О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1174
Година 2018, 07.12 Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седми декември Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията търговско дело №393 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от МБАЛ,,ЛАЙФ ХОСПИТАЛ“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“, бул.,,Димитър
Димов“/Панорамен път/, представлявано от д-р Спасимир Стефанов Иванов, чрез
пълномощника си адв. М.М.- Ж.- БАК, против НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, ул.,,Кричим“№1,
представлявана от управителя д-р Дечо Дечев, с която се иска да бъде
осъден ответника да заплати на лечебното
заведение сумата от 834915лв.(осемстотин тридесет и четири хиляди деветстотин и петнадесет лева),
представляваща стойността на договорена, извършена, отчетена в ежедневните
отчети медицинска дейност по оказана болнична медицинска помощ по Договор №020623/19.02.2015г.,
за периода от 01.06.2015г. до 31.12.2015г.вкл, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба- 25.07.2018г.до окончателното й
изплащане.
Бургаски окръжен съд преди
да пристъпи към разглеждане на делото съгласно Глава 32 от Част Трета на ГПК
следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст.
При
проверка на редовността на разменените книжа съгласно чл. 374 от ГПК, съдът
констатира следното: Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК за
предявяването й отговаря на условията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и на
основание чл.367 от ГПК преписи от нея са изпратени на ответното дружество,
като му е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок задължителното му
съдържание и последиците от неподаването им и неупражняването на права. Видно
от книжата по делото съобщението с придружаващите го книжа е получено на 13.08.2018г.,
като в срок – на 23.08.2018г. е подаден отговор на исковата молба. С
разпореждане от 03.09.2018г. съдът е указал на ищеца по делото възможността от
подаване на допълнителна искова молба. В срок е постъпила такава. На ответника
е предоставена възможност за депозиране по делото на допълнителен отговор.
Такъв е представен. При това положение съдът намира, че книжата по делото са
разменени редовно.
При проверка на допустимостта на предявените
искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът констатира следното:
Обективно съединените искове, предмет на настоящото дело, са подсъдни на
съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй
като се твърди неизпълнение на договорено задължение и този вид нарушение на
граждански субективни материални права не може да се преодолее по друг начин
освен по пътя на принудителното изпълнение, което се предхожда от установяване
на това правно положение само по исков ред. Исковата молба е предявена
съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, предвид цената на
иска, който е и съд по седалището на ответника. Исковата молба е подадена от
активно легитимирано лице – търговско дружество, което чрез законния си
представител твърди нарушения на материални субективни права, вследствие на
които нарушения са възникнали и допълнителни задължения за обезщетения за
вреди. Исковете са насочени срещу лице, за което се твърди, че нарушава
материални субективни права чрез неизпълнение на поети по един и същ договор
насрещни задължения. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия
момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства,
които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки,
водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените
искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва
да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание - на основание
чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва
да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект
за доклад:
Твърди се в исковата молба, че МБАЛ ,,Лайф
Хоспитал“ЕООД, в качеството си на лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано
по Закона за лечебните заведения и Търговския регистър, осъществявало лечебна
дейност при условията на действащото законодателство и разрешителен режим.
Позовава се на чл.4,ал.1 от ЗЛЗ относно функцията на лечебните заведения и
чл.19,ал.3- във връзка с регламентираните дейности.
Излагат се
аргументи във връзка с действащата към процесния период нормативна уредба.
Посочва се,
че на основание чл.59 от Закона за здравното осигуряване и Националния рамков
договор за медицински дейности 2015/НРД за МД 2015/, страните сключили
индивидуален договор №020623/19.02.2015г. Съгласно договореното,
ищецът(изпълнител) се задължавал да оказва болнична медицинска помощ по
клинични пътеки /КП/ на здравноосигурени лица, със съдържание, посочено в Приложение №16 от НРД за МД
за 2015г., а възложителят- НЗОК- да заплати за оказване на медицинска помощ(чл.35).
Съществена
промяна в клаузите по договора настъпила след сключване на Допълнително
споразумение №4/07.04.2015г., съобразно приетото от МС Постановление №57/16.03.2015г.
за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската
помощ по чл.55,ал.2,т. 2 от ЗЗО.
Пояснява
се, че след отмяната на ПМС№57/2015г. и
от влизането в сила на горецитираното постановление, в индивидуалните договори
с изпълнителите на медицинска помощ, считано от м.март 2015г., били въведени
клаузи, съобразно които НЗОК не заплащал цялата извършена отчетена дейност, а
само тази- до месечните лимити, определени в болниците едностранно, по
административен ред.
Излага се по- нататък в исковата молба, че на
07.05.2015г., страните подписали Анекс №5/07.05.2015г. с Приложение №2,
съдържащо месечно определени стойности/лимити/ за дейности по месеци(до м.
ноември вкл.). До края на 2015г. били подписани общо 13 анекса.
Съгласно чл.17,ал.10
от методиката за заплащане на дейностите
в доболничната медицинска дейност по Приложение №2Б, отчетената в
ежедневно подадените електронни отчети дейност, се обработвала в иформационната
система на НЗОК. След окончателната обработка за съответния календарен месец, в
срок до 17 часа на седмия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпращала
по електронен път на изпълнителя на БМП месечно известие, съдържащо
отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински
изделия. Месечното известие се подписвало от директора на РЗОК или от
упълномощено от него длъжностно лице с усъвършенстван електронен подпис
съгласно чл.13,ал.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис.
Твърди се, че през периода 01.06.2015г. до
31.12.2015г. вкл., ищецът оказал болнична помощ на правоимащи според договора
здравноосигурени лица.
Пояснява
се, че предявените с настоящата искова молба претенции били за незаплатената от
ответника част за оказаната в този период болнична помощ на общо 1263 здравноосигурени
лица, както следва: м. юни-263 пациента, м. юли- 241 ; м. август-174, м.септември-
228; м.октомври- 178; м.ноември- 131 пациента; м. декември-48 пациента.
Ищецът
подчертава, че не е получавал, изготвено от ответника месечно известие за
периода юни- декември 2015г. за отхвърляне от заплащане на вече извършена и
отчетена дейност, поради надвишаване на лимита(,,КП надлимит ХLS), подписано с УЕП.
Посочва се,
че през горепосочения период, със заповеди на Директора на РЗОК- Бургас, били
назначавани проверки, извършвани от контролни органи във връзка с изпълнение на
сключения ИД№020623/19.02.2015г. за оказване на болнична помощ.
До подаване
на исковата молба, ищцовото дружество правило неколкократни опити за постигане
на извънсъдебна спогодба. На 14.01.2016г., на ответника била връчена нотариална
покана, съдържаща искане за заплащане на част от останалата дължима сума за
оказаната медицинска болнична помощ в периода
от 01.03.2015г. до 31.10.2015г., включваща процесните м.юни 2015г.;
м.юли 2015г., м.август 2015г., м.септември 2015г., м.октомври 2015г. В поканата
се посочвал едномесечен срок на ответника за изпълнение на договорните
задължения(изтичащ на 14.02.2016г.). Ответникът върнал приложените документи и отказал
плащане.
На 20.09.2016г. била връчена нова нотариална
покана на ответника, с искане за заплащане на останалата дължима част от
оказаната медицинска болнична помощ за
здравноосигурени лица за периода от м. ноември 2015г. до м.май 2016г., с
посочен едномесечен срок за изпълнение,
изтичащ на 20.10.2016г. Ответното дружество отново отказало плащане.
През януари 2018г., с писмо с обратна разписка до
НЗОК, ищецът отправил искане за заплащане на дължимите суми за оказана
медицинска помощ през цялата 2015г.,
както и изразил готовност за сключване на спогодба. До настоящия момент не било
извършено плащане от страна на ответника.
Излагат
се аргументи, че лечебното заведение имало правно основание да търси и получи
от ответника договореното възнаграждение за възложената от него и извършена, но
незаплатена услуга(чл.3, ал.1, т.3 от договора и чл.45 от ЗЗО).
Твърди
се, че в отговор на предложението за спогодба, Директорът на РЗОК- Бургас, с
писмо, изх.№22-02-226/14.03.2018г.,
посочил като пречка за заплащане на изработеното, обстоятелството, че
стойностите на финансовоотчетните документи следвало да не надвишават размера
на определените стойности на изпълнителя на БМП, определени в Приложение№2 към
договора.
Навеждат
се доводи за нищожност на определени
клаузи от договора(чл.20, т.6; чл.30, ал.2,
т.1, чл.21,т.7 от Приложение№2Б към чл.2 от Методиката за заплащане на дейности
в БМП), като противоречащи на чл.35 от ЗЗО. Горните, на основание чл.26,ал.1,
предл. 1 от ЗЗД, не произвеждали действие между страните. В подкрепа на изложеното
се цитира съдебна практика.
Ищецът
намира, че всяка извършена от изпълнителя дейност по предмета на договора
следвало да бъде заплатена от възложителя(чл.47 от ЗЗО).
Посочва, че
всички пациенти, обърнали се към лечебното заведение били насочени за болнично
лечение с направление за хоспитализация по нормативната здравна уредба(в
изпълнение на критериите за достъпност и качество на медицинската помощ,
регламентирани в ЗЗО). Осъществената болнична медицинска помощ следвало да бъде
заплатена в изпълнения обем, без да се изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ
за дейност, включена в предмета на договора(чл.47 от ЗЗО).
Твърди се в
исковата молба, че ответникът отказал заплащане на част от извършената отчетена
лечебна дейност, посочвайки, че са достигнати и надвишени месечните лимити,
определени в Приложение№2 към договора. Месечните стойности били въведени за
2015г. с решение№РД-НС-04-9/27.01.2005г. на Надзорния съвет на НЗОК. С
Решение№5750 от 29.08.2016г. по адм. дело№7527/2015г, Административен съд-
София е обявил решението на НЗОК за нищожно в тази част, поради липса на
компетентност на надзорния съвет на НЗОК да променя разходи за болнична помощ.
Горецитираният съдебен акт бил потвърден с решение№493 от 12.01.2018г. на ВАС
по адм.д.№11702/2016г.
Навежда доводи, че по силата на чл. 52,ал.2 от Конституцията на Република България, задължителното здравно осигуряване се
регламентирало със закон.
Ищецът
счита, че неправилно бил лишен от заплащане за възложената му и оказана от него болнична помощ и имал право на
договореното възнаграждение за оказаното такава.
Прилага
доказателства. Претендира разноски.
Правно основание на иска: чл. 79 ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
Ответното
дружество, с отговора на исковата молба
оспорва иска, както по допустимост, така и по основателност.
Излага
становище във връзка с подведомствеността на спора.
Посочва,
че договорът за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, по своето естество бил административен договор,
сключен на основание чл.59 от ЗЗО и Националния рамков договор за 2015г.(Тълкувателно
постановление№5/2007г. на ВАС). Развива подробни съображения в тази насока,
подчертавайки, че правотоношенията между страните в процесния случай се
определяли от властнически метод на правно регулиране, поради което решаването
на спора следвало да бъде от компетентността на административния съд. Цитира
съдебна практика(Определение№875 от 20.06.2012г. на ВКС по
гр.д.№198/2012г.ІІІг.о.; Решение№5137 от 04.08.2017г. на Административен съд-
София по адм. д.№591/2017г.).
Възразява,
че на основание чл.369,ал.1 от ГПК, спорът не подлежал на разглеждане по реда на
глава тридесет и втора от ГПК ,,Производство по търговски спорове“. Навежда
доводи в тази насока.
Оспорва
дължимостта на претендираната от ищеца сума, тъй като същата възлизала над определените стойности на медицинските
дейности в Приложение№2 и чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г. Твърди, че цялата договорена
дейност до стойностите, посочени в Приложение№2 от договора, отчетена по реда
на чл.22 и чл.23 от Приложение№2Б ,,Методика на заплащане на дейностите и
болнична медицинска помощ“ към чл.2 от Постановление№57/16.03.2015г. на МС,
била заплатена на лечебното заведение в нормативно определения срок.
Заявява, че
в Постановление№57 на МС от 16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане
на медицинската помощ по чл.55,ал.2,т.2 от ЗЗО, се поставяло условието,
стойностите по финансовоотчетните документи, представяни от изпълнители на
болнична медицинска помощ по договор с НЗОК, да не надвишават размера на
стойностите, определени в Приложение№2
към индивидуалния договор на изпълнителя. Горното условие било залегнало и в
индивидуалния договор№020623/19.02.2015г.
Подчертава, че исковата претенция касаела дейност,
която не произтичала от договора(недоговорена между страните), поради което не
следвало да се твърди неизпълнение. Излага аргументи.
Възразява срещу наведеното от ищеца твърдение, че
претендираната сума в размер на 834915лв.(за дейност, извършена през м.юни-
декември 2015г.), представлявала възложена по договора болнична медицинска
помощ, незаплатена от НЗОК.
Твърди, че определеният нормативно и договорен
обем/лимит на медицинска помощ не ограничавал правото на гражданите на достъп
до такава, нито приема на пациенти в лечебното заведение, а само определял
задължението на НЗОК да заплати извършената и отчетена дейност в определения и
индивидуално договорен размер. Позовава се на разпоредбата на чл.2,ал.2 и 3 от
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Ищецът
подписал договора и споразуменията към него, с което приел определения му лимит
за заплащане на извършената от него болнична помощ, което и с оглед липсата на
искания за увеличение на размера на месечната стойност на разходите за
дейностите на основание чл.21,ал.4,т.1 от Приложение№2Б на
Постановление№57/16.03.2015г. на МС, сочело за съгласие с неговите клаузи и
задължение да спазва определената финансова рамка.
Посочва, че съгласно чл.18 от Приложение№2Б на
Постановление№57 от 16.03.2015г. на МС, НЗОК заплащала договорената и извършена
дейност по КП на изпълнителите на БМП след представяне на първични медицински и
финаннсовоотчетни документи(фактура и спецификации), подробно изброени в
отговора на исковата молба.
Намира за неоснователни твърденията, наведени в
исковата молба, за нищожност на разпоредбите на договора, свързани с отчитане
на извършената дейност в рамките на определените с Приложение№2 стойности. В
тази връзка посочва, че НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените
лица, медицинска помощ по чл.55,ал.2,т.2 в рамките на обемите, договорени в
националните рамкови договори.
Посочва, че съгласно§44 от ПЗР към закова за
изменение и допълнение за здравното осигуряване(ДВ,бр.48 от 2015г.),
националните рамкови договори, обемите и цените на медицинските и на денталните
дейности, методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ и
решенията по чл.54,ал.8 и/или 9, действащи към момента на влизането в сила на
този закон, се прилагали до приемането на нови национални рамкови договори,
като дотогава НЗОК следвало да заплаща медицинската помощ в рамките, действащи
към момента на влизането в сила на този закон.
Подчертава, че извършването на дейности от ищеца,
изискващи финансиране в размер, по- голям от определения му с договор
№020623/19.02.2015г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични
пътеки, не ангажирало ответника.
Обема/количеството на медицинските дейности се определял и от НРД за
съответната година, съобразно ЗБНЗОК, но не и съобразно нуждите на лечебните заведения.
Съгласно чл.22 от ЗЗО, бюджетът на НЗОК представлявал основен финансов план за
набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно
осигуряване(отделен от държавния бюджет).
Ангажира доказателства.
С
допълнителната искова молба
ищецът допълва искова молба, като на първо място, излага становище във връзка с
направеното от ответника възражение за неподведомственост на спора. Намира
горното за неоснователно, навеждайки доводи.
Исковата претенция
на лечебното заведение произтичала от парично вземане на договорно
основание, невключено в кръга на споровете по чл.128,ал.1 от АПК. Предвид
горното, възникналите спорове от такъв характер следвало да се решават по общия
исков ред. Цитира съдебна практика.(Определение03/19.01.2018г. на ВАС и ВКС по
адм. дело№78/2017г., смесен петчленен състав; Определение№75/27.07.2018г. на
ВАС и ВКС по адм.д.№19/2018г.,смесен петчленен състав;
Определение08318/20.06.2018г.на ВАС по адм. д.№6866/2018г.; Определение№334 от
31.07.2018г.по в.ч.т.д.№339/18 на Пловдивски административен съд).
Развива подробни съображения и относно направеното
от ответника възражение за недължимост на претендирата от ищеца сума.
Излага аргументи, че при определяне на част от
дейностите като надлимитни, НЗОК, следвало да приеме единствено тези, с които
се отчита извършена дейност от определения лимит. При отчитане на надлимит от
изпълнителя, възложителят бил длъжен да изпрати писмени указания за
несъответствие. В чл.28,ал.1 от Договора се посочвали изискванията за
необходимите финансово- отчетни документи, касаещи изпълнената медицинска
дейност по КП.
Пояснява, че на ответника били представени и
дебитни известия за всеки от процесните месеци.
Навежда доводи относно наведеното от ответната страна възражение, че ищецът
трябвало да следи достигнатия обем, формирайки листа на чакащите, подкрепено с
текста на чл.22 от НОПДМП.
Посочва, че
с нормата на чл.4,ал.2 от ЗЗО се
прокламирала забрана да бъде ограничавано правото на избор на пациента по
административен ред. Критерият за насочване на пациент към друго лечебно
заведение бил медицински, а не финансов(чл.14 от договора).
Съгласно нормативната уредба, при възникнала
необходимост от лечение, всяко здравноосигурено лице имало право да се ползва
от определения в закона пакет от здравни дейности(,,пакет здравни дейности“).
Твърди, че ответникът не представил доказателства
за изпълнение на задължението си по чл.32,ал.11 от договора. Липсвали приложени
месечни справки за отхвърлените случаи- над определения лимит, по всеки едни от
месеците, представляващи основание за неплащане по чл.40,ал.6 и Приложение№2
към договора. Приложените в тази връзка, към отговора на исковата молба,
документи били неотносими към предмета на спора. Въпреки отчитането на
изпълнените клинични пътеки в ежедневните отчети, възложителят не ги отхвърлил с месечно известие,
в съответствие с договореното.
По-
нататък излага, че съгласно ГФО на НЗОК за 2015г., имало превишение на
планираните приходи във фонда за 2015г. Горните приходи не се използвали
съгласно §1 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2005г.- за заплащане на вече оказаната
медицинска помощ над лимита на изпълнителите.
Ответникът
с допълнителния отговор допълва и
пояснява първоначалния си отговор, като не въвежда нови факти и обстоятелства
по делото.
Поддържа
становището за разглеждане на настоящия правен спор по реда на АПК. Цитира
съдебна практика. Развива съображения, че институтът на административния
договор бил въведен в позитивното право с нормите на чл.19а-19ж от п АПК. По
своето естество договора за оказване на медицинска помощ представлявал
административен договор, писмено съглашение между административен орган и
лечебно заведение относно въпроси от значим обществен интерес(Тълкувателно
постановление№5 от 21.06.2007г. на ВАС по т.д.№3/2007г.).
Намира, че
ищецът следвало да посочи конкретните разпоредби на договор№020623/19.02.2015г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, Националния рамков договор за
медицинските дейности, ЗЗО или Постановление№57 от 16.03.2015г. на МС за
приемане на методики и остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл.55,ал.2,т.2
от ЗЗО, на които основавал претенциите си за неизпълнение на посочения договор.
Поддържа изложените аргументи в първоначалния отговор на исковата молба.
Счита, че НЗОК, в качеството си на изправна страна
по договора изплатила изцяло договорената сума и нямала непогасени задължения
към ищеца.
По
отношение направеното с отговора на исковата молба от ответника, възражение за неподведомственост на
производството по делото, съдът намира горното за неоснователно.
До приемането на разпоредбата на чл.19а от АПК – ДВ бр.74/20.09.2016г.
съдебната практика безпротиворечиво приемаше, че договорът за оказване на медицинска помощ, сключен на осн. чл.59 ЗЗО
между болничното заведение и НЗОК като равнопоставени субекти е насочен към постигане на желан от двете страни
резултат, поради което той е облигационен договор и за уреждане на споровете по
него се прилагат нормите на ЗЗД. Без значение за характера на този договор се
приемаше обстоятелството, че условията, при които същият се сключва, са
лимитирани от разпоредбите на Националния рамков договор, Закона за бюджета на
НЗОК и ЗЗО / опр.809/26.10.2016г. по т.д. № 862/2016г. на ВКС, І т.о./
С
приемането на новата разпоредба на АПК – ДВ бр.74/20.09.2016г. е въведено
понятието „административен договор“, който се сключва в производство пред
административните органи по въпроси от значим обществен интерес, когато е
предвидено в закон. Съгласно чл.128 ал.1 т.3 от АПК, делата по искания за изпълнение на такъв
договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон, са подведомствени
на административните съдилища. Практиката на тези съдилища се ориентира към
разбирането, че страните по сключените между НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ договори не са
равнопоставени по отношение на създадените права и задължения, тъй като при
възникването на тези правоотношения НЗОК действа в качеството на административен
орган, а не като субект на гражданското право и има право да извършва проверки, да налага
предвидените санкции за констатираните нарушения на изпълнителя, както и да
претендира връщане на неоснователно получени суми. Изпълнителят на медицинска
помощ от своя страна има право да бъде финансиран от НЗОК и е длъжен
да се съобразява с указанията му или да упражни правото си да прекрати едностранно
правоотношението, като понесе и евентуално наложените му до прекратяването
санкции. Ето защо тези договори имат характера на административен договор по
смисъла на чл.19а от АПК.
Не
съществува противоречие в разбирането на съдилищата обаче, че нормата на чл.
19а АПК (ДВ бр.74 / 20.09.2016 г.) няма придадено обратно действие и като
материалноправна по своя характер, урежда възникнали правоотношения занапред.- Опр.№4308/06.04.2017г.
по адм.д.3580/17г., ВАС, VІ отд. Това разбиране се споделя и от настоящия
състав. И тъй като процесният договор е
сключени преди влизането в сила на посочения текст на закона, налага се извода,
че чл.19а АПК не съставлява приложимо право към заварените процесни
правоотношения. Поради това исковата претенция следва да бъде разгледана по
общия исков ред от гражданските съдилища.
По доказателсвената тежест
По делото не
следва да се доказва наличието на облигационна връзка между страните.
Ищецът носи тежестта да установи при условията
на пълно доказване, че е изправна страна по договора, както и следва да докаже дължимостта и
размера на претендираната сума.
Ответникът
следва да докаже своите възражения.
По доказателствата
Съдът намира направените от страните доказателствени
искания – за приемане на представени от тях писмени доказателства, за относими
към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват
наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и
необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези
доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и
преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
С оглед на горното ще следва да се приемат всички представени от страните писмени
доказателства.
По изложените съображения, на основание чл.140,
ал. 1 във вр. с чл. 146 от ГПК и по
доказателствата съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
за 14.01.2018год. от 14.00 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.
УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част на
определението.
ПРИЕМА всички представени от страните
при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
направеното от ответната страна възражение за подведомственост.
В частта, с която е оставено без уважение, направеното от ответната страна
възражение за подведомственост, определението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- Бургас, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
В останалата част, определението е окончателно.
Съдия: