МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 3890 по опис на Пловдивски
районен съд- ХХІ-ви наказателен състав за 2012
година
Подсъдимият Й.Н.З. с
ЕГН:**********, се обвинява от Районна прокуратура - гр. П. за извършени престъпления
както следва:
В това,
че през периода 17.03.2012 г. – 19.03.2012 г. в гр.П.,
при условията на продължавано престъпление, при условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както
следва: на 17.03.2012 г. в гр. П., чрез използване на техническо средство
/неустановено в хода на разследването/ е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
златен пръстен /7,5 гр., 14 карата, ръчна изработка, със син кръгъл камък/ на
стойност 337,50 лв. при цена за 1 гр. злато от 45 лева; 1 бр. златен пръстен /4
гр., 14 карата, със светло жълт камък/ на стойност 180 лв. при цена за 1 гр.
злато от 45 лева; 1 бр. златен пръстен /4 гр., 14 карата/ на стойност 180 лв.
при цена за 1 гр. злато от 45 лв.; 1 бр. сребърна гривна /тип „ланец”/ на
стойност 53,75 лв. при цена за 1 гр. сребро от 2,50 лв. и 1 бр. обица, колие и
гривна /позлатени, част от комплект/ на стойност 70 лв., вещи на обща стойност
821,25 лв. от владението на Е.Щ.А. *** и 1 бр. бутилка алкохол „Джим Биим” 0,7 л. на стойност 20 лв.; 1
бр. бутилка алкохол „Тиичърс” 0,7
л. на стойност 23 лв.; 1 бр. бутилка алкохол „Таламор
Дю” 0,7 л.
на стойност 25 лв.; 1 бр. бутилка алкохол „Паспорт” 0,7 л. на стойност 30 лв. и 1
бр. бутилка алкохол „Грантс” 1 л.
на стойност 35 лв., вещи на обща стойност 133 лв. от владението на А.Г.П. ***,
чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкъртена
дървена каса в областта на бравата на входна врата, е отнел чужди движими вещи
– 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа” /Nokia/, модел „1616” на стойност 20 лв.;
1 бр. спортен сак на стойност 10 лв. и сума пари в размер на 60 лв., вещи на
обща стойност 90 лв. от владението на З.П.К. *** и 1 бр. чанта /тип „борсета”,
марка „Рийбок” /Reebook/ на стойност 4 лв.; 1 бр. ръчен часовник марка „Бен
Шърман” /Ben Sherman/ на стойност 100 лв. и сума пари в размер на 1 800
лв., вещи на обща стойност 1 904 лв. от владението на В.К.К. *** или всичко
вещи на обща стойност 2 948,25 лв., без съгласието на горепосочените лица
с намерение противозаконно да ги присвои, което е престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.ІІ и т.4 пр.ІІ вр. с чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б.
”а” и б. ”б” вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно
заседание поддържа така предявеното обвинение, като взе становище, че същото е доказано по несъмнен начин от
събраните доказателства, за което следва на подсъдимия да се наложи съответно
наказание “лишаване от свобода”, ориентирано към средата на предвидения размер,
като при приложението на разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК да бъде осъществено
намалението му с 1/3. Предлага така определеното наказание “лишаване от
свобода” да се изтърпи в затвор при първоначален “строг” режим, като се осъди
подсъдимият да заплати и направените в наказателното производство разноски.
Дава мнение, че предявеният в наказателното производство граждански иск за
обезщетение на имуществени вреди е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Подсъдимият Й.З. се
явява в съдебно заседание и дава обяснение по предявените му обвинения, като се
признава за виновен. Той изцяло признава фактите и обстоятелствата от
обвинителния акт. Дава съгласие да не се събират доказателства за така
установените факти и обстоятелства в него, а да се ползуват събраните
доказателства от досъдебното производство. Моли за минимални наказания. Спрямо
него съдебното производство е при условията на чл.371 т.2 от НПК.
Назначеният за негов
служебен защитник, адв. Н. пледира, че в действителност има осъществено
престъпление по посочената правна квалификация от страна на З., като то е осъществено
съобразно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Пледира, че на
подсъдимият следва да се наложи минимален размер на наказанието “лишаване от свобода” при
приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като сочи на превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, които релевира. Излага
съображения за това, че подсъдимият е съдействал на органите на разследването
от самото начало на започване на наказателното производство.
За съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес е приет граждански иск за обезщетение за настъпили имуществени щети в
размер на 821,25
/осемстотин двадесет и един лева и двадесет и пет/ лева от
пострадалия Е.Щ.А. срещу подсъдимия Й.З.,
причинени от деянието по чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.3 пр.ІІ и т.4 пр.ІІ
вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б”а” и б”б” вр. с чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума от дата на увреждането- 17.03.2012 г. до окончателното й изплащане. Пострадалият е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по
делото. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, изяснен е
характерът и размерът на причинените му имуществени вреди от него, за което предлага
да бъде уважен предявения граждански иск в пълния му размер.
Пловдивският Районен съд,
като взе в предвид становищата на страните и доказателствата по делото, събрани
по реда на съдебното следствие, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Й.Н.З. е роден на *** ***. По
произход е българин и е български гражданин. Не е женен. Осъждан е с общо
влезли в сила осем присъди. Има образователна степен “основно образование”,
като е безработен. Неговият постоянен адрес е гр. П., ж. к. „Т.”***. Има ЕГН **********. След като бил освободен от местата за лишаване от
свобода, подсъдимият нямал доходи и адрес, на който да пребивава. След
излизането си той се свързал със свидетеля А.Н., с която били приятели и заедно
били ползвали високорисков наркотик - хероин. Поради липса на средства З. взел
решение да прониква с взлом в чужди жилища, от където да отнема движими вещи от
владението на обитателите, които да продаде за своя сметка. В изпълнение на
това свое намерение той на 17.03.2012 година проникнал в жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. П. на ул.”С.” № **. Обикаляйки
по етажите стигнал до апартамент №** на ет.*, което жилище се ползувало от
свидетелите А.П. и Е.А.. Действията му били заснети от охранителните камери
на жилищния вход. С помощта на
неустановено в хода на разследването техническо средство, той отворил вратата
на апартамент №**. След като се озовал във вътрешността му започнал да търси движими
вещи, като отворил долните чекмеджета на холова секция. В тях установил и отнел
1 бр. бутилка алкохол „Джим Биим” 0,7
л.; 1 бр. бутилка алкохол „Тиичърс” 0,7 л.; 1 бр. бутилка алкохол
„Таламор Дю” 0,7 л.;
1 бр. бутилка алкохол „Паспорт” 0,7
л. и 1 бр. бутилка алкохол „Грантс” 1 л. на обща
стойност 133 лв, собственост на П.. Намерените вещи прибрал в раницата, която
ползвал. На тоалетка в спалнята той установил и отнел 1 бр. златен пръстен /7,5
гр., 14 карата, ръчна изработка, със син кръгъл камък/; 1 бр. златен пръстен /4
гр., 14 карата, със светло жълт камък/; 1 бр. златен пръстен /4 гр., 14
карата/; 1 бр. сребърна гривна /тип „ланец”/, както и 1 бр. обица, колие и
гривна /позлатени, част от комплект/, които вещи били собствени или оставени за
пазене на Е.А.. Общата стойност на бижутата била 821.25 лева. Намерените накити
З. прибрал в джоба на дрехите си, след което напуснал жилището и входа на
блока. След като се отдалечил той се спрял, за да огледа внимателно отнетите
вещи. Тези, които преценил като „златни”, оставил за себе си, а останалите
изхвърлил. По-късно същият ден, запазените бижута и бутилките с алкохол, които
носел със себе си, продал на неустановени в хода на разследването лица от
ромски произход, а с получените средства си закупил наркотично вещество
„хероин”, което употребил. На свидетелят Н. подарил 1 бр. метална гривна от бял
метал, състояща се от малки, метални халки, свързани помежду си, като пред нея
извадил и показал 5 броя бутилки с алкохол - уиски, които носил в раницата си. Около
19,30 часа същият ден свидетеля П. се прибрал в жилището, като с известни
затруднения успял да отключи входната врата. Щом се намерил във вътрешността
му, забелязал, че в жилището е разхвърлено и е осъществена кражба на движими
вещи, поради което сигнализирал за случилото се на тел.112. Пристигналите на
място служители на МВР извършили оглед на местопроизшествието.
На 19.03.2012 г. подсъдимият вече
бил похарчил за лични нужди сумата, която получил от продажбата на движимите вещи,
отнети от владението на свидетелите П. и А.. Затова взел решение да проникне в
друго жилище. Обикаляйки жилищен квартал, разположен зад магазин “Б.” на бул.”Ц.Ш.”,
той стигнал до жилищен блок, намиращ се на адрес в гр. П. ул.”Р.Д.” №**.
Влизайки във входа, се качил до апартамент №**, разположен на шести жилищен
етаж, който се ползувал от свидетелите В.К. и З.К.. Свидетелят К. се намирала в
жилището до около 14,00 часа, когато решила да излезе, за да се види със своя
позната. Напускайки го, тя заключила входната врата. Възползувайки се от
нейното отсъствие, подсъдимият изкъртил в областта на бравата дървената каса на
входна врата и влезнал в апартамента.
След като проникнал в него той го претърсил, при което установил в една от
спалните, ползвана от свидетеля К., мъжка платнена, тъмносиня чанта тип
„борсета”, съдържаща пари- банкноти с номинал от по 100 лева и 50 лева, както и
налични в шкафче на спалнята найлонови торбички с монети в тях от 100 броя, с
номинал от 20 стотинки и 10 стотинки, на обща стойност 1800лева и един брой
ръчен часовник марка „Бен Шърман” /Ben Sherman/ на стойност 100 лева, които
вещи взел в себе си. В съседната стая установил и мобилен телефон марка
“Нокия”, модел 1616 с имей код №**************, един
светлосив, спортен сак с надпис „URGO” и сума пари в размер на 60 лева, които били собственост на свидетеля К., които вещи също прибрал. След това
подсъдимият напуснал жилището. След около 20 минути се живущата К. се върнала,
като забелязала входната врата в отворено положение, с разбита ключалка.
Първоначално помислила, че е възможно синът й да е забравил собствения си ключ
и поради това да е изкъртил вратата, но след като повикала на няколко пъти
името му и не получила отговор, влизайки във вътрешността на жилището,
забелязала вратите на гардеробите в отворено положение, а чекмеджетата разбъркани,
с изсипано съдържание. Тогава преценила, че е извършена кражба и позвънила на
св.К.. Уведомени били и органите на МВР, които извършили оглед на имота.
Подсъдимият след като отнел от жилището на К. изброените
движими вещи преброил паричните средства в борсетата, за които установил, че са
около 2 000 лева. Затова се насочил към кв.”И.” на гр. П., за да си набави
наркотично вещество. Освен него З. закупил за лични нужди цигари и алкохол,
след което наел стая в хотел „Р.”, разположен на адрес гр. П., ул. ”К.Ш.” № **,
която предплатил за следващите 3 дни, до 21.03. 2012 г.. На 21.03.2012 г. подсъдимият
се срещнал със свидетеля Н., на която предал собствени дрехи за пране и
обяснил, че е направил голям “удар”, визирайки извършените от него кражби. Двамата
излезли заедно, при което за част от отнетата от дома на свидетелите К. сума З.
подарил на А.Н. дрехи и обувки, които купил от магазин, като и предложил да
набави и наркотично вещество за двамата с цел „почерпка”. Двамата посетили
хотел и хотел “Р.”, защото подсъдимият трябвало да вземе парични средства от
наетата стая. Докато двамата обикаляли в различни търговски обекти, З. бил
задържан от органите на VІ РУП на МВР гр. П. във връзка с осъществените кражби.
Причина за това се явявало обстоятелството, че в хода на воденото разследване
свидетелят А.П. предал диск с видеозапис от охранителните камери на жилищния
блок. Този видеозапис бил изгледан от свидетеля М., който по безспорен начин
установил подсъдимият като лице, което обикаля с раница на гърба по етажите и
търси апартамент, като се ослушва дали има хора в него. След като З. бил
задържан в VІ РУ "Полиция" гр.П., същият признал пред св.М. за
извършената кражба от дома на свидетелите А. и П., а за раницата, която носел
на гърба си, разказал на полицейския служител, че я е забравил в таксиметров
автомобил. Било установено, че посоченият от него автомобил се управлява от свидетеля
Р., който предал впечатленията си за това, че именно подсъдимият, когото
несъмнено разпознал, е носел на гърба си раница, а в ръцете си найлонови торби
с алкохол, като поръчал да го транспортират до ЖК „Т.”. Посочил фактът, че при
слизането си е забравил раница, която свидетелят предал доброволно на
полицейските служители. На полицейските служители св.Н. предала доброволно вещите,
които З. й подарил, което представлявало бижута от бял метал, като сребърна гривна,
състояща се от преплетени множество, малки халкички била собственост на
свидетеля А. и пръстен, върху които били поставена лепенка, съдържащи цената му,
както и част от неговите дрехи: черен платнен сак с намиращи се в него фланела,
червени спортни гащи, горно мъжко платнено яке, кибрит, работни черни обувки. В хода на извършено претърсване и
изземване в обитаваната от З. хотелска стая № 116 в хотел „Р.” били иззети движими
вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „1616” с ИМЕИ-код **************,
светло сив сак с надпис „URGO”, 6 бр.
найлонови пликчета обозначени с номера от 1 до 6 и съдържащи № 1,2,3,4 по 100
бр. монети с номинал 20 ст. и № 5 и 6 съдържащи 100 бр. монети с номинал 10 ст.
и тъмно синя борсета съдържаща 17 банкноти с номинал 100 , които вещи били
отнети от жилището на свидетелите К.. Подсъдимият съдействал на разследването,
като доброволно посочил, че вещите са предмет на извършена от него кражба и
обяснил от къде и по какъв начин ги е отнел. Установило се в последствие, че
стойността на 1 бр. златен пръстен /7,5 гр., 14 карата, ръчна изработка, със
син кръгъл камък/ е 337,50 лв.; 1 бр. златен пръстен /4 гр., 14 карата, със
светло жълт камък/ е на стойност 180 лева; 1 бр. златен пръстен /4 гр., 14
карата/ е на стойност 180 лева; 1 бр. сребърна гривна /тип „ланец”/ е на
стойност 53,75 лева; 1 бр. обица, колие и гривна /позлатени, част от комплект/ са
на стойност 70 лева; 1 бр. бутилка алкохол „Джим Биим” 0,7 л. е на стойност 20 лева;
1 бр. бутилка алкохол „Тиичърс” 0,7
л. е на стойност 23 лв.; 1 бр. бутилка алкохол „Таламор
Дю” 0,7 л.
е на стойност 25 лева; 1 бр. бутилка алкохол „Паспорт” 0,7 л. е на стойност 30 лева,
1 бр. бутилка алкохол „Грантс” 1
л. е на стойност 35 лева; 1 бр. мобилен телефон марка
„Нокиа” /Nokia/, модел „1616” е на стойност 20 лева; 1 бр. спортен сак е на
стойност 10 лева; 1 бр. чанта „борсета”, марка „Рийбок” е на стойност 4 лева; 1
бр. ръчен часовник марка „Бен Шърман” /Ben Sherman/ е на стойност 100 лева,
като общата стойност на вещите и отнетите пари възлиза на 2 948,25 лева.
Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по
безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Тя се извлича на
първо място от самопризнанието на подсъдимият, дадено в хода на съдебното
следствие и на досъдебното производство, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство гласни доказателства - показанията на свидетелите А.Г.П., Е.Щ.А. ,В.К.К., З.П.К., А.С.Н., Р.Г.Р., С.А.М.. Тези свидетелски показания съдът
изцяло кредитира. Установената фактическа
обстановка се доказва и от приетото и неоспорено от страните заключение на
проведената стоковооценъчна експертиза с вещо лице Б.. Установява се и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: протокол за оглед
на местопроизшествие от 17.03.2012 година с фотоалбум към него, протокол за оглед на местопроизшествие от 19.03.2012 г.
с фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване от 22.03.2012 г. с
одобрение от съда и с фотоалбум към него, протоколи за доброволно предаване от
21.03.12 г. и от 22.03.2012 година, протокол за разпознаване на лица от
22.03.2012 година, копие от документи за покупката на мобилен телефон Нокия
1616, свидетелство за съдимост и характеристична справка, неоспорени от
страните в съдебното производство. Подкрепя се и от приобщените веществени доказателства: 17 бр. банкноти по 100 лв.; 400 бр. монети с
номинал 20 ст. и 200 бр. монети с номинал 10 ст. 1 бр. СД диск с видеозапис на охранителни камери, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „1616”
с ИМЕИ код №**************, светло сив сак с надпис „URGO”; 1 бр. чанта „борсета”,
марка „Рийбок”; 1 бр. раница – платнена оранжево- сива на цвят, един външен
джоб, оранжеви презрамки със сив кант, същата съдържа черен сак със жълт надпис
„NIKE” в двете му страни; 1 бр.
клещи резачки, 1 бр. черна блуза марка „ТСМ”; 1 бр. шише 30 мл., парфюм марка „BULGARI”; 1 бр. зарядно с надпис „Intermobile” и други. Горните доказателства по един непротиворечив и
взаимноподкрепящ се начин описват фактическата обстановка, приета за установена
от съда. В конкретния случай съдът счита, че показанията на посочените
свидетели следва да се кредитират, тъй като същите са логични, обективни,
последователни във времето на тяхното представяне и съответстват на събраните
по делото други доказателства. Всеки един от посочените свидетели се стреми обективно
да изложи фактите за случилото се. В тази насока чрез тях се обективират всички
онези събития, които касаят изясняване на обстоятелствата по извършеното
престъпление, механизма на престъпното посегателство, участието на подсъдимият
в него, начина, по който са били употребени движимите вещи от подсъдимият, след
като е упражнил своята фактическа власт върху тях. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите, установяващи факта по престъпното отнемане на
движими вещи в посочения период от време, защото това се потвърждава от
събраните гласни и писмени доказателства. Това се потвърждава и от заключението
на проведената съдебно стоковооценъчна експертиза, което съдът изцяло възприе
като логично, обосновано и научно издържано, подкрепено и от приобщените веществени
доказателства. По отношение на обстоятелствата, касаещи авторството и
изпълнителното деяние, съдът кредитира изцяло самопризнанието на З., направено
в хода на съдебното следствие като обективно, последователно и подкрепено от
останалите събрани и възприети доказателства от досъдебното производство. Събраните
доказателства изясняват фактите, които са потвърждаващи за съставомерното му
поведение и затова съдът изцяло ги приема. При така събраните доказателства
съдът счита, че са налице онези съвпадения на свидетелски показания и писмени и
веществени доказателства, които изясняват в цялост продължилото в дадения
период от време престъпно деяние. Тези съвпадения между показанията им се
подкрепят от самопризнанието на подсъдимият, с което се разкрива онази
достоверност на случилото се, която води съда до извода, че самото то е напълно
обективно и може да се има доверие за всички факти, съобщени в него. Ето защо
съдът изцяло го възприе, като основните факти и обстоятелства, касаещи
съставомерността, според настоящия състав на съда са безспорно установени в
хода на съдебното следствие.
При тази система от преки и
косвени доказателства, съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно
доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:
Подсъдимият Й.З. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е
бил пълнолетен и в състояние на вменяемост. Макар и наркотично зависим, той е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
От обективна страна
действията на подс. Й.З. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние
на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.с
чл.195 ал.1 т.3 пр.ІІ и т.4 пр.ІІ вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б”а” и б”б”
вр.с чл.26 ал.1 от НК, защото през
периода от 17.03.2012 г. до 19.03.2012 г. в гр.П., при условията на
продължавано престъпление, при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както
следва: на 17.03.2012 г. в гр. П., чрез използване на техническо средство
/неустановено в хода на разследването/ е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
златен пръстен /7,5 гр., 14 карата, ръчна изработка, със син кръгъл камък/ на
стойност 337,50 лв. при цена за 1 гр. злато от 45 лева; 1 бр. златен пръстен /4
гр., 14 карата, със светло жълт камък/ на стойност 180 лв. при цена за 1 гр.
злато от 45 лева; 1 бр. златен пръстен /4 гр., 14 карата/ на стойност 180 лв.
при цена за 1 гр. злато от 45 лв.; 1 бр. сребърна гривна /тип „ланец”/ на
стойност 53,75 лв. при цена за 1 гр. сребро от 2,50 лв. и 1 бр. обица, колие и
гривна /позлатени, част от комплект/ на стойност 70 лв., вещи на обща стойност
821,25 лв. от владението на Е.Щ.А. *** и 1 бр. бутилка алкохол „Джим Биим” 0,7 л. на стойност 20 лв.; 1
бр. бутилка алкохол „Тиичърс” 0,7
л. на стойност 23 лв.; 1 бр. бутилка алкохол „Таламор
Дю” 0,7 л.
на стойност 25 лв.; 1 бр. бутилка алкохол „Паспорт” 0,7 л. на стойност 30 лв. и 1
бр. бутилка алкохол „Грантс” 1 л.
на стойност 35 лв., вещи на обща стойност 133 лв. от владението на А.Г.П. ***,
чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкъртена
дървена каса в областта на бравата на входна врата, е отнел чужди движими вещи
– 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа” /Nokia/, модел „1616” на стойност 20 лв.;
1 бр. спортен сак на стойност 10 лв. и сума пари в размер на 60 лв., вещи на
обща стойност 90 лв. от владението на З.П.К. *** и 1 бр. чанта /тип „борсета”,
марка „Рийбок” /Reebook/ на стойност 4 лв.; 1 бр. ръчен часовник марка „Бен
Шърман” /Ben Sherman/ на стойност 100 лв. и сума пари в размер на 1 800
лв., вещи на обща стойност 1 904 лв. от владението на В.К.К. *** или
всичко вещи на обща стойност 2 948,25 лв., без съгласието на
горепосочените лица с намерение противозаконно да ги присвои. Действията
на подсъдимият са изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват
всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние – посегателство
върху чужди движими вещи от негова страна,
които са довели до прекратяване на фактическата власт върху вещта от
лицата, които имат фактическата възможност да се разпореждат с нея и
същевременно е установил своята фактическа власт върху тях. Квалификацията на
деянието е правилна с оглед факта, че от подсъдимият е осъществил деянието при
условията на опасен рецидив, което се определя от предишните му осъждания по НОХД № 1296/2007 г. по описа на Районен съд гр. П.,
по НОХД № 1344/2009 г. по описа на Районен съд гр. П., по НОХД № 1875/2009 г.
по описа на Районен съд гр.П., по НОХД № 5725/2011 г. по описа на Районен съд
гр.П.. Налице са условията на продължавано престъпление, като двете отделни
деяния са осъществени от него при една и съща обстановка през непродължителен
период от време и при еднородност на вината. Правилна е и квалификацията с
оглед определянето и като такава, че при осъществяването и е преодоляна от
подсъдимия преграда, здраво направена за защита на имотите, чрез използуване на
техническо средство, с която си е послужил дееца, за да си улесни и осигури
достъп до движимите вещи.
От субективна страна подсъдимият Й.З. е осъществил деянието при пряк
умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е целяла
тяхното настъпване. За него е било напълно ясно, че действията му са в
противовес на установения правов ред по защита на собствеността, но е той ги е предприел съзнавайки, че чрез тях ще
преустанови владението от страна на правоимащите ползватели, което е било с цел
да упражни фактическа власт върху движимите вещи в свой личен интерес. Съдът счита, че са изцяло проявени от негова страна
съставомерните признаци от субективна страна на вмененото му престъпление.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се
определиха съответните наказания на подсъдимият Й.З.. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за
така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл.196 ал.1 т.2, вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.ІІ и т.4 пр.ІІ вр. с чл.194 ал.1
вр. с чл.29 ал.1 б. ”а” и б.”б” вр. с чл.26 ал.1 от НК, съдът отчете, че съгласно разпоредбите на чл.373,
ал.2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК. Предвиденото наказание за така осъщественото деяние е
“лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години, като съобразно
разпоредбата на чл.196 ал.2 от НК е предвидено и алтернативно наказание
“конфискация до 1/2 част на имуществото на виновния”. Отчетоха се от съдебния
състав следните отегчаващи отговорността обстоятелства: лошите
характеристични данни, свързани с миналите осъждания на подсъдимия извън тези,
които касаят квалификацията на деянието, високата стойност на отнетите движими
вещи, проявеното престъпно упорство и обстоятелството, че не е налице негов
стремеж след освобождаването му от местата за лишаване от свобода да упражнява
общественополезен труд и да се стреми към нормална социална адаптация в
обществото и семейната му среда; липсата на трудови навици, в едно с вредната
злоупотреба с високорискови наркотични вещества. Отчетоха се и смекчаващи
отговорността обстоятелства: проявено е критично отношение към деянието от
подсъдимия, съдействието от негова страна на органите на реда за разкриване на
обективната истина, влошеното му имуществено положение. Налице е превес на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, като не са налице
обстоятелства, които да се определят като изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства. Подсъдимия е личност с по- висока степен на обществена опасност,
в сравнение с други подобни случай. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с
подбудите за извършване на престъплението – желание за собствено облагодетелствуване. Причините за
извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов
ред. Степента на обществената опасност на деянието и
дееца е сравнително по- висока с оглед други подобни случай. При превес на отегчаващите
над смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на
наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимият Й.З.,
мотивите за извършване на настоящото престъпление, степента на засегнатост на
обществото и на пострадалите лица, обществената опасност и в бъдеще дееца да
извърши друго престъпление, съдът прецени, че най- съответно се явява да се
определи по реда на чл.54, ал.1, от НК, а именно наказание “лишаване от свобода
за 6 години”, което е ориентирано към средната граница на предвидения размер,
от което след задължителната редукция съобразно изискванията на чл.58а ал.1 от НК се приспадна 1/3, като се определи и наложи на подсъдимият З. наказание
“лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години”, което следва да се изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Съдът намери, че в конкретния
случай с така наложения размер на наказанието от “4 години лишаване от свобода”
в най- пълна степен ще се спомогне да се постигнат целите на наказанието и
най-вече превъзпитанието на подсъдимия към
спазване на правовия ред. Така определеното наказание в конкретния
случай ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, ще
помогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, с
цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да
извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и
предупредително и върху други членове от
обществото.
На основание чл. 189, ал.
4 от НПК, като признат за виновен, подсъдимият Й.З. бе осъден да заплати по
сметка на ВСС, направените в наказателното производство разноски в размер на 25.00
лева за проведените експертизи.
Предявения граждански иск от пострадалата А. против
подсъдимият Й.З. в размер на 821,25 /осемстотин двадесет и един лева и двадесет
и пет стотинки/ лева, представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди
от деянието от престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.3 пр.ІІ и т.4 пр.ІІ вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1
б”а” и б”б” вр.с чл.26 ал.1 от НК следва да се уважи като доказан по своето основание. Несъмнено се установи, подсъдимият със своите неправомерни действие е причинил
непозволено увреждане на гражданския ищец, като умишлено е присвоил негови
движими вещи и парични средства, без неговото съгласие. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД, а именно
подлежат на възстановяване вредите, които виновно да са причинени на
пострадалия. Гражданският иск за обезщетение в размер на 821,25 лева, предявен от пострадалото
физическо лице се явява основателен, обоснован с оглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и като такъв беше уважен в неговия пълен размер,
в едно със законната лихва от дата на увреждането 17.03.2012 г.
до окончателното му изплащане. По тези съображения
и се осъди подсъдимият да заплати на граждански ищец обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер на 821,25 лева, за което се начисли и дължимата държавна
такса в размер на 50 лева.
Приложените по делото веществени доказателства- 17 бр. банкноти по 100 лв.; 400 бр. монети с номинал 20 ст. и 200 бр.
монети с номинал 10 ст. – на съхранение при домакина на ОДМВР гр.П. се
присъди да се върнат на лицето от което са отнети В.К.К., а веществено
доказателство 1 бр. магнитен носител / СД диск/
да се върне на предалото го лице А.Г.П., 1 бр. раница – платнена оранжево-сива
на цвят, един външен джоб, оранжеви презрамки със сив кант, същата съдържа
черен сак със жълт надпис „NIKE” в двете му страни; 1 бр. клещи резачки
на основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК като вещи, послужили за извършване
на престъпление се отнеха в полза на държавата и се следва да се унищожат като
вещи без стойност, веществени доказателства 1 бр. черна блуза марка „ТСМ”; 1
бр. шише 30 мл., парфюм марка „BULGARI”; 1 бр.
зарядно с надпис „Intermobile”, които не са
предмет на престъпно посегателство и не са послужили за извършване на деянията,
следва да се върнат на собственика им, подсъдимия Й.Н.З., а веществени
доказателства, установени в хода на производството като вещи, на които не са установени
собствениците- 1 бр. медал с надпис „50 г. от края на втората световна война”;
1 бр. медал с надпис „60 г. от победата във втората световна война”; 1 бр.
медал с надпис „40 г. от победата над хитлерофашизма”; 1 бр. медал с надпис
„Ветеран на завода”; 1 бр. нагръден знак с надпис „Ветеран от войните” „СВВБ”;
1 бр. монета с номинал 10 лв. – 1930
г.; 1 бр. монета с номинал 50 лв. – 1943 г.; 1 бр. монета с
номинал 50 лв. – 1940 г.;
2 бр. монети с номинал 1 лв. – 1969
г.; 2 бр. монети с номинал 20 лв. – 1989 г.; 1 бр. монета с
номинал 2 лв. – 1969 г.;
1 бр. монета с номинал 2 лв. – 1981
г.; 1 бр. монета с номинал 50 лв. – 1977 г.; 1 бр. монета с
номинал 2 лв. – 1992 г.;
1 бр. монета с номинал 50 лв. – 1997
г.; 4 бр. монети с номинал 2 форинта; 3 бр. монети с
номинал 20 ст. – 1974 г.;
1 бр. монета с номинал 2 злоти; 1 бр. монета с номинал 1 злота; 1 бр. монета с
номинал 50 GROSZY; 1 бр. монета с номинал 3
копейки; 1 бр. монета с номинал 50 Filler; 3 бр. монети от сив метал с надпис „10 h” следва на основание чл. 112, ал. 1 от НПК да останат на съхранение при Домакина
на VІ РУП на МВР гр. П. до приключване на наказателното производство с оглед
потърсването им в едногодишен срок от неговото завършване от съответните
правоимащи лица.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Н. К.
