МОТИВИ към присъда по НОХД
№234/2011г.по описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК-по внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Нови пазар против М.М.И. ***,обвиняем
по ДП №220/2010г.по описа на РУ”Полиция” гр.К. в това,че на 30.07.2010г.около
17.00часа,в с.Д.,обл.Ш.,извършил непристойни действия,грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,като нанесъл побой
на обществено място-парк над А.Х.А. ***-престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
За Районна прокуратура гр.Нови пазар се
явява прокурор Красимира Жекова.Поддържа изцяло внесеното обвинение.
Подсъдимият М.И. се явява лично и с
упълномощеният от него договорен защитник адв.С.В..Признава се за частично
виновен по предявеното му обвинение.
По искане на пострадалото лице А.Х.А.,съдът
прие за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него
граждански иск в размер на 3 000.00лв./главница/-представляващ обезщетение
за причинените му с извършеното престъпление неимуществени вреди.
Като прецени събраните в хода на делото
писмени и гласни
доказателства:обясненията на подсъдимия М.И.,показанията на свидетелите А.Х.А.
,Б.Н.Н.,А.А. и С.М.Ю.,както и писмените
доказателства,съдържащи се във воденото ДП №220/2010г.по описа на РУ”Полиция”
гр.К.,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.И. ***.Познава се както със
пострадА.я свидетел А.А.,така и със свидетелите С.Ю. и Б.Н.,***.По обясенния на
самия подсъдим,които съдът намира,че по-скоро са израз на защитна версия от
негова страна,дни преди инкриминарания случай,предмет на настоящото дело, той
бил бит от пострадА.я А. и лице на име Петю.Самият А.,според подсъдимия имал
известни психически проблеми./все играел,щракал с пръсти/.
На посочената в обвинителния акт дата
-30.07.2010г.,следобед,около 17.00часа пострадА.ят А.А.,заедно със свидетелите С.Ю.
,Б.Н. и А.А.седяли на пейка в парка,находящ се в центъра на село Д..Тъкмо
говорели помежду си,когато към тях се приближил подсъдимия И.,който носел в ръцете си стъклена бутилка с бира.Без да
разменя каквито и да е реплики със А./въпреки,че И. твърди,че бил провокиран за
това си поведение от самия пострадал,който седял срещу него и щракал с
пръсти,макар ,че сам в обясненията си лично заявява,че А. не бил много добре и
е следвало да съобрази тези свои съждения /,подсъдимият го ударил зад врата с
въпросната бутилка,/единодушни в показанията си са св.Н.,М.,А.,А. ,а и този факт не се оспорва от
самия подсъдим/.След като видяли това действие на подсъдимия И.,
присъствуващите на мястото свидетели Ю.,Н. и Али се изплашили силно и се
разбягали,а на въпросното място в парка останали само подсъдимия и А.А..Независимо
от вероятната им пристрастност с оглед крайния изход на делото/предявен
гр.иск/,доколкото кореспондират напълно с медицинската документация,събрана в
хода на воденото ДП, съдът кредитира показанията на св.А.,който твърди,че когато подсъдимият го ударил с бутилката и
останалите побягнали изплашени,той паднал на земята по гръб,след което останали
двамата с И..Подсъдимият извадил нож,с
който му нанесъл порезни рани в областта на ръцете,гърба и рамото,казвайки
му:”сега да дойде за ти помогне Петьо”. А. успял да избяга ог мястото,прибрал
се у дома си и с помощта на близките си бил отведен до ЦСМП гр.Нови пазар,а
оттам –в МБАЛ АД гр.Ш../медицинско направление от д-р К. до МБАЛ АД /спешно
отделение/,прегледан е и от съдебен лекар д-р Г.В./на 03.08.2010г-и на
10.09.2010г./за което е издадено съдебно-медицинско удостоверение
№301/10г-/копие на л.41 по ДП/.Съдът кредитира с нужното доверие съдържанието
на съдебно-медицинско удостоверение №301/10г,в което се сочи,че по А. са
констатирани следните травматични увреждания:Порезна рана по външната страна на
ляво рамо,задната страна на лява предмишница на V пръст на лява ръка,две рани
по подмишничната ямка в ляво,една порезна рана в областта на дясна
лопатка.Охлузване на ляв лакът и лява предмишница.Разкъсно –контузна рана с
отокок слепоочно темено вдясно на главата.Може да се получат по време и начин
,съобщени от пострадалия и посочени в предварителните данни.Причинено му е било
временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
При така установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
По един категоричен начин се установи,че на
посочената в обвинителния акт дата и място -30.07.2010г.в парка ,находяща се в
центъра на село Д.,обл.Ш.,подсъдимият М.И. е нанесъл побой над пострадалия А.А.,удряйки
го със стъклена бутилка от бира по тила,при което А. паднал на
земята.Присъствуващите на мястото на инцидента граждани –свидетелите Б.Н.Н.,А.А. и С.М.Ю. силно са били силно притеснени и
уплашени от това деяние на И.,като дори в страха си са избягали от мястото на
ицидента.Чрез горепосочената проява на подсъдимия,съдът намира,че той е
демонстрирал явно неуважение към
обществото и установените в него порядки на общуване,като по този начин е
засегнал честта и достойноството на пострадалия А. и то в присъствието на много
хора.С това си поведение той е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.325 ал.1 от НК-“хулиганство”,което от субективна страна
съдът намира,че е било извършено от подсъдимия при наличието на пряк
умисъл-деецът е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното
престъпление и противоправните му последици,като е целял тяхното настъпване.
Съдът намира,че реализираната от
подсъдимият И. деятелност включва в състава си признаците на едно двуактно
престъпление –първият акт /нанасяне на побой чрез удар с бутилка на едно лице,в
присъствието на много хора,които са останали скандализирани от случилото се/ и
втория акт –нанасяне на удари с нож в областта на тялото. Първият акт от това
двуактно престъпление е бил извършен на
публично място-в присъствието на повече хора,а втория акт –също е бил извършен
на публично място,но само в присъствието на подсъдимия и пострадалото лице.
Не може да се установи с категоричност кое
от двете действия е довело до причинените на А. травматични увреждания ,довели
до временно разстройство на
здравето,неопасно за живота./което по смисъла си представлява лека телесна
повреда,деяние ,съставомерно по чл.130 ал.1 от НК/.
Обвързващата съдебна практика е приела,че
извършването на хулиганските действия на публично място не е задължителен
признак на престъплението “хулиганство”/т.5 на Постановление №2/74г.на Пленума
на ВС/,но доколкото втория акт от действието на подсъдимия И. е бил насочен не
към нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към
обществото,а към личността на подсъдимия/с явното намерение да увреди телесната
му неприкосновеност/,то съдът намира,че по отношение на този акт на И. ,на
същия не следва да се търси наказателна отговорност по общия ред ,а за него е
съществувала правна възможност да реализира правата си чрез евентуално
иницииране на наказателно производство от частен характер.
Що се касае до удара с бутилка ,който,макар
и единичен на брой,съдът намира,че следва да се квалифицира като побой,това
действие на подсъдимия ,скандализиращо обществения ред и изразяващо явно
неуважение към обществото без съмнение от обективна и субективна страна вменява
на същия извършване на престъпление по чл.325 ал.1 от НК.От това действие на
подсъдимия ,пострадалият А. е останал унизен,засрамен, изплашен и на него се
следва заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,което по страведливост
съдът определи на 1 800.00лв.Като прекалено завишен ,за разликата до
пълният му размер от 3 000лв.гражданския иск беше отхвърлен.
За въпросното престъпление,за което
подсъдимият М.И. е предаден на съд,новелата на чл.325 ал.1 от НК предвижда
наказание “лишаване от свобода” до две години или пробация,както и кумулативно
е предвидено наказанието “обществено порицание”.
Подсъдимият е осъждан неколократно ,което
се установява от приложената по делото справка за съдимост с изх.№487/26.03.2012г.и
очевидно има изградени престъпни навици,което обуславя сравнително високата му
обществена опасност.Следва да се отбележи,че както прокурорът,така и защитата
на подсъдимия пледираха на подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” за срок от 3 месеца,чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен
срок от три години.С оглед справката на съдимост на същия обаче/към момента на осъждането му той вече е бил
осъждан на “лишаване от свобода” по НОХД №103/1989г.по описа на НПРС за срок от
1 година,чието изпъление е било отложено по реда на чл.66 от НК, бил е осъден с
присъда по НОХД №4/1993г.по описа на НПРС на “лишаване от свобода” за срок от
1г.и 5 м.,като на основание чл.68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение
наложеното наказание по предходната присъда, с присъда по НОХД №124/1998г.на
НПРС,в сила от 06.12.1999г. е било осъден на “лишаване от свобода” за срок от
три години и не е налице настъпила реабилатиция,на основания,посочени в
разпоредбите на чл.86-чл.88а от НК,поради което институтът на условното
осъждане по арг.на противното на чл.66 ал.1 от НК се явява неприложим,съдът
намери с оглед тежестта на извършеното престъпление,че за постигане целите на
генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала
в чл.36 от НК,на подсъдимия М.И. следва да бъде наложено наказание
“пробация”със съответните пробационни мерки,чиято продължителност е съобразена
със тежестта на самото престъпление и липсата на проявена самокритичност у
дееца към него, както и му беше наложено
кумулативно предвиденото в закона наказание”обществено порицание”.
В този смисъл съдът постанови присъдата си
.
Мотивите са изготвени на 30.05.2012г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: