Решение по дело №1023/2022 на Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 388/06.12.2022г. ПО НАХД №
1023/2022 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – В.
Делото е образувано по постановление на Районна прокуратура – В. за
внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК, против
обвиняемия В. Ц. А., роден на 08.02.1975г. в гр. В., с настоящ адрес: гр. В.,
обл. В., ж.к. „В.“ бл. 2, вх. Б, ет. 4, ап. 24, българин, с българско гражданство,
със средно образование, в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР В. на
длъжност младши автоконтрольор, женен, неосъждан, с ЕГН: ********** в
това, че на 08.01.2021г. в гр. В. на стълбището пред входа на сградата на РУ -
В., находяща се на ул. „Ш..“ № 1 в качеството си на полицейски орган –
младши автоконтрольор II – 1 степен в група“Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр. В., по повод изпълнение на
службата си, причинил на Е.Ц.В. от с. Б., обл. В., ЕГН ********* лека телесна
повреда, изразяваща се в подкожен хематом в дясната теменна област и
кръвонасядане на кожата на ръба на дясната половина на долната челюст,
чрез удар с ръка в областта на главата с което и е причинено болка и
страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1 т.2
във вр. с чл. 130, ал.2 от НК.
За Районна прокуратура-В., редовно призовани, представител не се явява
и не се заема становище.
Обвиняемият, лично и чрез процесуалния си представител, заема
становище в с.з., като иска от съда да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
След като се запозна със събраните при разследването доказателства,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът приема за установена фактическата обстановка в досъдебното
производство, което е извършено обективно, безпристрастно и пълно, не се
налага събиране на нови доказателства и делото следва да се реши в рамките
на установените фактически положения в предложението на РП-В. на
основание чл. 378, ал. 3, изр. 1-во от НПК.
На 08.01.2021г., в началото на денонощието около 01,00 часа, свидетелят
Мариян О. - служител на РУ-В. бил на работа на пост № 1 в РУ -
„пропусквателен режим в сградата" на входа на районното управление към
ул. „Ш.." в град В.. Свидетелят видял, че лек автомобил извършвал
нарушаване на правилата за движение, като навлязъл в насрещна лента за
движение и спрял зад служебните автомобили пред сградата. Св. О. взел
отношение по нарушението, като проверил водача на автомобила и
документите му, установил, че това е свидетелката Е. В.. Освен посоченото
нарушение на правилата за движение, на св. О. му направило впечатление, че
св. В. управлява автомобила след употреба на алкохол. Поради установеното,
св. О. докладвал на дежурната част при ОДМВР и по този повод били
1

извикани дежурните служители от сектор „Пътна полиция" за вземане на
отношение по компетентност, а именно свидетелят В.М. и обвиняемият В. А..
Св. М. и обв. А. извършили проверка с техническо средство „Дрегер" и
установили, че св.В. управлявала МПС с концентрация на алкохол над 1,2
промила, която концентрация на алкохол е престъпление по НК. Служителите
съставили АУАН и обяснили на св. В., че при тази концентрация на алкохол
съобразно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта е задължително да я отведат в „Спешна
помощ" при МБАЛ „Св.П." гр. В. за даване на кръвна проба, поради което
отправили към св. В. полицейско разпореждане да я придружат до ЦСМП със
служебния автомобил. Св. Е. В. реагирала остро на това разпореждане, като
заявила, че няма да дава кръв. Разяснено и било, че това е нейно право, но
трябва да го заяви пред лекаря, където се изготвял необходимият документ.
Поради неизпълнение на полицейското разпореждане, обв. А. хванал за
ръката св. В. и принудително я повел към служебния автомобил. На
стълбището на сградата на РУ-В., поради физическото дърпане от страна на
св. В. и вербалната и агресия, обв. В. с лявата си ръка и нанесъл удар в
областта на главата. На 11.01.21 г. по собствено желание св. В. се
освидетелствала при съдебен лекар.
От заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза се
установява, че на Е. Ц. В. е причинено болка и страдание, следствие на удара
е причинен подкожен хематом в дясна теменна област и кръвонасядане на
кожата по ръба на дясна половина на долната челюст. Причинена е лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Обвиняемият В. Ц. А. е младши автоконтрольор II-I степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на
сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОД на МВР
гр.В..
Между посочените гласни и писмени доказателства, както и заключенията
на вещите лица, няма противоречия, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът приема при така установените факти по делото, касаещи предмета на
доказване, че не са налице безспорни и безпротиворечиви доказателства за
извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 във вр. с чл.130, ал.2 от НК от
обвиняемия А., което се явява недоказано от обективна и субективна страна,
а също така и несъставомерно по посочения законов състав от Особената част
на Наказателния кодекс.
Следва да се отбележи при решаване на делото, че обективно настъпилите
общественоопасни последици, както и обективно съществуващата причинно-
следствена връзка между деянието и тези общественоопасни последици,
предизвикани пряко и непосредствено, са обективни предпоставки за
квалифицирането на дадено деяние като престъпление, но те сами по себе си
не го правят престъпно, доколкото то трябва да бъде извършено и виновно в
2

изискуемата от наказателния закон форма на вината. В тази връзка с оглед
повдигнатото обвинение за умишлено причинена лека телесна повреда
намира приложение общото правило, че деецът следва да отговаря не за
обективния факт на причинените от него телесни увреждания, а само за тези
резултати, които се обхващат от неговия умисъл и които той е искал или поне
е допускал, че ще настъпят. А доколкото повдигнатото обвинение е за
умишлено нанесени телесни повреди, то за да се ангажира отговорността на
дееца за тяхното причиняване несъмнено следва и причинната връзка между
деянието и предизвиканите от него последици да е намерила своето
отражение в съзнанието на дееца и същият да е имал познание и представи за
нея, респективно за причинния процес, предизвикан от деянието му и довел
до настъпването на тези общественоопасни последици /проф. д-р И. Н.,
Наказателно право на Р.Б., Обща част, книга втора, издателство С.-Р, 1992 г.,
стр.98-99; проф. д-р А. С., Наказателно право, Обща част, издателство
„Сиела“ 2019 г., стр. 222, стр. 296, стр. 304/. Следователно, след като
интелектуалният момент на умисъла отразява осъществената от дееца
съзнателна дейност, включваща представи в съзнанието му относно
особеностите на самото деяние, на конкретните общественоопасни последици
и на конкретната причинна връзка между тях, то отсъствието на представи за
което и да е от изброените изключва умисъла на дееца ито при спецификата
на настоящия случая.
Използването на полицейските правомощия е свързано със законосъобразно
то им прилагане. Познаването и разбирането на действащите правни норми
създават увереност в полицейския служител при използването на
полицейските правомощия за прилагане на физическа сила. В своята дейност
полицейските служители използват предоставените им със закон правомощия
за противодействие на престъпността и опазването на обществения ред.
Понятието „полицейско „правомощие“ означава законно право за изпълнение
на нещо. Правомощието е предвидена от закона възможност на участниците
в дадено правоотношение да извършат определени действия или да изискват
извършването им от други участници в създаденото правоотношение.
Правомощието е право, с което определен държавен орган е овластен и е
задължен да упражни, за да гарантира изпълнението на възложени те му
функции и задачи. В този смисъл полицейските служители са носители не
само на право, но и едновременно с това са задължени да прилагат
правомощията целесъобразно и законосъобразно за възстановяване на реда.
Това означава, че на полицията е разрешено да използва сила срещу
правонарушителите единствено и само в рамката на закона. Прилагането на
физическа сила е силно изразено властническо правомощие с две страни,
което подчертава спецификата в дейността на полицейската институция. От
една страна, да противодейства на престъпността, а от друга, да защитава
гражданите. Едно от правомощията, които полицейски те органи прилагат
при осъществяване на функционалните задължения като изпълнително-
разпоредителни органи, е използването на физическа сила.
3

Терминът „физическа сила“ се определя като телесна сила, телесно
движение. Това означава, въздействие със силата на тялото чрез блъскане,
натискане, издърпване, нанасяне на удари с ръце, крака, глава, захвати, което
на практика означава осъществяване на физически контакт. Физическата
сила в полицейскатапрактика най-често може да се изрази във въздействие с
крайници – ръце, крака, които се използват за нанасяне на удари и водещи
техники за постигане на закон ната цел. Използването на „физическа сила“
като полицейско правомощие позволява законосъобразно полицейският
служител да прекрати действията на нарушителя и то само когато е
абсолютно необходимо. Терминът „абсолютна необходимост“ е заимстван от
текста на чл. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, който гласи: ,,Лишаването от живот не се разглежда като
противоречащо на разпоредбите на този закон, когато то е в резултат от
употреба на сила, призната за абсолютно необходима.1 Това означава, че
абсолютната необходимост се приема в случай, когато са изчерпани всички
други мерки. Така абсолютната необходимост се трансформира в индикатор
за прилагането на закона при използвана физическа сила.
Съгласно чл. 85, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да използват
физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си
функции само когато това е „абсолютно необходимо“, при следните
хипотези:
– противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
– задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпро
тива на полицейски орган;
– оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица,
включително на контрольорите на Европейската комисия, на които
противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
– нападения срещу граждани и полицейски органи;
– освобождаване на заложници;
– групови нарушения на обществения ред;
– нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
– освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от
компетентен орган.
Представените хипотези, отразяващи употребата на физическа сила,
кореспондират с различни нормативни актове. Същите имат отношение към
прилагането на полицейското правомощие „употреба на физическа сила“ и
затова са включени в професионалното полицейско обучение. Като такива
могат да бъдат посочени:
– Конституция на Р.Б.;
– Наказателен кодекс;
– Закон за Министерството на вътрешните работи;
4

– Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР;
– Наредба № 8121з – 418 от 14 март 2017 г. за реда за употреба на физическа
сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните
работи– Инструкция № 8121з – 929 от 2 декември 2014 г. за патрулно-
постовата дейност;
– Инструкция № 8121з – 1161 от 5 септември 2017 г. за организацията и реда
за осъществяване на конвойната дейност в Министерството на вътрешните
работи;
– Методически указания за използване на различни видове техники за
използване на физическа сила и помощни средства, технически
характеристики и правила за безопасност при употребата и съхранението им.
С., 2018 г., утвърдени със Заповед №8121з-904/01.08.2018 г.
Съгласно Чл. 72. (1) от ЗМВР При изпълнение на служебните си
задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и
помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин
при:
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива
на полицейски орган;
3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот
или на живота и здравето на други лица;
4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица,
включително на контрольорите на Европейската комисия, на които
противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
5. нападения срещу граждани и полицейски органи;
6. освобождаване на заложници;
7. групови нарушения на обществения ред;
8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от
компетентен орган.
Според разпоредбата на чл. 73. (1) от ЗМВР физическа сила и помощни
средства се използват след предупреждение, с изключение на случаите на
внезапно нападение и при освобождаване на заложници.
(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с
конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и
личността на правонарушителя.
(3) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските
органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки
за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.
(4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява
5

незабавно след постигане целта на приложената мярка.
(5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по
отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се
отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други
средства.
Видно от Наредба № 8121з-418 от 14 март 2017 г. за реда за употреба на
физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи , обн. ДВ.
бр.25 от 24 Март 2017г., доп. ДВ. бр.41 от 3 Юни 2022г., чл. 2. (1)
Полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства
в случаите по чл. 85, ал. 1 ЗМВР, а лицата по чл. 140а, ал. 1 ЗМВР - в случаите
по чл. 140б, ал. 1 ЗМВР. (2) При изпълнение на правомощието си лицата по
чл. 140а, ал. 1 ЗМВР могат да използват само следните помощни средства:
белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и
прибори. Чл. 3. (1) Физическата сила и помощните средства се използват след
предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение над
служителя или други лица, както и при освобождаване на заложници. (2)
Полицейските органи и лицата по чл. 140а, ал. 1 ЗМВР са длъжни да вземат
мерки за оказване на първа долекарска помощ на лицата, пострадали при
използване на физическа сила и помощни средства. Чл. 6. (1) Използването на
физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка,
характера на нарушението на обществения ред и личността на
правонарушителя. (2) Полицейските органи използват физическа сила и
помощни средства в случаите по чл. 85, ал. 1 ЗМВР, а лицата по чл. 140а, ал. 1
ЗМВР - в случаите по чл. 140б, ал. 1 ЗМВР, само когато това е абсолютно
необходимо.
Съдът намира, че отразяването в съзнанието на дееца на предизвиканата
от деянието му верига от последователни причинно-следствени връзки и
процеси, осъществяването и протичането на които в крайна сметка обективно
са довели до настъпването на описаните по-горе общественоопасни
последици, а именно – на телесните увреждания на пострадалото лице и
основавайки се на данните по делото, съдът счита, че инкриминираната
верига от причинно-следствени връзки, обективното развитие на която в
крайна сметка е довело до процесните наранявания, не е получила своето
отражение в съзнанието на дееца по посочения в предложението на РП-В.,
доколкото липсват каквито и да са доказателства за формирани в съзнанието
му правилни представи относно елементите на същата и нейното
закономерно протичане и развитие. В тази връзка съдът намира, че липсата на
съзнание относно съдържанието и развитието на описания сложен причинно-
следствен процес, а оттам и липсата въобще на умисъл у подсъдимия за
причиняване на телесни увреждания на пострадалото лице се обосновава от
съвкупната преценка на събраните факти и обстоятелства, касаещи предмета
на доказване по делото, а именно по чл. 102 от НПК:„В наказателното
производство подлежат на доказване: 1. извършеното престъпление и
6

участието на обвиняемия в него; 2. характерът и размерът на вредите,
причинени с деянието; 3. другите обстоятелства, които имат значение за
отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и
имущественото му положение.
Видно от доказателствата по делото пострадалата е отказала да изпълни
полицейско разпореждане, изтръгнала е папка с документи от ръцете на
полицейските служители и е нанесла удари с нея на тях, държала се е грубо и
арогантно към служителите и се е опитала да осуети извършването на
съответните действия, които са в кръга на правомощията и служебните
задължения на служителите на МВР, вкл. и на обвиняемия А..
В случая нараняванията на пострадалото лице са били причинени при
извършване на проверка от полицейските служители, при отказ да се изпълни
устно полицейско разпореждане и при съпротива и нападение от страна на
пострадалото лице, насочено към полицейските органи, като следва да се
квалифицират констатираните телесни повреди като инцидентни. В случая не
става дума за съзнателно и прекалено жестоко поведение от страна на
полицейските служители, по-конкретно от страна на обвиняемото лице.
Съгласно чл. 303. (1) от НПК присъдата не може да почива на
предположения. (2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Видно от разпоредбата на чл. 304
от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че
деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от
него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.
Съдът, съобразявайки горното, ПРИЗНАВА обвиняемия В. Ц. А., роден на
08.02.1975г. в гр. В., с настоящ адрес: гр. В., обл. В., ж.к. „В.“ бл. 2, вх. Б, ет.
4, ап. 24, българин, с българско гражданство, със средно образование, в
сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР В. на длъжност младши
автоконтрольор, женен, неосъждан, с ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в това,
че на 08.01.2021г. в гр. В. на стълбището пред входа на сградата на РУ - В.,
находяща се на ул. „Ш..“ № 1 в качеството си на полицейски орган – младши
автоконтрольор II – 1 степен в група“Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр. В., по повод изпълнение на
службата си, причинил на Е.Ц.В. от с. Б., обл. В., ЕГН ********* лека телесна
повреда, изразяваща се в подкожен хематом в дясната теменна област и
кръвонасядане на кожата на ръба на дясната половина на долната челюст,
чрез удар с ръка в областта на главата с което и е причинено болка и
страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1 т.2
във вр. с чл. 130, ал.2 от НК, за което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, във
вр. с чл. 304 и във вр. с чл. 301, ал.1, т.1 от НПК, го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение.
Водим от горното, съдът постанови решението си.

7

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	388
Дата:	7 декември 2022 г.
Съдия:	Андрей Живков Дечев

Дело:	20221320201023
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 октомври 2022 г.

Решение по дело №1023/2022 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите