РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 07.12.2020 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 468 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от чрез адв. И.В. от ПлАК е постъпила искова молба от К. В.К., с ЕГН ********** *** против И.И.К., с ЕГН ********** ***, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици, по вина на вината. Твърди, че са сключили граждански брак на 10.09.1989 г. в ***от който брак нямат родени деца. Твърди, че нямат придобито семейно жилище. Твърди, че в началото съпружеските им отношения протичали гладко – в пълна хармония и разбирателство. Твърди, че постепенно с ответницата започнали да се отчуждават и да нямат топлина по между си. Твърди, че същата не се интересувала от домакинската работа, като започнала да се прибира все по-рядко, не полагала никакви грижи за запазване на семейството. Твърди, че постепенно спрели да имат каквито и да били контакти и не поддържали никакви съпружески отношения, не се виждали, не разговаряли по телефона. Твърди, че от 20 години не живеят заедно, дори живеят в различни населени места. Твърди, че  не се срещат и не контактуват.

Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината. От брака страните нямат родени деца. Не желаят лична издръжка. Страните нямат придобито семейно жилище и не желае произнасяне по този въпрос.

ИЩЕЦА редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адвокат И.В. ***, който от името на доверителя си, поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИЦАТА редовно призована не се явява лично. Представлява се от адвокат Н.Н. назначен на основание чл. 47, ал.6 от ГПК, *** който поддържа предявения иск.  Позовава се на писмени и гласни доказателства.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № ***г. в ***страните са сключили валиден граждански брак в ***от който нямат родени деца, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 10.09.1989 г.  От брака си нямат родени деца. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от 20 години в условията на фактическа раздяла.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищцата становище и  процесуалното поведение на ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, по вината на ответницата.

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, по вина на ответницата.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съпрузите не притежават семейно жилище.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Ответницата И.И.К. се представлява в производството с назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК и доколкото това представлява лично право на избор, то съдът намира, че следва да се произнесе в смисъл, да не променя сега съществуващото положение, като за нея остава отворена възможността ако желае да направи промяна в отделно производство по чл.19 от ЗГР.

По разноските:

            Ищецът не претендира разноски, поради което и съда не следва да се произнася по този въпрос. Не следва съдът да се произнася относно разноските направени по делото, тъй като страните са се споразумели по този въпрос, те да останат в тежест на всяка от тях, така както са направени.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40.00 лева, като се приспадне внесената от ищеца сума в размер на 30,00 лв. при завеждане на делото, както и 600,00 лв. внесени от ищеца за назначения процесуален представител на ответницата.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 10.09.1989 г.  граждански брак с акт за граждански брак № ***г. в  ******между К. В.К., с ЕГН ********** *** и И.И.К., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, по вина на съпругата.

 ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да продължи да носи брачното си  фамилно име К..

                    ОСЪЖДА И.И.К., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 10.00 /десет/ лева.

 

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: