РЕШЕНИЕ
№ 2240
гр. Пловдив, 07.12. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело
№ 2081 по описа
за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Б.Н.Я.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Г.Г., срещу заповед № 20-0281-000239
от 06.07.2020г. на началник на Районно управление – Карлово при Областна
дирекция на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се несъответствие
в правна квалификация на нарушението, поради което е налице самостоятелно
основание за отмяна на административната принуда. Претендира се присъждане на
сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът - началник на
Районно управление – Карлово при Областна дирекция на МВР – Пловдив, поддържа становище
за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на заявените от
другата страна съдебни разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Съставен е АУАН № АА286494/06.07.2020
г. от Петър Димитров Луков на длъжност младши автоконтрольор в РУ - Карлово при
ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 06.07.2020 г., около 02:15 часа, в с. Кърнаре,
на кръстовището на ул. „2-ра“ и ул. „18-та“ Б.Н.Я. като водач на лек автомобил
„Ауди“ с рег. № РВ7881ТХ (собственост на Димитър Н.) управлява с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство „Дрегер
7510“, с фабр. № АРДМ-0250, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, а именно 0,78 на хиляда. Нарушението е
квалифицирано по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Издаден е талон
за медицинско изследване № 071132/06.07.2020г., в който с подпис на свидетел е
удостоверен отказ на водача да подпише/получи талона. В талона не е отразен
избор на водача да бъде подложен на медицинско и химическо изследване.
7. Въз основа на така установеното е издадена заповед №
20-0281-000239 от 06.07.2020г., с която административният орган за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП е приложил спрямо Б.Н.Я. принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил
началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР –
Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по
чл. 171, т.1 от ЗДвП.
Със заповед №
8121К-10478/15.11.2018г. на министъра на вътрешните работи, длъжностното лице,
издало процесния административен акт, е назначено на поста началник на РУ –
Карлово при ОДМВР – Пловдив.
ІV. За правото:
9. Описаните в АУАН № АА286494/06.07.2020 г. фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно
и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по
установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и
се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и
процесуалноправни разпоредби.
10. За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като
принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл.
171, т.1, б. „Б” от ЗДвП посочената ПАМ се прилага, в случаите когато водач управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Наличието на посочените нарушения е
алтернативно и извършването дори само на едно от тях е достатъчно, за да бъде
приложена съответната принудителна административна мярка. Последната
кореспондира със забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т. б. „Б“, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Съгласно чл.
172, ал. 2 от ЗДвП налагането на принудителните административни мерки от
ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното
превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3.
отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред
които е и свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите
по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според ал. 6
на чл. 172 от ЗДвП обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира
изпълнението на приложената административна мярка.
Според чл.
3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.), при извършване на проверка на място
от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
тест. При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за
установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по
образец съгласно приложение № 1.
Съгласно чл.
3а от Наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или
техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
По правилото
на чл. 6, ал. 4 от Наредбата в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на
лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши
с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване
се приемат отчетените показания от техническото средство.
11. Заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудителна
административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да
бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да
бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или
приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен
в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
12. В случая не се спори, че талон за
медицинско изследване № 071132/06.07.2020г. е надлежно попълнен, но водачът е
отказал да го подпише и получи. По смисъла на чл. 171,
т. 1, буква "б" от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 4 от Наредбата, преди да бъде
наложена мярката, всеки водач има възможността да избира дали да се
подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да
избере, но същественото е да проведе поне едно от тях, в противен случай са
налице основания за прилагане на административна принуда.
След като
водачът е отказал медицинско изследване, а установения с техническото средство
резултат на концентрация на алкохол в издишания въздух е над 0,5 на хиляда –
0,78 на хиляда, то по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е нарушил
забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и за това нарушение законосъобразно му
е наложена принудителна мярка по реда на чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП.
Възраженията
на оспорващия относно противоречивата правна квалификация на деянието са
релевантни в административнонаказателното производство. Административното
наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което
кумулативното им реализиране, макар изхождащо от един и същ правопораждащ факт,
не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже
нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат – спазване на правилата за движение по
пътищата.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. Заповедта за прилагането
й има самостоятелни правни последици, различни от актовете, с които се
установява нарушение и се налага административно наказание. Принудителните
административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато
административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се
налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни
мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е
средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171,
т.1, б. “Б“ от ЗДвП, мярката се прилага
под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача,
при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4
от ЗДвП.
В този
аспект правната квалификация на деянието и подвеждането му към съответна
санкционна норма са въпроси на административното наказване. Иначе казано за
законосъобразността на административната принуда е от значение фактът на
извършеното административно нарушение, изразяващ се установено поведение на
дееца в разрез с реда на държавно управление, за което законът предвижда
прилагането на съответна мярка. При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП е установено по надлежен
ред управление на превозно средство под въздействието на алкохол с концентрация
в кръвта над 0,5 на хиляда. Нарушението на водача следва да
е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица. В случая този фактически състав е безспорно реализиран и
надлежно установен, поради което е налице и правното основание за прилагане на
принудителната административна мярка.
Ответният административен орган не е посочил мотиви относно размер на
мярката, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като срокът на
действието й е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна
норма.
Относно съразмерността на намесата в
правната сфера на оспорващия следва да се съобрази, че възможността за ограничаване правото
на свободно предвижване е залегнала в чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е
приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното
здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени
особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая
законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз
на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Съразмерността /чл. 6
от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. С оглед
спецификите на настоящия казус мярката в установения от закона размер не се
явява прекомерно спрямо обективното поведение на оспорващия и не ограничава
правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
13. Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. За разноските
14. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Г.Г., срещу заповед № 20-0281-000239 от 06.07.2020г. на началник
на Районно управление – Карлово при Областна дирекция на МВР – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/