Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261354 19.11.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, II граждански
състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при
участието на секретаря Десислава Кръстева,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6740 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от А.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** против „Лизингова компания Лидер” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 1, ет. 8, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В хода на производството е
настъпило промяна в правната форма на дружеството- ответник, чрез преобразуване
от „Лизингова компания Лидер“ АД в ЛК Лидер ООД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че ответникът се снабдил с
изпълнителен лист от 29.10.1999 г., издаден по ч. гр. д. № 4319/1999 г. по
описа на ПдРС срещу бившия съпруг на ищцата за дължима по запис на заповед от
13.02.1997 г. сума в размер на 8420,11 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.10.1999 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 172,40 лева – разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист, с
молба от 02.11.1999 г. било образувано изп. д. № ****/**** г. по описа на *** към
РС – Пловдив. С молба от 23.11.1999 г. по изпълнителното дело бил представен
изпълнителен лист от 19.11.1999 г., издаден по ч. гр. д. № 4675/1999 г. по
описа на ПдРС, VІІІ гр. с., по реда на чл. 242 от ГПК /отм./, въз основа на
запис на заповед от 16.11.1999 г., издаден от ищцата и бившият й съпруг за
сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 16.11.1999 г. и 810
лева – разноски. С молба от 19.04.2005 г. ответникът представил по
изпълнителното дело изпълнителен лист от 12.04.2005 г., издаден по ч. гр. д. №
1610/2005 г. по описа на ПдРС по реда на чл. 242 от ГПК /отм./ за сумата от
63 000 лева – главница, дължима по договор за заем от 05.08.2004 г.
Твърди се, че на 06.06.2006 г. ответникът подал молба
изпълнителното дело да бъде изпратено за продължаване на *** **** *****, който
го продължил под № 754/2006 г., след което делото било изпратено в *** при РС –
Пазарджик под № 1080/2007 г. за извършване на изпълнителни действия спрямо
имот, находящ се в с. К. М., общ. П.. С протокол от 31.03.2008 г. ответното
дружество било обявено за купувач на имота. Действията по насрочване на описа и
последващите действия били отменени от ОС – Пазарджик с решение по в. ч. гр. д.
№ 389/2008 г. На 14.10.2008 г. била подадена молба за налагане на възбрана на
имот на ищцата, находящ се в гр. П.. На 14.01.2009 г. бил съставен протокол за
редовна разгласа на публичната продан от *** при *** към РС – Пазарджик, но на
16.01.2009 г. взискателят с молба поискал спиране на делото и изпращане за
продължаването му от *** *** ****, който продължил действията под № **/***** г.
На 22.07.2009 г. взискателят поискал отново да се изпрати делото по
компетентност на *** при РС – Пазарджик, където било образувано под № ***/***
г., като на 23.06.2010 г. била подадена молба за опис на имота в с. К. М.. На
13.04.2011 г. ответникът бил обявен за купувач, като било издадено
постановление за възлагане на 07.06.2011 г. На 08.05.2013 г. била подадена
молба до *** при РС – Пазарджик за изпращане на делото обратно на *** *** ****
за продължаване на изпълнителните действия.
Поради бездействието на взискателя в периода от
13.04.2011 г. /датата на протокола от проведената публична продан, с която
ответното дружество е обявено за купувач/ до 13.04.2013 г., не били изисквани и
предприети никакви изпълнителни действия спрямо ищцата, поради което на
14.04.2015 г. изпълнителното дело било прекратено ex lege – чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Междувременно друг кредитор на ищцата се снабдил с
изпълнителен лист от 14.03.2008 г., въз основа на който и във връзка с молба от
18.02.2009 г. било образувано изпълнително дело № **/**** г. по описа на ** ***
***, рег. № *** от КЧСИ. По изп. д. № **/**** г. по описа на *** *** ****
ответникът се снабдил с удостоверение по чл. 456, ал. 2 от ГПК от 10.07.2009 г.
за присъединяване към изп. д. № **/**** г. по описа на *** **** *****, като
съдебният изпълнител с резолюция от 10.07.2009 г. конституирал ответника като
присъединен взискател по изпълнителното дело. Твърди се, че изп. д. № **/****
г. по описа на *** *****, е прекратено по силата на закона на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК най-късно на 10.07.2011 г., тъй като от конституирането на
ответника на 10.07.2009 г. до 10.07.2011 г. не били поискани и не били
извършени никакви изпълнителни действия, годни да прекъснат преклузивния срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Едва на 17.11.2011 г. *** **** ***** издала
разпореждане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищцата, като
на 22.11.2011 г. третото задължено лице – „Център за психично здраве“ ЕООД –
гр. Пловдив получило запорното съобщение. Твърди изпълнителното действие да е
нищожно, тъй като е сторено по едно вече прекратено по силата на закона
изпълнително дело и не влече никакви правни последици. Въпреки това на
22.11.2011 г. третото задължено лице „Център за психично здраве“ ЕООД – гр. Пловдив
започнало да изпълнява наложения запор, като ежемесечно удържало суми от
трудовото възнаграждение на ищцата и ги превеждало на *** **** *****, която
извършила няколко разпределения на постъпващите периодично суми от запора, като
разпределила на ответника следните суми: 887,12 лева на 08.11.2013 г.; 944,62
лева на 16.04.2015 г.; 557,28 лева на 08.10.2015 г.; 949,40 лева на 06.06.2016
г.; 953,20 лева на 07.02.2017 г.; 782,44 лева на 17.07.2017 г.; 1509,08 лева на
27.06.2018 г. и 1442,92 лева на 23.11.2018 г. Сочи, че *** **** *****
разпределяла суми за присъединения взискател – ответник по настоящото дело, с
които е погасявала частично единствено разноските по изп. д. № **/**** г. по
описа на *** *** ****. Гореописаните суми в общ размер на 8026,06 лева били
преведени по сметка на *** *** ****, който ги превел по банков път на
ответника. След постъпване в сметката на *** *** **** на първия превод в размер
на 887,12 лева и на втория от 1054,29 лева, сборът от тези две суми в общ
размер на 1941,41 лева бил преведен от *** *** **** по сметка на взискателя на
20.11.2014 г.
Твърди, че поради прекратяване по силата на закона на изп.
д. № **/**** г. по описа на *** **** ***** на 10.07.2011 г., както и поради
прекратяване по силата на закона на изп. д. № **/**** г. на *** *** **** на
13.04.2013 г. се стигнало до настъпване на последиците на чл. 79, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а именно, че вземането на ответника за
разноските по изпълнителното дело били погасени и не могат да бъдат
претендирани в различен граждански или изпълнителен процес. Твърди, че всички
принудително събрани суми в резултат на наложения запор от *** ***** и
преведени в специалната сметка на *** ****, а оттам и по сметка на взискателя
били получени от същия на отпаднало основание и като такива следвало да бъдат
върнати на ищцата.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сумата от 8026,06 лева – получена на
отпаднало основание в периода 2014 г. – 2018 г. в резултат на принудително
изпълнение по изп. д. № **/**** г. по описа на *** **** *****-**** и изп. д. № **/****
г. по описа на *** *** ****, сумата от 873,08 лева, представляваща законна
лихва за периода 20.11.2014 г. – 25.04.2019 г., върху получената на 20.11.2014
г. от ответника на отпаднало основание сума в размер на 1941,41 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва същата по основание и размер.
Твърди, че твърденията на ищцата, че не били извършвани изпълнителни действия повече
от две години по изп. д. № **/**** г. по описа на *** *** **** и по изп. д. №
**/**** г. по описа на *** **** *****-*****, били неоснователни. Подробно
посочва изпълнителните действия, предприети по двете изпълнителни дела, като
твърди, че същите не са прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Твърди, че извършените от страна на *** с рег. № ***, а преди това и от другите
сезирани съдебни изпълнители, действия били изцяло законосъобразни и почивали
на съществуващо и валидно изпълнително производство, като същите породили
предвидените в закона правни последици. Заявява, че плащането на процесните
суми било осъществено законосъобразно и в изпълнение на установеното в чл. 508,
ал. 3 ГПК задължение на третото задължено лице, адресат на запорно съобщение.
Именно изпълнителният запор, който се налага в рамките на индивидуалното
изпълнително производство и представлява на общо основание принудително
процесуално действие, предвидено в ГПК като способ за събиране на вземания по
висящо изпълнително дело, изключва приложението на института на неоснователното
обогатяване. Неоснователен се явявал и искът и по чл. 86 ЗЗД за присъждане на
сумата от 873,08 лева – законна лихва за периода 20.11.2014 г. – 25.04.2019 г.,
първо поради неоснователност на исковата претенция за присъждане на главница и
второ поради липса на основание, което да прави тази сума изискуема преди
датата на завеждане на исковата молба в съда, като в писмено становище от
22.08.2019 г., излага, че за задължението за връщане на парична сума, която се
дължи без основание или на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма
определен срок. Следователно за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде
поканен. За първи път ответникът узнава за подобна претенция с получаване на
исковата молба, което прави тази претенция неоснователна. В посочената молба,
подробно се излага становище за дължимостта на начислените от частните съдебни
изпълнители такси. Твърди се още, че по изпълнителните дела са извършвани
множество действия, като не е налице посоченото от ищцата основание за
прекратяване на изп. д. – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като не бил осъществен
съставът на нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Доколкото главната
претенция е неоснователна, неоснователи са и акцесорните такива, като същите
следва да бъдат отхвърлени. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на исковата претенция е
необходимо ищецът да установи, че в резултат на незаконосъобразно проведено
принудително изпълнение поради перемиране на изпълнителните дела, от длъжника
са събрани суми в конкретен размер, които подлежат на връщане като недължимо
получени. В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е
да докаже, че сумите по изпълнението са събрани от длъжника на валидно правно
основание, без да подлежат на възстановяване.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Процесуалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. В
настоящия случай ищецът твърди, че са налице незаконосъобразни действия по
принудително изпълнение, които са извършени след прекратяването на
изпълнителното производство по право и вследствие на които по принудителен ред
са събрани посочените в исковата молба суми, които впоследствие са били
разпределени в полза на ответника. Ищецът се позовава на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно която разпоредба, когато взискателят в продължение на две години
не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство
подлежи на прекратяване(настъпва т.нар. перемпция). Съобразно задължителните
указания на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно
значение. Прекратяването на изпълнителното производство в тази хипотеза
настъпва по право.
От събраните по делото доказателства се
установява, че изп.д. № **/**** г. по описа на *** **** *****-**** е образувано
на 18.02.2009г. въз основа на молба вх. № 534/18.02.2009 г. и изпълнителен лист
от 14.03.2008г. по гр.д. № 1413/2006 г. по описа на Районен съд- гр. Пазарджик
от Е. Г. Д. против ищцата по настоящото производство А. С. А. за парично
вземане, произтичащо от договор за заем. По изп. д. № **/**** г., в качеството
на взискател на 10.07.2009г. е присъединен и ответникът „Лизингова Компания
Лидер“. С разпореждане от 17.11.2011г. е
наложен запор върху получавананото от ищцата трудово възнаграждение, вследствие
на което по изпълнителното дело са постъпвали различни суми. От приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
изп.д. № **/**** г. по описа на *** **** *****-***** от страна на длъжника е
постъпила сума в размер на 11109,29 лева, както следва: на 08.11.2013 г. е
постъпила сума от 1820 лева, на 01.09.2014 г. е постъпила сума в размер от 1260
лева, на 16.04.2015 г. е постъпила сума от 1120 лева, на 08.10.2015 г. е
постъпила сума в размер от 700 лева, на 06.06.2016 г. е постъпила сума в размер
от 1120 лева, на 07.02.2017 г. е постъпила сума в размер от 1120 лева, на
17.07.2017 г. е постъпила сума в размер от 840 лева, на 27.06.2018г. е
постъпила сума в размер от 1600 лева, на 23.11.2018г. е постъпила сума в размер
от 1529,29 лева. Разпределената на
взискателя „Лизингова компания Лидер“ сума била в размер на общо 9080,35 лева,
която била превеждана по сметка на *** *** ****, който от своя страна ги
превеждал по банков път на взискателя, ответник по настоящото дело. Съдът
кредитира изготвеното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, изчерпателно, а и неоспорено от страните.
От момента на конституиране на ответника
в качеството на взискател по изп.д. № **/***** г, а именно от 10.07.2009 г. до
изтичане на две години – до 10.07.2011г. не са извършвани изпълнителни действия
спрямо ищцата, които са годни да прекъснат преклузивния срок по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, поради което посоченото изпълнително дело е прекратено по силата на
закона на 10.07.2011г. Подаването на молби от взискателя след този момент,
както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, вкл. –
налагане на запори и др., не могат да породят правни последици, тъй като не
почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство. Постъпленията, в
резултат от наложен запор на получаваното от ищцата трудово възнаграждения,
като всички изпълнителни действия са невалидни, тъй като са извършени в рамките
на перемирано изпълнително производство, съответно са незаконосъобразни и не са
произвели ефект. Ирелевантно за настоящия спор е дали изп. д. № **/**** г. по
описа на *** *** **** е прекратено поради перемция, доколкото процесните суми
са постъпили по изп.д. № **/**** г., в резултат на осъществени изпълнителни
действия след като същото е било прекратено по силата на закона. Ето защо
процесната сума е разпределна на ответника при изначална липса на основание,
поради което подлежи на връщане на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. По
изложените съображения предявеният иск за главница е основателен и следва да
бъде изцяло уважен, доколкото разпределената на взискателя сума е в по-голям
размер от исковата претенцията. Като законова последица от уважаването на
главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 8420,11
лева, считано от датата на подаване на исковата молба.
Ищецът претендира присъждането и сумата
от 873,08 лева,
представляваща законна лихва за периода 20.11.2014 г. – 25.04.2019 г., върху
получената на 20.11.2014 г. от ответника на отпаднало основание сума в размер
на 1941,41 лева. Съобразно дадените задължителни указания в ТР № 5/21.11.2019
г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС при връщане на дадено при начална
липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни. Задължението за връщане на
даденото при начална липса на основание е безсрочно, доколкото от една страна
правоотношението е с извъндоговорен характер, а от друга не е определен срок за
изпълнение в закона. За забава на длъжника по безсрочното задължение е
необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съобразно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява
ищецът да е поканил ответника да изпълни задължението си преди датата на
завеждане на исковата молба, поради което предявеният иск за присъждане на
обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете
страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е направил
съответно искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 376,05
лева за заплатена държавна такса и 5 лева – държавна такса за обезпечителна
заповед. Съразмерно с уважената част от
исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 338,45
лева. Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се
предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно материалния интерес
по делото и чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ възлиза на 774.96 лева, като с оглед
уважената част от иска в полза на пълномощника на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 697.46 лева. Ответникът е реализирал разноски в размер от 150 лева
– депозит за вещо лице и 929,95 лева за
адвокатско възнаграждение, като съобразно отхвърлената част от исковата
претенция в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в общ размер от
107,95 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЛК ЛИДЕР
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Хан Кубрат № 1, ет. 8 да заплати на А.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** на осн. чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД сумата от 8026,06 лева /осем хиляди двадесет и шест лева и
шест стотинки/ – получена без основание в периода 2014 г. – 2018 г. по изп. д.
№ **/**** г. по описа на *** **** *****-**** и изп. д. № **/**** г. по описа на
*** *** ****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 25.04.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за забава в размер от 873,08 лева, за периода от 20.11.2014 г. – 25.04.2019 г., върху
получената на 20.11.2014 г. сума в размер на 1941,41 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЛК ЛИДЕР
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. Хан Кубрат № 1, ет. 8 да заплати на А.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 338,45 лева /триста
тридесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/ - разноски по съразмерност с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЛК ЛИДЕР
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Хан Кубрат № 1, ет. 8 да заплати на адв.
С.Л.Б.,***, партер сумата от 697.46
лева /шестстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ -
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА А.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЛК ЛИДЕР ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат № 1, ет. 8 сумата от 107,95 лева
/сто и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ - разноски по съразмерност с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
Д.
К.