Р Е
Ш Е Н
И Е № 8 4
гр. Пловдив,14.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА,като разгледа докладваното от съдията т.д. №238/2019 г. по описа на същия съд,XVIII-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен
иск с правна квалификация по чл.432,ал.1 от Кодекса за застраховането и обратен
иск с правна квалификация по чл.500,ал.1,т.1 от КЗ,предявен от ответника срещу
третото лице-помагач.
Ищцата
Е.Т.Ц. твърди,че на 20.08.2017 г. в гр. Стамболийски около 21 часа е бутала
триколесна велосипедна количка за продажба на сладолед по бул. Тракия,в
участъка от пътя в началото на изкачването на жп надлез,като тогава е била
ударена отзад от мотоциклет марка „Сузуки“,модел „Интрудер“,с рег.№РВ 0995
К-управляван от В.И.Т. с ЕГН **********.Ищцата описва в исковата си молба
подробно механизма на катастрофата и твърди,че вследствие на катастрофата е
получила следните травматични увреждания:контузия на главата с мозъчно
сътресение,контузии и увреждане на белия дроб и гръдния кош,контузии по
корема,контузии по ръцете и счупване на малкопищялната кост на десния
крак.Твърди,че лечението й е продължило много дълго време,дори продължава и към
момента на подаване на ИМ и че след като е била изписана от болницата и се е
прибрала в къщи,тя е била в напълно безпомощно състояние и не е можела да прави
сама нищо.Болката в гърдите й била толкова голяма,че не е можела да диша,да се
изправя,да ляга сама,не могла да се храни или да пие вода,а за ходене до
тоалетната са й помагали нейния ***и ***й,като това продължило близо шест
месеца.Твърди,че уврежданията й са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП,а
за счупената й кост са били извършени две операции съпроводени с множество
усложнения и й е било причинено трайно затрудняване на движенията на долен
десен крайник за около 2 месеца,а останалите увреждания причиняват разстройство
на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.Твърди за получени
усложнения и с белия й дроб вследствие удара в гърдите,като същият се пълнел с
течност и било нужно периодично да се изважда тази течност,което било
съпроводено с много болки и страдания.Заради увреждането на белия дроб
ищцата,както твърди,била на лечение в болницата три пъти,а наред с това била
изпратена на физиотерапия за раздвижване на десния крак,но когато се е подпряла
на патериците и се е опитала да ходи се е установило,че не може да диша.
Ищцата
твърди на следващо място,че за извършеното престъпление с посочената в ИМ
квалификация,извършителят В.И.Т. се е признал за виновен и е сключил
споразумение с прокуратурата по НОХД №6139/2018 г. по описа на РС-Пловдив,8-ми
нак. състав.Твърди още,че мотоциклета,причинил увреждането,има валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното
застрахователно дружество с период от 24.02.2017 г. до 24.02.2018 г.,а на
19.12.2018 г. било подадено в дружеството искане от ищцата за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 45 000 лв. по застраховка
„Гражданска отговорност“ и образуваната пред застрахователя щета с посочения в
ИМ номер.Ответникът определил да заплати за претърпените от ищцата
неимуществени вреди обезщетение в размер на 5000 лв. и същото било преведено по
предоставената от нея банкова сметка на датата 22.02.2019 г.Ищцата счита,че
тази сума е много малка и не отговаря на претърпените от нея неимуществени
вреди.
При
така изложените в ИМ фактически твърдения,ищцата моли да бъде осъден ответника
да й заплати общо сумата от 40 000 лв. на основание чл.432,ал.1 от КЗ за
причинените й травматични увреждания вследствие на ПТП,причинени от лице,притежаващо
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Моли да й бъде
присъдена и законната лихва върху дължимото обезщетение при съобразяване
правилото по чл.493,ал.1,т.5 от КЗ.В исковата молба ищцата сочи и отделните
размери на обезщетенията,които счита,че съдът следва да приеме за адекватни с
оглед на действителните болки,страдания и доспомфорт за всяка от получените от
нея контузии.
Ответникът
е подал в срок отговор на исковата молба,в който взема становище,че оспорва
исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да се отхвърлят
изцяло.Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.Моли да се отхвърли
и акцесорната претенция за лихви поради неоснователността на главния иск.А ако
съдът намери исковете за основателни,то ответникът моли да бъде намален размера
на обезщетенията,като твърди,че претендираните с исковата молба размери са
прекомерно завишени и не съответстват на практиката на съдилищата по аналогични
случаи,на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания,интензитета и продължителността на търпените болки и страдания на
ищцата и освен това ответникът твърди,че самата ищца има принос за настъпване
на вредоносните последици от ПТП.В тази връзка ответникът заявява,че приноса на
ищцата се изразява в бутане на велосипедна триколесна количка при движение през
нощта и при намалена видимост,без да има най-малко една бяла или жълта добре
различима светлина отпред и най-малко една червена светлина отзад,без да
разполага с един източник на светлина,разположен от лявата страна на количката
и движейки се по средата на платното за движение,с което е извършила нарушение
на чл.71,ал.2 и чл.80,т.2 от ЗДвП.Позовава се и на нарушение от страна на
ищцата на разпоредбата на чл.80,т.2 от ЗДвП поради обстоятелството,че тя се е
движила по средата на платното за движение,а като водач на триколесната
велосипедна количка за продажба на сладолед е била длъжна да се движи възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение.
Ответникът
поддържа и възражението,че не водачът В.И.Т. не е нарушил императивни
разпоредби на ЗДвП,съответно не е причинил процесното ПТП,така както е описано
в исковата молба,поради което липсва основния елемент от фактическия състав на
деликта,а именно-противоправно поведение. Затова
ответникът счита,че не са налице всички елементи от фактическия състав на
отговорността на застрахователя и затова не следва да се ангажира отговорността
му за заплащане на претендираните от ищцата обезщетения.
Ответникът
поддържа и аргумента,че представените с исковата молба медицински документи са
недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди,нито искания
размер на обезщетението за тях.Твърди,че за някои от сочените от ищцата
контузии липсват медицински документи за констатирането и диагностицирането
им,както и за предписано лечение на
същите.Относно твърдяното от ищцата счупване,ответникът поддържа,че такова е
налично на малък участък,с два-три малки фрагмента,като оста на костта не е
нарушена.Твърди още,че счупването на малкопищялната кост на десния крак е
зараснало в обичайния срок,тъй като няма медицински документи за забавено
срастване на костта и усложнения.А още твърди,че няма медицински документи
ищцата да е ходила на контролни прегледи и да е търсила медицинска помощ за
самото счупване.Ответникът прави и възражения,че усложненията в здравословното
състояние на ищцата са възникнали на базата на съществуващи общи заболявания
при нея от години-захарен диабет и сърдечно-съдови заболявания.
В
отговора си на исковата молба ответникът поддържа и позицията,че процесното ПТП
е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК,излагайки конкретни аргументи за
това.Възразява и срещу искането за присъждане на законна лихва върху
главницата,евентуално,в случай на уважаване на иска за същата
главница,ответникът счита,че най-ранната дата на изпадане в забава може да се
приеме денят на входиране на исковата молба,като счита,че от този момент би се
дължала и мораторна лихва за забава.
Ответникът
оспорва и механизма на процесното ПТП,като твърди,че същият не отговаря на така
описания в исковата молба и представения с нея протокол за ПТП от 04.04.2018
г.Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени
неимуществени вреди с механизма на ПТП.
В
отговора си ответникът изрично признава следните обстоятелства:съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на мотоциклет марка „Сузуки“,модел „Интрудер“,с рег.№РВ 0995 К по
силата на застрахователна полица №BG/30/117000644550,сключена със ЗАД „ДаллБогг:Живот и
здраве“АД на 24.02.2017 г. и заплащането от същото застрахователно дружество по
банкова сметка на ищцата на сумата от 5000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди.
Описва
подробно в отговора си и кои от твърдяните в исковата молба обстоятелства се
оспорват от него.
В
отговора си ответникът е заявил,че са налице основания за ангажиране на
регресната отговорност на водача на мотоциклета-В.И.Т. поради възникването за
застрахователя на право на регресно вземане при условията на
чл.500,ал.1,т.1,предложение първо от КЗ.В тази връзка ответникът твърди,че по
делото са приобщени писмени доказателства,от които може да се направи обоснован
извод по отношение на това,че Т. е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма.Затова ответникът освен,че е поискал посоченото лице да бъде
конституирано като трето лице-помагач на основание чл.219 от ГПК,но още е
заявил,че са налице достатъчно данни,обосноваващи регресната отговорност на В.Т.
спрямо застрахователното дружество на основание чл.500,ал.1,т.1 от КЗ.
С
оглед на гореизложеното ответникът е предявил обратен иск срещу третото
лице-помагач В.Т. при условие на евентуалност,като е поискал,ако бъде
постановено решение,с което дружеството-застраховател бъде осъдено да заплати
на ищцата застрахователно обезщетение по главния иск,то едновременно с това да
бъде осъден ответника по обратния иск В.И.Т. /третото лице-помагач/ да заплати на „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД на
основание чл.500,ал.1,т.1 от КЗ сумата от 45 000 лв.,ведно с лихвите и
разноските,за които дружеството ще бъде осъдено да заплати във връзка с
разглеждането на главния иск и при условие,че цитираните суми за обезщетение,лихви
и разноски бъдат заплатени от
дружеството в полза на увреденото лице Е. Т.Ц.-ищца по главния иск.Претендира и
направените по делото разноски.
Конкретните
факти и обстоятелства,на които застрахователното дружество основава претенцията
си срещу В.И.Т.,са изложени в подадената отделна искова молба по предявения
обратен иск.
С
определение от 06.06.2019 г. съдът е конституирал на основание чл.219 от ГПК
лицето В.И.Т. като трето лице-помагач на страната на ответника и заедно с това
е приел за разглеждане в настоящия процес предявения от ответника ЗАД
„ДаллБогг:Живот и здраве“АД обратен иск против В.И.Т.,предявен с молба вх.№13648
от 02.05.2019 г.
Третото
лице-помагач и ответник по обратния иск-В.И.Т. се явява лично в съдебно
заседание,като устно е изразил становище по предявения от ищцата главен
иск,както и по предявения срещу него от ответника обратен иск.Становището му
е,че претендираната от ищцата сума,респективно-претендираната с обратния иск
сума,са в завишени размери.
От
ищцата Ц. не е подадена допълнителна искова молба в законоустановения срок.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Между
ищцата и ответното застрахователно дружество е безспорно обстоятелството,че
описания в исковата молба мотоциклет,с който се твърди,че е причинено
увреждането,а именно-мотоциклет марка
„Сузуки“,модел „Интрудер“,с рег.№РВ 0995 К,има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна
полица
№BG/30/117000644550,сключена
с
ответното ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“АД
на
24.02.2017
г.Безспорно е също,че срока на действие на застраховката е за периода от
24.02.2017 г. до 24.02.2018 г. и в тази връзка-че същата застраховка е била
действаща към датата 20.08.2017 г.,сочена като дата на настъпване на процесното
ПТП.Безспорно е още,че ищцата е подала пред ответното дружество искане от
19.12.2018 г. за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за причинените й неимуществени вреди вследствие на
описаното в ИМ пътно транспортно произшествие и че на датата 22.02.2019 г.
ответникът й е изплатил по банков път такова обезщетение в размер на 5000 лв.
Ищцата
обаче счита така изплатената й от застрахователя сума за много малка и
неотговаряща на претърпените от нея неимуществени вреди,поради което и на
основание чл.432,ал.1 от КЗ претендира исковата сума от 40 000 лв.
По
отношение на твърдяното в исковата молба ПТП,съдът отчита на първо място
обстоятелството,че по приложеното НОХД №6139/2018 г. по описа на РС-Пловдив,VIII-ми нак. състав,е налице сключено
между В.И.Т. като подсъдим и Районна прокуратура-Пловдив споразумение за
решаване на делото,обективирано в съдебен протокол №971 от 08.11.2018 г.,с
което споразумение е признато,че подсъдимият е извършил виновно престъпление по
чл.343,ал.3,предл. I-во,б.“а“,предл. II-ро,вр. с ал.1,б.“б“ от НК,за това,че на
20.08.2017 г. в гр.Стамболийски,при управление на моторно превозно
средство-мотоциклет марка „Сузуки“,модел „Интрудер“ с рег.№РВ 0995 К,е нарушил
съответно описаните в споразумението правила за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил на Е.Т.Ц. /настоящата ищца/ средна телесна
повреда,изразяваща се в счупване на малко пищялната кост,причинило трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник за около два месеца,като
деянието е извършено в пияно състояние-с концентрация на алкохол в кръвта-1,17
на хиляда,установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта №750/21.08.2017 г.За така
извършеното престъпление на подсъдимия е наложено посоченото в споразумението
наказание,а самото споразумение е одобрено от съда с протоколно определение от
08.11.2018 г.,вследствие на което е прекратено и наказателното производство по
горепосоченото наказателно дело.Същото определение е влязло в сила на датата
08.11.2018 г.,както е официално удостоверено от съда върху протокола от същата
дата,обективиращ и споразумението и определението за неговото одобряване от
съда и за прекратяване на наказателното производство.
Съгласно
чл.383,ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда.А според чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.При това положение,гражданският съд е обвързан от горепосоченото
споразумение по НОХД №6139/2018 г. по описа на РС-Пловдив,VIII-ми
нак. състав.Това означава,че по настоящото дело съдът е длъжен да приеме за
безспорно,без да се доказва допълнително,че третото лице-помагач В.И.Т. на
датата 20.08.2017 г. в гр.Стамболийски,при управление на описания по-горе
мотоциклет,виновно и противоправно е нарушил описаните в горното споразумение правила
за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на ищцата средна
телесна повреда,изразяваща в счупване на малко пищялната кост,довело до трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник за около два месеца,като
деянието е извършено в пияно състояние-с концентрация на алкохол в кръвта-1,17
на хиляда.При така приетото,съдът счита за безспорно ясни авторството и вината
на В. И. Т. за настъпване на соченото в ИМ пътно транспортно произшествие,както
и пряката връзка между деянието на това лице и нанесената на ищцата телесна
повреда,изразяваща се в счупване на
малко пищялната кост на десния й крак.
В продължение на гореизложеното,след като виновността на В.Т. за
причиняване на процесното ПТП,самото извършване на деянието и противоправността
на същото са признати с горното одобрено от наказателния съд споразумение,имащо
последиците на влязла в сила присъда,задължителна за гражданския съд,то само
поради това следва да бъдат приети за неоснователни поддържаните от ответника
възражения,че Т. не е причинил същото ПТП,че от негова страна няма реализирано
противоправно поведение и че произшествието е случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК.
Обаче,съобразяването на горното споразумение с оглед разпоредбата
на чл.300 от ГПК,не изключва изследването и установяването на обстоятелствата,
имащи отношение към поддържаното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от самата ищца.Не изключва и доказването на твърдяните в
исковата молба телесни увреждания на ищцата,които не са упоменати в споразумението,а именно-контузия на главата и
причинено мозъчно сътресение,контузии в гръдния кош,контузии по корема и по
ръцете,множество охлузвания и причинено увреждане на белите дробове.За всички
тези увреждания ищцата също поддържа,че те са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП и те не могат да бъдат приети за безспорно установени в
наказателния процес,воден срещу прекия причинител В.Т.,тъй като той със
споразумението от 08.11.2018 г. не е признат за виновен за извършването на
същите увреждания,а само за причиненото счупване на малкопищялната кост на
десния крак на ищцата.Затова преценката за това дали са причинени на ищцата
тези телесни увреждания,дали е налице причинна връзка между тях и процесното
ПТП и дали ищцата чрез собственото си поведение по време на произшествието е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат,следва да се извърши на база
събраните по настоящото дело доказателства.
От приложената към делото медицинска документация,касаеща
ищцата,както и от част „медицинска“ на заключението на комплексната
автотехническа и медицинска експертиза,изготвено от вещите лица И.Д.Г. и д-р З.Х.Н.,неоспорено
от страните и кредитирано от съда като обосновано,безпристрастно и професионално
извършено,се установява,че на ищцата са причинени следните телесни
увреждания:контузия на главата с мозъчно сътресение /но без загуба на
съзнание/,контузия на гръдния кош,корема,дясното рамо,лявата длан и счупване на
пищялната кост на десния крак.Тези увреждания,както се сочи в заключението,са в
резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят да са получени при
процесното ПТП,с което са в пряка причинна връзка.В общи линии,данните от
експертизата потвърждават изложените в ИМ твърденията на ищцата относно вида на
претърпените от нея травматични увреждания вследствие на процесното ПТП,с
изключение на увреждане на белите дробове,за съществуването на каквото и то
като последица от пътния инцидент не са представени медицински документи и не
са изложени данни в комплексната експертиза.
Наред с горното,от заключението на комплексната експертиза,част
„медицинска“,изготвена въз основа на представената с ИМ медицинска
документация,се установява,че счупването на малкопищялната кост,която участва в
образуването на глезенната става,е наложило гипсова имобилизация на долния
десен крайник на ищцата за 35-40 дни и е причинило трайно затрудняване
движенията на крайника за около 2 месеца.Останалите увреждания,както се сочи в
заключението,причиняват разстройство на здравето за около 15-20,най-много 30
дни,а относно лечението на счупването се сочи,че липсват данни от контролни
прегледи след възстановителния период,което според вещото лице,работило по
медицинската част на експертизата,показва,че лечението е протекло без
усложнения.Няма данни и за проведени физиотерапевтични процедури в периода след
травмата,а и вещото лице сочи,че те не са с категоричност необходими.Отново в
посоченото експертно заключение е отразено,че непосредствено след травмата
болките,особено в счупената кост са значителни,но след обездвижването и с течение
на времето постепенно преминават за около месец.
Относно общото здравословно състояние и заболявания на ищцата,в
заключението на комплексната експертиза е посочено,че от медицинската документация
се установява следното:пострадалата е в напреднала възраст,със значително
тегло-97 кг.,с ***,***,***,на *** и др.,които обаче не оказват влияние върху
оздравителния процес в случая.Що се касае до представените в съдебното
заседание на 19.11.2019 г. медицински документи-амбулаторен лист от 20.09.2019
г. и епикриза от 29.10.2019 г.,отнасящи се до ищцата,то вещото лице д-р З.Н.
дава устни обяснения,отразени в протокола от същото съдебно заседание,че нито
единият,нито другият документ има отношение към
травмата на ищцата и от тези документи не се вижда продължаващо
усложнение от причинените при произшествието травматични увреждания.
На следващо място,по делото са разпитани доведените от ищцата
свидетели-св.Е.Ц. и св. М.М.,първата от които е ***,а втората-***на
ищцата.Свидетелката Е.Ц. дава показания за невъзможността на ищцата да се
обслужва сама за известен период от време вследствие на придобитата при
произшествието травма на крака,както и за търпени от нея болки в областта на
гръдния кош и за преживяно от нея психическо натоварване вследствие на
физическите й болки и страдания.Показанията на тази свидетелка в частта,в която
сочи период от около една година,в който ***й не е можела да се обслужва сама
вследствие на придобитата при произшествието травма и показанията й за
продължаващата до момента /т.е. до момента на разпита на свидетелката,проведен
на 14.01.2020 г./ невъзможност на ищцата да се придвижва сама,противоречат на
данните от заключението на комплексната експертиза,където се сочи много
по-кратък възстановителен период от придобитата при произшествието травма на
крака.С оглед на това и отчитайки възможната заинтересованост на същата свидетелка
предвид близката й родствена връзка с ищцата,съдът не кредитира показанията й в
посочената част.А що се касае до показанията на същата свидетелка за претърпян
от ищцата излив на кръв в белите дробове,както и за некроза на раната на крака
на ***й,то тези физически проблеми,дори и да са реално настъпили,няма
категорични медицински данни да се дължат на претърпяното ПТП,още повече,че
ищцата,както се установи от експертизата,има и редица общи хронични
заболявания,съществуващи отпреди пътния инцидент.
За претърпените от ищцата болки и страдания след катастрофата дава
показания и свидетелката М.М.,като заявява,че след връщането й от болницата
ищцата е имала рана на главата и на крака /не е уточнила на кой крак/,като
раната на крака се е обработвала,имала е и болки в гръдния кош,които дори са
затруднявали дишането й /според казаното на свидетелката от самата ищца/,а също
така за период от около три-четири месеца ищцата не е могла да се обслужва сама
и е била изцяло неподвижна.После ищцата започнала да се придвижва с бастун и
патерица,но трудно се възстановила,както сочи свидетелката.Преди катастрофата
ищцата била доста активна и енергична,продавала сладолед с количка по улиците
на гр.Стамболийски,карала е колело,а след катастрофата „не е тази жена,която
беше,не излиза навън до магазина,до приятели“,както заявява свидетелката.
На следващо място,в комплексната експертиза,част „автотехническа“
са изследвани обстоятелства във връзка с възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от самата ищца-пострадала от пътния
инцидент на 20.08.2017 г.Така от констатациите,отразени от в.л. И.Г. в
посочената част на експертизата,се установява,че управляваната по време на ПТП
от ищцата Е.Ц. самоделна триколка тип „Велосипед“ с една задна и две предни
гуми, се е движела по пътното платно в посока юг-север на разстояние 2,80 метра
от десния край на платното,от десния бордюр,при пътно платно широко 7
метра,т.е. движила се е почти в средата на пътното платно.А както сочи вещото лице,ищцата
като водач на велосипеда-триколка е била длъжна да управлява същата в дясната
част на пътното платно възможно най-близко,на разстояние около 1 метър,от
десния край на на пътното платно,тъй като това е била най-безопасната зона за
движение.Вместо това обаче,ищцата Ц. с управлението си на самоделната триколка
тип „велосипед“ в средната част на пътното платно,на разстояние 2,80 метра от
десния край на платното,от десния бордюр,е допринесла за настъпване на пътно
транспортното произшествие,както заключава вещото лице И.Г..
От фактическа страна е установено в част „автотехническа“ на
комплексната експертиза и обстоятелството,че по времето на инцидента
управляваната от ищцата триколка не е била оборудвана с устройство за излъчване
на бяла или жълта добре различима светлина отпред и с червен светлоотразител
отзад и това от техническа гледна точка не е допринесло за възприемането на
управлявания от ищцата обект,но същевременно водачът на мотоциклет марка
„Сузуки Интрудер“ с рег. №РВ 0995 К-В.И.Т.,е могъл да види извън опасната му
зона за спиране движещата се в неговото пътно платно в същата посока
триколка-велосипед,управлявана от пострадалата ищца,още повече,че триколката е
обемна с височина 0,85 метра и широчина 0,65 метра с поставен на нея в сгънато
състояние платнен цветен чадър.
Предвид горните обстоятелства се налага извода,че ищцата
действително е допринесла за настъпване на пътно транспортното произшествие от
20.08.2017 г.,има съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна,но не
защото управляваната от нея триколка не е била снабдена със светлоотразителни
устройства,а защото триколката се е движела почти в средата на пътното
платно,вместо възможно най-близко до десния край на платното.
Предвид горната фактическа обстановка,установена по настоящото
дело,съдът приема следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429,ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“,застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди,които са пряк резултат от
застрахователното събитие.Същевременно съгласно чл.477,ал.1 и ал.2 от КЗ,обект
на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди,свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства.В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между увредилото го лице и ответника по делото,настъпило
увреждане,причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат,както и вида и размера на
претърпените вреди.С оглед обхвата на застрахователното покритие,регламентиран
в цитираните разпоредби,застрахователят обезщетява всички вреди,за които
отговора застрахованото лице на основание чл.45 от ЗЗД.
Както бе посочено в настоящото решение,управлявания от виновния
водач /третото лице-помагач/ мотоциклет е бил застрахован при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и тази
застраховка е била валидна към датата на произшествието,за което не е имало и
спор между ищцата и ответника.Установиха се още и фактите на настъпилото
застрахователно събитие на 20.08.2017 г..В тази връзка сключеното по
наказателното дело споразумение,имащо последиците на влязла в сила присъда,е
задължително за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК и следователно
изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено
деянието,противоправно ли е то и относно вината на дееца.С оглед изричната
забрана на коментираната разпоредба,съдът намира,че в настоящото производство
не може да се изследва и въпросът относно причините,поради които е настъпило
произшествието,тъй като причините са релевантни към въпроса за вината.Могат
само да се обсъждат обстоятелствата,довели до произшествието,по повод заявеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата,както бе и направено по-горе в решението и се прие като краен
резултат,че такова съпричиняване е налице в случая.
Наред с горното,по делото се доказаха и твърдяните в исовата молба
травматични физически увреждания на ищцата и причинната връзка между тях и
настъпилото ПТП,изключая соченото увреждане на белите дробове.Установиха се и
търпени от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания вследствие на
причинените й увреждания,макар и не със сочената от ищцата продължителност.
С оглед на всички изложени по-горе аргументи,съдът намира
предявения главен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за доказан по своето основание,но не
и в пълния предявен размер.Съгласно утвърдената практика на ВКС,при определяне
на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно
разпоредбата на чл.52 от ГПК,съдът се ръководи от критерия за
справедливост,като е уточнено,че понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие,а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните и физически вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.При съобразяване на изложеното и с оглед
събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира,че
заместващото обезщетение на ищцата Е.Ц. за причинените й от противоправното
поведение на деликвента неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания
от нанесените й вследствие на ПТП травматични увреждания,следва да се определи
в размер на 35 000 лв.Този размер обаче следва да бъде намален с оглед
установеното съпричиняване на вредоносния резултат от самата ищца.В тази връзка
съдът приема,че с оглед конкретните обстоятелства,установени по делото във
връзка с поведението на ищцата по време на пътния инцидент,нейния принос за
настъпване на произшествието следва да бъде определен на 30 %.С оглед на това дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено със сумата от 10 500
лв.,при което положение като дължим размер на претендираното обезщетение по
чл.432,ал.1 от КЗ следва да се приеме сумата от 24 500 лв.От тази сума следва
да се приспадне и вече платеното на ищцата от застрахователя обезщетение от
5000 лв.,при което положение искът следва да се уважи до размера от 19 500
лв.,а за разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв. да се отхвърли
като неоснователен.
Върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
присъдена лихва за забава.Ищцата не е поискала тази лихва да й се присъди от
момент,предхождащ момента на подаване на исковата молба в съда.Затова няма да
бъдат излагани мотиви за началния момент,от който по начало следва да се
начислява лихва за забава върху обезщетението по чл.432,ал.1 от КЗ съгласно
разпоредбата на чл.497 от същия кодекс.Следва да се приеме,предвид начина на
заявяване на претенцията за лихва,че ищцата претендира същата,начиная от датата
на подаване на ИМ пред съда до окончателното плащане на обезщетението.Затова
дължимото обезщетение в размер на 19500 лв. следва да се присъди ведно със
законната лихва,считано от датата 22.0.2019 г. /когато е подадена исковата
молба пред съда/ до окончателното плащане на обезщетението.
По предявеният обратен иск от ответното дружество срещу третото
лице-помагач:
Този иск е основан на разпоредбата на чл.500,ал.1,т.1 от КЗ.Съгласно тази разпоредба,освен в случаите на чл.433,ал.1 от КЗ,застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,когато виновният
водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП,като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи,или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол,наркотици или други упойващи вещества.
С оглед обстоятелството,че съдът уважава частично прекия иск срещу
застрахователя,това обстоятелство поражда вземането на застрахователя за регрес
срещу деликвента за присъдените на пострадалата суми.В случая безспорно се
установи по делото,че с коментираното по-горе споразумение по наказателното
дело третото лице-помагач В.И.Т. освен,че е признат за виновен за причиняването
на пътно транспортното произшествие от 20.08.2017 г. при управление на горния
мотоциклет и в нарушаване на правилата за движение по пътищата,както и за
причиняване на телесна повреда на ищцата Е.Ц. вследствие на това му деяние,но
още е признато със споразумението,че същият е извършил деянието в пияно
състояние-с концентрация на алкохол в кръвта от 1,17 на хиляда.Последното обстоятелство
е основание по смисъла на чл.500,ал.1,т.1 от КЗ за правото на застрахователя да
получи от виновния водач платеното на пострадалата обезщетение заедно с лихви и
разноски.
Предявеният обратен иск е за сумата от 45 000 лв.,формирана
като сбор от размера на търсеното с исковата молба обезщетението за
неимуществени вреди от 40 000 лв. и сумата от 5000 лв.,която
застрахователят вече е заплатил на ищцата като обезщетение за търпените от нея
неимуществени вреди от процесното ПТП по образуваната пред него щета
№0801-003419/2018-1.С оглед наличието на предпоставките на чл.500,ал.1,т.1 от КЗ,ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати на
дружеството-застраховател изплатената сума от 5000 лв.,ведно със законната
лихва върху нея,считано от датата,следваща деня на плащането,а именно-от датата
23.02.2019 г. до окончателното й издължаване,а още следва да бъде осъден да
заплати на дружеството и присъдената с настоящото решение на ищцата сума от
19500 лв. като обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди от процесния
деликт,причинен именно от третото лице-помагач,но относно тази сума
принудителното изпълнение по обратния иск следва да се постави под условие,че
застрахователят изплати същата сума по основния иск,т.е. при условие,че я плати
на ищцата по делото.Същата сума следва да се присъди на застрахователя-ищец по
обратния иск ведно със законната лихва върху нея,но лихвата следва да бъде
начислена,считано от датата на плащането по първоначалния иск от
страна на застрахователя.
В крайна сметка,предвид изложените обстоятелства и
съображения,обратният иск следва да бъде уважен общо до размера от 24500 лв.,а
за разликата до пълния предявен размер от 45 000 лв. този иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед частичното уважаване на предявения от ищцата осъдителен
иск,съдът намира,че на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 1218,75 лв. съдебни разноски съобразно на
уважената част от иска /която сума представлява платено адв. възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 13.01.2020 г./.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответното дружество сумата от 287 лв. съдебни разноски съобразно на
отхвърлената част от иска /включваща платени възнаграждения за вещи лица/.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът по обратния иск следва
да бъде осъден да заплати на дружеството-ищец по обратния иск сумата от 980 лв.
съдебни разноски съобразно на уважената част от обратния иск,която сума е
формирана от платена ДТ по същия иск.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК,тъй като ищцата е освободена от
такси и разноски за настоящото производство съгласно разпоредбата на
чл.83,ал.1,т.4 от ГПК,ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на ОС-Пловдив сумата от 780 лв. държавна такса
върху уважената част от иска,предявен от ищцата Е.Ц.,а също да заплати по
сметка на ОС-Пловдив и сумата от 195 лв. платени от бюджета на съда разноски за
възнаграждение на вещи лица.
Ответното дружество е поискало да му бъде заплатено и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК както по главния
иск,така и по обратния иск.Това искане обаче няма да се уважи,защото в
производството и по двата иска,предявени по настоящото
дело,дружеството-застраховател е представлявано само от упълномощен от него
адвокат,но не и от юрисконсулт,а на основание посочената разпоредба може да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,ако съответната страна е
представлявана по делото от юрисконсулт.По делото е представено едно издадено
от дружеството-ответник пълномощно,приложено на л.174,с което е упълномощен
юрисконсулт Б.М.за извършване на съответни правни действия от името на
дружеството,но реално по настоящото дело посоченият упълномощен юрисконсулт не
се е явявал в съдебно заседание,нито е подавал каквито и да е молби и документи
от името на дружеството,не е заявявал и никакви искания от името на същото
дружество.С други думи,дружеството не е представлявано в настоящия процес от
юрисконсулт и затова не му се дължи юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8
от ГПК нито във връзка с предявения срещу него главен иск,нито във връзка с
предявения от самото дружество обратен иск.
А що се касае до представляващия дружеството адвокат,то по делото
е представено само издаденото от дружеството пълномощно за адвоката,но не са
представени доказателства да е уговаряно и да е изплащано от ответника
адвокатско възнаграждение на същия адвокат.
Съгласно чл.78,ал.10 от ГПК на третото лице-помагач не се
присъждат разноски.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“АД с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.София,п.к.1172,р-н
„Изгрев“,ж.к.“Дианабад“,бул.“Д-р Г.М. Димитров“№1 да заплати на Е.Т.Ц. с ЕГН **********
сумата от 19500 лв. /деветнадесет хиляди и петстотин лева/,представляваща
дължимо на основание чл.432,ал.1 от КЗ обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди-болки и страдания,вследствие на ПТП,причинено на датата
20.08.2017 г. в гр.Стамболийски от В.И.Т. с ЕГН ********** при управление на мотоциклет
марка „Сузуки“,модел „Интрудер“,с
рег.№РВ 0995 К,за който към момента на произшествието има сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
дружеството-ответник,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване
на исковата молба-22.03.2019 г. до окончателното й изплащане,както да й заплати
и сумата от 1218,75 лв. /хиляда двеста и осемнадесет лева и седемдесет и пет
стотинки/ съдебни разноски съобразно на уважената част от иска.
За разликата над уважения размер от 19500 лв. до
пълния предявен размер от 40 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от ищцата Е.Т.Ц. против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“АД с ЕИК ********* осъдителен иск по
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Е.Т.Ц. с ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“АД-гр.София с ЕИК ********* сумата от 287 лв. /двеста осемдесет и седем лева/ съдебни разноски съобразно
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА В.И.Т. с ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“АД-гр.София с ЕИК ********* по предявения евентуален обратен
иск с правно основание чл.500,ал.1,т.1
от КЗ,следните суми:сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/,представляваща изплатено
на датата 22.02.2019 г. от дружеството-застраховател на Е.Т.Ц. с ЕГН **********
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по образуваната при
застрахователя щета №0801-003419/2018-1,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от датата 23.02.2019 г. до
окончателното й изплащане,а също да заплати на дружеството и сумата от
19 500 лв. /деветнадесет хиляди и петстотин лева/,представляваща присъденото
в полза на Е.Т.Ц. с ЕГН ********** и дължимо
й от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“АД-гр.София
с ЕИК ********* застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие на причиненото на 20.08.2017 г. от В.И.Т. пътно
транспортно произшествие,като сумата от 19 500 лв. бъде заплатена от В.И.Т. на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“АД-гр.София с ЕИК *********,при
условие,че самото дружество-застраховател заплати на Е.Т.Ц. присъденото й с
настоящото решение обезщетение ведно с лихвите и разноските,както и да му
заплати законната лихва върху сумата от 19 500 лв.,считано от датата на
изплащане на обезщетението по основния иск до окончателното й издължаване,а
също да заплати на дружеството-застраховател и сумата от 980 лв. /деветстотин и осемдесет лева/ съдебни разноски съобразно
на уважената част от обратния иск.
ЗА разликата над уважения общ размер от 24500 лв. /5000 лв. +
19500 лв./ до пълния предявен размер от 45 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен обратния иск по чл.500,ал.1,т.1 от КЗ,предявен от ответника „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“АД-гр.София с ЕИК ********* против третото лице-помагач
В.И.Т. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“АД-гр.София
с ЕИК ********* на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
Пловдивския окръжен съд сумата от 780 лв. /седемстотин и
осемдесет лева/ държавна такса върху уважената част от главния иск,предявен от
ищцата Е.Т.Ц. с ЕГН **********,а също да заплати по сметка на ОС-Пловдив и
сумата от 195 лв. /сто деветдесет и пет лева/,представляваща платени от бюджета
на съда възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :