РЕШЕНИЕ
№ 2368
гр. Пловдив,
14.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, ХХVІII състав, в открито заседание на втори
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря Пламена Каменова, като разгледа
докладваното от съдия Вълчев административно дело № 450 по описа за 2018 г.
на Административен съд- гр. Пловдив – ХХVIII състав, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по постъпила жалба на В.П.Б., ЕГН********** *** чрез адв.Б. против
Решение № 2153-15-18/22.01.2018 година,
издадено от Директор на ТП на НОИ-град Пловдив, с което е потвърдено и изменено
Разпореждане
№********** /протокол №2140-15-284/18.05.2018г на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ гр.Пловдив. В жалбата се излагат
съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно с оглед противоречие с материалноправните разпоредби
и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Редовно
призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си
представител адв. Б., който поддържа жалбата и ангажира доказателства. По
същество на спора в писмено становище излага допълнителни съображения за
незаконосъобразност на атакувания административен акт, като навежда доводи, че
от събраните доказателства се установява, че неправилно е бил определен
признатия осигурителен стаж, неправилно е бил определен индивидуалния коефициент
и е направен служебен избор на тригодишния период за определяне на лична пенсия
за ОСВ, както и че неправилно е било отменено Разпореждане №78/31.07.2000г..
Прави възражение относно липсата на достатъчна категоричност в мотивите относно
установените обстоятелства, които счита, че административният орган не е
подкрепил с достатъчно доказателства. По изложените в жалбата и в допълнителнотот
становища съображения прави сикане да се отмени изцяло
обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира
присъждането на сторените в процеса разноски.
Ответникът –
Директорът на
ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощения си процесуален представител –
юрисконсулт в. оспорва подадената жалба като неоснователна. В съдебното
производство оспорва представените от жалбоподателя доказателства. По същество
на спора взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да
потвърди обжалваното решение, което счита, че е постановено законосъобразно, в
единтитет със събраните в хода на административното производство доказателства,
при съобразяване с материалноправните правила за определяне на лична пенсия за
ОСВ и без да са налице посочените в жалбата нарушения на административното
производство. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните в съдебното производство доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност, допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в законовоустановения за това срок, от лице, които права и законни
интереси са били нарушени от него, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
частично основателна, поради
следните за това съображения:
Предмет на оспорване е Решение № 2153-15-18 от 22.01.2018 година,
издадено от Директора на ТД на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №**********,
взето с протокол №2140-15-284/18.05.2017г. на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ
гр.Пловдив в частта, в която е отменено
Разпореждане №7/31.07.2000г. с всички последици от това и е изменено в частта,
в което е определена нова лична пенсия на лицето за ОСВ на жалбоподателя, като
е отпусната същата по чл.68 ал.3 от КСО от 12.01.2011г. при общ осигурителен
стаж от 24г.09м03дни, при ползван общо брутно трудово възнаграждение
/осигурителен доход/ от 8758.00лева за периода 26.09.1986г. 0- 25.09.1989г..
На база
събраните доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: С разпореждане №78/31.07.2000г. на
жалбоподателят Б. е била отпусната лична пенсия за прослужено време и старост,
считано от 18.11.1999г.. С него като размерът й е определен при осигурителен
стаж от трета категория труд 42г. 01м и 15 дни, индивидуален коефициент 1.506,
базисен период от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г. и доход за същия 16527.00 лв.
и за базисен период 01.01.1997 г. -31.12.1999г. с осигурителен доход 6113.06
лв. С допълнителни
разпореждания отпусната лична пенсия е била осъвременявана и променяна, като
към 2013г е достигнала размер от 343.45 лева. Безспорно е установено също, че
през 2013 г. е проведена инвентаризация в ТП на НОИ - Пловдив, след която е
отчетена липсата на пенсионното досие както на В. Б., така и на други лица.
Следствие на това административният орган е предприел действия за възстановяване
в цялост на пенсионната преписка, като изискал с писма изх.№К-23450/23.05.2013г
и изх.№К-34203/09.08.2013г. от жалбоподателя в 7-дневен срок да представи
всички документи удостоверяващи осигурителния му стаж и доход. На
12.08.2013г жалбоподателят е представил
декларация, в която е посочил, че за периода 1967-1998г е била на длъжност
„помощник техн. Ръководител“ при осигурителя „Трансстрой“-Пловдив, а на
19.08.2013г входирала декларация, че не може да представи оригинални документи
за осигурителния си стаж, защото същите не се намират при нея и не са и били
върнати. За изясняване на всички относими обстоятелства по отпусната и лична
пенсия за ОСВ била извършена служебна проверка от органите по пенсиониране. В
тази връзка били приобщени служебни справки от персоналния регистър на НОИ за
периода 01.01.1997г-31.12.1999г., както и документи от осигурителите
„Трансстрой“ –Пловдив, „Главболгарстрой“ АД, ПГССИ „**“ –С., ЕГ „Иван Вазов“-Пловдив,
ПГ “Проф.д-р Асен Златаров“- гр.Димитровград, ПТГ „Симеон Велики“- гр.Велики
Преслав. След събиране на приложените по делото документи е издадено
обжалваното разпореждане, с което е формиран извод, че липсват доказателства,
удсстоверяващи настъпило право за Б. да и бъде отпусната лична пенсия за ОСВ,
считано от 18.11.1999г или в периода след 01.01.2000година. Затова със същото
било отменено издаденото Разпореждане №78/31.07.2000г на Ръководител „ПО“ при
ТП на НОИ и е постановен отказ да бъде отпусната лична пенсия на лицето за ОСВ.
Така издадения административен акт за отняма на издаденото разпореждане
078/2000г и за отказ да бъде отпусната ЛПОСВ не е било връчен лично на лицето,
а обявен с протокол №12/19.6.2017г. на таблото за съобщения в ТП на НОИ и
свалено с Протокол №14/18.07.2017г.. Междувременно със заявление
вх.№2113-15-3201/26.07.2017г., към което били приложени писмени доказателства-
трудова книжка №139/15.09.1967г и УП-2 изх.№2067/04.08.2017г. на осигурител МГ
„Акад.К.Попов“-Пловдив за наличен трудов стаж и получавано възнаграждение в
периода 26.09.1986г.-01.01.1989г.. Б. поискала да и бъде отпусната лична пенсия
за прослужено време и старост, като посочила тригодишен период за изчисляване
от 26.09.1986г до 26.10.1989г.. Междувременно с Разпореждане №********** /взето
с протокол №3045-15-164/10.08.2017г/ било определено жалбоподателят да
възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ, касаещо
отмененото Разпореждане №78/2000година. В нарушение на срока по чл. 117 ал.2
т.1 от КСО Б. подала жалба вх.№1012-15-362/21.12.2017г срещу процесното
разпореждане №********** /протокол №2140-15-284/18.075.2017г/. Горестоящият
административен орган приел, че тя е
подадена в законоустановения срок и я разгледал по същество. В хода на
административното производство той на база приложените доказателства формирал извод,
че не са налице основания да бъде отказано отпускането на лична пенсия на
лицето за ОСВ, но са налице основанията да се потвърди отмяната на издаденото
Разпореждане №78/2000г.. Затова от приел, че следва да се отпусне личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 12.01.2011година, при
осигурителен стаж от трета категория
труд от 24г09м03дни, индивидуален коефициент 0.904, база на приетия
осигурителен доход на лицето от 8758.00лева за времето 26.09.1986-25.09.1989г.
и 100178.00 лева за времето 01.01.1997г.-28.05.1997г.. Недоволен от
постановеният резултат, жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно
производство. В хода на неговото
провеждане се установява от новоприобщените доказателства, че общия
осигурителен стаж на лицето от трета категория труд е 25г 03м 00дни с начален
период за отпускане на лична пенсия за ОСВ от 12.01.2011година при индивидуален
коефициент 0.908.
Така възприетата фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства-
Представената с писмо вх.№ 2855/07.02.2018година административна преписка по
издаване на оспорения административен акт, от приобщените в хода на съдебното
производство писмени доказателства- УП-2 изх.№523/12.04.2018г на осигурителя
ПГССИ „**“-С., както и заключение на проведената съдебно –икономическа експертиза,
което съдът изцяло кредитира като обосновано, съответно на възложената задача,
методологически правилно изготвено, без възникнали съмнения в неговата
правилност. Същото се оспорва от ответната страна по отношение на
доказателствената си тежест с оглед възможността да допринесе за разкриване на
релевантни за спора обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, на база
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът направи следните правни изводи:
Обжалваното решение представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от
страна с активна процесуална легитимация – участник в административното
производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на
НОИ- Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото
правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на
чл. 117 ал.3 вр. ал.1 , т. 2 б. ж от КСО. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена
форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е
мотивиран, като фактическото основание за издаването му е било свързано с
подадено заявление за определяне на лична пенсия за ОСВ и исканията на
жалбоподателят, свързани с липса на основания да бъде отменено Разпореждане за
отпускане на пенсия за ОСВ №78/2000г.. Оспореното
решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, след
провеждане на проверка, осъществена от оправомощен за това орган по осигуряването,
при спазване на съответните процедурни правила. То е издадено
от оправомощени съгласно чл.117 ал.1 т. 2 б.а от КСО органи, в рамките на
тяхната компетентност. Процедурата по издаването му е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на КСО и съдът не намира
при провеждането й да са извършени процесуални нарушения, засягащи
законосъобразността на решението в цялост, което е издадено в
предвидената форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. На осигуреното
лице е била предоставена достатъчна възможност да представи изисканите му
документи и сведения в хода на извършваната му проверка, същото е бил редовно
уведомявано, както за откриването на новото производство, така и за всички
последващи действия на органите по осигуряване, а също и за исканите от тях
доказателства от значение за установяване на основанията за отпускане на лична
пенсия за ОСВ. В хода на проверката органите по осигуряване са попълнили
преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е
извършена проверка на релевантните обстоятелства за признаване на правото на
лична пенсия на жалбоподателя. Извършените въз основа на тези доказателства
фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при
проверката за материалната законосъобразност и ще бъдат обсъдени по-долу в
настоящото решение. Дадени са достатъчно възможности на осигуреното лице, в
пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с
необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или
до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят
се е възползвал от тези възможности, в преценения от него за необходим обем.
Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспореното Решение
на Директор на ТП на НОИ-гр.Пловдив е съобразена с приложимите за случая
процесуални норми на КСО, поради което същият не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност.
По отношение на преценката на издаденият
административен акт с административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби,съдът съобрази следното:
Не се спори между страните, че се касае за липса на
пенсионното досие на осигуреното лице В. Б. във връзка с отпусната и пенсия за
прослужено време и старост, считано от 18.11.1999г., която липса е установена
през 2013година. В тази връзка е извършена проверка за попълване на същото със
съответните документи, които са изискани от жалбоподателя. В хода на тази
проверка същият не е успял да представи всички необходими доказателства, които
да обосновават извода за наличен общ
осигурителен стаж към трета категория в размер от 42г., 01м, 15дни. Законосъобразно
от това е направен извод от органа по пенсиониране, че липсата на доказателства
за този осигурителен стаж налага отмяната на издаденото Разпореждане
№78/31.07.2000година за отпускане на лична пенсия за изслужено време и старост.
Били са налице именно основания по смисъла на чл.99 ал.1 т.6 от КСО- пенсията
на лицето е била неправилно отпусната. В този смисъл възражението на
жалбоподателят, касаещо неправомерността на отмяната на първоначалния издаден
административен акт за отпускане на пенсия за за ОСВ / към онзи момент пенсия
за прослужено време и старост / е необосновано и неподкрепено от съответните
правни основания за това.
Изложеното
дотук налага де се приеме, че в хода на административно производство, от страна
на осигурителните органи са предприети всички необходими и възможни действия по
установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето при
спазване на принципите за истинност и служебно начало възведени в чл. 7
и чл.
9 от АПК. Действително пенсионното досие е липсвало, но органите на НОИ са
дали възможност на жалбоподателя да представи всички документи, с които разполага
или в случай, че не разполага с такива, да посочи (декларира) периода и
осигурителя, където е положен релевантния за реализиране на пенсионните й права
стаж. В обема, в който е бил възможен за
нея, тя е декларирала съответните периоди, осигурители и стаж. Независимо от
това е била осъществена и подробна служебна проверка, която не е потвърдила
първоначалните констатации, отразени в разпореждане №78/31.07.2000г. на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив. Същите не се потвърждават и от
доказателствата, приети в хода на съдебното дирене. Така от приобщените писмени
доказателства- УП обр.2 от различните осигурители, както и от заключението на
приетата съдебно – счетоводна експертиза не се установи посоченият общ
осигурителен стаж в размер на 42г 01м 15д, с начална дата за пораждане право на
пенсия от 18.11.1999година и при индивидуален коефициент 1.506, нито наличието
на основания да се приеме осигурителен стаж от 20г. втора категория към
18.11.1999г., пораждащ правото на пенсиониране съобразно разпоредбата на чл.2
ал.1 б.б от Закон за пенсиите /отм.ДВ,
бр.110/17.12.1999г.,
в сила от 1.01.2000г./. Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по
общото правило на чл.
154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, не е доказал нито в
административното производство, нито в хода на съдебното дирене по пътя на
пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за
отпускане на пенсия за ОСВ при наличие на твърдяните от нея предпоставки – 20 г.
осигурителен стаж втора категория, което да обосновава настъпилото право за
отпускане на лична пенсия за изслужено време и старост с начален момент 18.11.1999г.. По тези
обективни предпоставки законосъобразно е направен извод от органа по
пенсиониране, че се касае за неправило отпусната пенсия, поради което на
основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО правомерно е отменил Разпореждане
№78/31.07.2000година. В тази връзка
и възражението на жалбоподателят за незаконосъобразното отменяне на
първоначалният административен акт, с който му е отпусната лична пенсия за ОСВ,
се явява неоснователно.
По отношение на измененото по реда на чл.99 ал.3 от КСО
разпореждане №********** /протокол №2140-15-284/18.05.2017г./ в частта, в което
е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е
прието, че са налице условията на чл.68 ал.3 от КСО за отпускане на нова лична
пенсия, съдът съобрази, че и при съдебното обжалване не се ангажират от
жалбоподателят доказателства, че осигурителния стаж, положен от него на
различни длъжности при различни осигурители при условията на втора категория
труд е бил в размер на 20 г.. От осигурителите са представени редица удостоверения - обр. УП-2 с изх. № 1065/07.08.2017г.,
с изх.№418/26.022015г. и обр.УП-3 с изх.№417/20.02.2015г на на
„Главбулгарстрой“ АД, УП-3 с изх. №20-06-11-87/03.05.2017г. на Дирекция
„Бюро по труда“-Пловдив, обр.УП-3 с изх.№АСД-01-101/07.11.2017г. и с
изх.№857/29.03.2017г на МГ „Акад.К.Попов“-Пловдив, обр.УП-3 с
изх.№1494/11.08.2017г. и с изх.№039/19.10.2016г., на ПГ “Проф.д-р Асен
Златаров“- гр.Димитровград; обр.УП-3 изх.№289/07.11.2016г. и
изх.№523/12.04.2018г на ПГССИ „**“-гр.С., обр.УП-3 с изх.№105/15.02.1979г. на
ПТУ по МССМ „П.Ангелов“- гр.С.. На база извършената преценка било прието
от горестоящият административен орган,
че общия осигурителен стаж на лицето е 2409м03д, като е придобил право за
пенсия по чл.68 ал.3 от КСО към дата 12.01.2011година. Тук следва да бъде
посочено, че при съдебното обжалване от приобщеното заключение на проведената
ССчЕ са дадени съответните преизчисления на осигурителния стаж и на ИК
на жалбоподателят, които са различни от приетият от административният орган по
осигуряване. Така при е установено, че най-благоприятен за жалбоподателя е преизчисленият
индивидуален коефициент в размер на 0,908. При преизчисляване на зачетения
осигурителен стаж съобразно представените данни от справка от регистър на
осигурените лица на НОИ при пенсиониране и Справка-извлечение на трудовия стаж
от представената трудова книжка изх.№139/15.091967г се установява, че най-
благоприятния общ осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат към III категория труд е в размер на 25г03м00д, като
това не променя началния период на пенсиониране на лицето, но влияе на размера
на отпуснатата лична пенсия за ОСВ. В този смисъл и предвид аргументите,
представени в заключението на вещото лице относно обстоятелството, че при
включване на отразените записвания в тр. кн. №139/15.09.1967г. относно
положеният осигурителен стаж и получен доход от осигурителя МГ
„Акад.К.Попов“-Пловдив се получава общ осигурителен стаж, по – благоприятен за
жалбоподателят от признатия от пенсионния орган общ осигурителен стаж от
24г.09м.03дни, то са налице основания да бъде преизчислен осигурителния му
стаж.
По
отношение на спорния въпрос между страните, касаещ тригодишния базисен период
на осигурителният доход на лицето за периода от 28.08.1986г. до 22.09.1989г.,
то същият следва действително да бъде уточнен съгласно записванията, отразени в
тр.кн.№139. Твърдението за липса на направен избор от самото лице за период, от който
да бъде изчислен индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 3 от КСО (в редакцията
му към 2017г.) се явяват недоказани. Следва да бъде посочено, че със Заявление
вх.№2113-15-3201/26.07.2017г Б. изрично е посочила базисен тригодишен период,
от който да му бъде изчислен индивидуалния коефициент. Именно въз основа на
тези декларирани данни са изпратени искания до посочените осигурители за
представяне на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, като част
от тях са постъпили в срока по чл. 99, ал. 3 от КСО. Въз основа на тези
документи, горестоящият административен орган е направил и съответната
констатация за съответният посочен от жалбоподателят тригодишен период по чл.
70, ал. 3 от КСО. Настоящият съдебен състав намира, че действително
жалбоподателят не е посочил друг базисен тригодишен период, въз основа на
размера на осигурителния доход в който да бъде изчислен индивидуалният
коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО. Съгласно направените изводи в
приетото заключение на вещото лице, най-благоприятен за лицето е изчисленият
индивидуален коефициент за базисния тригодишен период от 28.08.1986г.-22.09.1986г
и от 26.09.1986г до 31.08.1989г., но в изчисленията не са включени тригодишни
периоди след 01.01.1997г.. В този смисъл възраженията на жалбоподателя се
явяват опровергани от събраните по делото доказателства. По всички тези
съображения и предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и начинът на
изчисление на размера на пенсията, регламентиран в разпоредбата на чл. 70, ал.
1 от КСО (в редакцията й към 2017г.) преписката следва да бъде изпратена на
компетентния административен орган за издаване на ново разпореждане за
отпускане на лична пенсия за ОСВ при съобразяване с изводите, направени в
настоящото решение. В хода на административното производство компетентният
административен орган следва да укаже изрично на жалбоподателя правото му на
избор на тригодишен период, от осигурителния доход през който да бъде определен
индивидуален коефициент, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО (в
редакцията му към 2017г.).
При
посочения изход на спора, на жалбоподателя и на ответният административният
орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото не е
представен списък с разноските, но се констатира, че от жалбоподателят са
заплатени адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. по договор за правна
защита и съдействие №165848 и възнаграждения за вещо лице в общ размер на 200лева.
От страна на ответника се претендират разноски за юрисконсулско възнаграждение
в минимален размер от 350.00/триста и петдесет/ лева съгласно разпоредбата на
чл.8 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Така направените от страните разноски се явяват
реципрочни на взетото решение, поради което те следва да се понесат от страните
във вида, в който са направени. На жалбоподателя следва да бъде присъдена
сумата в общ размер на 600.00лв. (шестстотин лева) направени по делото разноски,
а за ответника в размер на 350.00 /триста и петдесет/лева.
В предвид на
зиложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на В.П.Б., ЕГН********** *** чрез адв.Б. против Решение № 2153-15-18/22.01.2018
година, издадено от Директор на ТП на НОИ-град Пловдив, в частта, в която е
потвърдено Разпореждане
№********** /протокол №2140-15-284/18.05.2018г на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ гр.Пловдив/ за отмяна на Разпореждане №78/31.07.2000година на Ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ гр.Пловдив.
ОТМЕНЯ по жалба на В.П.Б., ЕГН********** *** чрез адв.Б. против Решение № 2153-15-18/22.01.2018
година, издадено от Директор на ТП на НОИ-град Пловдив, в частта, в която е изменено
Разпореждане
№********** /протокол №2140-15-284/18.05.2018г на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ гр.Пловдив/ и е отпусната лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО
ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр. Пловдив за издаване на ново
разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.П.Б. при
съобразяване на изводите, направени в настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пловдив, с
адрес гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7 да заплати В.П.Б. ЕГН********** *** направените по делото
разноски в размер на 600.00 (шестотин) лева]
ОСЪЖДА В.П.Б. ЕГН********** *** да заплати kd ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул.
"Любен Каравелов" № 7 направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 350.00 (триста и петдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
СЪДИЯ: