Решение по дело №1893/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2069
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20197050701893
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………../……………………2019 година,

 

гр. Варна.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, І-ви касационен състав в публично съдебно заседание на десети октомври през  2019 година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

      ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА

             ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при участието на секретаря Анна Димитрова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Янакиева КНАХД № 1893/2019 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Варна, подадена чрез представител по пълномощие срещу Решение №1240/20.06.19г., постановено от ВРС по НАХД № 1020/2019г. ,  с което е отменено наказателно постановление № 23-0000046/24.01.2019г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на „ДИМ-93“ ООД е наложено административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000.00лева на основание чл.97 ал.1 предположение последно за извършено нарушение на чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвП.

Касаторът оспорва правния извод в обжалваното въззивно решение. Твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, подкрепено с грешни мотиви досежно извода за нерегламентиран срок за пазене на документи, както и по повод установяването, проведено от съда, че административнонаказващият орган не е събрал информация и по този начин не е ангажирал относими към тезата си доказателства дали изобщо ръководителя на предприятието е издавал заповеди за извършване на превоз на товари в периода 01.06.2018г.-31.07.2018г. Релевира довод, че с оглед  изпълнение целите на административно наказателното производство- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, следва така наложеното наказание да бъде изтърпяно. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено.

Ответната страна, чрез представител по пълномощие в писмено становище-отговор на касационната жалба оспорва жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, разгледани в аспекта на  наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „ДИМ-93“ ООД  срещу наказателно постановление № 23-0000046/24.01.2019г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което му е наложено административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000.00лева на основание чл.97 ал.1 предположение последно за извършено нарушение на чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че във връзка с извършвана проверка, на  19.09.2018 г.  на дружеството е  връчена покана за предоставяне на документи, свързани с транспортната му дейност за периода от 01.06.2018 г. до 31.07.2018 г. в 7 – дневен срок, считано от датата на получаване на поканата. В последната било формулирано изрично задължението да бъдат представени заповедите на ръководителя на предприятието за периода 01.06.2018 г. – 31.07.2018 г. за извършените превози на товари за собствена сметка. В извършената последваща проверка, състояла се на 27.09.2018 г. е констатирано, че дружеството „ДИМ – 93“ ООД е представило само една заповед на ръководителя на предприятието за извършените превози на товари за собствена сметка, а именно заповед № 2105 от дата 20.06.2018 г. за извършен превоз с товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № В **** РМ от кат. М3, като останалите представени 9 на брой заповеди били извън обхвата на времевия период, за който е поискана информация, като същевременно  е установено, че са извършени и други превози през времевия период от представените 29 броя тахографски листи. Възприет от АНО бил извод, че е осъществено административно нарушение от „ДИМ – 93“ ООД на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, поради което на 05.12.2018 г.  е съставен акт за установяване на административно нарушение, с който е наложена административна санкция. В регламентирания в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на 24.01.2019 г. началникът на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона за автомобилните превози, наложил на въззивното дружество „ДИМ – 93“ ООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено в срок от компетентен орган. Въззивният състав е споделил доводите, изложени във въззивната жалба, че  след приключване на всеки превоз, за превозвача отпада задължение да съхранява заповедите  на ръководителя на предприятието , за чиято сметка се извършва превоза. Подкрепил е този довод с аргумент от чл.91в от ЗАвП,  където документите са ясно дефинирани като вид и срок, в който следва да бъдат съхранявани, като цитираните по-горе заповеди не са упоменати  в тази норма. Изложил е мотив, че разпоредбата на чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвП регламентира общо задължение за пазене на документи, свързани с превоза, но конкретизацията, посочена в чл.91в от с.з., която не предвижда сочените заповеди, изключва приложението на общата диспозиция.  А общото задължение за пазене на документи по смисъла на чл.91б ал.1 т.1 от закона  е вменено на водача, а не на превозвача. Постановил е резултат, според който постановлението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон.

 

     Разгледана по същество касационната жалба се възприема от  настоящата инстанция за неоснователна.

Съгласно чл. 57, ал.2, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. ЗАНН е въвел изисквания и относно задължителното съдържание на АУАН в чл.42 ЗАНН, а именно същият следва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено /чл.42 т.3 и 4/.

Съобразно чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвП, превозвачите и собствениците на автогари са длъжни:

1. да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари;

2. да осигуряват на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" достъп до гаражи, сервизи, автогари и всички други помещения, свързани с дейността по превозите на пътници и товари или с автогаровото обслужване на тази дейност.

 

С обжалваното пред въззивна инстанция НП, на ответника по касация е наложена санкция за това, че като превозвач не е предоставил всички изискани  в Раздел първи, т.5 от покана с изх.№ 81-00-10-1484/19.09.2018г. документи, включително заповеди  на ръководителя на предприятието за периода  от 01.06.2018г.- 31.07.2018г.

 

Действително, както е съобразил и въззивният съд, в разпоредбата на чл.91в от ЗАвП, законодателят лимитивно определя видът на документите, които трябва да се пазят най-малко една година след тяхното приключване и да се предоставят за проверка от контролните органи, а именно: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача и 3. пътните листове.

В конкретния случай, безспорно е установено, че от превозвача са изискани документи, упоменати в Раздел първи, т.5 от покана с изх.№ 81-00-10-1484/19.09.2018г. , както следва: Пътни листи/ при превози за собствена сметка – заповеди  на ръководителя на предприятието/, товарителници и тахографски листи за периода по дати  във възходящ ред, за всяко ползвано МПС. Указано е, че ако са  използвани дигитални тахографи, следва да се представи информацията извлечена от паметта на тахографа и от картите на водачите на магнитен носител, съгласно изискванията на Наредба №Н-3/07.04.2009г. на МТ.

Предвид изложената конкретизация на видовете документи, изискани от касатора чрез поканата, очевидно пътните листи и информацията от тахографа са сред документите, упоменати в разпоредбата на чл.91в от ЗАвП, за които е лимитиран срок на пазене не по-малко от една година.

Изисканите с поканата заповеди на ръководителя на предприятието не са сред тях. Независимо от това различие обаче, до колкото са изискани документи за срок от два месеца преди периода на проверката, това различие е ирелевантно и представянето им се дължи на общо основание, кореспондиращо с посочения в НП чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвП. Поради това, този касационен състав не споделя доводите, мотивирали въззивния съд да отмени обжалваното пред него наказателно постановление.

Въпреки този извод, решението е правилно, поради постановения краен правен резултат, който на различни мотиви е съобразен с материалните разпоредби, относими към установените факти.

 

В изпълнение на задължението, вменено чрез получената покана, видно от приетия по преписката Приемо-предавателен протокол, дружеството е представило поредица от документи , описани в неговото съдържание, включително пътни листи, тахографски листи и др. От описанието, използвано в наказателното постановление обаче, не може безспорно да се установи за неизпълнението на кое точно задължение се ангажира  отговорността на дружеството. От една страна е упоменато, че не е представило всички изисквани документи, а от друга, че не е представило всички заповеди на ръководителя на предприятието за извършените превози на товари за собствена сметка.

Да се извърши разграничение в конкретния случай е било важно   на две отделни основания- първо , защото на съда е служебно известен фактът, че на производство пред Административен съд Варна е било адм.д.№ 1529/2019г., което е приключило с постановяване на решение, с което е оставено в сила  решение № 813/24.04.2019 г. на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000045 от 24.01.2019 година на началника на “Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна.  С последното на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) за извършено нарушение по чл. 91в, ал. 1, т. 2 от същия закон затова, че на 27.09.2018 година не е предоставило изисканите му с покана № 81-00-10-1484/19.09.2018 година тахографски листи, използвани от товарен автомобил „Волво“ с рег. № В ****РМ, категория 3, оборудван с аналогов тахограф “Сименс“, тип 13148-27, № 5092213 за 207 километра.

Очевидно, на ответника по касация чрез постановяване на другото Наказателно постановление № 23-0000045 от 24.01.2019 година на началника на “Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, е ангажирана отговорността за това, че не е представил тахографските листи. Предвид този юридически факт, изписването в обстоятелствената част в наказателно постановление № 23-0000046/24.01.2019г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, че не е представил всички документи  е некоректно, от гледна точка на изискването non obis in idem.

На второ място , действително в преписката са представени 27 бр., / не, както е изписано в НП 29 броя/  тахографски листи, от които 24бр. сочат на извършен превоз със същото МПС в периода, посочен в поканата. От същите обаче не може да се установи дали превозът е извършен за собствена сметка  или е обществен. А заповеди на ръководителя на предприятието за извършените превози на товари, съобразно чл.18 т.4 от НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари се издават именно, когато превоза се извършва за собствена сметка.

Констатираните нарушения са съществени и обуславят отмяна на издаденото НП, както правилно е постановил и ВРС, макар и на различни мотиви, респективно  решението следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1240/20.06.19г., постановено от ВРС по НАХД № 1020/2019г. ,  с което е отменено наказателно постановление № 23-0000046/24.01.2019г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на „ДИМ-93“ ООД е наложено административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000.00лева на основание чл.97 ал.1 предположение последно за извършено нарушение на чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:   1.       

 

                                                                     

 2.