Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. , 20.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на шести април през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря П. Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 533 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от П.П.В. ЕГН **********,*** срещу Д.М.С. с ЕГН ********** и П.С.С.
с ЕГН ********** ***.
По делото е
постановено Решение № 260051/21.06.2021г., с което е допусната делба на
процесните имоти между страните по делото.
Производството е по
реда на чл. 341 и сл. от ГПК и се намира във
втора фаза - по извършване на делбата. По делото е изготвена и приета СТОЕ
относно поделяемостта на обектите на делба.
В
проведените съдебни заседания по делото по втората фаза на делбата са приети за
съвместно разглеждане претенциите по сметките и искане по чл.344, ал.2 ГПК
направено от ищцовата страна, както и искането за възлагане на делбения имот на
основание чл.349, ал.2 от ГПК направено от ищцата и от ответницата Д.С..
Направено е искане за възлагане на неподеляемия делбен
имот на П.В. чрез назначения й процесуален представител адв.К.И. в открито
съдебно заседание от 24.11.2021г. Тя твърди, че ищцата няма друго жилище, в
което да е живяла и периодично е ползвала делбения жилищен имот.
Ищцата твърди, че делбения имот се ползва изцяло от
ответниците след смъртта на С.С. на 17.06.2019г.. Те били сменили бравите и
ключовете на входните врати към дворното място и жилищните сгради. В двора
имало куче, което възпрепятствало достъпа до имота. След завеждане на делото за
делба ответниците възпрепятствали по всякакъв начин достъпа на ищцата до имота.
Ответникът П.С. заплашвал по телефона ищцата. След месец юли 2019г. ищцата била
напълно лишена от възможност да си служи с общата вещ.
Твърди се, че ищцата изпратила покана до ответниците
да й заплащат обезщетение за лишаване от ползването в размер на по 50 лева
всеки един от тях, която била получена от Д.С. на 01.07.2021г..
Иска се осъждането на ответниците да заплатят на
ищцата обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствената й част от
процесния имот по 50 лева месечно всеки
един от тях с общ размер на обезщетението в размер на 473,56 лева считано от
01.07.2021г. до 24.11.2021г. ведно със законната лихва считано от 24.11.2021г..
Прави се искане по чл.344, ал.2 от ГПК за осъждане на
ответництте да заплатят на ищцата сума в размер на по 50 лева месечно всеки
един от тях до окончателното приключване на делбата.
В отговор на искането ответниците заявяват, че
единствено Д.С. живее от много години в жилищния имот. Твърди се, че на ищцата
никога не бил отказван достъп до имота. Не било вярно, че ищцата и съпругът й
нямали ключ за имота и че ответникът П.С. заплашвал ищцата по телефона.
Оспорва, че Д.С. е получила покана за заплащане на
обезщетение по отношение на делбения имот от ищцата. П.С. не бил получавал
такава покана.
Счита, че предявения иск за лихви от 24.11.2021г. бил
неоснователен.
Направено е искане за възлагане на делбения имот от
ответницата Д.С.. Тя твърди, че е живяла в делбената къща заедно с покойния си
съпруг С.С. и няма къде другаде да живее.
Ответницата по искането П.В. твърди, че Д.С. не
отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК, тъй като не е живяла в
делбения имот при откриване на наследството на С.С. на 17.06.2019г., както и при
откриване на наследството на общите им наследодатели П. М. и С. М..
Декларирания постоянен адрес на Д.С. ***, а като настоящ адрес *** едва през
2021г.. Твърди, че молителката Д.С. притежава друго жилище, находящо се в гр.В.,
кв.“Владислав Варненчик“, бл.28, ет.4, ап.47.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез
процесуалния си представител прави изменение на размера на иска по чл.32, ал.2
от ЗС като същия да се счита предявен за сума в размер на 26 лева месечно за
всеки един от ответниците, представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на ищцата на собствените й 2/4 ид.ч. от делбения й имот или общо 52 лева
месечно от двамата ответници ведно със законната лихва върху сумата при забава
за периода 01.07.2021г. – 24.11.2021г.. Моли да не бъде уважавана претенцията
по чл.349, ал.2 от ГПК на отвеницата Д.С., тъй като тя не е живяла в делбения
имот при откриване на наследството на С. М.
на 24.07.2014г. и на С.С. на 17.06.2019г.. Моли да се уважи претенцията
за възлагане на ищцата. В случай, че съдът не уважи претенцията за възлагане на
имота на ищцата се моли той да бъде изнесен на публична продан. Моли за
уважаване на претенцията й за лишаване от ползването на съсобствената й част от
делбения имот.
Ответниците
чрез процесуалния си представител молят имота да бъде възложен на ответницата Д.С.,
която отговаряла на изискванията на чл.349, ал.2 ГПК, в случай на отхвърляне на
това искане и изнасяне на имота на публична продан твърдят, че ще участват в
проданта. Молят за отхвърляне на претенцията за обезщетение за лишаване на
ищцата от ползване на имота и за искането й за възлагане на делбения имот, тъй
като са недоказани.
След като разгледа
извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и
събраните доказателства, съдът установи следното:
С Решение № 260051/21.06.2021г.,
постановено по делото и влязло в сила, е допусната съдебна делба на
основание чл.69 ЗН на:
Парцел № I-159 в кв. 32 с площ от 590 кв.м., съставляващ част от дворно
място, находящо се в с.М., общ. цялото с площ
от 2 500 кв.м., представляващо имот с пл. № 159 ведно с построените в
парцела I-159 сгради - жилищна сграда, лятна кухня, второстепенни постройки –
обор и плевня и гараж, при граници на Парцел № I-159: от две страни улица, УПИ II-159, УПИ Х-159 МЕЖДУ
П.П.В. ЕГН **********, с адрес ***, Д.М.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН **********
***, при квоти в съсобствеността както следва:
-
за П.П.В. ЕГН ********** – 2/4
ид.ч.;
-
за Д.М.С. с ЕГН ********** –
¼ ид.ч.
-
за П.С.С. с ЕГН ********** –
¼ ид.ч.
От справка от Имотен регистър по
отношение на П.В. се установява, че тя не притежава други жилищни имоти освен
2/4 ид.ч. от делбения жилищен имот.
От Договор за продажба на недвижим
имот от 05.12.1990г. се установява, че С.С. и Д.С. са закупили от Държавата
ведомствен на Общински народен съвет имот, представляващ апартамент, находящ е
в гр.В., кв.“*****.
От известие за доставяне и писмено
искане се установява, че на 01.07.2021г. Д.С. е получила изпратена лично до нея
пратка от П.В. с писмено искане за заплащане на обезщетение от 100 лева месечно
на основание чл.31, ал.2 от ЗС за
лишаването й от ползване на съсобствената й част от делбения имот.
От обясненията на ответницата Д.С.
дадени по реда на чл.176 ГПК и кредитирани от съда се установява, че на
01.07.2021г. е получила с обратна разписка, върху която се е подписала, писмо
от П.В., но не си спомня съдържанието му.
От показанията на св.С. и св.М.,
които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че ищцата почти не е ходила в имота в с.М. след
като се е омъжила и е отишла да живее при съпруга си в гр.****. Св.С. не я е
виждал повече от 30 години, св.М. я е видял последно на погребението на майка й
С.. Св.С. е чувал, че ищцата е идвала от време на време в имота, но според него
това е било докато брат й е бил жив. Според св.М. след като е напуснала селото
ищцата е посещавала имота около 2-3 пъти. Свидетелите не знаят да е ограничаван
достъпа на ищцата до имота, не е чувал да е сменяна бравата на вратата. В имота
живеели ответниците, като ответницата Д. живеела там постоянно. Докато
родителите на ищцата били живи С. - брата на ищцата и съпругата му ответницата Д.
посещавали имота през почивните дни, защото живеели в гр.В., след като С. се
пенсионирал той обработвал имота и го посещавал по-често.
Св.М. имал ключ от имота, който му
дали след като С. се разболял и от тогава бравите на вратите не били подменяни.
Външната врата на двора се заключвала само нощем, а през деня се затваряла с
резе отвътре, което можело да се отвори и от вън. В имота имало куче в долния
край, което било вързано. Св.М. не е чувал ищцата и съпруга й да са искали
съдействие от полицията, за да влязат в имота. Ищцата не била идвала, за да
влиза в имота.
От изготвената по делото СТОЕ, която
съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че делбения недвижим имот е неподеляем съобразно броя на
съделителите и квотите им в собствеността. Пазарната стойност на имота е в
размер на 14 450 лв. със закръгление, от които жилищна сграда със
земя -10 980 лв., лятна кухня - 1 800 лв., гараж - 1 058 лв., плевия-навес -270
лв., обор - 346 лв.. Сумата се разпределя по квоти за ищцата П.П.В. -
2/4 ид. - 7 226 лв., за ответниците Д. ***** - 1/4 ид.ч,- 3 612 лв. и П.С.С. -
1/4 ид.ч. - 3 612 лв.. Съдът намира за неоснователни възраженията на ищцата за
занижената оценка на делбения имот. При определяне на оценката вещото лице е
използвало метода на пазарните аналози като за сравнения с делбения имот е
подбрало подобни имоти по местоположения в съседните села с. *****
и с. *****, като за
дворното място е приложило корекция Кк~0,5 , тъй като
парцелът е застроен, а за къщата е приложило коефициент на обезценяване, тъй
като постройката е стара. Вещото лице е използвало и методът на вещната
стойност като е отчело и физическото и икономическото изхабяване на имотите за
определяне на пазарната стойност на лятна кухня, гараж, плевня и обор. По
отношение на възражението на ищцата, че неправилно вещото лице е оценило обора,
тъй като той бил в собственото и съседно дворно мястото, съдът намира, че това
възражение е неоснователно. Оборът е допуснат до делба, решението по
допускането на делбата е влязло в сила, в с случай, че ищцата не е била съгласна
с това е следвало да го обжалва.
Според изготвената по делото СИЕ,
която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че средният
месечен пазарен наем за делбения имот за периода 01.07.2021г. до момента на
изготвяне на заключението е 104 лева, сумата полагаща се на ищцата съобразно квотата
й от съсобствеността от 2/4 ид.ч. е 52 лева.
От правна страна съда
намира следното:
По способа на
извършване на делбата:
Втората фаза на
делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон следва да се извърши в
предметната рамка на решението по допускане на делбата т.е. за имотите допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни
правоприемници. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява:
посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на
имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя
на реалните дялове съответствa на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствa
на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове
от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина
на нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по
възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество.
Ищцата и ответницата Д.С.
са направили искане за възлагане на делбеия имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК.
В тежест на молителката
по искането П.В. е да докаже, че делбения жилищен имот е неподеляем, че при
откриване на наследството на П. М. и С. М. е живяла в делбения имот и че, той е
единственото й жилище.
В тежест на
молителката по искането Д.С. е да докаже, че делбения жилищен имот е
неподеляем, че при откриване на наследството на П. М., С. М. и С.С. е живяла в
делбения имот и че, той е единственото й жилище.
Съдът намира за неоснователни претенциите на съделителките П.В. и Д.С. за
възлагане на имота на основание чл.349, ал.2 от ГПК. За да са налице
основанията за възлагане на имот по чл.349, ал.2 от ГПК той трябва да е
жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да
отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; да е реално
неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване; съделителят, който
е предявил претенцията да е живял в имота към момента на откриване на наследството
както на общия наследодател, така и на своя пряк наследодател и да няма друг
жилищен имот. Право на възлагане по чл.349,ал.2 ГПК има само сънаследник, т.е.
само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в
хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване, страните
следва да имат общ наследодател.
От изготвената по
делото СТОЕ се доказа, че делбения жилищен имот е неподеляем.
От събраните по
делото във втората фаза на делбата гласни доказателства чрез показанията на св.С.
и св.М., от които се ползва й ищцата по искане на процесуалния й представител
направено в открито съдебно заседание от 24.11.2021г. се доказа, че нито П.В., нито Д.С. са живели
в делбения жилищен имот към откриване на наследството на общите им
наследодатели П. М., починал на 06.02.1993г., на С. М., починала на 24.07.2014г.,
нито към смъртта на прекия наследодател на Д.С., съпругът й С.С., починал на 17.06.2019г..
От разпита на св.С. и св.М. се установи, че ищцата П.В. не е живяла в делбения
имот от преди повече от 30 години, тъй като се е омъжила и заживяла със
семейството си в гр.****, периодичните й редки посещения в имота не могат да се
определят като живеене в него. Живеенето
в даден имот означава неговото ползване за жилище през продължителен период от
време, а не оставането в имота за няколко дена или една-две седмици. Д.С. според
показанията на св.С. и св.М. е посещавала имота преди смъртта на родителите на
съпруга си П. М. и С. М. събота и неделя, след пенсионирането на съпруга си С.С.
той е ходил по-често в имота, но Д.С. е заживяла в него едва след смъртта му.
Съделителките П.В. и Д.С.
доказаха, че не притежават друго жилище. От справка от имотния регистър по
отношение на П.В. се установи, че тя не притежава друго жилище, а от договор за
покупко-продажба на държавен имот се доказа, че Д.С. е закупила в режим на
съпружеска имуществена общност апартамент в гр.В., кв.“*****, който след
смъртта на съпруга й С.С. притежава в идеална съсобственост със сина си
ответникът П.С.. Изискването на чл.349, ал.2 от ГПК е съделителят, който иска
възлагане на имот да не притежава друго изцяло негова собственост жилище,
притежаването на жилище в съсобственост с друго лице не е пречка за възлагане
на имот по чл.349, ал.2 от ГПК.
Предвид
гореизложеното и липсата на една от предпоставките за възлагане на жилищния
имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК по отношение и на двете съделителки, които
са направили искане затова, а именно да са живели в жилищния неподеляем имот
при откриване на наследството, имотът не може да бъде възложен на нито една от
тях. Исканията по чл.349, ал.2 от ГПК като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
В случаят е невъзможно извършването на делба чрез теглене на
жребий, защото обектите на делба са реално неподеляеми.
Невъзможно е извършването на делба чрез прилагане на чл.353 ГПК, тъй като от делбените имоти не могат да се образуват достатъчно брой
дялове, отговарящи на квотите на съделителите.
С оглед гореизложеното съда намира,
че в случая делбата следва да се извърши чрез изнасяне на обектите на делбата
на публична продан. Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само
ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално
неподеляем (Решение №60/26.07.2010г. по
гр.д.№534/2009г. на І ГО на ВКС, Решение №39/19.04.2016г. по гр.д.№4051/2015г.
на Първо ГО на ВКС, Решение №83/10.06.2016г. по гр.д.№6052/2015г., Първо ГО на ВКС Решение №634/04.10.10г. по гр.д.№1378/09г. на ВКС, І ГО). Според
изготвената по делото СТОЕ обектите на делба са реално неподеляеми, което и
предвид гореизложеното обосновава, че способа за извършване на делба в случая е
публична продан. За пазарна стойност на делбените имоти съдът приема оценката
дадена от вещото лице по приетата по делото СТОЕ в размер на 14 450 лв. със закръгление, от които жилищна сграда със
земя -10 980 лв., лятна кухня - 1 800 лв., гараж - 1 058 лв., плевия-навес -270
лв., обор - 346 лв..
По
сметките:
Съделителката П.В. е предявила
иск правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за осъждането на ответниците да й заплатят обезщетение
за лишаването й от ползването на съсобствената й част от процесния имот по 26
лева месечно от всеки един от тях считано от 01.07.2021г. до 24.11.2021г. ведно
със законната лихва считано от 24.11.2021г..
Съделителката
П.В. е предявила искане срещу ответниците Д.С. и П.С. с правно основание
чл.344, ал.2 от ГПК за
заплащане на
обезщетение за ползването на делбените имоти, от което са лишени до приключване на делбата в размер
на по 50 лева месечно от всеки един от ответниците.
В тежест на
ищцата по исканията по чл.31, ал.2 от ЗС и по чл.344, ал.2 от ГПК е да докаже,
че е била лишена от достъп до делбения имот от ответниците от 01.07.2021г., че
ответниците са сменили ключалките на входните врати на дворното място и
жилищните сгради, че има куче, което препятства достъпа на ищцата, че е
изпратила покана на ответниците за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствената й част от делбения имот, размерът на дължимото
месечно обезщетение за лишаването й ползване на съсобствената й част от имота.
В тежест на
ответника е да докаже, че е осигурил достъп на ищцата до имота.
Според
разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от един
от съсобствениците той дължи обезщетение за ползите, от които е лишил
останалите съсобственици от деня на писменото поискване. Искът по чл.31, ал.2
от ЗС следва да се предявява за определен период от време и за определена сума.
Обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС се дължи в случаите, когато вещта се ползва
само от някои от съсобствениците, които създават пречки или възпрепятстват
останалите съсобственици било с действие или бездействие да ползват своята част
от делбените имоти. Обезщетението следва да се претендира писмено от ползващия
съсобственик.
Ищцата по
искането П.В. успя да докаже, че е изпратила покана, с която е поискала обезщетение
за лишаването й от ползване на съсобствената й част от делбения имот в размер
на 100 лева от ответниците, но поканата е била изпратена лично и само до ответницата Д.С.. Поканата е получена
лично и само от Д.С. на 01.07.2021г.. По делото липсват доказателства за
изпратена и получена покана от ответника П.С., от който също се претендира
обезщетение. Обстоятелството, че в обясненията си Д.С. твърди, че не си спомня
съдържанието на писмото, което е получила на 01.07.2021г. е ирелевантно по
отношение на факта, че е получила процесната покана. Страната, която изпраща
писмо с обратна разписка не е длъжна да сочи в обратната разписка съдържанието
на пратката.
От показанията
на св.С. и св.М. не се доказа ищцата П.В. да е правила опити да ползва делбения
имот, а ответниците да са й пречили по някакъв начин. Според свидетелите, чиито
показания ползва и ищцата и се кредитират от съда, П.В. е напуснала делбения
имот преди повече от 30 години и го е посещавала много рядко след това. Последно
св.М. я е видяла в селото на погребението на майка й през 2014г.. Докато братът
на В. е бил жив тя е посещавала имота и е била посрещана от него като сестра. Свидетелите
не знаят В. да е идвала в селото и ответниците да са й пречили да посещава
имота. Ключът от входната врата за имота не е сменян, а дворната врата е
отключена през деня, като се затваря с резе, което всеки може да отвори. В
двора има куче, но то е вързано. Ответниците живеят в делбения имот.
Според показанията
на ищцовите свидетели св.С. дадени в първата фаза на делбата на 02.06.2021г.
ищцата е имала своя стая в къщата и е посещавала имота, имота е посещаван и от
децата на П.. Според показанията на св.А. – син на ищцата също дадени на
02.06.2021г. твърди, че е посетил последно имота през 2020г., че никога не са
били възпрепятствани да го посещават и че ищцата има ключове от имота и
собствена стая в къщата.
Ищцата е
имала ключ от имота, бравите за входната врата не са били сменени, кучето в
двора е било вързано. Ищцата не доказа, да е била заплашвана, гонена от
ответниците или те да са извършвали някакви други действия или бездействия
срещу нея, които да й пречат по някакъв начин да ползва имота. Поради това
съдът заключва, че ищцата е имала възможност да ползва съсосбтвената си част от
къщата и не е възпрепятствана по никакъв начин затова от ответниците. Фактът,
че ищцата сама е решила да не ползва нейната част от делбения имот не може да
обоснове основателността на претенцията й по чл.31, ал.2 от ЗС.
Предвид
гореизложеното претенцията на П.В. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС като
неоснователна следа да бъде отхвърлена.
Съдът намира
претенцията на ищцата по чл.344, ал.2 ГПК за основателна. Предявеното искане е привременна мярка и представлява
претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до
приключване на делбеното производство. Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК в решението
по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки съделител, който
не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал.
2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от
тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното
обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено
през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по
допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице
основания за това. Характерът на искането касае постановяване на привременна
мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация
на граждански правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер
на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се
разрешава окончателно материално-правен спор между страните. Действието на
определението е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с
частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг.
чл. 344, ал. 3 ГПК. Единственото основание за основателност на искането по
чл.344, ал.2 от ГПК е не всички съделители да ползват делбения имот съобразно
квотата си в съсобствеността.
От събраните гласни доказателства по
делото се установи, че делбения имот се ползва единствено от ответниците, които
живеят в него. Съобразно заключението по изготвената СИЕ месечния пазарен наем
за делбения имот е в размер на 104 лева,
сумата полагаща се на ищцата съобразно квотата й от съсобствеността от 2/4
ид.ч. е 52 лева. Поради това ответниците следва да бъдат осъдени да заплащат на
ищцата по 26 лева месечно всеки един от тях за лишаването й от ползването на
2/4 ид.ч. от делбения имот считано от влизане на настоящото решение в сила по
отношение на искането по чл.344, ал.2 от ГПК до окончателното извършване на
делбата. Искането по чл.344, ал.2 от ГПК следва да бъде отхвърлено за разликата
от 26 лева месечно за всеки един от ответниците до претендирания размер от 50
лева месечно за всеки един от ответниците.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 355 от ГПК, страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им. Пазарната стойност на делбените
обекти съобразно СТОЕ е 14 450 лева, дължимата държавна такса по делото е 578 лева. Ищцата е
освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото, поради което не
дължи заплащане на държавна такса. Ответниците дължат заплащане на държавна
такса в размер на по 144.50 лева всеки един от тях.
По искът по чл.31, ал.2
от ЗС се дължи държавна такса от ищцата, защото искът е отхвърлен, но тъй като
тя е освободена от заплащане на такси и разноски по делото не дължи заплащането
й.
Ищцата е претендирала
разноски, но такива не й се дължат поради липса на доказателства, че са
сторени.
Ответниците не са
претендирали разноски.
На ищцата е предоставена
безплатна правна помощ с Определение
№651/30.07.2020г. на основание чл.
23 ал. 2 вр. чл. 21 т. 3 от ЗПП, като от ВАК е определен и назначен от съда за
неин процесуален представител адв.К.Г., който е представлявал ищцата в първата
фаза на делбата, след което е освободен в открито съдебно заседание от 06.10.2021г..
С писмо с вх.№ 261404/08.09.2021г. от НБПП по делото е изпратено Решение №
ВН-2368-1325/2021 от 14.07.2021г., с което е поискано присъждане на разноски на
НБПП в размер на 300 лева за изплатено възнаграждение на адв.Г..
Според разпоредбата на
чл.78, ал.7 от ГПК ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ,
бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на
Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случая
претенцията на ищцата за делба на имота е уважена, но според разпоредбата на
чл.355 ГПК страните по делбата заплащат разноски според стойността на дяловете
им, а по присъединените искове разноските се определят по реда на чл.78 ГПК. В
случая в първата фаза на делбата е нямало други присъединени искове и
разноските за адвокатско възнаграждение според съдебната практика остават за страните
така както са сторени. Поради това съдът намира, че не следва да осъжда
ответниците да заплатят на НБПП сторените от тях разноски, а те следва да
останат за сметка на НБПП.
С
оглед на гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти, а именно:
Парцел № I-159 в кв. 32 с площ от
590 кв.м., съставляващ част от дворно място, находящо се в с.М., общ. цялото с
площ от 2 500 кв.м., представляващо имот с пл. № 159 ведно с построените в
парцела I-159 сгради - жилищна сграда, лятна кухня, второстепенни постройки –
обор, плевня и гараж, при граници на Парцел № I-159: от две страни улица, УПИ
II-159, УПИ Х-159 с пазарната стойност 14 450 лева, при начална цена, определена от
съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между
съделителите съобразно техните квоти, а именно: за П.П.В. ЕГН ********** – 2/4 ид.ч.; за Д.М.С. с ЕГН **********
– ¼ ид.ч.; за П.С.С. с ЕГН ********** – ¼ ид.ч., на основание чл. 348 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 349 ал. 2 от ГПК на П.П.В.
ЕГН **********,*** за възлагане на Парцел №
I-159 в кв. 32 с площ от 590 кв.м., съставляващ част от дворно място, находящо
се в с.М., общ. цялото с площ от 2 500 кв.м.,
представляващо имот с пл. № 159 ведно с построените в парцела I-159 сгради -
жилищна сграда, лятна кухня, второстепенни постройки – обор и плевня и гараж,
при граници на Парцел № I-159: от две страни улица, УПИ II-159, УПИ Х-159 .
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 349 ал. 2 от ГПК на Д.М.С.
с ЕГН ********** с адрес *** за
възлагане на Парцел № I-159 в кв. 32 с площ от 590 кв.м., съставляващ част от
дворно място, находящо се в с.М., общ. цялото с площ от 2 500 кв.м., представляващо имот с пл. №
159 ведно с построените в парцела I-159 сгради - жилищна сграда, лятна кухня,
второстепенни постройки – обор и плевня и гараж, при граници на Парцел № I-159:
от две страни улица, УПИ II-159, УПИ Х-159.
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният иск с правно с чл.31, ал.2 ЗС от П.П.В. ЕГН **********,*** срещу Д.М.С. с ЕГН **********
и П.С.С. с ЕГН ********** *** за осъждането им да й заплатят сума в размер на
по 26 лева месечно всеки един от тях за периода от 01.07.2021г. до
24.11.2021г., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на собствените
й 2/4 ид.ч. от Парцел № I-159 в кв. 32 с площ от 590 кв.м., съставляващ част от
дворно място, находящо се в с.М., общ. цялото с площ от 2 500 кв.м., представляващо имот с пл. №
159 ведно с построените в парцела I-159 сгради - жилищна сграда, лятна кухня,
второстепенни постройки – обор и плевня и гараж, при граници на Парцел № I-159:
от две страни улица, УПИ II-159, УПИ Х-159, ведно с обезщетение за забава
считано от 24.11.2021г..
ОСЪЖДА
на основание чл.344, ал.2 ГПК Д.М.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН ********** *** да заплащат на П.П.В.
ЕГН **********,*** сума в размер на по 26 лева месечно всеки един от тях считано
от влизането в сила на това решение, имащо характер на определение до
окончателното извършване на делбата, представляваща обезщетение за
едноличното ползване на Парцел № I-159 в кв. 32 с площ от 590 кв.м.,
съставляващ част от дворно място, находящо се в с.М., общ. цялото с площ от 2 500 кв.м., представляващо имот с пл. №
159 ведно с построените в парцела I-159 сгради - жилищна сграда, лятна кухня,
второстепенни постройки – обор и плевня и гараж, при граници на Парцел № I-159:
от две страни улица, УПИ II-159, УПИ Х-159 от Д.М.С. с ЕГН ********** и П.С.С.
с ЕГН **********, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането
за разликата от уважената част от общо 52 лева месечно за двамата ответници до
предявения размер от общо 100 лева месечно за двамата ответници.
ОСЪЖДА Д.М.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на
РС , държавна такса по иска за делба в размер на по 144.50 лева всеки един от
тях, представляваща 4 % върху стойността на дела им от делбените обекти, на основание чл.355 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на Национално бюро за правна помощ, с адрес гр.*****, ул.“*****за
присъждане на разноски за възнаграждението на адв.К.Г. в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ОС В. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Решението
по делото в частта относно произнасянето по искането по чл.344, ал.2 от ГПК и в
частта, с която е отхвърлено искането на НБПП, имащо характер на определение,
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на
страните, а по отношение на искането по чл.344, ал.2 от ГПК подлежи на
изменение при изменение на обстоятелствата.
Копие от решението да се изпрати на
страните и на НБПП.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: