Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет
и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
К. ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 209 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 002568 от 15.11.2018 г.
на Началник сектор в РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в
размер на 500 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на А.С.Г.
с ЕГН **********, адрес *** за нарушение на чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1
от ЗМВР.
Срещу НП е подадена в срок жалба от А.С.Г., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението,
издаването му в нарушение на
процесуалните правила и се моли да отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител подържа жалбата. Ангажират доказателства. Излагат
се допълнителни доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща представител. По делото, с административнонаказателната
преписка е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
На 15.08.2018 г. актосъставителят И.П. и неговият
колега – свидетелят К.Н. – и двамата служители при РУ на МВР Пазарджик - били на работа нощна смяна за времето от
18:00 ч. на 15.08.2018 г. до 6:00 часа на 16.08.2018 г. След 23:00 часа на
15.08.2018 г. били на кръстовището на ул. „Петър Бонев“ и ул. „Яков Матакиев“ в
гр. Пазарджик. Около 1:00 ч. след полунощ видели приближаващ към тях мотор с
много силен звук от ауспуха. П. приел, че най-вероятно е повреден и предприел
действия по спирането му. Спрял го и установил водача като М.А.Г. – син на
жалбоподателя. Казал му, че моторът вдига силен шум. Извършил проверка на
документите, като му било представено СУМПС, което било пукнато. Предприел
действия за съставяне на АУАН по ЗБЛД за повредения документ, като през това
време водачът се обадил на своя баща – жалбоподателя и му съобщил какво се
случва. Малко след това, докато П. пишел
АУАН, на място пристигнал жалбоподателят със своята съпруга – свидетелката Д.Г..
Жалбоподателят се насочил към П. и поискал обяснение защо пише АУАН на сина му.
Твърдял, че полицейският служител няма основание да пише на сина му акт и само
се заяжда с него умишлено. Заявявал, че нямало право да пишат АУАН на сина му,
ако не са измерили с апаратура силата на звука на мотора. Когато разбрал, че се
съставя АУАН за пукнато СУМПС, заявил пък, че не е пукнато. П. разпоредил
многократно на жалбоподателя да се отдръпне от служебния автомобил, тъй като му
пречи да си изпълни задълженията. Докато съставял АУАН, П. бил вътре в
служебния полицейски автомобил. Жалбоподателят не реагирал на първото
разпореждане и даже отворил вратата на автомобила, като се разправял на висок
тон с полицейския служител, че не бил прав и дори се опитал да дръпне папката
от ръцете на П.. Отново му било разпоредено устно да не вика и крещи,
както и да се отдръпне от полицейския автомобил, като остави П. да си свърша
работата. П. също така предупредил жалбоподателя, че ако не преустанови
действията си, ще бъде задържан за срок от 24 часа по ЗМВР за неизпълнение на полицейско
разпореждане. Жалбоподателят обаче продължил да се саморазправя с полицаите,
при което действително бил задържан, качен в служебния автомобил и откаран в РУ
на МВР Пазарджик, където му бил съставен от П. АУАН по ЗМВР за неизпълнение на
полицейско разпореждане, в следствие на което и издадена заповед за задържане
по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Около 2-3 часа след това жалбоподателят бил
освободен от РУ. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП.
По делото са разпитани като свидетели И. П., К.Н. и Д.Г., които в показанията си разкриват гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. П. и К.Н. като ясни, категорични и безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци, както и съответстващи на останалите доказателства по делото. Те са дадени и от лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. По отношение на дадените полицейски разпореждания към жалбоподателя, които са основен предмет по настоящото дело, съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите И. П. и К.Н. в по-голямата си част се подкрепят и показанията на съпругата на жалбоподателя – свидетелката Д.Г.. Последната не скри, че съпругът ѝ е бил повишил тон на полицейските служители, както и спорил с тях за това, че искат да съставят АУАН на сина им. Твърди, че съпругът ѝ не бил употребил алкохол преди това. Последното обаче няма никакво значение по делото, тъй като не касае съставомерни обстоятелства. Безспорно се установи, че причина за поведението на жалбоподателя е съставянето на АУАН на сина му. Последното обаче не само не е неправомерно действие, но е напълно в законовите правомощия на полицейските служители. Съгласно чл. 84, ал.1 от ЗБЛД: „Нарушенията се установяват с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2 от този закон“, между които ведомства е и МВР. Писането на АУАН на сина на жалбоподателя и задържането на последния в следствие на агресивното му поведение и неизпълнение на полицейските разпореждания да не вика и крещи и да се отдръпне от полицейския автомобил не излиза извън рамките на законовите правомощия на полицейските служители. Ето защо съдът в крайна сметка кредитира показанията на полицейските служители и то, не само защото те са такива, а защото техните показания са ясни и категорични по съставомерните обстоятелства, както и се подкрепят в тази им част от показанията на съпругата на жалбоподателя. Конкретните съставомерни въпроси по настоящото дело касаят единствено обстоятелствата дали са дадени правомерни полицейски разпореждания на жалбоподателя в процесната вечер и дали те са били изпълнени от него или не. Съгласно изложената фактическа обстановка и мотивите по-горе на съда, то категорично се установи, че жалбоподателят действително не е изпълнил дадените му правомерни устни полицейски разпореждания.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят
А.С.Г. е
осъществил от обективна и субективна стана състава на административното нарушение
по чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР. Съгласно чл.64,
ал.4 ЗМВР: „Разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават
живота или здравето му“, като ал.1 на същия член дава законовата възможност
полицейските органи да могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции, а съгласно ал.2 при невъзможност да се издадат
писмено, разпорежданията могат да се издават и устно. Изпълнителното деяние на административното нарушение в
конкретния случай се осъществява посредством неизпълнение на дадени устни
полицейски разпореждания жалбоподателят да не вика и крещи и да се отдръпне от
служебния автомобил, тъй като пречи за съставянето на АУАН на сина му Мартин Г..
Ето защо съдът намира административното нарушение по чл.64, ал.4, вр. с ал.2,
вр. с ал.1 от ЗМВР за безспорно установено.
Видно от постановлението същото е издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. При извършената цялостна служебна
проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите, посочени в нормата на чл. 314, ал.1
от НПК, съдът констатира, че същите са съставени при спазване на
процесуалните правила, както и от компетентни лица в кръга на предоставените им
властнически правомощия. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите
на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Подробно и ясно са описани и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, поради което съдът счита, че е спазена разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано,
позволява на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен. Конкретно е
посочена и нарушената материалноправна норма, датата и мястото на установяване
на нарушението. Изложените правни съображения налагат еднозначен извод, че при
издаване на НП наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на
материалния закон и такива от процесуално естество, които да водят до
ограничаване правото на защита на санкционирания субект.
При определяне на вида и размера на административното
наказание административнонаказващият орган обаче не се е съобразил с
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 500 лв.
на основание чл.53 от ЗАНН, , вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР. Така
определеното наказание съответства на максимума, предвиден в посочената норма.
Административнонаказващият орган не е изложил никакви мотиви защо налага
наказание именно в този размер. Съдът счита, че размерът на това наказание
следва да бъде намален, тъй като така определеното наказание не се явява
съответно на нарушението, като не са взети предвид смекчаващите вината
обстоятелства. От една страна не се установи жалбоподателят да има други подобни
нарушения на ЗМВР,
а доказателствената тежест за тези обстоятелства лежи върху наказващият орган,
поради което съдът приема, че това е първо подобно нарушение на наказаното
лице, а от друга – лицето е трудово ангажирано, семейно, с две деца, за които
се грижи, като наказание в максимално предвидения размер практически ще го
остави с ограничени средства за препитание за определен период от време. Ето
защо съдът счита, че следва да определи наказание глоба по-близо към
определения от закона минимум с оглед смекчаващите вината обстоятелства и
установената фактическа обстановка. В същото време обаче с действията си в
процесната вечер и с неизпълнението си на повече от едно полицейско
разпореждане, жалбоподателят е показал известна циничност и дързост при
осъществяване на деянието, като съдът намира, че поради тази причина и размерът
на глобата не следва да бъде редуциран до минималния такъв, определен в закона
- 100 лв.
Съдът счита, че най-адекватно в случая се явява наказание глоба в размер на 200
лв. Така наложеното наказание ще изпълни целите на личната и генералната
превенция, ще има превъзпитаващ ефект върху жалбоподателя и в бъдеще същият ще
съобразява поведението си със законоустановените порядки.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения,
свързани с гарантиране изпълнението от страна на лицата на дадените по
надлежния законов ред разпореждания от
органите на реда в хода на осъществяване на възложените им законови
функции, посочени в чл.2, ал.1 ЗВМР, насочени към защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и
защита на населението, съдът счита, че случаят категорично не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на
наложеното наказание, като се намали размерът на глобата от 500 лв. на 200 лв.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 002568 от 15.11.2018 г. на
Началник сектор в РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба
в размер на 500 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на А.С.Г.
с ЕГН **********, адрес *** за нарушение на чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1
от ЗМВР, като
НАМАЛЯВА размера на глобата от 500 (петстотин) лв. на 200 (двеста)
лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: