РЕШЕНИЕ
№ 869 дата 14 юли 2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХІІІ-ти
състав,
в публично заседание на 25 юни 2020
год., в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: Ирина Ламбова
Прокурор: Д.Х.
разгледа докладваното от съдия
СТОЙЧЕВА
адм.дело № 594 по описа за 2020год.
и за да се произнесе
взе предвид следните
обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.185 и сл. от АПК, вр. с чл. 191, ал. 2 от АПК.
Образувано е по протест на прокурор от
Окръжна прокуратура гр.Бургас против
разпоредбите на чл.23, ал.1, чл.60, ал.1, т.4 и чл.70, ал.2 от Наредба № 14 за
определяне размера на местните данъци на община Несебър. Иска се отмяна
изброените правни норми на подзаконовия нормативен акт, като протестиращият
прокурор излага доводи досежно тяхното противоречие с нормативен акт от
по-висока степен. Претендира разноски.
В съдебно заседание протестиращият
поддържа подадения протест на сочените в него основания.
Ответникът Общински съвет – Несебър не
изпраща представител.
Участващият в производството на
основание чл.192 от АПК прокурор дава заключение за основателност на протеста.
Съобщението за
постъпилия протест е обявено по реда на чл.181, вр. чл.188 от АПК. По делото не
са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК правото на оспорване на подзаконов
нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права,
свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него
или за които той поражда задължения. На основание чл.186, ал.2 от АПК
прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според
чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без
ограничение във времето.
Разгледан по
същество протестът е частично основателен.
Наредба № 14 за
определяне размера на местните данъци на община Несебър е приета на основание
чл.21, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл. 1 ал.2 от Закона за местни данъци и
такси, с последвали изменения.
Служебната
проверка на съда относно спазването на процесуалните правила за приемане на
подзаконовия нормативен не установи допуснати съществени нарушения, както на
законовата регламентация, предвидена с нормите на чл. 75 - 79 от АПК, така и на
общите правила, съдържащи се в Глава Трета на ЗНА, към които препраща чл. 80 АПК.
Спорът по делото
касае материалното съответствие на оспорените разпоредби с нормативен акт от
по-висока степен.
Съгласно чл.8 от Закона за нормативните актове, всеки Общински съвет, може
да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока
степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да
съответства на Конституцията и на другите нормативни
актове от по-висока степен.
Протестирана е
разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредбата
(доп с решение № 1055 от Протокол
29/10.02.15г.) има следното съдържание: Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на
две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 31 октомври на
годината, за която е дължим. Законовата регламентация се съдържа в чл.28, ал.1 от ЗМДТ, съгласно който данъкът върху
недвижимите имоти
се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на
годината, за която е дължим. Видно е, че в законовата норма не е предвиден
най-ранен момент за плащане на данък недвижими имоти и с въвеждането на начална
дата за плащане на вноската – от 01.03 - Общински съвет – Несебър е въвел
ограничение, което е в противоречие с норма от по-висок ранг, каквато е
законовата разпоредба на чл.28 от ЗМДТ. Няма обаче основание да се отменя
цялата разпоредба от Наредбата, както е поискал прокурорът, защото законовото
несъответствие касае само записването „от 1 март“, а в останалото си съдържание
нормата не противоречи на закона. В този смисъл протестът е частично
основателен и разпоредбата следва да се отмени само в частта „от 1 март“.
Следващата
оспорена разпоредба е тази на чл.60, ал.1 т.4 от Наредбата. Съгласно същата Данъчно задължените лица, които подлежат на
облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната
поредност: 4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по
смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.
10, 12 и 13 на приложение № 1 към настоящата наредба, заплащат 50 на сто от
определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва,
при условие че към декларацията по чл. 61н от Закона за местните данъци и такси
е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците,
издадено от съответната регионална занаятчийска камара“. Сравнено със
законовата уредба, с нормата на чл.61м, ал.1, т.4 от ЗМДТ законодателят е предвидил данъчни
облекчения за лицата, които използват работно място за обучение на чираци по
смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от
посочените в т. 10 от Приложение № 4 към Глава ІІ раздел ІV от ЗМДТ. Видно е, че с оспорената
разпоредба от Наредбата е разширен кръгът на данъчно задължените лица, които могат
да използват данъчни облекчения и освен изрично предвидените в т.10 от
посоченото приложение към ЗМДТ са включени и лицата извършващи патентна дейност
по т.12 и т.13 от Приложение № 4 към Глава ІІ раздел ІV от ЗМДТ. Аналогично на изложеното
по-горе, няма основание да се отменя цялата протестирана разпоредба на чл.60,
ал.1, т.4 от Наредбата, а само относно записаното „12 и 13“, като в останалата
си част разпоредбата не противоречи на закона.
Предмет на
протест и е разпоредбата на чл.70, ал.2 от раздел VІІ, Данък върху таксиметров
превоз на Наредбата (нов приет с решение № 316 пр. №10 от
20.09.2016г в сила от 1.01.2017г.), съгласно която „Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз
на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък
се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:
НВДТПП = ПГДТПП x БМ върху 12, където НВДТПП е недължимо внесената част от
данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; ПГДТПП е
платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. Видно от
законовата регламентация, съгласно чл.61ч, ал. 2 от ЗМДТ „Когато действието на разрешението за
извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на
годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част,
определена по следната формула: НВДТПП=ПДТПП х ОМ върху БМ, където НВДТПП е
недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за
текущата година; ПДТПП - платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за
срока, за който е издадено разрешението; БМ - броят на календарните месеци, за
които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на
пътници; ОМ - оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението
за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване
на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници“. Очевидно е, че
посочените формули за възстановяване на недължимо внесената част от платения
данък в Наредба № 14 на Общински съвет – Несебър и в ЗМДТ не са идентични,
респ. протестираната разпоредба от Наредбата
е в противоречие със законовата регламентация, което обуславя
материалната й незаконосъобразност и е основание за отмяна в цялост.
На основание
изложените мотиви Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци на
община Несебър следва да бъде отменена в частта по чл.23, ал.1 относно записването
„от 1 март“, както и в частта по чл.60, ал.1, т.4 относно записването „ ,12 и
13“, както и отменен изцяло чл.70, ал.2.
Съобразно
този изход на процеса претендираните от Окръжна
прокуратура Бургас разноски по
обявяване на оспорването в Държавен вестник следва да бъдат частично присъдени
до размер от 10лв.
Така мотивиран и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.23, ал.1 В
ЧАСТТА относно записването „от 1 март“, разпоредбата на чл.60, ал.1 В ЧАСТТА
относно записването „ , 12 и 13“ и
разпоредбата на чл.70, ал.2 от Наредба № 14 за определяне размера на местните
данъци на община Несебър.
ОСЪЖДА Община Несебър да
заплати на Окръжна прокуратура Бургас сумата от 10 лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва или протестира пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба
или протест, или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: