О П Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 03.06.2019г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на двадесет и осми май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа т.д.№ 7058 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.
Срещу обявените списъци на неприетите вземания на длъжника „Х.е.У.“ АД са постъпили следните възражения:
1/
възражение вх.№57803 от 30.04.2019г.
подадено от „Е.П.П.“ АД срещу списъка на неприетите
вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД. Молителят твърди, че е предявил вземанията
си в посочения размер, а именно на обща стойност 338,74 лв., представляваща
стойността на консумирана и незаплатена ел. енергия за периода от м. август
2018г. до месец октомври 2018г. и лихва върху тях, като счита, че е
несъстоятелен мотива на длъжника, че след като текущото задължение не е
заплатено, електрозахранването следвало да бъде прекъснато. Твърди, че това
дали е прекъснато електрозахранването е ирелевантно, тъй като било предвидено в
Закона за енергетиката като негово право, но не изключва търсенето на отговорност
за неплатените суми. Поддържа възражението по съображения, изложени в писмено
становище от 21.05.2019г. чрез пълномощника си юриск.
И..
Длъжникът „Х.е.У.“ АД,
представляван от особения представител – адв М.
поддържа, че възражението е неоснователно.
Синдикът Б.К. твърди, че
задълженията за електроенергия са заплащани ежемесечно и своевременно, като в
съдебно заседание представя платежни документи.
Съдът, като взе предвид възражението, становищата
и извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия,
както и представените доказателства, приема следното:
По партидата на
несъстоятелния длъжник на 23.04.2019г. в Търговския регистър на под
№20190423082939. са обявени изготвените от синдика допълнителни списъци на
неприети вземания, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ, като са постъпили
няколко възражения срещу тях, всичките подадени в законоустановения срок и
поради което допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С молба, подадена на 26.02.2019г. молителят „Е.П.П.“
АД е предявил вземанията си към длъжника в общ размер на 338,74 лв., включваща
главница по двете представени фактури, а именно фактура № ********** от
09.08.2018г., с падеж – 17.08.2018г. на стойност 58,38 лв. и втората с
№********** от 09.10.2018г. с падеж 17.10.2018г. на стойност 268,38 лв., като
начислената лихва по първата фактура е 2,96 лв., а по втората – 9,02 лв. или
общо лихвата е 11,98 лв. Процесните фактури са представени към молбата.
В проведеното съдебно заседание са представени
три броя отчети по сметка от „Ю.Б.“ АД, като първият е под №6 от 03.09.2018г.,
за месец август 2018г., от който е видно, че на 23.08.2018г. с реф.№5681325 е
извършено от „Х.Е.У.“ АД / в несъстоятелност/, плащане спрямо „Е.п.п.“ на сумата от 3 264,21 лв., с основание използвана
ел. енергия до 31.08.2018г. От вторият отчет № 7/01.10.2018г., който е за месец
септември 2018г., е видно, че на 27.09.2018г. под реф.№1594293 е извършено
плащане спрямо „Е.п.п.“ на сумата от 2 532, 23лв.,
с основание съгласно определение СГС от 25.09.2018г. - използвана ел. енергия.
От третия отчет №8/01.11.2018г. е видно, че на 22.10.2018г. е извършено плащане
спрямо „Е.п.п.“ на сумата от 2 062,17 лв., с
основание съгласно определение СГС от 17.10.2018г. - използвана ел. енергия.
Следователно за периода от август до октомври 2018г. е извършвано заплащане на
ел. енергия от несъстоятелното дружество.
Съдът намира, че с оглед
представените от длъжника доказателства за плащане на електроенергия за
процесния период, възражението се явява неоснователно. Вярно е, че в
документите за плащане не е индивидуализирана като номер самата фактура, но е
налице идентичност на периода, а именно плащането е за същия период, за който е
фактурата. Възразилият кредитор не е представил доказателства какви други
задължения е имал тогава несъстоятелния длъжник и не се установява, че
преведената сума не е погаС. всички такива. Представени
са доказателства, че за процесния период, за който са и двете претендирани
фактури са извършени плащания на електроенергия и то в размер, много по-голям
от претендираните суми. Съдът намира, че са изцяло ирелевантни изтъкнатите в
становището и възражението на „Е.П.П.“ АД доводи
относно прекъсване на ел.захранването на неплатилите в срок длъжници. Споделя
довода, че прекъсването на ел. захранването не изключва възможността за търсене
на задълженията, но именно поради представените доказателства за плащане,
претенциите са неоснователни. Предвид горното възражението следва да бъде
отхвърлено.
2/
възражение с вх.№60702/09.05.2019г., от НАП, което е изпратено с описания и
приложен пощенски плик с клеймо от 30.04.2019г., и срещу списъка на неприетите
вземания, обявен в ТР на 23.04.2019г. Възразилият кредитор сочи, че основания
за възникване на публичните вземания са влезли в С. актове за установяване на
публични вземания и наказателни постановления, които са приложени към молбата
за предявяване на вземанията. Позовава се на разпоредбата на чл. 164, ал.5 от ДОПК и счита, че тя има императивен характер, не прави разграничение с оглед момента на възникване на публичното
вземане – преди или след решението за откриване на производството по
несъстоятелност, поради което синдикът е
бил длъжен да приеме вземанията. В съдебно заседание поддържа възражението си
чрез процесуалния си представител – експ. Алексиев.
Синдикът
Б.К. е депозирал подробно писмено становище по възражението от 22.05.2019г., в
което сочи, че счита, че същото е неоснователно. Сочи, че вземането възниква
въз основа на фактическия състав по съответния закон, а актът има само
установително/декларативно действие.
Длъжникът
„Х.е.У.“ АД, представляван от особения представител – адв
М. поддържа, че възражението е частично основателно, а именно неоснователно по
отношение на главниците и основателно за изтеклите лихви.
Съдът, като взе предвид направените възражения, становищата и извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
По партидата на несъстоятелния длъжник на 23.04.2019г. в Търговския регистър на под №20190423082939. са обявени изготвените от синдика допълнителни списъци на неприети вземания, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ, като са постъпили няколко възражения срещу тях, всичките подадени в законоустановения срок и поради което допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С молба, подадена на
26.02.2019г. молителят „Е.П.П.“ АД е предявил
вземанията си към длъжника в общ размер на 338,74 лв., включваща главница по
двете представени фактури, а именно фактура № ********** от 09.08.2018г., с
падеж – 17.08.2018г. на стойност 58,38 лв. и втората с №********** от
09.10.2018г. с падеж 17.10.2018г. на стойност 268,38 лв., като начислената
лихва по първата фактура е 2,96 лв., а по втората – 9,02 лв. или общо лихвата е
11,98 лв. Процесните фактури са представени към молбата.
Молителят НАП
е предявил вземанията с молба с вх.№22616/19.02.2019г., като същите са в общ размер на 110 924,55 лв.,
от които главници 96 295,72 лв. и лихви 14 628,83 лв., като е
посочил, че те са възникнали от акт за
установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № **********- 1/31.08.2018
г., издаден от Община Шабла; Акт за установяване на публично държавно вземане №
6/2016/01.04.2016 г., издаден от Басейнова дирекция
"Черноморски район"; Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 7/2016/06.04.2016 г., издаден от Басейнова дирекция
"Черноморски район"; Наказателно постановление №150/03.10.2016г., издадено от
„Басейнова дирекция "Черноморски район";
Наказателно постановление №155/10.10.2016г., издадено от Басейнова дирекция "Черноморски район";
Наказателно постановление №164/10.11.2016 г.,
издадено от Басейнова
дирекция "Черноморски район", като към молбата е приложил две справки
за размера на публичните вземания. Посочил е, че публичните вземания за
имуществени санкции са общо в размер на 1 101,61 лв., като от тях 963,61
лв. са тези, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност, а 138 лв. – след тази дата. В молбата твърди, че вече приетите
вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, част от които са
включени в акта на Община Шабла, се изключват от предявените по справка, а именно
това са тези за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за
периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. в общ размер на 15 113,75 лв., в т.ч.
главници - 14 657,76 лв. и лихви към 20.10.2017 г. - 455,99 лв., които са със
следните основания: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № **********/27.02.2015
г.; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № **********/27.02.2015 г.; Декларация по
чл. 14 от ЗМДТ, вх. № **********/27.02.2015 г.; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ,
вх. № **********/27.02.2015 г.; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. №
**********/27.02.2015 г.; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. №
**********/27.02.2015 г.; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. №
**********/27.02.2015 г.; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. №
**********/27.02.2015 г.; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. №
**********/27.02.2015 г. С молбата са представени наказателно постановление №164/10.11.2016г., с което е
наложена имуществена санкция общо в размер на 300 лв. на несъстоятелното
дружество, като е отбелязано, че постановлението е връчено на 18.11.2018г. по
реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, а именно представено е писмо с
изх.№26-00-1612/10.11.2016г. и известие за доставяне с разписка, като е
отразено, че фирмата е преместена на друг адрес. Представено е и наказателно №155/10.10.2016г.,
издадено от „Басейнова дирекция "Черноморски
район", за наложена имуществена санкция от общо 300 лв., като е
отбелязано, че постановлението е връчено на 23.11.2018г. по реда на чл. 58,
ал.2 от ЗАНН, а именно представено е писмо с изх.№26-00-1471/10.10.2016г. и известие
за доставяне с разписка, като е отразено, че фирмата е преместена на друг
адрес. Представено е и третото постановление под № №150/03.10.2016г., издадено от
„Басейнова дирекция "Черноморски район" към
МОСВ, за наложена имуществена санкция от общо 300 лв., като е отбелязано, че
постановлението е връчено на 10.10.2018г. по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, а
именно представено е писмо с изх.№26-00-1373/03.10.2016г. и известие за
доставяне с разписка, като е отразено, че фирмата е преместена на друг адрес.
Представен е акт за установяване на публично държавно вземане №7/2016г. от
06.04.2016г., издаден от „Басейнова дирекция
"Черноморски район" към МОСВ, с който на основание чл. 195б от Закона
за водите и Тарифата за таксите за водовземане за
ползване на воден обект, която е посочено, че е годишна и се дължи до 31 март,
са установени като публични вземания на длъжника главница в размер на 115,50
лв. – непогасен остатък от такса за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., за
която е посочено, че е дължима от 01.04.2014г. и главница в размер на
1 712,32 лв. – такса за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., за която
е посочено, че е дължима от 01.04.2015г. Съгласно представения акт за
установяване на публично държавно вземане №6/2016г. от 01.04.2016г., издаден от
„Басейнова дирекция "Черноморски район" към
МОСВ, на основание чл. 195б от Закона за водите и Тарифата за таксите е
установено задължение на „Х.е.У.“ АД в размер на 10 170,30 лв.,
представляваща такса за 2014г. за водовземане от
минерални води, която е посочено, че е дължима с лихва, считано от 01.04.2015г.
За двата акта са представени разписки от Стар пост за връчване, което са
върнати в цялост с отбелязване, че адресът е сменен. Съгласно представения акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК
№**********-1/31.08.2018г. въз основа на подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ
са установени задължения на несъстоятелното дружество за описаните имоти, които
са в с.Крапец и гр. Шабла, от които данъкът е 36 897,12 лв., а таксата
битови отпадъци -37 805,12 лв., като общата дължима сума е 74 805,12
лв. и върху нея лихви общо в размер на 10 199,74 лв. Видно от самия акт
сумите са за години 2015г., 2016г., 2017г., както и за 2018г. Съдът при
сборуване на сумите, посочени като дължими общо в последната колона на
таблицата за 2018г. по акта, констатира, че дължимата сума възлиза на 14 902,16
лв. с включена в нея лихва, така както е посочена в предпоследната колона на
таблицата. Представено е съобщение за връчване на акта по чл.32 от ДОПК. С
възражението е представена справка по партида от община Шалба,
в която са посочени сумите за данък и такси за имоти, дължими от 2011г. до
2018г., като същите са общо в размер на 115 808,38лв.
Съдът като обсъди доводите на страните, намира
следното:
Задълженията за данък
недвижими имоти и ТБО представляват публични общински вземания предвид разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166 от ДОПК установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни
данъци, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал.
2 от ЗМДТ, съгласно
който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
по този закон
се извършват по реда на
чл. 4, ал.
1 - 5 от ЗМДТ от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва
по същия ред. Предвид изложеното способите за установяване на задължения за
данъци, такси и задължителни осигурителни вноски са посочени
в ДОПК. Законодателят прави разграничение
между предварително установяване на задължения с акт за установяване на задължения с данни от декларация
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване с ревизионен акт по чл. 108
от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, в случай, че публичното
вземане е установено с влязъл в С. акт, синдикът незабавно го включва в списъка
на приетите от него вземания
така, както е предявено, като вземането не може
да бъде оспорено
по реда на
Част IV от Търговския закон или чрез обжалване
на определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка
на приетите от синдика вземания.
Според чл. 164, ал.
5 ДОПК, ако публичното вземане е установено, но актът не
е влязъл в С., то се включва
под условие в списъка на приетите
от синдика вземания и се удовлетворява
по реда на
чл. 725, ал.
1 ТЗ, като ако при сметката за
окончателно разпределение актът не е влязъл
в С., условието се счита за
несбъднато и вземането се изключва от
разпределението. Забраната по
чл. 164, ал.
4 ДОПК за оспорване на публично вземане,
установено с влязъл в С. акт, произтича от специфичния ред и начин на
установяване на публичните вземания, поради което законодателят
е разпрострял задължителната
С. на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на акта
за установяване на публично вземане,
каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността.
Доколкото актът за установяване
на публично вземане не обхваща
фактите, настъпили след постановяването му, забраната чл.
164, ал. 4 ДОПК не обхваща оспорване
на публичното вземане, установено с акта, основаващо се на нововъзникнали
факти, които не са преклудирани
от задължителната С. на влезлия в С. акт за установяване
на публично вземане, каквото например е твърдението за настъпило след
влизане в С. на акта погасяване на публичното вземане
чрез някои от способите, очертани
в чл. 168 ДОПК - чрез плащане, прихващане,
опрощаване и т. н. Съгласно даденото
в чл. 162, ал. 2 ДОПК легално
определение, понятието публично вземане включва и лихвите върху главниците, публични вземания. Размерът на законната лихва върху публично
вземане е функция не само от
размера на главницата, във връзка със забавата, на която се
дължи лихвата, но и от законоустановения
начин на изчисляването й, който може да бъде
различен в зависимост от вида на
главното вземане. При съобразяване
на процеса по установяване и определяне на публичните
задължения, предвиден в закона, се налага извода,
че под термина
"възникване" се има в предвид установяването
им със съответния
акт на оправомощения
държавен орган по чл. 118 от ДОПК. Преди издаване на този акт, вземането
макар и да съществува, не е окончателно установено и не би могло
да се противопостави
на длъжника и кредиторите в несъстоятелността.
С издаването на
акта вземането
вече се определя
по основание и по размер, но това важи за ревизионните актове. Следва да съобрази и разпоредбата на чл. 687, ал. 2 от
ТЗ, визираща служебното приемане от
синдика на публичните задължения, установени с влязъл в С. акт за това.
В горепосочената разпоредба
е предвидена особена привилегия за две
групи кредитори /работници и служители за вземания, произтичащи
от трудово правоотношение и вземания, установени с влязъл в С. акт за публично
вземане относно необходимостта от предявяването на вземанията в производството по несъстоятелността. В доктрината се
приема, че привилегията на горепосочените кредитори се изразява в липсата
на задължение да предявят вземанията
си в установените от закона срокове
и ред, както и във вмененото задължение
на синдика да прегледа счетоводните
книги на длъжника и в срока по чл. 685 от ТЗ по собствена
инициатива да състави списък на приетите на
вземания на същите /така С. С., Т. Р., М. Д., Н. Б. Актуални въпроси на производството
по несъстоятелност, 2013,
185/. За публичните държавни
вземания законодателят е предвидил специален правен режим /чл.
164, ал. 4
от ДОПК/, който изключва приложното поле на чл.
685, ал. 1
и чл. 688, ал. 1 от
ТЗ. Разпоредбите, регламентиращи установяване
и събиране на данъчни задължения са установени в обществен интерес. Предвид горното, следва да се приеме,
че правилото на чл. 164,
ал. 4 от
ДОПК, следва да бъде съобразено, като се зачете
задължителната С. на акта относно установеното
с него публично вземане. Последното следва да бъде прието и включено
в списъка на приетите вземания независимо, че е предявено след сроковете за предявяване
на вземанията, доколкото разпоредбата на чл. 164 от ДОПК е специална по отношение на
тези от ТЗ, свързани с предявяването на вземанията, но само когато
вземането е установено с последващ датата на
откриване на производството по несъстоятелност акт, независимо от това дали е
влязъл в С. или не /така решение № 166 от 13.05.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 175/2015
г. и решение № 369 от
20.07.2007 г. на ВКС, постановено
по т. д. № 1116/2006 г., ТК, II т.о и др./ Безспорно е, че вземанията
са за данък и ТБО и са публични
такива по смисъла на чл. 162, ал. 2 от
ДОПК, като тези за главница за част от периода са възникнали преди откриване на производството
по несъстоятелност с подаването на данъчните декларации. В случая с акта за
установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК №**********-1/31.08.2018г.
въз основа на подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ са установени задължения на
несъстоятелното дружество за описаните имоти, които са в с. Крапец и гр. Шабла,
за част от които не се спори, че вече са приети като вземания, а именно тези с
изискуемост до 30.06.2017г., така както са индивидуализирани и в молбата за
предявяване, а именно това са тези за данък върху недвижими
имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. в
общ размер на 15 113,75 лв., в т.ч. главници - 14 657,76 лв. и лихви към
20.10.2017 г. - 455,99 лв. Част от предявените вземания, обаче, са за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за втората половина на 2017г. и за
2018г., поради което не може да бъде споделено за тях становището на синдика,
че съгласно разпоредбата на чл. 617, ал.1 от ТЗ, която посочва, че всички
парични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за
обявяване в несъстоятелност и претендираните задължения са станали изискуеми на
28.07.2017г. когато е публикувано в ТР решението по т.д.№ 7058 по описа за
2016г. Категорично тези вземания са за последващ датата на откриване на
производството по несъстоятелност период и попадат под разпоредбата на чл. 688,
ал. 3 от ТЗ, тъй като са възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност. Следователно по издадения акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК №**********-1/31.08.2018г.
следва да бъдат приети предявените вземания, за които няма предходно
предявяване и приемане, тъй като вземанията по тях са нововъзникнали,
а именно тези след 27.07.2017г., така както ги е конкретизирал кредитора в
молбата за предявяване, а именно за 43 973 лв. – представляващи главници
за данък и такса за периода от 28.07.2017г. до 30.01.2019г., както и за лихва
върху тях в размер на 8 985,38 лв., която е за периода от 28.07.2017г. до
30.01.2019г. В останалата част искането е неоснователно, тъй като процесният акт е за установяване на вече възникнали стари
вземания, чийто размер и дължимост следва по С.та на
закона и както част от същите вече са предявени и приети с предходната молба от
30.10.2017г., не е имало пречка да бъдат предявени и приети и другите вземания.
Следва да се има предвид, че въпросният акт от 31.08.2018г. е с декларативно/
констативно действие, тъй като данъчните задължения за данък недвижими имоти и
такси битови отпадъци се определят по основание, субекти и размери в
съответните данъчни закони и една от основните характеристики на данъците е
тяхната законоустановеност по основание, размер и
субекти. В случая не се касае за изменение чрез увеличаване или намаляване на
дължимия данък и/или такса въз основа на извършена ревизия и издаден ревизионен
акт, който да има конститутивно действие, поради
което старите вземания, които са както е посочено и в самия акт възникнали по С.та
на ЗМДТ и Наредбата за местните данъци и такси на тероитията
на община Шабла и по подадените данъчни декларации, са били ясно определени
както по размер, така и по отношение на срок и субект още с изтичане на
съответния данъчен период на тяхната дължимост, а
именно за годината в установените срокове – до 30.06 или до 30.09, поради което
тези, които са възникнали до 2016г., са стари вземания и възможността за
предявяването и приемането им е преклудирана. Същите аргументи се отнасят и до другата част
от процесните вземания, които са по издадени
наказателни постановления от 2015г. и са установени с два акта съответно №6 и
№7 от април 2016г. За тези вземания категорично е ясно, че са стари вземания,
тъй като не само са възникнали преди откриването на производството по несъстоятелност
на длъжника, но и дори са установени с актове, които са издадени преди
решението за откриване на производство по несъстоятелност от 28.07.2017г. За
тези вземания не може да се приеме, че са установени в последващ етап, тъй като
актовете са от 2016г. и безспорно са стари вземания, които е следвало да бъдат
предявени в сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, като не е ясно по каква
причина не са предявени. След изтичане на тези срокове, възможността е преклудирана, независимо от характера на вземанията като
публични. В случая кредиторът – Държавата чрез НАП е следвало да възрази по
служебните списъци по чл. 687 от ТЗ, но сроковете за това са изтекли отдавна
преди настоящото възражение, тъй като същите са обявени още през 2017г. по
партидата в ТР, но не и след като е бездействала процесуално, както да иска
служебното им включване като стари вземания в предходните списъци, така и чрез
ново предявяване, да предявява стари вземания, за които тази възможност е преклудирана. Предвид горното съдът намира, че възражението
на НАП се явява частично основателно само по отношение на нововъзникналите
вземания, а именно тези, които са с падеж след датата на откриване на
производството по несъстоятелност – 27.07.2017г. и са включени в акта от
31.08.2018г., които както се посочи по-горе са за 43 973 лв. –
представляващи главници за данък и такса за периода от 28.07.2017г. до
30.01.2019г., както и за лихва върху тях в размер на 8 985,38 лв., която е
за периода от 28.07.2017г. до 30.01.2019г., и неоснователно в останалата част
Воден от горните съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ списъка на неприетите вземания спрямо длъжника „Х.е.у.“ АДСИЦ, обявен в ТР на 23.04.2019г., по следния начин:
1/по възражение с вх.№60702/09.05.2019г., от НАП като изключва от списъка на неприетите вземания спрямо длъжника „Х.е.у.“ АДСИЦ, обявен в ТР на 23.04.2019г., следните вземания, предявени с молбата с вх.№22616/19.02.2019г. от НАП, а именно за сумата 43 973 лв. / четиридесет и три хиляди деветстотин седемдесет и три лева/, представляваща главници за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за периода от 28.07.2017г. до 30.01.2019г., както и за лихва върху тях в размер на 8 985,38 лв. / осем хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща лихва за периода от 28.07.2017г. до 30.01.2019г., които са част от включените в акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № **********- 1/31.08.2018 г., издаден от Община Шабла, вземания, като ВКЛЮЧВА същите в списък на приети допълнително предявени вземания по чл. 688, ал.3 от ТЗ, с поредност по чл. 722, ал.1, т.6 от ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ възражението в останалата му част като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението
с вх.№57803 от 30.04.2019г. подадено от „Е.П.П.“ АД
срещу списъка на неприетите вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД за вземанията
на обща стойност 338,74 лв., представляваща стойността на консумирана и
незаплатена ел. енергия за периода от м. август 2018г. до месец октомври 2018г.
и лихва върху тях.
ОДОБРЯВА
списъците, обявени от синдика на
„Х.е.У.“ АД, в Търговския регистър на 23.04.2019г. под №20190423082939 с
горните изменения.
Да се изпрати препис от определението и на синдика.
Определението не подлежи на обжалване. Да се впише в Търговския регистър.
СЪДИЯ: