярно заключение, както и че не са осъществявали срещи с ищеца, като поддържат изводите си по експертизата.   

Ответниците С.С. и Н.Д. също изразяват становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Заявяват, че са изготвили експертизата добросъвестно и безпристрастно, в изпълнение на законово регламентирана дейност. Сочат, че решението за задължително настаняване не се взема от вещите лица, а самото заключение на експертите може да не бъде възприето от съда.

В открито заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

Процесуалните представители на ДПБ, с. Церова кория, Т.М., В.Х. и С.С. молят за отхвърляне на иска.

Ответникът Н.Д. не се явява и не изпраща представител, като с писмени бележки поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 45 ЗЗД, като в рамките на производството ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване наличието противо-правно поведение на служител/и на ДПБ, с. Церова кория, от което са настъпили сочените неимуществени вреди, пряката причинна връзка между това поведение и вредите, възлагането от ДПБ, с. Церова кория на работата на съответния/те служител/и и причиняването на вредите при и/или по повод извършването на работата, както и размера на вредите. Ищецът следваше да установи и осъществяване на твърдяните от него деяния на ответниците-физически лица, тяхната противоправност, причинените му неимуществени вреди, причинната връзка между вредите и деянията на тези ответници, както и размера на вредите.

Установява се от приложеното ЧНД № 708/2014 г. на Районен съд – Габрово, че същото е образувано по искане на Районна прокуратура – Габрово за задължително настаняване и лечение на ищеца по реда на чл. 157 от Закона за здравето. В рамките на производството е допуснато изготвянето на психиатрична и психологическа експертиза, като за вещи лица в състава на същата са назначени д-р С.С. и д-р Н.Д.. В заключението си вещите лица са посочили, че ищецът страда от персистиращо налудно разстройство – параноя, което заболяване изисква задължително лечение при стационарни условия в обикновено психиатрично заведение. Въпросното заключение е прието от съда, като по искане на ищеца е допуснато изготвянето на разширена психиатрична и психологическа експертиза, а за вещи лица в състава на същата са назначени д-р Т.М., д-р В.Х., д-р С.С. и д-р Н.Д.. Със свое определение съдът е определил стационарна форма за изготвяне на експертизата, като е определил, че изследването следва да се извърши в ДПБ, с. Церова кория. В заключението си вещите лица отново са посочили, че ищецът страда от персистиращо налудно разстройство – параноя, което налага задължително лечение при стационарни условия. Въпросното заключение е прието от съда, който въз основа на данните по делото е приел, че ищецът следва да бъде настанен на задължително лечение от стационарен тип в обикновено психиатрично заведение – ДПБ, гр. Ловеч за срок не по-дълъг от три месеца. Решението в посочената част е потвърдено от Окръжен съд – Габрово.   

С оглед на горната фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове за неоснователни.

В случая от събраните по делото доказателства не установява наличието на противоправно поведение на служител/и на ДПБ, с. Церова кория, както и такова поведение от ответниците-физически лица, още по-малко такова, от което да са настъпили сочените неимуществени вреди.

На първо място, следва да се има в предвид, че допуснатите психиатрични и психологически експертизи са изготвени от ответниците-физически лица по възлагане на съда и в изпълнение на техните професионални задължения. В случай, че ищецът е имал възражения по изготвените заключения е следвало да заяви същите в рамките на проведените заседания, което той и е сторил, но решението дали тези заключения е следвало да бъдат приемани, или не, отново е изцяло в правомощията на съда. Изготвената от ДПБ, с. Церова кория експертиза, на свой ред, е издадена в изпълнение служебните задължения на лицата, работещи в лечебното заведение.

На следващо място, в случая не е налице пряка причинна връзка между действията на ответниците и сочените от ищеца вреди. Това е така, доколкото, както сам сочи ищецът, същият е бил принуден да постъпи за лечение поради наличието на съдебно решение. Т.е. основанието за неговото настаняване е влязъл в сила съдебен акт, а не поведението на ответниците, свързано с изготвяне на въпросните експертизи и епикриза.

Не на последно място, недоказани останаха твърденията на ищеца, че в сочените от него експертизи и епикриза са поставени неверни заключения и диагноза – от една страна, представените с исковата молба писмени доказателства бяха изключени от доказателствения материал по делото, а от друга, дори и обсъдени тези доказателства не сочат на извод в обратната насока, имайки в предвид, че представянето на различни експертни мнения не значи непременно, че въпросните мнения следва да бъдат възприети.

По разноските:

С оглед становището на съда за неоснователност на предявените искове, ответниците имат право на направените разноски за адвокатски хонорар – 750.00 лева, заплатени от ДПБ, с. Церова кория и 600.00 лева, заплатени от Т.М., В.Х. и С.С..

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

 

                                            Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.К.Ц., ЕГН ********** за осъждането на Държавна психиатрична болница, с. Церова кория за сумата от 2 000 (две хиляди) лева - частичен иск от обща претенция в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и този за солидарното осъждане на Т.Ц.М., ЕГН **********, В.Д.Х., ЕГН **********, С.М.С., ЕГН ********** и Н.С.Д., ЕГН ********** за сумата от 4 000 (четири хиляди) лева - частичен иск от обща претенция в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.

 

ОСЪЖДА Д.К.Ц., ЕГН ********** да заплати на Държавна психиатрична болница, с. Церова кория сумата от 750.00 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.К.Ц., ЕГН ********** да заплати на Т.Ц.М., ЕГН **********, В.Д.Х., ЕГН **********, С.М.С., ЕГН ********** сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: