О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 32 8 януари 2020
година град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански
състав, на осми януари …………2020 година, в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА ХРИСТОВА
секретар………………………………………………………………………..
Прокурор……………………………………………………………………,
като разгледа
докладваното от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско
дело номер 1696……………по описа за 2019……………...година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е определение № 422 от 25.10.2019
г., постановено по ч.гр.д. № 252/2019 г. по описа на Радневския районен съд, с
което е отхвърлена като неоснователна молбата на адв. Ф., процесуален
представител на длъжника Д.Д., с която е искала по реда на чл.248 ГПК да бъде
изменено определение от 02.09.2019 г. относно адвокатското възнаграждение,
дължимо по чл.38, ал.2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ.
Частният
жалбоподател счита, че определението е
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че адвокатското възнаграждение не следва
да се приравнява на даване на съвет, проучване на делото и изготвяне на молба
по чл.6, т.3 и т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
тъй като този текст не намира приложение. Възнаграждението, което се следва, е
за процесуално действие, защита и представителство пред съда по чл.7, ал.7 от
наредбата. Моли, съдът да отмени обжалваното определение.
Частният въззиваем „4финанс“ ЕООД чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Христо Георгиев взема становище, че
частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е
приложил разпоредбата на чл.6, т.3 и 5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, като е приел, че чл.7, ал.7 няма приложение, тъй като функцията
на длъжника в заповедното производство се изчерпва с подписването на
приложеното към заповедта възражение и не се налагало процесуално
представителство във връзка с издаването на заповедта.
Съдът, като обсъди
направените в частната жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право,
намери за установено следното:
Частната жалба е
ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по заявление от „4финанс“ ЕООД срещу Д.Й.Д. от с. Ковачево за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 500 лв. за главница по
договор за кредит; 16,85 лв. договорна лихва за периода от 14.03.2018 г. до
13.04.2018 г.; 224 лв. наказателна лихва; 123,15 лв. такса за експресно
разглеждане на заявлението за кредит и 80 лв. за такса за уведомямане на
длъжника. По заявлението е била издадена заповед за изпълнение № 154 от
09.04.2019 г., която е била връчена на длъжника. На 02.07.2019 г. по делото е
постъпило възражение чрез пълномощника й, адв. Д.Л.Ф., с което тя е признала
задължението само за главницата. С
разпореждане от 04.07.2019 г. съдът е указал на заявителя да предяви иска по
чл.415 ГПК – за установяване на вземанията за
договорна лихва за периода от 14.03.2018 г. до 13.04.2018 г.; за
наказателна лихва; такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит и за
такса за уведомямане на длъжника. Съобщението е връчено на процесуалния представител на
заявителя на 19.07.2019 г. В срока по чл.415, ал.1 ГПК заявителят не е
представил по делото доказателства, че искът за установяване на вземането е
предявен. Затова с определение от 02.09.2019 г. съдът е обезсилил издадената
заповед за изпълнение за тези вземания. Издаден е изпълнителен лист за
главницата.
Видно от договора
за правна помощ, сключен между адв. Ф. и длъжника Д.Й.Д., правната помощ и
съдействие е оказана безплатно при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв. С молба по
чл.248 ГПК процесуалният представител на длъжника е поискал съдът да допълни
определението си, като й присъди адвокатски хонорар. Първоинстанционният съд е
присъдил сумата от 28,22 лв.
Заповедното
производство е уредено в ГПК като факултативно. Това ще рече, че ищецът не е
длъжен да избере този ред и може направо да предяви вземането си посредством
иск по общия исков ред. Избере ли заповедното производство, влязлата в сила
заповед за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание.
Защитата на длъжника се осъществява чрез предвиденото в нормата на чл.414, ал.2 ГПК възражение. С предявяването му производството се превръща от едностранно в
двустранно. За длъжника възниква и правото да обжалва заповедта за изпълнение в
частта за разноските, а ако е допуснато незабавно изпълнение – и разпореждането
по чл.418 ГПК.
По правило определянето
на разноските е самостоятелно производство, съпътстващо разглеждането на
заявлението и се урежда от общите правила, както за
заявителя, така и за длъжника. Няма законова забрана на длъжника в заповедното
производство да се присъждат разноски, ако такива са били направени. Ако съдът
е пропуснал да се произнесе по искането за разноските, е налице непълнота,
която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК – ТР № 4/2013 г.
ОСГТК, т.7. В случая, както бе посочено по-горе, длъжникът е направил разноски
във връзка с подаването на възражение. След като заявителят не е представил
доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането, издадената
заповед за изпълнение се обезсилва служебно от съда или по искане на страната.
Счита се, че оспореното вземане не се дължи с оглед на спецификата на
заповедното производство като такова по проверка на дължимостта на вземането. И
макар производството по делото да не се прекратява, положението е сходно с
това, когато исковото производство бъде прекратено. В този случай, на
основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има
право на разноски. Това общо правило е приложимо и в заповедното производство.
Щом искът не е бил предявен своевременно, длъжникът има право на разноски, ако
е направил такива. Защитата на длъжника започва още в заповедното производство
с връчването на заповедта за изпълнение и възражението. Както заявителят следва
да попълни образеца на заявление и във връзка с това да направи разноски за
адвокатско възнаграждение, така и длъжникът следва да попълни образеца на
възражение, а и да изготви всякакъв друг вид документ, във връзка с което да
направи разноски. С определението, с което съдът обезсилва издадената заповед за изпълнение, приключва производството по образуваното
по заявлението дело пред районния съд, който е съответната инстанция по смисъла
на чл.81 ГПК.
Размерът
на дължимото адвокатско възнаграждение дължимо на адв. Ф., като представител на
длъжника по ч. гр. д. № 252/2019 г. на РС -Раднево следва да бъде съобразен с
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.20104 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
чл. 7, ал. 7 от наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие
в производствата за издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми. Видно е, че нормативният акт не установява разлика в
положението на длъжника. В настоящия случай се претендира заплащане на сумите
от общо 944 лв., като за 500 лв. от тях вземането е признато. За останалите 444
лв. заповедта е обезсилена, поради което половината от тази сума следва да бъде
базата, въз основа на която да се определи възнаграждението. Като се приложи
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от наредбата, дължимото минимално адвокатско
възнаграждение, която препраща към ал. 2 от същата, основателно е искането за
присъждане на сумата от 300 лв.
При договори за
безплатна правна помощ платими на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв размерът на
възнаграждението не се договаря между страните по договора, като то се определя
по по наредбата.
С оглед изхода на делото на
частният жалбоподател следва да се присъди и сумата от 15 лв. за направените по
делото разноски за платена държавна такса.
Воден
от горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 422 от 25.10.2019 г., постановено по гр.д. № 252/2019 г. по
описа на Районен съд Раднево, в частта, с която е отхвърлена претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение над размера на сумата от 28,22 лв.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Никола Габровски, № 79, ет.2,
ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Л.Ф. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв сумата от още 271,78 лв. за адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ в
полза на Д.Й.Д. от с. Ковачево, както и сумата от 15 лв. , представляваща
направените по делото разноски за платена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.