№ 3737
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100501221 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Й. Ц. Д. срещу решение № 19588/30.10.2024
г. по гр.д. № 3829/2024 г. по описа на СРС, 173 състав, с което са отхвърлени искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от жалбоподателя срещу ответника А. Х. М.,
за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 4597,29
лв., представляваща обезщетение за нанесени му имуществени вреди – разходи за
лечение, консултации и терапии, лекарства и адвокатски хонорар, последица от
подаването срещу него от ответницата на молба за защита от домашно насилие, по
която било образувано гр.д. № 37636/2023 г. на СРС и по което молбата била
оставена без разглеждане като недопустима, ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба (22.01.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата; 5000 лв.,
представляващи обезщетение за нанесени му неимуществени вреди – негативни
емоции, тревожност и притеснения, срам и унижение пред близки, колеги и пред
семейството му, влошаване на здравословното състояние, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба (22.01.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят - Й. Ц. Д., твърди, че решението е неправилно. Счита по
1
подробно изложени във въззивната жалба аргументи, че по делото е доказано
ответницата да е упражнила недобросъвестно процесуални права, като е подала срещу
него молба за защита от домашно насилие, по която било образувано гр.д. №
37636/2023 г. на СРС и по което молбата била оставена без разглеждане като
недопустима. Твърди, че в резултат на посоченото дело е претърпял имуществени и
неимуществени вреди. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и
исковете да бъдат уважени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – А. Х. М., оспорва жалбата и моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Й. Ц. Д. с осъдителни искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени срещу А. Х. М., за осъждането на ответника
да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 4597,29 лв., представляваща
обезщетение за нанесени му имуществени вреди – разходи за лечение, консултации и
терапии, лекарства и адвокатски хонорар, последица от подаването срещу него от
ответницата на молба за защита от домашно насилие, по която било образувано гр.д.
№ 37636/2023 г. на СРС и по което молбата била оставена без разглеждане като
недопустима, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (22.01.2024
г.) до окончателното изплащане на сумата; 5000 лв., представляващи обезщетение за
нанесени му неимуществени вреди – негативни емоции, тревожност и притеснения,
срам и унижение пред близки, колеги и пред семейството му, влошаване на
здравословното състояние, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
(22.01.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът – Й. Ц. Д., твърди, че ответницата А. Х. М. е подала срещу него молба
за защита от домашно насилие, с което умишлено е разгласила за него неверни данни
и интимни обстоятелства с цел той да бъде опозорен пред семейството му, пред
колегите му и пред обществото. С решение № 5965/17.04.2023г. по гр.д. №
37636/2023г. на СРС, съдът е оставил молбата на М. без разглеждане и е прекратил
производството по делото. В молбата си ответницата е твърдяла, че с Д. са ползвали за
съвместно съжителство дома му, в който той е живеел с цялото си семейство повече от
20 г., че се е държал обсебващо и контролиращо с нея, че я е биел, заплашвал, следял я
е и я е изнудвал, опитал се е да я насили сексуално. По проведеното съдебно
производство е доказано, че двамата никога не са живели заедно във фактическо
съжителство, нито изложените от нея обстоятелства са били верни. Разгласяването на
подобни обстоятелства се е отразило негативно на ищеца. Той е започнал да вдига
кръвно, налагало се да прави изследвания, да се консултира с психолог, да приема
2
лекарства и да осъществява терапии. Наложило се е и да заплати хонорар на адвокат за
защита по воденото срещу него дело. Книжата по делото за домашно насилие са му
били връчени в отворен плик по месторабота, поради което всички са разбрали за
воденото срещу него дело, което е увредило репутацията му пред колегите му. Освен
това, в резултат на делото отношенията в семейството му са се влошили, като се е
наложило да бъдат разпитвани съпругата му и децата му като свидетели, което им се е
отразило негативно, предвид предмета на делото. Вследствие на посоченото е имал
здравословни проблеми, включително се е наложило да ползва психологически
консултации. Твърди, че е предал личното си оръжие за съхранение в СДВР с цел да
предотврати инциденти спрямо себе си. Ето защо, предявява посочените по-горе
искове.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Следва да се
посочи, че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви във връзка с
неоснователността на предявените искове, които настоящата съдебна инстанция
споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение на това и във връзка с доводите за неправилност на решението,
изложени във въззивната жалба, съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
По предявените исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие
непозволено увреждане, осъществено от ответника, в тежест на ищеца е да докаже:
противоправно поведение на ответника; вреда – причиняване на имуществени и
неимуществени вреди на ищеца в претендирания размер, вследствие осъщественото
противоправно поведение от страна на ответника; пряка и непосредствена причинна
връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина, както и да докаже погасяване на дълга.
На първо място, следва да се установи, дали е налице противоправно поведение
от страна на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 КРБ, гражданите имат право на жалби,
предложения и петиции до държавните органи. Съгласно чл. 56, изр. 1 КРБ, всеки
гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни
интереси, като на основание чл. 117, ал. 1 КРБ тази защита може да бъде осъществена
и по съдебен ред. Затова подаване на жалби, сигнали и молби до компетентни органи
представлява признато от закона право и само по себе си не е противоправно действие,
3
което да обуслови отговорност за вреди, причинени на трети лица. Такава
противоправност обаче може да възникне в случаите, когато правото се упражнява
недобросъвестно, т.е. когато е налице злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 КРБ – в
този смисъл: решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о. на ВКС,
решение № 668 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 201
от 06.01.2020 г. по гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о. на ВКС. Поначало, подаването на
молба за съдебна защита (каквото по същество представлява сезирането на съда с
молба за защита от домашно насилие) представлява гарантирана от закона
възможност, като молителят ще е добросъвестен дори посочените от него
обстоятелства да не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно
поведение) ще е налице, когато молбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат
проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато молителят знае, че те са
неверни, и подава молбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен
интерес – в този смисъл решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. 1913/2017 г., III г. о. на
ВКС, решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о. на ВКС,
определение № 795/6.11.2019 г. по гр. д. № 4543/2018 г., IV г. о. на ВКС. Тъй като
добросъвестността се предполага, то в тежест на ищеца е да я опровергае чрез пълно и
главно доказване. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответницата за
обезщетяване на вредите, настъпили от сезиране на съда с молба за защита от
домашно насилие, трябва да се установи, че тя предварително е знаела неистинността
на твърдените от нея обстоятелства, но ги е заявила единствено с цел да увреди
ищците.
Не се спори, а и видно от приложеното гр.д. № 37636/2022 г. по описа на СРС,
83 състав, ответницата А. Х. М. е подала молба за защита от домашно насилие срещу
Й. Ц. Д., като в рамките на посоченото производство пред СРС е издадена заповед за
незабавна защита № 185/12.07.2022 г. В същата е посочено, че се издава за твърдян
извършен психически тормоз за времето от 22.06.2022 г. до 09.07.2022 г., като ищецът
Д. е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на ответницата М. и
му е забранено да приближава М. на разстояние, не по-малко от 200 м. След развилото
се съдебно производство по ЗЗДН и събиране на всички поискани и допуснати
доказателства с решение № 5965/17.04.2023 г. по гр.д. № 37636/2022 г. по описа на
СРС, 83 състав, молбата на М. е оставена без разглеждане като недопустима. В
мотивите на решението е посочено, че от събраните доказателства не се установява
страните да са били във фактическо съпружеско съжителство, поради което редът за
защита на ищцата не е по ЗЗДН, съответно – молбата се явява недопустима.
Изложено е, че от представените любовни послания от Д. до М., както и справки от
различни хотели, в които са отсядали страните, не се доказва съвместното им
съжителство. В решението е мотивирано, че отношенията им могат да се
квалифицират като любовни, имащи интимен характер, но не и като основани на
4
фактическо съпружеско съжителство, доколкото не са имали общо домакинство, общи
планове, не са се представяли като двойка сред приятелския и роднински кръг, не са
имали грижа един към друг със съзнанието за семейство.
Съгласно приложените по делото писмени доказателства – електронна
кореспонденция между страните, справки от хотели във връзка със съвместни
посещения на страните, се установява, че ищецът и ответницата са имали интимни
отношения, които са били прекратени. Установява се също така, че в процесния
период – м.06 – м.07.2022 г., ищецът е изпращал съобщения на ответницата със
сексуално и заплашително съдържание, включително снимков и видео материал.
От показанията на свидетелите А.С.П. и Д.Л.Г., се установява, че ищецът е
ответницата са имали интимни отношения за период от около една година. След
прекратяване на връзката ответницата е изпитвала страх от ищеца, тъй като, според
показанията на свидетеля П., е била преследвана от него, включително свидетелят П. е
придружавала ответницата при среща с ищеца, на която е следвало да върне вещи.
Случвало се е ответницата да бъде причаквана от ищеца пред дома , ищецът да
оставя предмети върху колата , по какъвто начин е отправял заплашителни послания.
Ответницата е живеела в непрекъснат страх от отправяните заплахи от страна на
ищеца.
Следователно, от събраните в настоящото производство доказателства
безспорно се установява, че страните са били в интимни отношения, като след
прекратяване на връзката им ищецът е продължил комуникация с ответницата
посредством електронни съобщения със сексуално и заплашително съдържание,
включително снимков и видео материал. Имало е случаи, в които ищецът е нарушавал
личното пространство на ответницата, което е предизвикало страх у нея, съдейки от
събраните гласни доказателства чрез разпит на цитираните по-горе свидетели.
На базата на посоченото и настоящата съдебна инстанция намира, че с
подадената молба за защита от домашно насилие ответницата не е злоупотребила с
право, доколкото същата се е чувствала застрашена от ищеца, основание за което е
било поведението на ищеца спрямо ответницата, описано по-горе. Поведението на
ответницата не е недобросъвестно, доколкото в рамките на настоящото производство и
в рамките на гр.д. № 37636/2022 г. по описа на СРС, 83 състав, са установени повечето
обстоятелства, посочени от ответницата в подадена от нея молба за защита от
домашно насилие, а именно – че между страните са били налице интимни отношения,
че след прекратяването им ищецът е продължил комуникация с ответницата, имаща
заплашително съдържание, което е породило страх у ответницата. Действително,
молбата за защита от домашно насилие, подадена от ответницата срещу ищеца, е
оставена без разглеждане, но не поради недоказаност на твърдените актове на насилие,
а поради факта, че отношенията между страните не са в предметния обхват на ЗЗДН,
5
което обаче не изключва добросъвестността на ответницата при упражняване на
процесуалните права, свързани с търсенето на съдебна защита, вследствие
поведението на ищеца.
Във връзка с изложеното въззивната инстанция намира, че по делото не е
доказано да е налице противоправно поведение от страна на ответницата, изразяващо
се в недобросъвестно упражняване на процесуални права, поради което предявените
искове са неоснователни. Ето защо, обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
по жалбата – А. Х. М., следва да се присъди сумата в размер на 1500 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19588/30.10.2024 г. по гр.д. № 3829/2024 г. по
описа на СРС, 173 състав.
ОСЪЖДА Й. Ц. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на А. Х. М., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1500 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6