Решение по дело №1604/2016 на Окръжен съд - Пловдив

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1276

 

                                      гр. Пловдив, 13.10.2016 год.

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ  състав,  в открито съдебно заседание на 26.09.2016 год. в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА  ПИСОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ
                                                                           ПОЛИНА  БЕШКОВА                                                                                                                                      

 

при участието на секретаря  П.  Ц., като разгледа докладваното от съдия Писова възз. гр. дело № 1604/2016г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258  и  сл.  от ГПК.

          Делото  е образувано  по  въззивна  жалба на ответника  в първоинстанционното производство против решение № 178/16.05.2016 год. постановено по гр.д. № 102/2016 год. на РС Карлово ІІ гр.с., с което е признато за установено, че дължи на  „Фантастика 2002” ООД, сумата 15 319.48 лв. по силата на Договор № 159/04.09.2012 год.;  Договор № 160/04.09.2012 год. и Договор № 185/03.10.2012 год. с предмет доставка на хранителни продукти на детските заведение на територията на Община Карлово, която сума е формирана от описаните в решението ф-ри, ведно със законната лихва върху нея считано от 10.12.2015 год., до окончателното изплащане и за сумата 4211.87 лв., представляваща общ сбор на лихва за забава формирана по всяка от ф-рите за периода 01.03.2012 год. – 10.12.2015 год., за които е издадена Заповед № 655/12.12.2015 год. за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1398/2015 год. на РС Карлово ІІгр.с. и е осъден да му заплати разноските направени в заповедното производство и пред първата инстанция.

       В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени материалния закон и съдопроизводствените правила.

          Иска се отмяната му; постановяване на друго с което да се отхвърлят предявените искове и да му се присъдят разноски за двете инстанции.

Ответната  страна  по  жалбата -  „ФАНТАСНТИКА 2002” ООД, чрез пълномощника  си  по  делото  адв. Г.В.  в  писмения  отговор  на  същата  и писмени бележки  иска  обжалваното  решение  да  бъде  потвърдено. 

 Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното  решение  съобразно  правомощията  си  по  чл.269  от  ГПК,  прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

          При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК  съдът  намери,  че  същото  е  валидно  и  допустимо.   Предвид  горното и  на  основание  чл.269 от  ГПК, чл.5 от ГПК и ТР № 13, т.1 на ОСГК на ВКС  следва  да  бъде  проверена  правилността  на  решението  съобразно посоченото  в жалбата,  както  и  служебно  от въззивния  съд с оглед  осигуряване  приложението  на  императивни  материалноправни  норми.  

Първоинстанционният  съд е  бил сезиран  с  искове с правно  основание  чл.422, ал.1  от  ГПК  във  връзка  с  чл.327, ал.1  от  ТЗ  и  чл.86, ал.1  от  ЗЗД  за  установяване  на вземане  на  „Фантастика  2002“  ЕООД  против  Община  Карлово в  размер  на  15 319.48  лв.,  представляващи  сбор  от  незаплатени  цени  на  доставени  стоки  по  три  договора  за доставка на хранителни продукти за нуждите на детските заведения в община Карлово- договор № 159 от 04.09.2012г.,  договор № 160/04.09.2012г. и  договор № 185/03.10.2012г.,  сключени между  Община  Карлово  и  ЕТ  „Фантастика  95-  Г. Ц.“,  за  които  са  издадени  фактури за които са издадени посочените в исковата молба и решението 26 бр. ф-ри на посочената стойност,  което  вземане  е  било  прехвърлено  от  ЕТ  „Фантастика  95-  Г. Ц.“  на  „Фантастика  2002“  ЕООД  с договор  за  цесия от 01.09.2013г.  Ищецът  е  претендирал  и  установяване  на вземане  в  размер  на  сумата от 4 211.87  лв.,  представляваща общ сбор лихва за забава върху всяка за периода от 01.03.2013г. до 10.12.2015г.

От  фактическа  страна  по делото  не  се  спори,  а  и  се установява  от представените  писмени  доказателства,  че  между ЕТ „Фантастика 95 - Г. Ц.“ и Община Карлово са били сключени три договора за възлагане на обществена поръчка- доставка на хранителни продукти за нуждите на детските заведения в община Карлово- договор № 159 от 04.09.2012г.,  договор № 160/04.09.2012г. и  договор № 185/03.10.2012г.  По силата на тези договори ЕТ „Фантастика 95 - Г. Ц.“, в  качеството си на продавач, се  е задължил да доставя хранителни продукти за  нуждите на детски заведения на територията на Община Карлово по посочените във всеки договор обособени позиции. Между  страните  липсва  спор  относно  обстоятелството,  че трите  договора  са  сключени  по реда  на  Закона  за  обществените  поръчки,  действащ  към  датата  на сключването им. Ищцовата  страна  основава  претенциите  си  на  договор  за  цесия от 01.09.2013г.,  по силата на който  ЕТ  „Фантастика  95-  Г. Ц.“  й  е  прехвърлил   вземанията  си  към  Община  Карлово,  произтичащи от  извършени  доставки  по   посочените  договори,  в  общ  размер  от 32394,75  лв.,  част от  които  твърди  да  е  претендираното  в  настоящото  производство  вземане  в  размер  на  15 319.48 лв.

  Съгласно  разпоредбата  на  чл.43, ал.1  от ЗОП  /отм./  страните  по  договор за  обществена  поръчка  не  могат да  го  изменят,  като по приложението  на  посочената  разпоредба  е  налице  задължителна  практика  на  ВКС  по  реда  на  чл.290  от  ГПК, обективирана  в  Решение  №162  от  28.01.2013г.  на  ВКС,  постановено  по  т.д.№453/2012г.,  съгласно която  договорът  за цесия по  чл.99, ал.1  от ЗЗД,  с който се  прехвърля вземане, възникнало  по  договор  за обществена  поръчка,  е  нищожен  с  оглед  разпоредбата  на  чл.43, ал.1  от  ЗОП.  С  оглед  на така  формираната  задължителна  съдебна  практика  настоящият  състав  на съда намира,  че  процесният  договор  за цесия  следва  да  се  приеме  за  нищожен  като  сключен  в противоречие  с  разпоредбата  на  чл.43, ал.1  от  ЗОП  /отм./, действаща към  датата  на сключването  му. 

Ето защо  от  същия  не са  възникнали  права  и задължения  за  страните  по  него  и   ищецът  „Фантастика  2002“   ЕООД  не  е  придобил  вземанията  на  цедента  ЕТ „Фантастика 95-  Г. Ц.“  спрямо  Община  Карлово  и  не  може да  се  легитимира  като  кредитор на  същата. 

Законовата  възможност  за  прехвърляне  на парични  вземания, възникнали  от  договори за  обществена поръчка,  е  въведена  едва  считано  от  13.05.2014г.,  от  когато  е  в  сила  новият  чл.42а от ЗОП /отм./,  за която  разпоредба  в  §115, ал.3  от  ЗИД  на  ЗОП  /обн.,  ДВ,  бр.40  от  13.05.2014г./  е  предвидено,  че  се прилага  и  за договорите  за  обществени  поръчки,  сключени  до  влизане в  сила  на  закона.  Преценката  за  действителността  на  договора  обаче  следва  да  се  прави  съобразно  действащата  към  датата  на  сключването  му нормативна  уредба.

В случая  е  безспорно,  че процесният  договор   за  цесия  е  сключен  на  01.09.2013г.,  към която  дата  ЗОП  /отм./  не  е  позволявал  прехвърляне  на    парични  вземания  по  договори  за  обществени поръчки,  поради  което  същият  следва  да  се  приеме  за  нищожен.  Извършената впоследствие-  считано от 13.05.2014г.,  промяна в  ЗОП  /отм./, предвиждаща  подобна  възможност,  не може  да направи сключените  преди  влизането  й  в сила  нищожни  договори  за цесия  в  действителни.  Това е таза защото ЗИД  на  ЗОП  /отм./  /обн.,  ДВ,  бр.40  от  13.05.2014г./,  с който  е  приет  новият чл.42а  от  ЗОП  /отм./,  не  е  тълкувателен  закон,  с  който  да  е  било  извършено  автентично  тълкуване  на  разпоредбата  на  чл.43, ал1  от  ЗОП  /отм./,  различно  от  тълкуването  й,  извършено  от  състава на ВКС  в  цитираното  по- горе  решение  по  чл.290  от  ГПК.

 Извод  за  действителност  на  процесния  договор  за цесия  не  може  да бъде  направен  и  от разпоредбата  на    §115, ал.3  от  ЗИД  на  ЗОП  /обн.,  ДВ,  бр.40  от  13.05.2014г./,  в  която е предвидено,  че  новият    чл.42а  от ЗОП /отм./  се прилага  и  за договорите  за  обществени  поръчки,  сключени  до  влизане в  сила  на  закона.  От  посочената  разпоредба  следва,  че  няма  пречка  след  влизането  й  в сила  да  бъдат  сключвани  договори  за  цесия  за вземания  по  заварени  договори  за  обществени поръчки,  в  което  се  изразява  и  т.нар.  „обратно действие“  на  разпоредбата. От  същата  обаче не може  да бъде  направен  извод,  че  тя  прогласява  за валидни  договори  за цесия,  сключени  преди  приемането  й, тъй  като  ако  такава  е  била  волята на законодателя,  то  в разпоредбата  следваше  да  се  предвиди,  че  същата  се  прилага  не за  договори  за  обществени  поръчки,  а  за  договори  за  цесия,  сключени  до влизането  й  в  сила.  По така  изложените  съображения  следва  да  се приеме,  че  исковите  претенции са неоснователни,  тъй  като  поради нищожността  на  процесния  договор  за  цесия  от  01.09.2013г.  ищцовата  страна  не  е  придобила  вземания   спрямо ответната  община  и  не  се  явява  кредитор  на  същата. 

Предвид  на изложеното решението на първата инстанция се явява неправилно, поради което  на  основание  чл.271 от  ГПК, чл.5 от ГПК и т.1 от ТР № 1/2013 год. на ОКГК на ВКС, т.1, същото следва да се отмени изцяло по отношение предявените искове.

Въззивният съд намира направените доводи в жалбата на   Община  Карлово за липсата на доказателства касателно действителната доставка на храните; липсата на складови разписки, както и касателно изводите на първоинстанционния съд за изпълнението на договорите за ирелевантни във вр. с основателността на жалбата и законосъобразността на първоинстанционното решение.

Ето защо решението следва да се отмени и да се постанови ново, с което

предявените искове да се отхвърлят, ведно със законните последици.

Предявените искове са неоснователни, поради нищожността на договора за цесия.

          Жалбоподателят претендира разноските направени пред двете инстанции, в рамките на минималното адвокатско възнаграждение.

Съдът намира искането му за основателно с оглед крайния резултат на решението, поради което същите следва да му се присъдят в общ размер на сумата 600 лв.

          По  изложените  съображения  Пловдивският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 178/16.05.2016 год. постановено по гр.д. № 102/2016 год. на РС Карлово ІІ гр.с. вместо което постановява;

ОТХРЪРЛЯ предявените от „ФАНТАСТИКА 2002” ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 174, с управител С. И. Ц., представлявано от адв. Г.М.В.,***, офис 2 против ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК *********, гр. Карлово, обл. Пловдив, ул. „Петко Събев” № 1, представлявана от Кмета Е.С.К. обективно съединени искове: за сумата 15 319.48 лв. дължима по силата на Договор № 159/04.09.2012 год.;  Договор № 160/04.09.2012 год. и Договор № 185/03.10.2012 год. с предмет доставка на хранителни продукти на детските заведение на територията на Община Карлово, която сума е формирана от описаните в исковата молба ф-ри, ведно със законната лихва върху нея считано от 10.12.2015 год., до окончателното изплащане и  за сумата 4211.87 лв., представляваща общ сбор на лихва за забава формирана по всяка от ф-рите за периода 01.03.2012 год. – 10.12.2015 год., за които е издадена Заповед № 655/12.12.2015 год. за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1398/2015 год. на РС Карлово ІІ гр.с.

ОСЪЖДА ФАНТАСТИКА 2002” ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 174, с управител С. И. Ц., представлявано от адв. Г.М.В.,***, офис 2 да заплати на ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК *********, гр. Карлово, обл. Пловдив, ул. „Петко Събев” № 1, представлявана от Кмета Е.С.К. направените разноски за двете инстанции в размер на 600 лв. общо.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

 

 

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

        2.