Решение по дело №250/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Ж. Й. Ж. подадена против Решение № 27 от 18.03.2025 г., постановено по АНД № 7/2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 9024 от 02.12.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканска пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б.„а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б.„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е осъден Ж. Й. Ж., с [ЕГН], да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сума в размер на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно, паради нарушение на закона, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Счита, че: АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи; АНО не е приложил правилния материален закон; допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото му на защита, като първоинстанционният съд не е разгледал и приобщил представените от жалбоподателя доказателства и не се е мотивирал защо не ги кредитира. Счита наложеното наказание за несправедливо и несъразмерно, като Районният съд не е взел предвид смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на Районен съд – Нова Загора. В случай, че съдът не отмени обжалваното решение, моли същото да бъде изменено в частта му, относно размера на наказанието до законовия му минимум.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ – гр. София, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт Р. Т., която оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалваното решение под формата на писмено становище, в което посочва, че: АУАН и НП са издадени от компетентни лица; измерването на натоварването е осъществено с ел.везна одобрен тип средство за измерване и ролетка, преминала през лабораторно изследване; описаното в АУАН и НП нарушение е извършено от касатора, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Моли съда да потвърди решението на Районен съд – Нова Загора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, Районният съд е приел, че при извършена проверка от служители на АПИ на 07.11.2024 г. в 13:28 часа, на път III-554, км 15, в посока гр. Раднево - гр. Нова Загора изход с.Любенова махала, Ж. Й. Ж. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси - МПС с 2 оси марка „MAH”, модел ТГА 18.480 с peг. № [рег. номер] и полуремарке с три оси с peг. № [рег. номер]. Установено било, че водачът извършва превоз на пшеница. При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка 1308/18/5 м, било констатирано следното: 1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 12.650 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването е с 1.150 т.; 2. При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26.750 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ като превишаването е с 2.750 т.

Съставен бил АУАН № 0010365 от 07.11.2024 г.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП.

За да потвърди обжалваното НП, Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; при ясно и конкретно описание на деянието, в степен достатъчна да позволи на санкционираното лице да разбере каква е волята на административнонаказващия орган и какви са изводите на контролните органи, установили нарушението. Приел е, че използваните средства за измерване притежават необходимите сертификати и декларация за съответствие, и отговарят на изискванията на Закона за измерванията. Формирал е извод, че описаното в АУАН и в НП нарушение е извършено от жалбоподателя, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като наложеното административно наказание глоба се явява съразмерно и адекватно на санкционираната деятелност.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Като е приел, че актосъставителят и длъжностното лице, наложило санкцията за установеното нарушение, са разполагали със съответната компетентност, Районният съд е достигнал до правилен правен извод. Съдът констатира, че Актът за установяване на административно нарушение № 0010365/ 07.11.2024 г. е съставен от Д. Г. З. на длъжност с.и. в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ /АРОК/ при АПИ – София. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. В изр. второ на цитираната норма са посочени длъжностните лица от Агенция "Пътна инфраструктура", разполагащи с компетентност да установяват административни нарушения.

Компетентността на органите за установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП и налагане на наказание по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП се извежда от контролните правомощия на органите по чл. 167, ал. 3, изр. 2 и чл. 170, ал. 1 във вр. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП са приложими общите правила по чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН и чл. 47, ал. 1, б. „а“ във вр. с ал. 2 ЗАНН, както е приел първоинстанционният съд.

По делото пред Районния съд са представени Заповед № РД-11-1139 от 15.10.2024 г. и Заповед РД-11-1138 от 15.10.2024 г. на председателя на управителния съвет на АПИ, от които се установява наличието на компетентност на актосъставителя и АНО, посочени поименно и със съответната длъжност.

В случая ответникът по касацията е санкциониран за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. С разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е предвидено допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища за: според т. 4, б. „а“ - единична ос – зaдвижвaщa, на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11,5 t, а според т. 3, б. „б“ от същата разпоредба - сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е - над 1,3 m - 24 t.

От представените пред Районния съд доказателства безспорно се установява, че описаното в АУАН и в НП нарушение е извършено от ответника по касация, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Събраните в първоинстанционното производство доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Сред тях се съдържат документи, удостоверяващи, че използваните средства за измерване притежават необходимите сертификати и декларация за съответствие, и отговарят на изискванията на Закона за измерванията, както и Протоколи за проведено обучение от 21.10.2019 г. и от 11.07.2019 г. По делото пред Районния съд са събрани множество доказателства, които са обсъдени в постановеното решение и въз основа на които съдът е формирал своите правни изводи.

Не се споделя възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на наложеното административно наказание, като наложено за първо по ред нарушение. С оглед степента на обществената опасност, преценена от АНО като висока, поради стойността на отчетеното превишаване на допустимото максимално натоварване на ос за МПС, размерът на наложената глоба обосновано е определен над предвидения с нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП минимум.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се направи извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Нарушението е посочено както словно, така и с посочване на съответната правна квалификация в цифров вид. Описано е по начин годен санкционираното лице да може да разбере за какво деяние му е наложено административно наказание и да организира защитата си в пълен обем.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че процесуалните му права са били ограничени, като не са били приобщени и разгледани доказателствата, които е представил в подкрепа на твърденията изложени в жалбата до Районния съд. Видно от Протокола от проведено на 19.02.2025 г. открито съдебно заседание, с Протоколно определение представените от жалбоподателя Ж. писмени доказателства са приети от съда, като са изрично посочени /л. 115 от делото на РС/. При формиране извода за съразмерно и адекватно на размера на наложеното административно наказание, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви.

По отношение на възражението, че в обжалваното решение Районният съд е посочил, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, съдът намира, че се касае за единично посочване, което се преценява като техническа грешка. С оглед подробните мотиви на съда същата не е довела до неяснота, поради което не е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е потвърдил НП, Районен съд – Нова Загора е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото, претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да се определи съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в размер на 80 лева, като следва да бъде възложено в тежест на касационния жалбоподател.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 18.03.2025 г., постановено по АНД № 7/2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

ОСЪЖДА Ж. Й. Ж., с [ЕГН], адрес: [населено място], [област], [улица], ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.