Р Е
Ш Е Н
И Е № 260209
В
ИМЕТО НА НАРОДА
10.02.2021 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На дванадесети октомври две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
НАД № 7294 по описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000528/30.10.2019 г. на А.В.Г. – Главен инспектор към Областен отдел
„Автомобилна администрация” Пловдив, с което на „Измир Логистик” ЕООД,
ЕИК:*********, представлявано от Х.Р.Ю.е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер
на 5000 лева на основание чл.97, ал.1, пр.последно от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от същия закон.
ОСЪЖДА
Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив да заплати в полза на „Измир
Логистик” ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от Х.Р.Ю., сума в размер от 500
/петстотин/ лева, представляваща сторени разноски за процесуално
представителство в рамките на производството пред РС - Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36-0000528/30.10.2019 г. на
А.В.Г. – Главен инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация”
Пловдив, с което на „Измир Логистик” ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от Х.Р.Ю.е
наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл.97, ал.1,
пр.последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ за нарушение на чл.91б,
ал.1, т.1 от същия закон.
Жалбоподателят, по
съображения изложени в жалбата моли Съда
да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Я., който поддържа
жалбата и излага допълнителни аргументи. Претендира разноски.
За
административнонаказващия орган – ОО „Автомобилна администрация” - Пловдив,
редовно призован, не се явява представител. До съда е депозирано писмено
становище с изложени доводи за потвърждаване на процесното накзателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
Дружеството
жалбоподател „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД с. Браниполе обл. Пловдив, ул. „Гергана“ № 2 представлявано от
управителя Х.Р.Ю., осъществявало дейност по международен превоз на товари –
като лицензиран превозвач, притежаващ лиценз на Общността под № 18260, като на
19.09.2019г. била извършена проверка на дейността му от служители към ОО „АА“
Пловдив. Така с писмо изх. № 11-04-4571/21/31.07.2019 г. от „Измир Логистик“
ЕООД били изискани подробно описани в писмото документи, които следвало да
бъдат представени на 07.08.2019 г. в 10.00 часа в сградата на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Пловдив. Писмото било връчено лично на управителя
на дружеството Х.Р.Ю., като не всички изискани документи били предоставени на
проверяващите. С писмо с изх. № 11-04-4571/30/11.09.2019 г. от „Измир Логистик“
ЕООД били изискани данни и за дигиталните карти и тахографски листове за
работното време на сочените водачи в писмото, а в т.2 се изисквали данни от
дигиталните тахографи и тахографски листове на сочените автомобили, сред които
и товарен автомобил с рег. № ***. В писмото се сочело, че тези документи
следвало да бъдат предоставени на 19.09.2019 г. в 10.00 часа в сградата на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, както и че в случай на
непредоставяне ще бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения
в тяхно отсъствие. Видно от известие за доставяне това писмо било получено от Х.Ю.
на 02.10.2019 г. Междувременно на 27.09.2019 г. в отсъствието на представител
на „Измир Логистик“ ЕООД св.П.Г. съставил АУАН с бл. № 267041 за нарушение на
чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Свидетел по акта бил друг
служител на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив – С.М.. Копие от
съставения АУАН било връчено на пълномощник на дружеството – св.С. Х. на
08.10.2019 г., като в срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения, а
въз основа на така съставеният АУАН било издаденото и атакуваното НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства – НП, АУАН, писма
от 31.07.2019 г. и 11.09.2019 г., разписка за доставяне на писмото от
11.09.2019 г., оправомощителни заповеди, пълномощно, както и от свидетелските
показания на актосъставителя П.Г., който потвърждава констатациите по акта.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и в съответствие с
писмените доказателства събрани по делото. Съдът съобрази и показанията на
свидетеля С.К.М., който също описва начина на извършване на проверката, като
показанията на същия свидетел напълно кореспондират с тези на свидетеля Г..
При тази
доказателствена наличност съдът прие, че с връчването на т.нар. първа покана не
са били представени част от документите, което само по себе си представлява
неизпълнение на разпоредбата на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр, но видно от
съдържанието на самото НП до дружеството-жалбоподател е било изпратено и второ
писмо от 11.09.2019 г., с което повторно са били изискани документите,
включително и тези сочени като непредставени в АУАН, което обаче е било
получено едва на 02.10.2019 г. от дружеството, което се потвърждава както от
показанията на разпитаните свидетели, така и от приложеното по делото известие
за доставяне. Ето защо и няма как изисканите документи да са били предоставени
в сочения в писмото ден и час, тъй като към датата 19.09.2019 г. задълженото да
ги представи дружество не е било наясно с това какво се изисква. С оглед на
това и не може да се твърди, че на сочената дата и час е осъществено нарушение
по чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози от „Измир Логистик“
ЕООД.
От друга страна са
допуснати и съществени процесуални нарушения, които грубо са ограничили правото
на защита на дружеството. От една страна АУАН е бил съставен без да е връчена
покана за съставянето му, тъй като в писмото от 11.09.2019 г. се сочи, че при
непредставяне на документите ще бъдат съставени актове неприсъствено. Не се
сочи обаче кога ще бъдат съставени тези актове, което ограничава правото на
защита на дружеството жалбоподател. От друга страна действително ЗАНН допуска
неприсъствено съставяне на АУАН, но поставя условия за това, каквито в
настоящия случай не са доказани. Съгласно ал.4 на чл.40 от ЗАНН когато нарушението е установено въз основа на
официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В
конкретния случай приетото нарушение е непредставяне на документи и не може да
се приеме, че автоматично в случая е налице тази хипотеза. Неприсъствено е
възможно да се състави АУАН и в случай, че нарушителят е редовно уведомен за
дата, час и място на съставяне на АУАН и не се яви без основателни причини. И
тази хипотеза в случая не е налице. Същевременно АУАН е съставен и преди
актостъставителят да е установил връчено ли е горепосоченото писмо от
11.09.2019 г. и кога е връчено. Всички тези обстоятелства съставляват поотделно
съществени процесуални нарушения и правят незаконосъобразен съставения АУАН.
Отделно от горното
според настоящият състав е налице и неправилно приложение на материалния закон.
С обжалваното наказателно постановление на дружеството е вменена
административнонаказтелна отговорност за непредставяне на данни в указания от
проверяващите срок. Данните, изискани с писмо изх.№ 11-04-4571/21/31.07.2019 г.
представляват изискване за представяне на документи, а тези в покана изх.
№.11-04-4571/30/11.09.2019г. представляват извлечение от паметта на дигитални
тахографи. Деянието в обжалваното наказателно постановление е квалифицирано по
чл.91б, ал.1 т.1 от ЗАвПр, съобразно която разпоредба превозвачите и
собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за проверка всички документи,
свързани с превозите на пътници и товари, и дружеството е санкционирано по реда
на чл.97, ал.1 предл.последно от ЗАвПр, съобразно която разпоредба, който
откаже достъп на контролните органи до гаражите, автогарите и всички помещения,
свързани с дейността му или не представи за проверка свързани с превозната
дейност документи, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 лв.
Видно от обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление обаче
дружеството е санкционирано и за непредставяне на извлечение от паметта на
дигитални тахографи, за което неизпълнение има друга разпоредба - тази
по чл. 91в, т.2 от ЗАвПр,
съобразно която превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата
на водача. Посочената разпоредба кореспондира със санкционната разпоредба на
чл.104, ал.7 от ЗАвПр, предвиждаща същата по размер санкция каквато е и санкцията
по чл.97, ал.1 пред. последно от ЗАвПр, към датата на извършване на
нарушението, и доста по-ниска към настоящият момент, а именно 2000лв, тъй като
е изменена по отношение на размера на наказанието.
С оглед всичко изложено,
съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
По
отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат
право на разноски. В тази връзка е
направеното изрично искане единствено от страна на жалбоподателя за присъждане
на разноски в размер на 500 лева, представляващи заплащане на адвокатско
възнаграждение. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесното
наказателно постановление, съдът счете, че такива разноски се дължат на
жалбоподателя, като приема тази му претенция за основателна, поради което и
следва същите да му бъдат присъдени, като бъде осъдена въззиваемата страна да
ги заплати.
Мотивиран от горепосоченото, Пловдивски
районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ