№ 96
гр. гр. Лом, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20221620101417 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД.
Делото е образувано по предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с
пълномощник юрк. Г. И. П., срещу М. Т. Б. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. ****, установителен и осъдителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, във вр. с чл.
240, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че бил сключил с ответницата, на 18.07.2016 г.,
Договор за потребителски кредит № ********** в качеството си на
кредитодател при следните параметри – сума на кредита: 500 лв., срок на
кредита: 9 месеца и падежна дата на всяко 20-то число на месеца, на равни
месечни вноски, съгласно Погасителен план, като размерът на месечната
вноска е 65,51 лева, ГПР – 49,87 %, годишен лихвен процент – 41,17 % и
лихвен процент на ден 0,11 %. Ответницата също така била поискала да
закупи и пакет от допълнителни услуги със следните параметри:
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 465,66 лв. и размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 51,74 лв. Общото
задължение на ответницата по кредита и пакета от допълнителни услуги се
било равнявало на 1055,25 лв., общият размер на вноската бил 117,25 лв.
Предмет на споразумението е предоставяне на пакетите от допълнителни
услуги:
1
- приоритетно разглеждане на потребителски кредит;
- възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
- възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
- възможност за смяна на датата на падежа;
- улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Излага се, че сключването на споразумението за допълнителни услуги
не било задължително, а се било сключвало по избор на длъжника.
Кредиторът изпълнил задълженията си и превел по сметката на
ответницата сумата от 500 лв. на 18.07.2016 г.
Релевира се, че длъжникът е направил 2 погасителни вноски, всяка в
размер на 117,25 лева, след което е преустановил изпълнението и е изпаднал в
забава.
Твърди се, че, към момента, е погасена сумата в размер на 237,60 лева
по кредита, като от тях 236,21 лева представляват погасяване на
задължението по погасителния план и сумата от 1,39 лева е лихва за забава.
С оглед на това, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в Районен съд -
Лом, като е образувано ч. гр. д. № 738/2022 г. и е издадена заповед за
изпълнение.
Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт, което
обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба от
страна на ищеца.
Иска се да се постанови съдебно решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за
парично задължение в размер на 765,54 лв., дължими по Договор за
потребителски кредит № ********** от 18.07.2016 г., от които:
- 401,63 лв. /четиристотин и един лева и шестдесет и три стотинки/ -
неплатена главница;
- 56,94 лв. /петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ -
неплатено договорно възнаграждение за периода 20.10.2016 г. – 20.04.2017 г.;
- 294,82 лв. /двеста деветдесет и четири лева и осемдесет и две
стотинки/ - законна лихва за периода 20.04.2017 г. /датата на изтичане на
погасителния план/ – 29.03.2022 г.
Иска се постановяването на съдебен акт, с който ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 360,47 лв. /триста и шестдесет
лева и четиридесет и седем стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, дължимо до 20.04.2017 г. - сума, която е
отхвърлена със Заповед за изпълнение на парично задължение № 459 от
21.04.2022 г. по ч. гр. д. № 738/2022 г. по описа на PC – Лом, като
неравноправна клауза.
Претендира се законната лихва, считано от 30.03.2022 г. – датата на
входиране на заявлението - до изплащане на вземането, предмет на заповедно
производство по ч. гр. д. № 738/2022 г. по описа на PC – Лом, по което е
2
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 459 от 21.04.2022
г.
Претендират се разноските, направени в заповедното производство, и
разноските, направени в настоящото производство, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от
ответника.
Ответникът счита така предявените искове за допустими.
По основателността на иска са направени следните възражения от
страна на ответника:
На първо място, по отношение на иска за възнаградителна лихва в
размер на 56,94 лева, дължима по сключен договор за потребителски кредит
№ ********** от 18.07.2016 г., е направено възражение за изтекла
погасителна давност. На следващо място е направено възражение за
недействителност под формата на нищожност на договора за потребителски
кредит № ********** от 18.07.2016 г., поради наличие на очевидна
неравноправна клауза, с оглед на което и клаузата за договорно
възнаграждение е нищожна.
По исковата претенция за законна лихва в размер на 294,82 лева,
дължима по сключен договор за потребителски кредит № ********** от
18.07.2016 г., е направено възражение отново за изтекла погасителна давност
и нищожност, поради същите съображения като посочените по-горе във
връзка с възнаградителната лихва. По иска за главница в размер на 401,63
лева, дължима по сключен договор за потребителски кредит № ********** от
18.07.2016 г., отново е направено възражение, че не се дължи заради
нищожност на договора поради неравноправна клауза и противоречие с
добрите нрави.
Направено е възражение за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 22 и във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и чл. 10 от ЗПК, както и
такова за изтекла 5-годишна давност от падежа на кредита до подаването на
заявлението в съда по реда на чл. 410 от ГПК.
Ответникът възразява срещу исковата претенция за сумата,
представляваща пакет за допълнителни услуги, като твърди, че е
неоснователна, тъй като е нищожна подобна клауза и форма на заобикаляне
на закона.
Твърди се, че тази сума за допълнителни услуги в размер на 465,66 лв.,
следва да бъде включена в годишния процент на разходите съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК.
На следващо място се сочи, че, с пакета допълнителни разходи по
кредита, се въвеждат допълнителни разходи, в резултат от което ГПР реално
надхвърля 49,89% няколкократно, което, от своя страна, се явява в пъти по-
голям размер на законната лихва, която следва да е до 50% съгласно чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
Релевирано е, че всяка клауза на договора, която има за цел да заобиколи
3
закона, по аргумент на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, следва да е нищожна.
Претендирани са направените разноски по делото.
В съдебно заседание, проведено на 01.03.2023 г., ищецът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от юрк. П., с
която иска делото да се гледа в отсъствието на представител на ищцовата
страна. Наред с това се поддържа предявената искова молба с изложени
подробни съображения за това, като се оспорва подаденият отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание, проведено на 01.03.2023 г., процесуалният
представител на ответницата – адв. Р. Б., оспорва предявения иск.
По делото са представени следните писмени доказателства: Договор за
потребителски кредит № ********** от 18.07.2016 г.; Общи условия на
„Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит №
**********; Погасителен план към Договор за потребителски кредит №
**********; Преводно нареждане (документ за кредитен превод с
референция: 067029970050025 от дата 18.07.2016 г.); Искане за отпускане на
потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация; Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от
длъжника погасителни вноски; Удостоверение за актуално състояние на
„Профи Кредит България“ ЕООД, Пълномощни.
Приложено е ч. гр. д. № 738/2022 г. по описа на РС – Лом, по което е
издадената Заповед № 459 от 21.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така
и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено ч. гр. д. № 738/2022 г. по описа на РС – Лом, по
което е издадената Заповед № 459 от 21.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника М. Т. Б., за сумата от 765,54 лв. /седемстотин шестдесет и пет лева
и петдесет и четири стотинки/, дължими по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 18.07.2016 г., от които: 401,63 лв. /четиристотин и един лева
и шестдесет и три стотинки/ - неплатена главница; 56,94 лв. /петдесет и шест
лева и деветдесет и четири стотинки/ - неплатено договорно възнаграждение
за периода 20.10.2016 г. – 20.04.2017 г.; 12,15 лв. /дванадесет лева и
петнадесет стотинки/ - лихва за забава от 21.08.2016 г. /дата на изпадане на
длъжника в забава/ до 20.04.2017 г.; 294,82 лв. /двеста деветдесет и четири
лева и осемдесет и две стотинки/ - законна лихва за периода 20.04.2017 г.
/датата на изтичане на погасителния план/ – 29.03.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.03.2022 г. – датата на входиране на заявлението - до
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
105 лв. /сто и пет лева/, от които 25 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса
4
и 80 лв. /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част.
Длъжникът и настоящ ответник е подал възражение срещу издадения
съдебен акт, и съдът, с Разпореждане от 23.06.2022 г., е указал на заявителя
правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Съобщението е получено от заявителя - ищец в настоящото
производство на 06.07.2022 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК, е
подаден в указания срок /видно от вх. печат/.
С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят
представените и приети по делото доказателства, с оглед преценка на
основателността на предявените искове.
На 18.07.2016 г. страните били сключили договор за потребителски
кредит № ********** при следните параметри – сума на кредита: 500 лв.,
срок на кредита: 9 месеца, който е следвало да се погаси за срок от 9 месеца и
падежна дата на всяко 20-то число на месеца, на равни месечни вноски,
съгласно погасителен план, като размерът на месечната вноска е 65,51 лева,
ГПР – 49,87 %, годишен лихвен процент – 41,17% и лихвен процент на ден
0,11 %. Ответницата също така е поискала да закупи и пакет от допълнителни
услуги със следните параметри: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 465,66 лв. и размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 51,74 лв. Общото задължение на ответницата по
кредита и пакета от допълнителни услуги се равнява на 1055,25 лв., а общият
размер на всяка месечна вноска е 117,25 лв. Споразумението за допълнителни
услуги не е задължително, а се сключва по избор на длъжника. Негов предмет
са следните услуги, които кредиторът се задължил да предостави на длъжника
при направено искане от негова страна – приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Ответницата е
пожелала да закупи такъв пакет от допълнителни услуги. Кредиторът е
изпълнил задълженията си и е превел по сметката на ответницата сумата от
500 лв. на 18.07.2018 г.
Съдът приема за безспорно установено обстоятелство между страните, а
именно, фактът на плащането от страна на ответницата на сумата от 237,60
лева по кредита, като от тях 236,21 лева представляват погасяване на
задължението по погасителния план и сумата от 1,39 лева е лихва за забава.
Установява се, че ответницата е преустановила погасяването на месечни
вноски в договорения размер, поради което, след настъпването на
изискуемостта на ДПК, на 20.04.2017 г., е начислена и лихва за забава.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
5
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да
установи наличието на договорни отношения между страните – договор за
потребителски кредит, изпълнението на задължението си по предаването на
сумата по договора и нейното усвояване от ответницата, настъпването на
предсрочната изискуемост на задължението и нейното обявяване и
уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, както и изпълнението на задължението си да предостави на
ответницата ползването на допълнителния пакет услуги. Следва да докаже
основанието и размера на задължението на длъжника за договорната и
мораторната лихва. Следва да докаже, че договорът за потребителския кредит
е бил сключен при спазване на всички императивни изисквания на ЗПК.
Ответницата следва да докаже, че е извършила плащане по договора за
кредит, както и възраженията си за неравноправност на клаузите за
договорната лихва и възнаграждението за пакета от допълнителните услуги.
Налице е валидно облигационно правоотношение, породено от
сключване на договор за потребителски кредит между страните. Съгласието
относно описаните в договора уговорки страните удостоверяват с положените
от тях подписи в края на документа. Ответницата не оспорва авторството на
частния документ. Кредиторът е изпълнил задължението си по кредита и е
превел процесната сума на ответницата. Изискуемостта на цялото задължение
на настъпила на 20.04.2017 г. Безспорно между страните е обстоятелството, че
ответницата е заплатила на ищеца сумата от 237,60 лв.
Спорен между страните е въпросът, дали е налице неравноправност на
клаузите за договорната лихва и възнаграждението за пакета от
допълнителните услуги, който да обуслови приложението на чл. 23 от ЗПК,
който предвижда, че, при недействителност на договора за потребителски
кредит, длъжникът дължи единствено чистата стойност на кредита.
Установената съдебна практика приема категорично, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът
счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от
ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието „потребител“, според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ответника, в качеството на физическо лице е
предоставена финансова услуга – разрешени и усвоен потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя, и това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
6
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя като, в 18 точки, визираната правна
норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като, в алинея 2 от
същата разпоредба, е регламентирано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9
от ДР на ЗЗП /ДВ, бр. 64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които,
въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е
имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти
от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при
какви условия е сключен процесният договор за потребителски заем и как са
уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока
доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен
при общи условия /при предварително определени от едната страна – ищеца –
кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране
размера на този договорната лихва обективен критерий може да бъде
размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като
максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е ако тя
не надвишава с повече от три пъти законната такава /в този смисъл решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 на второ г.о./. В
настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 41,17%
годишно надхвърля трикратния размер на законната лихва, което
представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение,
установени в обществото/, който в случая за претендирания период от
20.10.2016 г. – 20.04.2017 г. се равнява на 56,94 лв. В тази връзка съдът взе
предвид размера на предоставената в заем сума от 500 лева, периода на
договора, както и обстоятелството, че уговореният фиксиран лихвен процент
не е съизмерим дори с трикратния размер на законната лихва, регламентирана
в чл. 1, ал. 1 от действащото към този момент ПМС 100/29.05.2012 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута. При това положение съдът намира, че уговорената лихва –
7
възнаграждение, надхвърля обичайните размери както на пазарната лихва,
дефинирана в пар. 1, т. 32 от ДР на ЗКПО, така и на законната, определена с
ПМС 100/2012 г. на МС, поради което допуска явна нееквивалентност на
престациите, в ущърб на по-слабата икономически страна в
правоотношението и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предложение трето от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост,
създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън
възнаградителната и обезщетителна функция на задължението за заплащане
на лихва, както по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, така и на задължението по чл. 294 от
ТЗ. Поради това, че клауза е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД, тази форма на недействителност не може да бъде санирана и
валидирана от последващо признание на задълженията, които поражда –
Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на II т. о. на ВКС,
Решение № 236 от 24.10.2017 г. по гр. д. № 576/2017 г. на IV г. о. на ВКС и
Решение № 153 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 3014/2014 г. на III г. о. на ВКС.
Целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на този кредит.
На следващо място, възмездността на договора за банков потребителски
кредит - арг. чл. 9 от ЗПК - се изразява във възможността кредитодателят да
получава граждански плодове - възнаградителни лихви, такси, комисионни.
Тази възможност се осъществява не само чрез договорите за потребителски
кредит, но тя е част и от предметното съдържание на общите условия, при
които е сключен този договор. Общите условия съставляват едностранно
определени клаузи, установени от кредитодателя, действащи спрямо всички
договори от конкретен вид за определен период от време - арг. чл. 10 и чл. 11,
ал. 2 от ЗПК. Тези общи условия са неразделна част от сключения договор
при приемането им от страна на потребителя на банковата услуга. С § 13а от
ДР на Закона за защита на потребителите са въведени разпоредби на
директиви, вкл. на Директива 93/13/ЕИО на съвета от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 2011/83/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно
правата на потребителите и за изменение на предходната директива,
Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009 г. относно исковете за
преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите.
Решенията на Съда на Европейските общности /СЕС/ с предмет тълкуването
на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и
валидността на акт на органите на Европейския съюз е задължително за
всички съдилища в страната. С решение С-618/10 от 14.06.2012 г. по дело
Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino, постановено по
преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 6, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори и чл. 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и
на Съвета от 23.04.2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения
с цел защита на интересите на потребителите, състав на СЕС постановява, че
8
не се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на
националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в
договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора,
като измени съдържанието на тази клауза. В мотивите на решение С-421/14 от
26.01.2017 г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т. 71/
състав на СЕС приема, че, видно от текста на чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., националните съдилища са длъжни
само да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат
задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят
съдържанието им. Договорът трябва по принцип да продължи да действа без
друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните
клаузи, доколкото, съгласно нормите на вътрешното право, съществува
правна възможност така да се запази договорът. При положение, че целта на
сключения договор за потребителски кредит е получаване от заемодателя на
възнаграждение, липсата на действителна насрещна престация, съобразно
приетата нищожност на договорната лихва и ГПР, сочи на
недействителността на целия договор за кредит. Това условие по чл. 26, ал.4,
предл. второ от ЗЗД е въпрос на конкретна преценка на решаващия съд, с
оглед значението на съответната нищожна част за страните по сделката и
възможността останалата валидна част от фактическия й състав да е
самостоятелна и да породи правно действие. В този смисъл задължение на
съда е да определи предполагаемата воля на страните, като определи
съотношението на нищожната към действителната част на сделката. Като
изхожда от целта и предмета на договора за потребителски кредит, съдът
намира, че търговецът, който по занятие упражнява дейност по предоставяне
на финансови услуги, не би сключил договора без уговорката за насрещно
възнаграждение. Обратното би противоречало на характера на сделката на
търговска сделка - кредит. Съобразно изложеното, съдът приема, че липсата
на насрещна престация за кредитодателя обезсмисля целта на договора, което
влече нищожност на цялото правоотношение съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
От ответника, освен вземанията за главница, договорна лихва и
обезщетение за забава, се претендира и възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и
доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат
съобразни от съда. В т. VI от договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 465,66
лв., което доближава почти размера на главницата от 500 лв.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за
предоставения му пакет от допълнителни услуги, се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. На първо място – предоставените за тази
цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит,
каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това
не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка, в чл. 10а,
9
ал. 4 от ЗПК, е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит“. В случая в Договора за потребителски
кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират
съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 18.07.2016 г. са изброени
услугите по вид, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в
самия договор, нито в Споразумението е предвидена клауза, която да
приобщава Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от 18.07.2016 г. именно към процесния договор за потребителски кредит, то
не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 10а. ал. 4 от ЗПК
за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или
комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния
договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното правило
на чл. 10а ал. 4 от ЗПК, в процесния договор за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с
това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.
е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-
горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор. Принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски
кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на
465,66 лв. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
465,66 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни
норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2, предл. второ и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от
Закона за потребителският кредит /ЗПК/.
По тези съображения, и на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК, визираните
по-горе клаузи на договора и споразумението са нищожни и като такива не
пораждат права и задължения за страните по договора за кредит.
На следващо място съдът се солидизира с аргументите на ответника, че
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като кредиторът
в договора е посочил единствено абсолютните стойности на лихвения
процент по заема и ГПР на заема, без да посочи кои точно компоненти са
включени във величината на ГПР и не става ясно дали в ГПР от 49,87% се
включва и възнаграждението за допълнителните услуги. В този смисъл
договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.
22, във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК и, на основание чл. 23 от ЗПК, длъжникът
дължи единствено чистата стойност на кредита или в случая единствено
главницата от 500 лв. Безспорно между страните се явява обстоятелството, че
ответницата е заплатила на ищеца сумата от 237,60 лв. или остава да дължи
10
сумата от 262,40 лв. Ищецът обаче претендира в настоящото производство
главница в размер на 401,63 лв., поради което предявеният иск се явява
основателен единствено за сумата от 162,40 лв.
Следователно за кредитора е налице неудовлетворено вземане за
частично непогасена главница в общ размер на 162,40 лв., чиято дължимост
ще бъде установена в настоящото производството, поради което предявените
акцесорни искове по чл. 422 от ГПК подлежат на отхвърляне изцяло като
неоснователни и недоказани, а предявеният главен положителен
установителен иск следва да бъде частично уважен до размера от 162,40 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното плащане.
По възражението за изтекла 5-годишна давност на вземането за
главница по Договор за потребителски кредит №********** от 18.07.2016
г.:
Връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище
съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД. С
оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за
периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни
и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги), се налага изводът, че, макар да са породени от един и същ факт,
периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение
на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на
другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период
стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на ищеца-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части (чл. 66 от ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на
това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, изчислена от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски. Моментът, от който следва да тече общата
погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД, е от падежа по кредита, който е
настъпил на 20.04.2017 г., когато е изтекъл срокът на договора, защото това е
и датата на последната погасителна вноска, с което и цялото вземане по него е
станало изискуемо. Заявлението по чл. 410 от ГПК за вземането по договора е
депозирано в съда на дата 29.03.2022 г. Видно е, че погасителната давност не
е настъпила, тъй като заявлението е депозирано месец преди давността да
11
изтече.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва
да бъде уважен до размера от 162,40 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.03.2022 г., до окончателното плащане, а за разликата над 162,40 лева до
предявения размер от 401,63 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Акцесорните искове за възнаградителна лихва в размер на 56,94 лева за
периода от 20.10.2016 г. до 20.04.2017 г. и за законната лихва в размер на
294,82 лева за периода 21.08.2016 год. - 29.03.2022 год., следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, с оглед установената по делото
недействителност на договора за кредит. Следва да бъде отхвърлен и
осъдителният иск за заплащане от ответника на ищеца възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги за сумата в размер на 360,47 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските в исковото и заповедното производство, включително
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.
37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съразмерно на уважената част от
исковете.
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с
правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК, следва да се произнесе и
по дължимостта на разноските и по заповедното производство. Нещо повече,
видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС, съдът се произнася с
осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по
отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (пети абзац от
мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
В заповедното производство на заявителя са присъдени разноски в
общ размер 105 лева (25 лева за държавна такса и 80,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение). При това положение дължимите разноски
в заповедното производство за ищеца са в размер на 26,25 лева.
Ответницата не е сторила разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 175
лева за държавни такси по обективно съединените искове и претендира 300,00
лева юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете
му се следват разноски в размер на 118,75 лева.
Така дължимите от ответницата разноски в заповедното и исковото
производство са в общ размер на 145 лева.
Претендираните от ответницата разноски в исковото производство са в
размер на 600,00 лева за процесуално представителство. Съобразно
отхвърлената част, на ответницата в това производство следва да се присъдят
12
разноските за процесуално представителство в размер на 450 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Т. Б. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. ****, че по Договор за
потребителски кредит № ********** от 18.07.2016 год. ДЪЛЖИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.****, сумата 162,40 лева - неплатена главница по договора,
ведно със законната лихва от 30.03.2022 год. до окончателното й изплащане,
за което вземане по ч. гр. д. № 738 по описа за 2022 год. на Районен съд - гр.
Лом е издадена заповед № 459/21.04.2022 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над тази
сума до предявената – 401,63 лева, както и исковете за възнаградителна лихва
в размер на 56,94 лева за периода от 20.10.2016 г. до 20.04.2017 г. и за
законната лихва в размер на 294,82 лева за периода 21.08.2016 год. -
29.03.2022 год.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.****, против М. Т. Б. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ****, осъдителен иск за
заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер
на 360,47 лева по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към Договор за потребителски кредит № ********** от 18.07.2016
год.
ОСЪЖДА М. Т. Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
****, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.****, сумата от общо 145 лева –
съдебно- деловодни разноски в исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.****, да заплати на М. Т. Б. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. ****, по настоящото дело
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на Решението, да се отдели ч. гр. д. № 738/2022 г.
по описа на PC – Лом от настоящото дело.
13
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
14