Решение по дело №1139/2020 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 27.10.2020г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1139/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е.К.У.. Излагат се твърдения, че на 10.12.2019г. около 17:50 часа *на кръстовище между *, при управление на лек автомобил * при разрешаващ сигнал позволяващ преминаването му, водачът М.Й.А. е предизвикал пътнотранспортно произшествие, като е ударил ищеца, докато преминава по пешеходна пътека, при което му е причинил повърхностни травми в областта на главата, лявата подбедрица и гърба, съпроводени с болки и страдания. Ищецът твърди, че от инцидента е преживял силен стрес, който е довел до нарушения в съня и страх при пресичане и при пътуване с автомобил. Изтъква се, че в хода на лечението си той е направил разходи за медицински прегледи в размер на 85 лв. Ищецът твърди, че виновният за произшествието водач към 10.12.2019г. е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника, която следва да покрие причинените вреди. Навежда доводи, че е предявил претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като на 13.05.2020г. последният му е заплатил сумата от 400 лв., която не съответства на размера на претърпените вреди. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца обезщетения за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и за имуществени вреди в размер на 85 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с водача М.Й.А. към момента на пътнотранспортното произшествие и изплащането на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 400 лв. Изтъква, че претенцията за имуществени вреди е неоснователна с оглед погасяването й с платеното обезщетение и липсата на причинна връзка с увреждането. Излага доводи, че обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно, че ищецът има вина за настъпване на вредите, тъй като е нарушил правилата за движение при преминаване по пешеходната пътека, както и че част от уврежданията не са настъпили в резултат от произшествието. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 10.12.2019г. около 17:50 часа ищецът се прибирал от работа със свой колега от центъра *по *. При наличие на зелен сигнал на светофара, двамата предприели действия за пресичане на платното за движение по пешеходната пътека на кръстовището между *. В същия момент движещият се по * водач М.Й.А. с лек автомобил *, предприел маневра като завил наляво към * също при наличие на зелен сигнал на светофара. Тъй като водачът на превозното средство бързал, отнел предимството на движещия се от центъра на града лек автомобил и без да възприеме ищеца и колегата му, навлязъл в района на пешеходната пътека, ударил ги с предната част на автомобила и ги повали на платното за движение. След удара ищецът започнал да усеща болки в главата, гърба и левия си крак като на 19.12.2019г. е прегледан от съдебен лекар, който констатирал отоци по главата и кръвонасядане по лявата подбедрица. След произшествието ищецът станал тревожен, започнал да има нарушения в съня и да изпитва страх при пътуване с автомобил и при пресичане. В резултат на това, на 19.12.2019г. той  е прегледан от психиатър, който установил *********. От събраните по делото гласни доказателства, които преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът намира за логични и достоверни, се установява, че за период от около три месеца след инцидента ищецът е продължил да има горепосочените оплаквания. За извършените медицински прегледи последният заплатил такси в общ размер на 85 лв. Във връзка с произшествието е образувана административнонаказателна преписка в *, приключила с издаване на наказателно постановление от 27.12.2017г. спрямо водача на лекия автомобил, с което му е наложена глоба за нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. По делото няма спор, че по отношение на участвалия в произшествието автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника, която е валидна към 10.12.2019г. На 10.02.2020г. ищецът предявил писме*** претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение в общ размер на 3085 лв. за претърпени от произшествието имуществени и неимуществени вреди като с писмо от 12.05.2020г. ответникът го уведомил, че справедливият размер на обезщетението е 400 лв., които на същата дата са изплатени по банкова сметка на Е.У.. От заключението на съдебно-техническата експертиза, което е съобразено със събраните по делото гласни доказателства се установява, че причина за произшествието е неправилната преценка на пътната обстановка от водача на лекия автомобил, който е следвало да пропусне преминаващите по пешеходната пътека лица. Вещото лице изтъква, че пешеходците също са разполагали с възможност да видят автомобила и да съобразят поведението си. По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че констатираните травматични увреждания на ищеца са резултат от процесното пътнотранспортното произшествие. Ищецът е търпял болки и страдания със среден интензитет през първите няколко дни, които постепенно са намалели и изчезнали до пълното му възстановяване за период от около 15 дни.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице е противоправно поведение от на водача на лекия автомобил, който на 10.12.2019г. около 17:50 часа *, на кръстовището между * при приближаване на пешеходната пътека в района на *, по която е преминавал ищецът, не е изпълнил задължението си по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП да го пропусне да мине, като намали скоростта или спре. Поведението на водача на лекия автомобил е извършено виновно, защото той е могъл да предвиди, че при приближаване до пешеходна пътека, по която преминава пешеходец ако не го пропусне може да го блъсне и увреди. От гореизложената разпоредба на ЗДвП се установява, че същият е бил длъжен да направи така, че да намали скоростта си или дори да спре, за да не допусне това да се случи. Водачът на автомобила е следвало да съобрази, че при условията на намалена видимост и насрещно движещи се превозни средства, при интензивно извършване на маневрата „завой наляво”, увеличава риска от възникване на опасност за движението. Водачът не е предприел предвиденото в закона поведение за избягване на опасността като е действал небрежно и с поведението си е станал причина за увреждане на ищеца. Нарушението на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с реализираното произшествие, при което е последвал удар между автомобила и пешеходеца, вследствие на който на последния са причинени няколко леки телесни повреди. Последният няма вина за настъпване на вредите тъй като с поведението си нито е поставил началото на причинно-следствения процес, нито е способствал за неговото развитие. При горепосочената фактическа обстановка и при наличие на разрешаващ за него сигнал на светофарната уредба, ищецът не е имал нито възможност, нито задължение да съобрази поведението си с приближаващия към него автомобил. При пресичане на пътното платно от пешеходци на места регулирани със светофарна уредба, те следва да съобразят поведението си само със светлинните сигнали, поради което правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП са неприложими. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно и безусловно при навлизане на разрешен за него сигнал на светофарната уредба, поради което съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само при несъобразяване със светлинната сигнализация. Водачът на лекия автомобил към момента на произшествието е имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, поради което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното се явява задължено да покрие причинените от неправомерното му поведение имуществени и неимуществени вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. От гореизложеното се достига до извода, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на М.Й.А. по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира обезщетение за вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което предявените искове се явяват доказани по основание.

От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в няколко леки телесни повреди в областта на главата, гърба и лявата подбедрица, за които липсват данни да са довели до неработоспособност или да са нарушили обичайния му начин на живот. Уврежданията не са били съпроводени със значителни болки, които след около 15 дни постепенно са отшумели. Ищецът безспорно е изживял стрес от инцидента, който е обичаен при настъпване на пътнотранспортни произшествия. Това е довело до нарушаване на психоемоционалното му състояние за период от около три месеца, което е наложило извършване на медикаментозно лечение.

При това положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то е извършено, продължителността на оздравителния период и отражението му върху психиката на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 2000 лв. се явява справедливо. Ищецът е претърпял и имуществени вреди от увреждането тъй като е направил разходи от 85 лв. за лечението си и за снабдяване с медицински документ удостоверяващ получените при произшествието травми. Плащането на застрахователно обезщетение от ответника в размер на 400 лв. за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, обаче е довело до пълно погасяване на претенцията за извършени разходи от 85 лв., поради което същата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, и до частично погасяване на претенцията за неимуществени вреди, поради което същата се явява основателна за сумата от 1685 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2020г. до окончателното изплащане, и отхвърлена за разликата до 2000 лв. 

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 670,76 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно тъй като размерът е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размерни на адвокатски възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 118,94 лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и разноски за свидетел.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Осъжда ********, да заплати на Е.К.У. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, по сметка с IBAN: *** *******, сумите от 1685 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.12.2019г. около 17:50 часа *на кръстовище между *, ведно със законната лихва считано от 13.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и 670,76 лв. /шестстотин и седемдесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Отхвърля като неоснователни предявените от Е.К.У. с ЕГН: ********** ***, **********, иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.12.2019г. около 17:50 часа *на кръстовище между *, в частта за разликата от 1685 лв. до 2000 лв., и иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 85 лв. за извършени разходи за медицински прегледи, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.12.2019г. около 17:50 часа *на кръстовище между *.  

Осъжда Е.К.У. с ЕГН: ********** ***, да заплати на ***********, сумата от 118,94 лв. /сто и осемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: