Р Е
Ш Е Н И Е
№ 400/20.04.2023г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХХІV-ти състав, в публично заседание на двадесети март, през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ : Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2095 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.186, ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС. Образувано е по жалба на дружество „ТЕО
65“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Цар
Самуил” № 48, вх.1, ет.2, ап.3 представлявано от управителя Т.Г.Г. срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-206-0093450/23.11.2022г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – магазин „пакетирани стоки”, находящ се в град Бургас, ул. „Шейново” № 94, стопанисван
от жалбоподателя, и забрана за достъпа до обект за срок от 14 дни, на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно
приложение на материалния закон, както и липсата на мотиви в издадения акт
относно необходимостта от налагане на ПАМ и срока за нейното налагане. Сочи се
несъответствие на заповедта с целта на закона, тъй като мярката надхвърляла
присъщата и цел да предотврати и преустанови нарушението, както и да отстрани
вредните последици от него. Иска се отмяна на заповедта. Ангажират се доказателства.
В
с.з. жалбоподателя чрез процесуален представител поддържа жалбата и моли за
уважаването й, като излага подробни съображения. Не претендира присъждане на
разноски.
Органът, издал оспорения
акт, е представил заверено копие от преписката по приемането му. В с.з. чрез
процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност,
претендира отхвърлянето й. Претендира юрисконсулско
възнаграждение. Ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по инициатива на
административния орган, във връзка с извършена проверка на 21.11.2022 година в 13:58
часа от служители на ТД на НАП-Бургас, в търговски обект по смисъла на §1, т.41
от ДР на ЗДДС – магазин „пакетирани стоки”, находящ
се в град Бургас, ул. „Шейново” № 94, стопанисван от „ТЕО 65“ ЕООД. При проверката
е съставен протокол, серия АА, № 0093450, в който са установени следните
обстоятелства: Преди легитимация на органите по приходите е извършена контролна
покупка на един брой пакетирана вафла на стойност 0,70 лева. Сумата е заплатена
от Г.А. – инспектор по приходите с пари в брой, за която покупка не е издадена
фискална касова бележка от регистрираното и работещо към момента на проверката
ФУ, модел COMPACT M 02 ИН на ФУ: DY500906 и ФП № 36659379
или касова бележка от ръчен кочан. Плащането е прието лично от управителя Т. Г..
След легитимация на органите, от
инсталираното и работещо в момента на проверката фискално устройство бил
изведен дневен финансов отчет с № 018187/21.11.2022г., както и КЛЕН за същата
дата, от които се установява, че процесната продажба
не е отразена чрез издаването на фискален бон.
При проверката било установено наличие на касова разлика в размер на 73,95
лв. между наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ. Протоколът е подписан от проверяващите и от управителя. С него представляващият дружеството бил поканен да се
яви на 28.11.2022 г. за съставяне и връчване на АУАН. Към протокола са
приложени опис на паричните средства в касата на обекта към момента на
проверката, декларация на управителя, дневен отчет, КЛЕН, справка за общите задължения
и справка за регистрираните ФУ.
На 29.11.2022г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение, затова че на 21.11.2022г. не била
издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо в момента на проверката
фискално устройство, нито касова бележка от кочан. Извършеното деяние е
квалифицирано като административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът е подписан от посочения за
негов издател – инспекторът по приходите Г.А. и от свидетелите М. М. и Д. Т.-Т.,
и е връчен на 29.11.2022 г. на лицето, срещу което е съставена разписка (л. 19
– 20).
Въз основа на
констатациите в протокола адм.орган - началник-отдел „Оперативни
дейности“ Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП издал заповед № ФК-206-0093450/23.11.2022г.,
с която наложил ПАМ на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.”а”
от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС – запечатване на търговски обект – магазин
„пакетирани стоки”, находящ се в град Бургас, ул.
„Шейново” № 94, предвид твърдяно нарушение на разпоредбите на на чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, с
което бил изпълнен съставът на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В мотивите на заповедта е прието, че на 21.11.2022 година в 13:58 часа при извършена
проверка в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, търговецът, като
лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския оборот чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство. Извършена е контролна покупка на един брой пакетирана вафла на
стойност 0,70 лева, заплатена от проверяващия преди легитимацията. Не е
издадена касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално касово
устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащане на
стоката. След легитимация на органите по приходите от фискалното устройство е
отпечатан дневен фискален отчет, от който е видно, че горепосочената продажба
не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Обектът е
целогодишен с работно време от понеделник до петък от 07:00 ч. до 17:00 ч. с
почивни дни събота и неделя. Заето е едно самоосигуряващо
се лице. Прието е, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, поради което за извършеното по чл.25, ал.1, т.1
вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС на дружеството е наложена ПАМ запечатване
на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Отделно са
изложени мотиви относно продължителността на срока, който бил определен в рамките
на оперативната самостоятелност и били взети предвид тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност: не
била издадена касова бележка за покупка на стойност 0,70 лева; наличие на
касова разлика в размер на 73,95 лв.,
дължаща се и на други неотчетени приходи и представляваща индиция
за системно неизползване на касовия апарат; средно дневен оборот в размер на 126.12
лева. Създадената организация на работа позволявала част от оборота да не се
отчита през фискалното устройство. Липсвала организация за създаване на условия
търговският обект да се ръководи и да се организира дейността му в съответствие
с изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Налице била невъзможност за
проследяване на реализираните обороти, обосноваваща необходимост от осигуряване
на защитата на обществения интерес, като така се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Неспазването на задължение за издаване на касова
бележка винаги водело до отрицателни последици за фиска,
тъй като не се отчитали приходи, не се отразявали обороти и по този начин се
стигало до намаляване на данъчната основа, а оттам и до отклонение от данъчно
облагане. Вредата от процесното нарушение се съизмерявала на дължимия корпоративен данък, изчислен върху
неотчетените продажби, но невнесен. Органът е преценил, че деянието е с висока
степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно
проявление на установеното нарушение във времето. Законосъобразното отчитане и
регистриране на продажби чрез фискалното устройство, както и правилното
определяне на реализираните доходи били от съществено значение за охраната на
държавния интерес и правилното функциониране на държавата. Деянието индицирало на поведение, насочено срещу установената
фискална дисциплина, целяща да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще се гарантират бюджетни приходи. Срокът на ПАМ е преценен като
съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразни практики в обекта, така и достатъчен от гледна точка на
времето, необходимо да се реорганизира работата в обекта в посока недопускане
за в бъдеще на подобни нарушения. Целта на ПАМ била промяна в начина на
извършване на дейността в обекта, като прекият резултат е правилно отчитане на
оборота от продажби, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.
Разпоредено било запечатването да се
извърши в деня, следващ влизане на ЗНПАМ в сила, а ако денят е неприсъствен –
на първия работен ден. Дадени са указания за необходимите действия, които
следва да се предприемат от страна на дружеството. ЗНПАМ е съобщена на
жалбоподателя на 24.11.2022г., който е подал жалба пред съда на 02.12.2022г.
чрез органа, постановил оспорения акт.
Със заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, директорите на дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени да
издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване
на обект по чл.186 от ЗДДС.
Писмените доказателства съдът
кредитира с оглед доказателствената сила, която им
придава ГПК.
По
доказателствени искания на жалбоподателя и ответника са допуснати до разпит
четирима свидетели. От страна на жалбоподателя са разпитани свидетелите Захари Кирилов
и Георги Калудов, а от страна на ответника са разпитани свидетелите Г.А. и Т.М..
Горните факти съдът установи след
анализ и преценка на събраните по делото доказателствени източници.
Въз основа на
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :
Оспорването е извършено от лице с
надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо
търговския обект, за който е разпоредено запечатване.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр.
с чл.186, ал.4 от ЗДДС и от външна страна
отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни
предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно
чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
При
извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния
абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. ЗНПАМ е издадена в
писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът
и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. Издателят
– Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, е опровомощен да издава ЗНПАМ за запечатване
на обект по реда на чл.186 от ЗДДС. Компетентността е делегирана, съобразно
чл.186, ал.3 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП
и т. 1 от описаната заповед.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания
за постановяването ù, с което са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.186, ал.3 от ЗДДС. В ЗНПАМ се съдържа словесно описание на приетите за
установени от административния орган факти и посочване на правното основание за
налагането на принудителните мерки. Отбелязано е, че нарушението е с висока
степен на обществена опасност. Определеният срок за запечатване на обекта е
мотивиран с постигане целите на ПАМ, подробно пресъздадени по – горе в
настоящия съдебен акт. Съответствието на изложените от административния орган
мотиви с установените в производството факти не касае формалната, а
материалната законосъобразност на акта.
Заповедта
за налагането на ПАМ е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби
на закона. Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, ПАМ запечатване на обект
за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба
по чл.118 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Няма спор по делото, че по време на извършената контролна
покупка не била издадена касова бележка или друг заместващ документ.
Заповедта
обаче е издадена при несъответствие с целта на закона – отменително
основание по чл.146, т.5 от АПК, поради което следва да бъде отменена. Според
чл.22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки, които са израз на
административна държавна принуда, налагащи във всеки конкретен случай мярката
да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото
задължение произтича от изискването на принципа на съразмерност в чл.6, ал.2 от АПК, според който
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо; не следва да бъдат засягани правата и законните
интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се
издава; при засягане права или при създаване на задължения се прилагат онези
мерки, които са по – благоприятни за засегнатото лице, ако и по този начин се
постига целта на закона; от две или повече законосъобразни възможности органът
е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най – икономично и е
най – благоприятна за държавата и обществото; органът има задължение да се
въздържа от актове и действия, които да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел.
В случая
ПАМ е с продължителност на запечатването на обекта от 14 дни, който срок е в размер около средния предвиден от закона –
до 30 дни. По – горе съдът описа подробно съдържанието на мотивите на заповедта.
Прочитът им сочи на шаблонен подход, типизиран за този вид ПАМ. Посочено е, че
извършеното се отличавало с висока степен на обществена опасност, произтичаща
от възможността за многократно проявление на установеното нарушение. Изводът се базира на
съотнасянето на стойността на покупката – 0,70 лева, към средно – дневния
оборот, който е в размер на 126.12 лева. Констатираната при проверката
наличност в касата и
несъответствието ù с отчетените на каса приходи се дължала и на други
неотчетени приходи и било индиция за системно
неизползване на касовия апарат. Посочено е, че била създадена организация на
работа, която позволявала част от оборота да не се отчита, без да се сочи какви
точно фактори водят до порочните, според заповедта, практики в обекта. Изводите
в мотивите не се потвърждават от доказателствата по делото, поради което съдът
ги намира за голословни и произволни. Всъщност, те почиват на логиката, че щом на 21.11.2022г.
не била издадена касова бележка, то касови бележки не са издавани и през
предходните дни, щом среднодневният оборот е 126.12
лева, и ще продължи наложилата се
практика да не се издават касови бележки и за в бъдеще. Изводът обаче не е подкрепен
с никакви доказателства и не е направен анализ на осъществяваната в обекта
търговска дейност от гледна точка на местоположението на обекта, клиентопотока и посещаемостта в
обекта, цените на предлаганите стоки и услуги. Не е уточнено и за какъв период
средният дневен оборот е 126.12 лева – за една седмица, за един, два, пет,
седем месеца, една година и пр. Не е коментирано, че в обекта работи само управителя, което
обстоятелство, самò по себе си, не предполага
осъществяване на много интензивна и печеливша търговска дейност. Не е уточнено
какви са размерите на магазина, колко клиенти могат да бъдат обслужвани
едновременно и дали всички тези обстоятелства, обсъдени в тяхната взаимна
връзка и вътрешна обусловеност, могат да доведат до направения от органа извод,
че жалбоподателят е системен извършител на нарушения, затова следва да бъде
санкциониран чрез затваряне и то за 14 дни. Както в административния акт, така
и в преписката липсват данни търговецът да е извършвал и преди нарушения от
вида на процесното, което означава, че органът налага
ПАМ с цел преустановяване на порочни практики, въпреки еднократността
на деяние. Посочените изводи противоречат на доказателствата и са в разрез с
изискването на закона за съразмерност, а именно как чрез преустановяване на
дейността на обекта в 14-дневен срок би се постигала целта на превенцията. При
положение че максималната продължителност на ПАМ е 30 дни, е резонен въпросът
каква би била адекватната продължителност на ПАМ при неиздаване на касова
бележка за по – голяма сума в магазин с голям капацитет. В тази връзка съдът кредитира като безпротиворечиви показанията на свидетелите по отношение на
големината на търговския обект.
Чрез налагане на ПАМ именно в посочената
продължителност се стига до засягане на правната сфера на адресата в степен по
– голяма от най – необходимото за целта, за която актът се издава. Органът не е
успял да обоснове в мотивите си кое е „най – необходимото за целта“, като общо
е посочено, че така се защитавали интересите на държавата, тъй като всяко
неиздаване на касова бележка води до неотчитане на приходи, съответно до
укриване на данъци. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
преустановяването на дейността на търговския обект води до пропуснати приходи
за държавата от данъчни и осигурителни плащания, от една страна, а от друга,
лишава потребителите от предоставяните в този обект стоки и услуги. Така се
засягат не само права на данъчнозадълженото лице, но и фискалния интерес от
извършване на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани
данъчни приходи, а косвено се засягат и трети лица.
За същото
нарушение очевидно е задвижено административнонаказателно
производство, в хода на което евентуално би била наложена санкция, която има за
цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже
предупредително въздействие и върху останалите субекти, т. е. ПАМ не може да
бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това в разрез с
правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Определяне на ПАМ с продължителност 14 дни тангира към санкцията, с което се стига до ефекта на
двойното санкциониране, което не се позволява от закона.
Тъй като определянето на
продължителността на срока на ПАМ е израз на оперативната самостоятелност на
административния орган, законът
не предоставя правомощие на съда да измени определения от органа по приходите
срок, поради което заповедта, с която е наложена, следва да бъде отменена в
цялост.
Ръководен от
гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІV-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на дружество „ТЕО 65“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.”Цар Самуил” № 48, вх.1, ет.2, ап.3 представлявано от управителя Т.Г.Г., Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-206-0093450/23.11.2022г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: