Р Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр.
Плевен, 20.01.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ н.с.,
в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при участието
на секретаря Валя Стоянова, като разгледа докладваното
от съдията АНД №2530/2019г. по описа на ПлРС, ІХ н.с.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. ***Г. с ЕГН **********
***, срещу наказателно постановление № *** от 05.11.2019 г., издадено от ***, с
което на жалбоподателя, за нарушения по:
- чл. 147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 181
т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/
лв.
- чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП, на основание чл.
185 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20
/двадесет/ лв.
- чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата си.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява,
в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да
потвърди наказателното постановление.
Съдът като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следната
фактическа обстановка:
Около 16:00 часа на 14.10.2019г. свидетелите И.Б.Ц.
- ПИ и Л.Г.Д., и двамата ***, спрели за
проверка движещ се в гр. ***лек автомобил ***, собственост и управляван от Г. ***Г.,
като установили следните нарушения:
Автомобилът не е преминал на ГТП, водачът не
е представил пожарогасител от техническото оборудване на
автомобила и и управляваният автомобил бил технически неизправен - липсвал шумозаглушител.
Констатираните нарушения били описани като такива по чл. 147, ал.1 от ЗДвП-Не е представил ППС на технически преглед; чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП- три и четириколесно МПС се движи без
пожарогасител;чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП- управлява технически неизправно МПС
липсва шумозаглушител.
За така установените нарушения, св. И.Ц. съставил на жалбоподателят Г.Г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.№
***от 14.10.2019г.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/, с което жалбоподателят е
санкциониран за нарушенията по:
- чл. 147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 181
т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лв.
- чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП, на основание чл.
185 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20
/двадесет/ лв.
- чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.
Изложената фактическа обстановка, съдът намира
за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите И.Ц. и Л.Д..
В съдебно заседание св. И.Ц. дава показания,като
твърди,че в процесния ден и час забелязали автомобила
„***“, който спрели за
проверка,т.к. издавал много силен шум и установили, че от 2015 година не бил
минавал на ГТП. Нямал също пожарогасител и нямало част от шумозаглушителната уредба-липсвала част от нея.
Същата фактическа обстановка пресъздава в
показанията си и свидетелят Л.Г.Д. - Били контрол
на транспорта.Спрели за проверка водача.
Констатирали три нарушения-липсва пожарогасител, автомобила на не е минал ГТП и
липсвала част от шумозаглушителната уредба. Съставили
за това акт в присъствие на водача и му връчили срещу подпис екземпляр. Иззели
регистрационния талон на автомобила. Твърди,че всъщност в акта било посочено че
липсва шумозаглушител поради силния шум,но всъщност не извършили проверка и
свидетелят не знае дали липсва или не липсва част от шумозаглушителната
уредба.
Съдът кредитира показанията на свидетелите,
които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършвания от тях пътен контрол. Показанията им са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция
за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези
свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка,
която се оспорва, се налагат следните правни изводи:
Относно нарушението по чл. 147 ал.1 от ЗДвП:
Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл.147, ал.1
от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба /в приложимата редакция/ „Регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета…. подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства.. се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи.“. В наказателното постановление са посочени установените
факти, дата и място на извършване на нарушението, но самото нарушението не е
описано в пълнота, тъй като декларативно се сочи, че автомобилът не е
представен на годишен технически преглед, без да е посочено в какъв срок,
съответното крайната дата, на която е следвало да бъде представен. Нормата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква в текста на НП да се опишат в пълнота
обстоятелствата, на които се основава нарушението. След като на лицето се
вменява, че управлява автомобил, непредставен в срок за технически преглед, от
фактическа страна е било задължително да се посочи до кога е следвало
конкретният автомобил да се представи за преглед. Свидетелят ***твърди пред
съда,че автомобила не бил минавал преглед от 2015г. Нищо такова не било
отбелязано нита в АУАН,нито в НП. В случая е налице съществено процесуално
нарушение допуснато в хода на административно наказателното производство, което
е ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не
е станало ясно срещу какви точно факти да се защитава. На практика той е в
невъзможност в настоящото производство да обори тезата на наказващия орган, че
автомобилът не е представен в срок за технически преглед, тъй като такъв срок
изобщо не е посочен в акта и в мотивите на наказателното постановление. Тези
съществени елементи от обвинението не следва да се извличат от разпит на
свидетели или да се гадае за тях,а е следвало да са ясно посочени още в
съставеният АУАН. Отделно от това
АНО не е представил нито едно писмено доказателство за твърдяното нарушение. Ето
защо, съдът счита, че НП следва да бъде отменено, в тази му част.
Относно нарушението по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП:
Съгласно чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, движещите се по пътя МПС, трябва да
бъдат оборудвани и с пожарогасител. При извършената проверка на място е
установено, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил, не е бил снабден с
пожарогасител, като от страна на лицето липсват възражения, че такъв е бил
наличен.Такива възражения се правят едва в съдебно заседание и не се ангажират
доказателства за това. В случая доколкото от наказващият орган се твърди
отрицателния факт, че автомобилът не е бил снабден с пожарогасител, в тежест на
санкционираното лице е да докаже, че е разполагал с такъв. От жалбоподателя
едва пред съда се твърди, че е разполагал с пожарогасител, но не са ангажирани
доказателства за това пред настоящия съд. Ето защо, Съдът приема, че е извършил
вмененото му нарушение на нормата на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП,за което АНО
правилно му е наложил наказанието предвидено в нормата на чл.185 от ЗДвП,
поради което съдът счита, че следва да бъде потвърдено НП в тази му част.
Относно нарушението по чл. 139, ал.1 т.1 от ЗДвП:
Съгласно нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е предвидено
ангажирането на административнонаказателна
отговорност (с глоба в размер на 200 лева) на водач на МПС, който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани значителни
неизправности. В случая при разпита от двамата свидетели не се установи в какво
точно се изразява това нарушение. Според св.Д. това,че липсва част от шумозаглушителната уредба те установили по шума, който
издавал автомобиът, а не го констатирали по друг
начин /например чрез оглед/ т.е. това е тяхно предположение. Предвид но това съдът намира, че не се сбраха
доказателства,че нарушението е това,което е описано в акта и за което е
санкциониран жалбоподателя. Да се управлява лек автомобил със снето шумозаглушително устройство, което представлява изменение
на конструкцията на лекия автомобил, без съответното за това разрешение
действително е нарушение по ЗДвП, доколкото се предвижда задължение по чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя превозни средства да бъдат технически
изправни. От доказателствата по делото се установи,че автомобила е издавал
силен шум,т.е. действително е имало неизправност на шумозаглушителното
устройство, но не се доказа,че то е
липсвало,каквото обвинение е приписано на нарушителя.Това налага НП да бъде
отменено в тази му част.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №*** от 05.11.2019 г., издадено от ***в частта в която на Г.
***Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение
по чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 181 т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв., и за нарушение
по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част
наказателно постановление №*** от 05.11.2019 г., издадено от ***,като ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд – Плевен в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: