№ 1766
гр. Варна, 09.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500955 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на И. В. Н. срещу Решение № 641 от
27.02.2023г. по гр.д. № 10622/2022г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, с което на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 45 от ЗЗД е прието за установено в
отношенията между страните, че въззивникът дължи на ищцата Г. С. М. с ЕГН **********
сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено от нея адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за
осъществено процесуално представителство по изп.д. № 20223110408027 по описа на СИС
при ВРС, понесени в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на ответника
по иницииране на изпълнително производство за събиране на парично вземане, платено и
получено от него преди датата на образуване на изпълнителното производство –
04.02.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението в съда - 29.06.2022г. до окончателното плащане на задължението, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4153 от
05.07.2022г. по ч.гр.д. № 8407/2022г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон, на върховенството на правото на ЕС и КРБ, на основни начала на
гражданския процес на обжалваното решение, постановено при несправедливо съдебно
отнасяне. Изложени са съображения, че съдът не се е прознесъл по направените от
въззивника възражения за недопустимост на иска по реда на чл. 422 от ГПК, както и по
материалноправното му възражение за липса на плащане на паричното задължение на
ищцата към него по посочената от него банкова сметка в ТБ „Юробанк България“, а в друга
банка „Токуда Банк“ АД, като след неуспешен трансфер на свой риск е предприела
погасяване по осъдителния диспозитив на решението по гр.д. № 1216/2020г. по описа на
1
ВРС чрез превод по Easy Pay, клон Варна; не е представила разписка или банков документ за
плащането на дълга; че сама ищцата е допринесла за неблагоприятния за нея резултат,
поради неполагане на дължимата грижа по чл. 63, ал. 2 от ЗЗД; че като ответник по иска не
дължи обезщетение на вредите, които ищцата е могла да избегне, с оглед дължимата от нея
грижа, което я прави неизправна и недобросъвестна страна, поради което няма право на
обезщетение по силата на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД. Като правен резултат ВРС е опорочил правото
му на достъп до обективен и справедлив съд по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията, както
и на правото му на ефективно вътрешно-правно средство за защита по чл. 13 от
Конвенцията и в противоречие с ХОПЕС, като пряко право, както и принципа за
ефективност по чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС. Отправя искане поради изложеното за прилагане на
европейските правозащитни стандарти; за обезсилване на решението като недопустимо, а
алтернативно – за отмяна и за постановяване на решение, с което предявеният иск да се
отхвърли като недоказан.
В отговор на жалбата Г. С. М. оспорила доводите в нея като неоснователни.
Посочила, че по делото са установен елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност – злоупотреба с право от страна на въззивника под формата на образуване на
изп.д. след като дългът е платен, в причинна връзка с което въззиваемата е понесла
имуществени вреди – реална загуба, съизмерима с платеното от нея възнаграждение за
адвокат за защита по така образуваното изп.д. Оспорила да са налице пороците сочени във
въззивната жалба и отправила искане обжалваното решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С молба от 03.04.2023г. въззивникът сезирал съда с искане за връщане на сумата от
12.50 лв., платена по сметка на ВОС с вносна бележка от 03.04.2023г. с основание
„довнасяне на ДТ по гр.д. № 10622 от 2022г. Районен съд Варна“, като недължимо платена
надвнесена разлика над 12.50 лв. до внесената обща сума от 25 лв. по въззивната жалба.
За да се произнесе по искането с правно основание чл. 4б от ЗДТ, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 12, т. 1 от ТДТССГПК по заявление за издаване на заповед се събира
такса не по-малко от 25 лв., а съгласно чл. 1 от същата Тарифа – по искова молба се събира
такса не по-малко от 50 лв. В конкретния случай по заповедното производство е събрана
такса от 25 лв., а по исковата молба в продължение на заповедното производство –
разликата до 50 лв., дължима такса съгласно чл. 1 от ТДТССГПК. Разпоредбата на чл. 16 от
Тарифата е неприложима в случая, доколкото същата изричния и текст е относима за
2
хипотези, извън тези по чл. 1-15 от Тарифата. Разглежданият случай попада в хипотезата на
чл. 1 от ТДТ и не е извън уредените случаи, за които е приложимо правилото на чл. 16. На
основание чл. 18, ал. 1 от ТДТ за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в
размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху
обжалваемия интерес, като правилно в процеса на администриране на въззивната жалба на
И. Н. е дадено указание за довнасяне на сума /12.50 лв./, съставляваща разликата между
внесена /12.50 лв./ и пълен дължим размер на таксата за въззивно обжалване /25 лв./. По тези
съображения, внесената разлика не е надвнесена и не е недължимо платена такса по делото
и не подлежи на връщане на основание чл. 4б от ЗДТ. Искането в този смисъл следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 06.06.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 4б от ЗДТ искането на въззивника за
връщане на сумата от 12.50 лв., като недължимо платена такса по въззивната жалба.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3