№ 260219 / 21.10.2021 г.
МОТИВИ по АНД № 158/21г. по описа на РС - Монтана
Производството е по
чл.375 и сл. НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура гр.Монтана
Постановление от 01.02.2021г. за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК на обв.Б.К.К. с
посочен адрес xxx за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК. Изложени са доводи за доказано и осъществено съставомерно престъпление от
обвиняемата.
В съдебно заседание представителя на РП - Монтана
излага доводи за приложение на чл.78а от НК по отношение на обв.К. поддържайки
обвинението.
Обв.К.,
редовно призована се
явява лично и със защитник адв.И.С. от МАК. Обв.К. не признава вината си, дава
обяснения.
Защитникът на обв.К., адв. И. С. от МАК пледира за
постановяване на оправдателно решение.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Св.М.М.Н. и св.Н.И.И. xxx. Към месец септември 2019г. двете
все още били непълнолетни -родени са през 2002г., като учели в ГПЧЕ „Петър
Богдан“ - Монтана.
На 12.09.2019г. около 18:30 часа свидетелките Н. и И. управлявали
велосипеди по велоалея в гр.Монтана, бул.Хаджи Димитър. Отстрани в близост до
алеята в този момент се намирали обв.Б.К.К. и малкото й дете, както и нейни
познати - св.В.Ц.В. и детето му и св.А.В.И. и нейното дете. Децата на свидетелите,
които са малолетни, играели в т.ч. на велоалеята.
Св.И. направила забележка на родителите на децата,
като им казала, че те следва да преместят децата си да играят на друго място, тъй
като велоалеята е предназначена за управление на велосипеди.
Обв.Б.К., св.В. и св.А.И. не преместили децата си, като
св.В. заявил на свидетелките Н. и И., че не са те хората, които да им кажат
къде да се намират и къде да играят децата им.
Малко по-късно свидетелките Н. и И. се върнали на
същото място и видели, че децата продължават да играят на велоалеята. Св.Н.И. извадила
мобилния си телефонен апарат и заснела случващото се, като имала намерение да
качи записа във Фейсбук групата „Забелязано в Монтана“, където се публикуват различни
материали, вкл. видеозаписи за констатирани нередности в гр.Монтана.
Свидетелките Н. и И. достигнали до края на алеята по
посока на Общинския пазар, след което се върнали обратно. При приближаването си
до обв.К., последната хвърлила празна пластмасова бутилка от газирана напитка
500 мл и ударила св.Н. в областта на главата. Св.Н. поискала обяснение от обв.К.
за действията й, при обвиняемата заявила на св.Н., че й прилича на „кофа за
боклук” и затова е хвърлила бутилката. В непосредствена близост до обв.К. имало
монтирано кошче за отпадъци. Св.Н. хвърлила пластмасовата бутилка в кошчето. Непосредствено
след това обв.К. прескочила пейката, разделяща я от св.Н. и й нанесла удар с ръка в областта на главата. Св.И. заснела случващото
се с мобилния си телефон. Св.В. се намесил и издърпал обв.К., след което
свидетелките Н. и И. си тръгнали.
На 13.09.2019г. св.Н. посетила съдебен лекар при
МБАЛ-Монтана като й било издадено съдебно медицинско удостоверение за
причинените и наранявания.
С Протокол за доброволно предаване от 24.09.2019г. св.Н.
xxx два броя фотоснимки. С Протокол за доброволно предаване от 21.11.2019г. св.Н.
xxx 1 бр. диск, съдържащ запис, направен на 12.09.2019г. на бул.Хаджи Димитър в
гр.Монтана.
Видно от изготвената съдебно - медицинска експертиза
/л.74-75 от ДП/ от приложената медицинска документация е видно, че Н. е
получила травматичен оток в областта на ъгъла на долната челюст вляво, кръвонасядане
до външния ъгъл на лявата очна цепка. Уврежданията са получени по механизма на
удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по
време и начин, посочен от св.Н.. Посочените увреждания са от естество да
причинят БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
Видно от изготвената видео-техническа експертиза след
преглед на записа, свален от мобилен телефон върху СД-диск и предаден с
Протокол за доброволно предаване от 21.11.2019г. е установено, че същите
съдържат кадри, показващи стоенето на две малки деца и две лица от женски пол
на велоалея; кадри на лице от женски пол, което кара велосипед на велоалеята; кадри
на лице от женски пол, което нанася удар в областта на главата на друго лице от
женски пол. На видеофайловете има записани фрази, произнесени от лица от мъжки
и женски пол.
В хода на разследването по ДП са разпитани М.Н., Н.И.,
В.В., З. Д., А.И.. Показанията им потвърждават горепосочената фактическа
обстановка.
Свидетелките М.Н. и Н.И. заявяват, че не са
провокирали обв.К. или някое от другите лица. Те направили забележка на лицата
да преместят децата си на друго място, тъй като велоалеята е изградена именно
за място, където да се управляват велосипеди и наличието на други лица на нея, особено
на малки деца, създава опасност от злополуки. Св.Н. е категорична, че не е
нанасяла удар с ръка или пластмасова бутилка по детето на обв.К.. Свидетелките М.Н.
и Н.И. са изпитали силно възмущение от действията на обв.К.. Св.Н.И. качила
записа във Фейсбук групата ,,Забелязано в Монтана“, където същият бил наблюдаван
от множество лица, които също изпитали възмущение.
Обв.Б.К. не се признава за виновна. Тя твърди, че на
12.09.2019г. около 18:30 часа, се намирала на алея на бул.Хаджи Димитър в
гр.Монтана. Малолетното й дете си играело на велоалеята. През това време по
въпросната велоалея преминали свидетелките Н. и И., които управлявали
велосипеди. Те направили забележка на обв.К. и св.В., че играещите по
велоалеята деца пречат на безпрепятственото управление на велосипеди. Малко
по-късно свидетелките Н. и И. се върнали на същото място, според обв.К.,
търсейки конфликт. Св.И. решила да снима случващото се и да го качи във Фейсбук
профила „Забелязано в Монтана“. Обв.К. хвърлила празна пластмасова бутилка в
едно от кошчетата за боклук, при което една от двете свидетелки останала с
впечатлението, че се опитва да я удари. Обв.К. заявява, че не е удряла със шишето
св.М.Н.. Според обв.К. св.Н. бутнала детето на обвиняемата, което паднало на
земята и се разплакало. Заради това обв.К. ударила с ръка в областта на главата
св.Н..
Фактическата обстановка, така както е посочена в
постановлението на РП – Монтана, изцяло беше потвърдена чрез непосредствено
събраните доказателства в рамките на съдебното следствие, с уточнението от св.Н.,
че обв.К. й е нанесла един удар. Изложените фактически изводи се подкрепят от
събраните при разследването доказателства: показанията на свидетелите М.М.Н., Н.И.И.,
приложените към ДП писмени доказателства и доказателствени средства: съдебно
медицинска експертиза и медицинска документация, видеотехническа експертиза,
справка с характеристични данни, докладни записки, протоколи за доброволно предаване,
диск със запис.
Св.В.Ц.В. и св.А.В.И. премълчават уличаващите, но
известни им, данни относно поведението на обв.К., което е разбираемо, тъй като
са познати и децата им заедно са играели на непозволено място в близост до велоалея.
Настоящият съд изцяло кредитира показанията на св.Н. и
св.И.. Независимо, че е пострадала, св.Н. макар и на млада възраст, е
убедителна и обективна. Не така стоят нещата при св.В. и св.И., които са съседи
и познати на обв.К..
Не се установиха нови фактически положения, респ. обвинението
спрямо обв.К. бе доказано по несъмнен начин. Настоящият съд намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303, ал.2 от НПК.
Посочената защитна теза на обв.К. не се подкрепя от
другите писмени и гласни доказателства по делото, в т.ч. и от заключението по
изготвената видео-техническа експертиза, които настоящия съд кредитира. Св.И. е
категорична, че не е удряла детето на обв.К., че не е имала намерение да го
удря, че детето на обв.К. не е паднало на земята заради действие от страна на
св.Н. и подробно пояснява за всичко в съдебно заседание на 22.04.2021г., в т.ч.
в рамките на проведената очна ставка между св.Н. и обв.К.. В подкрепа на
показанията на св.Н., че е не е докосвала и удряла детето на обв.К. са и
показанията на приближените до обв.К. свидетели В. и А.И.. Дори да се приеме,
че поведението на св.Н. също не е било от най–възпитаните имайки предвид обясненията
на обв.К. и показанията на св.А.И., обв.К. е извършила деянието и то именно по
хулигански подбуди, защото не са събрани несъмнени доказателства за упражнено
насилие спрямо детето й от страна на св.Н.. Относно детето на обв.К., което е
паднало и се е ударило, заради което е представено СМУ, налице е отново хулигански
мотив, защото св.Н. и обв.К. са непознати, виждат се за първи път и повода да
възникне конфликта е наличието на деца в близост до велоалеята и липсата на разбиране
от страна на по–зрялата по възраст обв.К. и с по–висок образователен ценз, в
т.ч. и на другите по–възрастни, в т.ч. родители - св.А.И. и св.В., относно
правилното схващане, че мястото на малки деца не е на велоалея или в близост до
нея, където се движат велосипеди и понякога с висока скорост, което е опасност
за пешеходците, камо ли за малки деца. Настоящият съд намира, че е правилно
схващането на св.Н. и св.Н.И., че велоалеята е предназначена за движение на
велосипеди, а не за игра на малки деца. В други по–уредени държави от ЕС
престояването на велоалея или в близост до нея, е строго забранено и
административно наказуемо. Настоящият съд не възприема доводите на защитата и
намира, че обвинението по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК е
доказано по несъмнен начин и е съставомерно.
Като се има предвид горното първоинстанционния съд
намира, че:
Обв.Б.К.К. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК:
- на 12.09.2019г. в гр.Монтана, на алеята на бул.Хаджи
Димитър причинила на М.М.Н. от с.гр., травматичен оток в областта на ъгъла на
долната челюст вляво, кръвонасядане до външния ъгъл на лявата очна цепка, с
което й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Тъй като св.Н. в хода на съдебното следствие уточни,
че обв.К. я е ударила един път, съдът прецезира обвинението, като
първоинстанционния съд намира, че това уточнение е правно допустимо тъй като
става дума за същото деяние при несъществено изменение на обстоятелствената
част на обвинението.
От субективна страна подс.К. е проявила пряк умисъл –
съзнавала е обществено опасния характер на деянието, предвиждала е обществено
опасните му последици и е искала тяхното настъпване. Деянието е извършено
умишлено. Съзнавала е, че извършва действия, с които се уврежда човешкото
здраве, нарушава се анатомичната цялост или функция на тъканите, органите, че
по този начин причинява болки и страдалия у пострадалата. Налице е и
квалифициращия признак на чл.131, ал.1, т.12 от НК - деянието е извършено по хулигански
подбуди и независимо, че действията й са били насочени към пострадалата М.Н. и
към нейната телесна неприкосновеност, то обв.К. е съзнавала, че прави това на
обществено място - в централна част на гр.Монтана, пред погледите на свидетели
и малки деца, без доказан личен мотив, като по този начин нарушава обществения
ред и изразява явно неуважение към обществото.
Въз основа на гореизложеното, съдът признава за
ВИНОВНА обв.К. за извършеното деяние по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2
от НК, като намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в”
от НК – следва да бъде ОСВОБОДЕНА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като й се наложи
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева. В особената
част на НК за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК, е
предвидено наказание лишаване от
свобода до една година или пробация. Обв.К. е неосъждана. Имуществени вреди от
престъплението няма данни да са причинени, за да се налага тяхното
възстановяване или обезпечаване.
При определяне размера на глобата съгласно чл.78а,
ал.1 от НК, съдът съобрази, че обв.К. е образована, семейна, социално
ангажирана, без данни за други подобни прояви, поради и което, й наложи размер
на глоба предвиден в чл.78а, ал.1 от НК при минимума. Съдът не определи
по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното
деяние от обв.К., като липсват данни по делото, които да обосновават налагането
на по–голям размер глоба.
Обв.К.
следва да заплати разноските направени в рамките на ДП по сметка на ОД МВР –
Монтана, които общо са в размер на 265.54 /двеста шестдесет и пет лева и 0.54
ст. / лева - възнаграждения и разноски за изготвяне на СМЕ и видео-техническа
експертиза.
Обв.К. следва да се осъди да заплати и 10 /десет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове.
Въз
основа на изложеното по–горе отпада нуждата от взетата мярка за неотклонение
„Подписка”, поради и което съдът я отмени спрямо обв.К..
Вещественото доказателство – 1 бр. СД съдържащ запис –
л.64 от ДП, следва да остане по ДП, като подлежи на унищожаване след изтичане
на законния срок за съхраняване на делото.
Предвид горните мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: