№ 110
гр. Варна, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стоян К. Попов
Членове:Яна Панева
мл.с. Гинка Т. И.
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20253100600025 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивна жалба от адв. Б. Ж. и адв. А. Р.,
защитници на подс. Е. М. Х. срещу присъда № 273 / 19.11.2024 г., постановена
от РС-Варна, 3-ти състав, по НОХД № 2981 по описа за 2023 г.
С атакувания съдебен акт подсъдимият Е. М. Х. бил признат за виновен
в това, че в периода 01.09.2021 г. - 08.09.2021 г. в гр. Варна противозаконно
присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил марка „Сеат
Ибиза“ с peг. ..... на стойност 2700,00 лева, собственост на В. Т. Т. и Н. Т. Т.,
поради което и на основание чл. 206, ал. 1 вр. и чл. 54 , ал. 1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати и
разноските по делото.
С бланкетната въззивна жалба се твърди, че при постановяване на
съдебния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия; допуснато е нарушение на
материалния закон, касаещо неправилното му приложение; наложеното
наказание на подсъдимия е несправедливо. Отправено е искане присъдата да
бъде отменена и подсъдимия оправдан, а в условията на евентуалност – да се
намали наложеното наказание, а ако се констатират съществени процесуални
нарушения, делото да бъде върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
1
В открито съдебно заседание защитниците на подсъдимия поддържат
жалбата. Адвокат Р. излага становище, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в противоречия относно мотивите на
първоинстанционния съд, доколкото неправилно се интерпретират от страна
на РС-Варна обясненията, които е дал подсъдимия. Твърди се, че не е
установена субективната страна на престъплението по чл.206, ал.1 НК, тъй
като св. П. заявил, че инкриминираният автомобил не му е продаден, и че му е
оставен с цел съхранение. Според защитника не е установен и
инкриминирания период от 01.09.2021 г. до 08.09.2021 г. Адвокат Ж.
акцентира на недоказаност на инкриминирания период от 01.09.2021 г. до
08.09.2021г., както и липса на разпоредителни действия като част от
изпълнителното деяние на престъплението обсебване.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна пледира за
потвърждаване на обжалваната присъда, като съответна на установената
фактическа обстановка. Аргументира се, че при постановяване на присъдата
не са допуснати съществени процесуални нарушения, анализирани са
правилно доказателствата и правилно е интерпретирана фактическата
обстановка, че деянието е извършено умишлено, като се установява и
разпореждане с инкриминираната вещ.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият Х. моли да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на
страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, и като инстанция по същество,
намира за установено следното:
Подсъдимият Е. М. Х. живеел в гр. Варна на семейни начела със
свидетелката А. И. А.. Били в приятелски отношения с Д. П. Д. и С. В. Т.а,
които живеели на семейни начала в жилището на Т.а в гр. Варна. През 2020 г.
С. Т.а закупила лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег. № ......, който
ползвали и двамата. На 05.02.2020 г. С. Т.а починала, а Д. Д. продължил да
живее в жилището и и да ползва лекия автомобил. За това бил получил
̀
разрешение от сина на Т.а, св. В. Т. Т..
Няколко месеца по-късно, поради влошеното здравословно състояние на
Д. Д., при него дошла да живее майка му, св. П. Н. П.а. През месец април 2020
г. Д. Д. бил приет в болница. C позволението на св. В. Т., Д. предоставил на
подсъдимият Е. Х. лекия автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ......, за да може при
необходимост подсъдимия да го придвижва с него. Ключовете и документите
за автомобила били предадени на подсъдимия от св. П. П.а, тъй като през това
време Д. Д. бил все още в болница.
Подсъдимият знаел, че автомобила бил закупен от С. Т.а, както и че след
нейната смърт собственици на автомобила станали синовете и - В. Т. Т. и Н. Т.
̀
Т..
През месец януари 2021 г. били издадени нови Свидетелство за
регистрация част I и Свидетелство за регистрация част II c въведени като
2
собственици синовете на С. Т.а. Новите свидетелства Д. Д. предал на
подсъдимия.
Ha 07.07.2021 г. Д. Д. също починал, a подсъдимият продължил да
ползва лекия автомобил. През месец август 2021 г. св. В. Т., се свързал с
подсъдимия и св. А. И. А.. Св. В. Т. заявил, че желае лекият автомобил да бъде
върнат на него и брат му.
Подсъдимият отговорил, че бил направил разходи за автомобила, които
следвало да му бъдат възстановени. Посочил, че бил извън града и обещал
след няколко дни да се свърже със св.В. Т. за да му върне автомобила. Вместо
да върне лекия автомобил, подсъдимият Е. Х. в периода 01.09.2021 г. до
08.09.2021 г., продал лекия автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ...... на свидетеля
П. К. П. от гр. Вълчи Дол за сумата от 1500 лева, за което не бил съставен
договор в писмена форма. Тъй като св. П. П. не притежавал свидетелство за
управление на МПС, автомобилът управлявал негов приятел, свидетеля С.
Й.И.. Така подсъдимият не потърсил св.В. Т. и не му върнал автомобила.
След няколко дни с подсъдимия се свързал св. Т. В. Т., баща на В. и Н.
Т.и, и го попитал кога ще върне автомобила. Подсъдимият Х. обещал и на него
да върне автомобила, но така и не го сторил и спрял да отговаря на
обажданията му. Поради това и св. Т. Т. подал сигнал във Второ РУ при OД на
MBP - Варна, по който била извършена проверка и образувано Досъдебно
производство № 1115/2021г. по описа на Второ РУ при OД на MBP - Варна.
През месец ноември 2021 г. св. Т. Т. забелязал лекия автомобил, който
бил паркиран пред адреса на подсъдимия. Св. Т. Т., свалил регистрационните
табели на лекия автомобил, за което оставил бележка с името и телефонния си
номер. Тъй като автомобилът не можел да се управлява без регистрационни
табели, св. П. П. върнал ключа и документите на подсъдимия. B хода на
разследването бил извършен оглед, при който бил иззет лекия автомобил
„Сеат Ибиза“ c рег. № ...... и впоследствие предаден на свид. В. Т. Т..
От заключението на изготвената в хода на разследването съдебно-
оценителна експертиза, се установило, че стойността на присвоения лек
автомобил „Сеат Ибиза“ c рег. № ...... е в размер на 2700 лв.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
намира, че въззивната жалба е неоснователна.
Повдигнато е обвинение за противозаконно присвояване на чужда
движима вещ, която деецът е владял на правно основание към момента на
извършване на деянието - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Според
трайната съдебна практика, престъплението обсебване е налице, когато лице е
получило чуждо движимо имущество на правно основание, владее или пази
полученото имущество, но извърши с него неправомерен акт на имуществено
разпореждане в свой личен или в чужд интерес, за което разпореждане не е
имал право, като по този начин недвусмислено външно изразява чрез тези
свои действия отношението си към чуждата вещ като към своя. От обективна
страна се изисква деецът противозаконно да е извършил разпореждане с
имуществото без знанието и съгласието на собственика му, като отказът за
3
връщане на вещта също се счита за разпореждане, стига да е противозаконен.
Разпореждането може да бъде фактическо или юридическо, като е без
значение дали е извършено чрез активни действия или чрез бездействие при
отказ да върне вещта на правоимащия. Това престъпление следва да е
извършено със съзнанието у дееца, че вещта се намира у него на годно правно
основание, но му е чужда и не разполага с права да се разпорежда с нея. За да
бъде съставомерно деянието, следва по категоричен начин да се установи
наличието както на обективните, така и на субективните му елементи. В
настоящия случай същите са установени.
Безспорно се доказа от материалите по делото, че инкриминираната
вещ се е намирала във владение на подсъдимия от месец април 2020 г., когато
Д. Д. постъпил в болница. Владението е предадено от Д. на подс. Х., с
разрешение от собственика св. В. Т. Т., за да може при необходимост да го
придвижва с него. Владението на вещта е било предадено на подсъдимия на
основание постигната договореност със св. В. Т., а ключовете и документите
на автомобила били предадени от св. П. П.а, майка на Д. Д.. Обстоятелството
по владението на инкриминираната вещ на правно основание не са спорни
между страните.
На първо място, защитата оспорва наличието на разпореждане с лекия
автомобил от страна на подсъдимия. Твърди се, че автомобилът бил закаран в
дома на св. П. П. в гр. Вълчи дол с цел съхранение. От показанията на св. П. в
хода на съдебното производство се установява, че се разбрал с подс. Е. Х. да
ползвам колата и му заплатил 400 или 500 лева, просто за да е сигурен, че ще
купи колата. На основание чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т.1 от НПК, са прочетени
показанията на свидетеля П. К. П. от 30.06.2022 г. в хода на досъдебното
производство. В тези показания П. твърди, че покрай подсъдимия се запознал
с човек, който през 2021 г. починал /Д. Д./. Последният дал автомобила си на
Е. Х. да го ползва, но след смъртта му не можел да го гледа, защото му ставало
тъжно, поради което решил да го продаде. Впоследствие, Е. Х. и П. П. се
разбрали последният да купи автомобила за сумата от 1500 лева или 1800
лева. П. дал парите, а Х. му дал ключа за автомобила и малкия талон. От
изложеното се установява, че е налице фактическо разпореждане с вещта.
Този извод не може да бъде разколебан от твърденията на П., че се разбрал с
подсъдимия да ползва колата, а когато се приберат В. Т. Т. и Н. Т. Т. да
сключат по установения ред договор за покупко-продажба. Със самия факт за
разпореждане, а именно предаването на автомобила срещу парична сума,
изпълнителното деяние на престъплението е довършено, а бъдещите
договорки между лицето, държащо вещта на правно основание, и едно трето
лице се явяват ирелевантни.
По отношение на възражението на защитата, че не се установя
посоченият от прокуратурата инкриминиран период 01.09.2021 г. до
08.09.2021 г., съдът намира същото за неоснователно. На първо място, следва
да се отбележи, че обвинението не е повдигнато за продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, т.е. не са налице две или повече
деяния на едно и също престъпление, които да са извършени в
непродължителни периоди от време. В случая е налице едно деяние, което е
4
извършено между 01.09.2021 г. и 08.09.2021 г. Този период е съобразен с
показанията на св. Т. Т., св. П. П., св. В. Т. и св. Н. Т.. Посочените свидетели не
са посочили точната дата на извършените разпоредителни действия, но това
не е необходимо в настоящия случай, доколкото безспорно е установено, че в
този сравнително кратък период е извършено инкриминираното деяние.
Следва да се отбележи и че преди извършване на разпореждането с вещта от
подсъдимият, последният не я е върнал на собствениците след смъртта на Д.
Д., както и не е предприел действия за постигане на последващи договорки
със собственика при така стеклите се обстоятелства. Доказателство за този
извод са показанията на св. Т. Т., че на 09.09.2021 г. синът му В. имал уговорка
с Е. Х. да докара автомобила на улица „Прага“ и да го предаде на Т. Т., но това
не се случило.
Не може да се приеме и защитната теза на подсъдимия, че не е имал
умисъл за извършване на деянието. При условие, че вещта е дадена за
ползване лично на дееца, противоречи на житейската и правна логика той да я
преотстъпва без разрешение на трето лице, и то срещу получаване на парична
сума. Настоящият съдебен състав намира, че са налице безспорни
доказателства за извършена присвоителна дейност на подсъдимия по
отношение на предадения му автомобил, както и за наличие на
интелектуалния момент за умисъла за обсебване, чрез които се доказа по
несъмнен начин осъществяване на престъплението както от обективна, така и
от субективна страна. Всички обстоятелства от състава са били осъзнавани от
дееца при извършване на деянието - че предметът на престъплението е чужда
движима вещ, че той я владее на конкретно правно основание, даващо му
ограничени права и че му е позволено да извършва конкретни действия с
вещта, сред които не е това, което е сторил. Съдът споделя изцяло, изложеното
от първата инстанция, че изводите досежно субективната страна на
престъплението се основават на обективните факти по делото, които следва да
разкриват психическото отношение на дееца към настъпилия резултат. В
случая това външно обективирано поведение на подсъдимия се състои в това,
че не е върнал инкриминирания автомобил на собственика след смъртта на Д.
Д., не предприел действия за постигане на последващи договорки със
собственика при така стеклите се обстоятелства и в следващ момент дори е
извършил фактическо разпореждане с вещта, предавайки я на трето лице
срещу парична сума.
Не се откриват нарушения и при извършената оценка на свидетелските
показания. Първоинстанционният съд е изложил в мотивите си защо
кредитира показанията на свидетелите, детайлно е коментирал всяко едно
обстоятелство и ги е съобразил със събраните доказателства и с обясненията
на подсъдимия. Последните правилно са приети за защитна теза, която обаче
не се подкрепя от събраните по делото доказателства по време на досъдебното
производство и по време на съдебното следствие, поради което и ВРС не ги е
кредитирал. Доколкото първоинстанционния съд е анализирал показанията на
свидетелите подробно, настоящият състав подкрепя направения анализ като
правилен и пълен и не намира за необходимо да го преповтаря.
При този извод въззивният съд намира, че първоинстанционният е
5
направил правилен извод, че е извършено конкретното процесно
престъпление.
По отношение на наказанието:
Въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че същото е
справедливо и определено в рамките на предвиденото от закона. Първата
инстанция е приела, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства –
стойността на инкриминираната вещ, времевият период изминал от датата на
деянието и чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на
извършване на деянието. Към момента на извършване на престъплението,
предмет на настоящото производство, подсъдимият е бил реабилитиран. Като
отегчаващо обстоятелство съдът е отчел липсата на критично отношение на
подсъдимия към извършеното от него. Следва да се отбележи, че липсата на
критичност и неизразяването на съжаление за извършеното не представляват
отегчаващи обстоятелства, защото възприетата защитна позиция на дееца и
отношението му към повдигнатото обвинение са негово право, гарантирано
му от закона. Стойността на инкриминираната вещ е в размер на 2700 лв., като
същата представлява лек автомобил. Стойността не е пренебрежителна и не
следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство. При това
положение като смекчаващи могат да се отчетат чистото съдебно минало на
подсъдимия и времевият период изминал от датата на деянието. Измерението
на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства не обуславят приложението на
чл. 55 от НК, поради което наложеното наказание в минимален размер, както
и прилагането на чл. 66 от НК, се явява справедливо и съответстващо за
постигане на целите, посочени в чл. 36 от НК.
По отношение на разноските по делото:
Съдът съобрази, че от повереника на частните обвинители В. Т. и Н. Т.
изрично е направено искане за присъждане на разноски за настоящата
инстанция. По делото е предоставен договор за правна защита и съдействие от
23.01.2025г., в който изрично е отбелязано, че е за процесуално
представителство на частните обвинители по ВНОХД № 25/2025г. на ВОС,
както и че е договореното плащане на адвокатско възнаграждение в размер на
1 500,00 лева е заплатено в брой. При това съдържание на договорите за
правна защита и съдействие и с оглед задължителните указания на ВКС,
дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6
от 2012 г., ОСГТК, ВКС, следва да се приеме, че тези разноски действително
са направени, а договорът за правна защита и съдействие се явява документ,
удостоверяващ извършването на плащането. Следва обаче присъждането им
да бъде осъществено от първоинстанционния съд по реда на чл. 306 от НПК, с
оглед необходимостта от инстанционна проверка.
По изложените съображения настоящият състав на Окръжен съд-Варна
прие, че не са налице основания за отмяна или изменение на процесната
присъда на Районен съд-Варна, и същата следва да бъде потвърдена като
законосъобразна и мотивирана, поради което и на основание чл.338 от НПК
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 273/19.11.2024 г., постановена по НОХД
№ 25/2025 г. на Варненски районен съд, 3-ти състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7