Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 123 по описа за 2014 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр с чл. 215 и чл.216, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Делото е образувано по жалба от А.М.К. и А.Ю. Й.-К., чрез пълномощник, срещу Заповед №ДК-10-ЮЦР-86/20.11.2014 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която е отхвърлена жалбата на А.М.К. и А.Ю. Й.-К. срещу Разрешение за строеж №***/******г. на гл.инженер на община Кърджали за строеж “Нов БКТП 1х800 и кабелна линия средно напрежение в ПИ *********, в местността “*****”, ***** ”, с възложител “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД-****** . Жалбоподателите твърдят, че на 16.06.2013 г. са придобили, чрез покупко-продажба, ПИ с идентификатор ********* , по КК и КР на ******. През м.юни 2014 г. установили, че “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, е построило в собствения им имот сграда, предназначена за трафопост, без тяхно знание и съгласие. В жалбата се сочи, че така построеният трафопост създава пречки за упражняване правото им на собственост в пълен обем, още повече, че на основание разрешение за строеж №78/09.05.2014 г. на гл.архитект и одобрени проекти, са започнали изграждането на еднофамилна жилищна сграда в същия ПИ *********. Считат, че като собственици на недвижимия имот са заинтересовани лица, по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ, като за издаването на процесното строително разрешение са узнали едва на 30.09.2014 г., поради което същото не е влязло в сила. Намират, че разрешението за строеж противоречи на чл.148, ал.2 ЗУТ, тъй като не е издадено от компетентния орган-главния архитект на общината, а от гл.инженер. Наведени са и доводи за незаконосъобразност на извършеното в собствения им имот строителство, поради това, че трафопостът е изпълнен преди влизането в сила на разрешението за строеж, както и поради това, че не е изграден съобразно одобрения проект. Иска се отмяна на оспорената заповед на началника на РДНСК Южен централен район и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на РДНСК-ЮЦР, гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Намира за неоснователни твърденията за липса на компетентност на издалия строителното разрешение главен инженер, както и за липса на съгласие за изграждане на трафопоста. Счита, че главният инженер на община Кърджали е бил надлежно упълномощен да издава разрешения за строеж. От приложения по делото НА №39/28.02.2013 г. се установило също, че в полза на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД-****** , било учредено безсрочно право на строеж за изграждане на трафопоста, разположен в имота. Тъй като жолбоподателите придобили имота след учредяване правото на строеж, то за издаването на разрешение за строеж не било необходимо тяхното съгласие. Моли съда да отхвърли жалбата и остави в сила оспорения акт.
Заинтересованата страна - “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД-****** , в писмено становище, депозирано от пълномощник, намира жалбата за неоснователна.
Административният съд, като взе пред вид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Предмет на делото е Заповед №ДК-10-ЮЦР-86/20.11.2014 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл.216, ал.5, във вр. с чл.216, ал.2 от ЗУТ, е отхвърлена жалбата на А.М.К. и А.Ю. Й.-К. срещу Разрешение за строеж /РС/ №200/22.10.2013 г. на гл.инженер на община Кърджали за изграждане на “Нов БКТП 1х800 и кабелна линия средно напрежение в ПИ *********, в местността “*****”, ***** ”, с възложител “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД-****** . Предвид липсата на данни за съобщаване на оспореното пред него РС и представения НА №69/13.06.2013 г., началникът на РДНСК ЮЦР приел, че подадената жалба е допустима. Разглеждайки я по същество, намерил същата за неоснователна. В мотивите към оспорената заповед е прието, че строителното разрешение е издадено от надлежно оправомощен орган и на възложител, който има право да строи в чужд имот, по силата на учредено му право на строеж. Въз основа на горното е стигнал до извода, че РС №****/***** г. е издадено от компетентен орган, при спазване на материалните и процесуалните изисквания на закона.
По делото е безспорно, че жалбоподателите са собственици на ПИ с идентификатор ********* , по КК и КР на ******, придобит на 13.06.2013г. видно от НА №*** за продажба на недвижим имот. Горният имот е бил продаден на А.М.К. и А.Ю. Й. от З. А. Д. и съпругата му С. К. Д.
Установи се от приложената по делото административна преписка, че със Заповед №95/02.02.2012 г., кметът на община Кърджали е одобрил изменение на ПУП-ПЗ за ПИ ******* , по силата на което, имотът е разделен на осем нови имота, измежду които и процесният ПИ *********. Предвидено е свободно застрояване на имотите с отстояния от имотните граници, като бъдещото застрояване е съобразено с преминаващия през имота електропровод с напрежение 110 кV. Няма данни за оспорването на тази заповед, като видно от приложения констативен акт /стр.105 от делото/, заповедта е влязла в сила на 25.02.2012 г. От приложените скици и обяснителни записки на стр.110, 111 и 113 от делото, се установява, че според одобрения ПУП–ПЗ, в северозападния край на новообразувания имот с идентификатор ********* , е предвидено изграждането на БКТП /бетонов комплексен трансформаторен пост/.
С Нотариален акт за учредяване право на строеж на енергиен обект №***/*****г., З. А. Д. и съпругата му С. К. Д., като собственици на ПИ с идентификатор ********* , са учредили в полза на “ЕВН България Електроразпределение” АД, безсрочно право на строеж за изграждане на трафопост тип БКТП, трансформатор 1х 800 KV, с площ 6 кв.м., по одобрен проект. На основание чл.64 от Закона за енергетиката, страните по договора са признали и уговорили в горния НА, изпълнението на условията на закона и възникването на сервитутни права.
Със Заповед № 1022/15.10.2013 г., кметът на община Кърджали, на основание чл.193 от ЗУТ и чл.67, ал.2 от Закона за енергетиката, е разрешил на “ЕВН България Електроразпределение”, право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура пред общинска пътна мрежа за обект “Нов БКТП 1х800 и кабелна линия средно напрежение в ПИ *********, в местността “*****”, ***** ”.
С РС №****/***** г., на основание чл.148, ал.2 ЗУТ и въз основа на приети от общинския ЕСУТ и одобрени от гл.архитект проекти, главният инженер на община Кърджали е разрешил строежа на “Нов БКТП 1х800 и кабелна линия средно напрежение в ПИ *********, в местността “*****”, ***** ”, с възложител “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД-****** . Няма данни това разрешение да е било съобщено на жалбоподателите, които към момента на издаването му са били собственици на поземлен имот ***** по КК на ******.
Видно от т.2 на Заповед №1218/28.12.2005 г. издадена от гл.архитект на общината, разрешения за строеж за обекти на техническата инфраструктура, включени в глава ІV на ЗУТ, вкл. и сградни отклонения, е предвидено да се издават от главния инженер.
По делото е приложено и разрешение за строеж №***/*****., с което на жалбоподателите е разрешено изграждането на “Жилищна сграда в имот с идентификатор ********* по КК на ********”, съгласно приети с решение №24/16.04.2014 г. на ЕСУТ и одобрени от гл.архитект проекти. От строителните книжа за горния строеж, съдът установи, че предвиждането за нов БКТП, в имота на жалбоподателите е отразено и в одобрения технически проект за изграждане на строеж «еднофамилна жилищна сграда» /стр.86/, както и в чл.2, т.2 на предварителния договор за присъединяване на бъдещата жилищна сграда към електроразпределителната мрежа, сключен на 15.07.2014 г. между “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД-****** и А.М.К. и А.Ю. Й. /стр.90/.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в преклузивния срок за оспорване на административните актове и е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
На първо място неоснователен е развития в жалбата довод, че оспореното пред началника на РДНСК РС /200/ е издадено от некомпетентен орган. Установи се по делото, че с Решение №324/24.11.2005г., публикувано на интернет страницата на общината, Общински съвет Кърджали е дал съгласие, функции на гл.архитект да бъдат предоставяни на други длъжностни лица от администрацията. В тази връзка, с т.2 от заповед №1218/28.12.2005 г., издадена от гл.архитект на община Кърджали, е предвидено разрешения за строеж за обекти на техническата инфраструктура, включени в глава ІV на ЗУТ, вкл. и сградни отклонения, е предвидено да се издават от главния инженер. Според чл.64, ал.1, т.4 от ЗУТ, находящ се в гл.ІV на ЗУТ, елементи на техническата инфраструктура са и разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване, като процесното строително разрешение е за обект, включен в обхвата на глава ІV на ЗУТ. По тези съображения, съдът намира, че разрешението за строеж е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, до какъвто извод е стигнал и началникът на РДНСК ЮЦР.
Правилен е и направения в оспорената заповед извод за законосъобразност на издаденото разрешение за строеж. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният строеж е разрешен въз основа на влязъл в сила ПУП-ПЗ и учредено право на строеж за енергиен обект, от праводателите на сегашните собственици на имота. Правото на строеж за изграждане на трафопост тип БКТП, трансформатор 1х 800 KV, с площ 6 кв.м., по одобрен проект, е било учредено в полза на възложителя “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД-****** , с Нотариален акт №***/****г., вписан в служба по вписванията с рег.№****/*****г., от тогавашните собственици на ПИ ********* - З. А. Д. и съпругата му С. К. Д.. Жалбоподателите са придобили собствеността върху ПИ ********* от същите лица - З. А. Д. и съпругата му С. К. Д., на 13.06.2013г. видно от НА №**** за продажба на недвижим имот вписан в служба по вписванията с рег.№****/******г., или, след вписването на учреденото в полза на “ЕВН България Електроразпределение”, право на строеж. По тази причина, по аргумент от чл.113 Закона за собствеността, учреденото ограничено вещно право е противопоставимо на придобитите след 28.02.2013 г. права, върху горния имот.
Не се установиха и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на РС №****/***** г.. Последното е издадено на възложител, с отстъпено право на строеж, подал надлежно заявление пред компетентния орган.
Тъй като по делото има данни, че строителството на процесния трафопост е реализирано, следва да се отбележи, че според чл.148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да бъдат извършвани само ако са разрешени, т.е за тях трябва да е налице на първо място влязло в сила разрешение за строеж. Предвид характера и времето на изграждане на трафопоста, за него не важат изключенията, предвидени в чл.151 ЗУТ, както и тези в §16 и §127 от ЗУТ. В случая, предвид суспензивния ефект на подадената срещу процесното РС жалба, изрично предвиден в чл.216, ал.4 от ЗУТ, до влизането в сила на съдебния акт по заявения от заинтересованите лица спор, касаещ законосъобразността на РС №****/***** г., нямаме и влязло в законна сила строително разрешение, въпреки направеното върху същото отбелязване в обратния смисъл. Липсата на стабилен акт, без да е било допуснато предварителното му изпълнение, какъвто е случаят, се явява и пречка за неговото изпълнение, поради което извършените по-рано строителни дейности следва да се преценяват с оглед разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Тези обстоятелства обаче, са неотносими към настоящия спор, като последните подлежат на преценка от компетентния орган, в хода на образувано производство по чл.225 от ЗУТ.
Във връзка с изложените съображения, следва да се приеме, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и в установената писмена форма, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.К. и А.Ю. Й.-К., срещу Заповед №ДК-10-ЮЦР-86/20.11.2014 г. на началника на РДНСК Южен централен район, като неоснователна.
Решението, на основание чл.215, ал.7 ЗУТ, не подлежи на оспорване.
С Ъ Д И Я: