Р Е
Ш Е Н
И Е № 579
гр.Сливен, 24.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди и двадесета в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 623 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявени са в
условията на обективно и кумулативно съединение осъдителни искове с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД в размер на 902,22 лв., главница, представляваща
сума, удържана от ищеца в полза на
ответника без правно основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.02.2020г. до окончателното изплащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 112,28
лв., обезщетение за забавено плащане на парично задължение от 902,22 лв. за
периода на забавата от 28.11.2018г. до 18.02.2020г. /датата на предявяване на
исковата молба/.
Ищецът твърди, че
му била извършена тематична проверка със Заповед № РД-09-493/15.05.2017г. на
Директора на РЗОК - Сливен, по изпълнение на индивидуален договор №
200218/13.02.2015г., и допълнително споразумение № 2/12.05.2016г. към договор №
200218/13.02.2015г. и договор № 200218/02.05.2017г. При проверката било констатирано, на основание чл. 24, ал. 4, т. 1 Наредба за
медицинските дейности за 2015г.; чл. 20, ал.4, т.1 от Решение №
РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. и чл. 44 от допълнително споразумение №
2/12.05.2016г. към индивидуален договор № 200218/13.02.2015г. за определяне
броя на назначаваните медицински направления
за извършване на
специализирана медицинска дейност /СМД/ по бл. МЗ НЗОК № 3 и стойност на
назначаваните медико - диагностични дейности /МДД/ по бл. МЗ НЗОК № 4 за
четвърто тримесечие на 2016г., че ищеца, като изпълнител на извънболнична
медицинска помощ допуснал превишение на
определения брой СМД по бл. МЗ НЗОК № 3 /323 лева/ и определените стойности на
МДД по бл. МЗ НЗОК № 4 /579.22 лева/ за четвърто тримесечие на 2016г. Така
контролният екип съставил протокол за неоснователно получени суми №
РД-13-01-98/08.06.2017г. в размер на 902,22 лв., която сума ищецът следвало да
възстанови на НЗОК. Сочи, че по-късно директорът на РЗОК - Сливен издал писмена
покана № 29-05-109/26.06.2017г., относно възстановяване на суми в 14 дневен
срок, получени без правно основание чл. 76 а, ал. 3 от ЗЗО. Писмената покана била издадена на
основание чл. 47 от допълнително споразумение № 2/12.05.2016г. към индивидуален
договор № 200218/13.02.2015г., съобразно който изпълнителят бил длъжен да
възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от
изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране.
Тъй като дължимата сума не била
заплатена в 14-дневния срок от ищеца, тя била прихваната от фактура №
448/19.11.2018г. за извършена медицинска дейност за м. октомври 2018 год. на
28.11.2018г.
Твърди, че сключеното на
12.05.2016г. допълнително споразумение № 2 с НЗОК било подписано на основание
Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. по чл.59 а, ал. 3 от ЗЗО, издадено от
Надзорния съвет на НЗОК, обн. в ДВ, бр. 25/31.03.2016г.. на Надзорния съвет на
НЗОК. Това решение обаче било обявено за нищожно по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а,
ал. 6 ЗЗО с Решение №
1341/31.01.2019г., постановено по адм. дело № 8647/2018г. на ВАС. Решението
влязло в законна сила на 10.01.2020г. при постановяване на решение № 333 по
адм. дело № 6284/2019г. на ВАС, с което
било оставено в
сила Решение № 1341/31.01.2019г.
Решението имало обратна сила, поради което поканата за възстановяване на
сумата, издадена от директора на РЗОК -
Сливен била издадена въз основа на отпаднало основание и удържаната от РЗОК -
Сливен сума следвало да бъде върната на ищеца. Сочи, че с обявяване на Решение № РД-НС-04-24-1 от
29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК за нищожно отпаднало и основанието за
извършеното плащане и сумата от 902,22 лв. подлежала на възстановяване.
Ищецът счита, че от датата на
прихващане на сумата 28.11.2018г. ответникът изпаднал в забава да върне сумата,
поради което претендира и обезщетение за забавено изпълнение на паричното
задължение от 902.22 лв. от същата дата 28.11.2018г. до датата на предявяване
на иска 18.02.2020г. в размер на 112.28 лв.
Иска се от съда осъждането на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 902.22 лв., получена без
основание, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сума в размер на 112.28 лв., обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение от 902.22
лв. за периода 28.11.2018г. до 18.02.2020г.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор на исковата молба от ответната НЗОК, с който се излага
становище за недопустимост и неоснователност на исковете с аргумент, че
обявеното за нищожно решение на
Надзорния съвет на НЗОК било подзаконов нормативен акт и съгласно чл.
195 АПК отмяната му нямало обратно действие и не можело да преуреди
възникналите обществени отношения.
Иска се отхвърляне на
претенциите, като неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Между страните в процеса бил сключен договор № 200218/13.02.2015г. за
оказване на първична извънболнична медицинска помощ и допълнително споразумение
№ 2 към този договор, сключено на 12.05.2016г. Допълнителното споразумение било
сключено на основание чл.59, ал.3 ЗЗО, вр. с Решение №
РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на надзорния съвет на НЗОК.
На 26.06.2017г. ответникът изготвил писмена покана до ищеца във връзка с
извършена проверка на дейността по договора и допълнителното споразумение и за
допуснати нарушения от ищеца – преразход за четвърто тримесечие на 2016г. в
размер на 902,22 лв., ищецът бил поканен от ответника да възстанови тази сума в
14 дневен срок от получаване на поканата.
По-късно ответникът изпратил уведомително писмо до ищеца от 28.11.2018г., с
което го уведомил, че прихванал от неговия бюджет сумата от 902,22 лв.,
доколкото не била възстановена доброволно.
Решението на надзорния съвет на НЗОК РД-НС-24-01/29.03.2016г., въз основа
на което било сключено допълнителното споразумение, извършена проврката и прихваната процесната сума от ищеца било
атакувано пред ВАС РБ по жалби на
Българския лекарски съюз, Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) „Център за
защита на правата в здравеопазването“ и Сдружение с нестопанска цел „Национално
сдружение на частните болници“ и с Решение № 1341/31.01.2019г., постановено по
адм.д.№ 8647/2018г. на ВАС РБ това решение било обявено за нищожно.
В мотивите на съдебния акт е прието, че процесното решение на НС на НЗОК
било издадено на противоконституционно основание - обявената за
противоконституционна разпоредба на чл.45, ал.2 ЗЗО и уредените с нея пакети за
предоставяне на медицински услуги (основен и допълнителен), както и с нищожно
основание и предмет – Наредба № 2/25.03.2016г. за определяне на основния пакет
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба № 2 от
Съдебният акт бил оставен в сила с окончателно Решение № 333/10.01.2020г.
на петчленен състав- ІІ колегия на ВАС РБ, т.е. влязъл в сила на датата на
постановяване 10.01.2020г.
Горната фактическа обстановки е несъмнена и се установява от представените
по делото и кредитирани от съда писмени доказателства, които не са оспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – иск за връщане на получена парична сума,
дадена без основание е допустим, а разгледан по същество основателен и
доказан.
По
делото не е спорно /обявено за безспорно обстоятелство с определението на съда
по чл.140 ГПК – л.26 от делото/, че е налице имуществено разместване, въз
основа на прихваната на 28.11.2018г. от ищеца сума в размер на 902,22 лв. по
фактура № 448/19.11.2018г.
Спорният
въпрос в процеса е подлежи ли на връщане тази сума, доколкото е удържана на
база обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, съобразно разпоредбата на
чл.195 АПК за действие на съдебното
решение занапред.
С Решение
№ 183/30.05.2012г. постановено по гр.д. № 1524/2011г. на ІV г.о. ВКС РБ
е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос „Съставлява ли
подзаконов нормативен акт, който е отменен по надлежния ред като
незаконосъобразен, годно правно основание за имуществено разместване по време,
когато не е била постановена отмяната му“. Прието е, че когато
незаконосъобразността на подзаконов нормативен акт, който е отменен по
надлежния ред като незаконосъобразен, представлява противоречие с Конституцията и закон
(нормативни актове от по-висока степен), съдът, който извършва преценка на
последиците на отмяната на подзаконовия нормативен акт, следва да приложи
правилото на чл. 15, ал. 3 ЗНА - да не прилага отменения подзаконов акт, а да
приложи актовете от по-висока степен. Следователно в момента, когато е противоречал на
актове от по-висока степен, този подзаконов нормативен акт не е бил годно
правно основание за имуществено разместване.
Същият смисъл имат и изложените
мотиви в последвалото ТР № 2/19.11.2014г. по т.д. № 2/2014г. на ОСГТК ВКС РБ,
постановено във връзка със спирането на граждански или търговски спор при
висящо административно производство по чл.185-195 АПК, а именно, че гражданският
съд при извършване на преценка на последиците от отменен нормативен акт във
времето на действието му преди неговата
отмяна, следва да зачете чл.15, ал.3 ЗНА, а не да спре производството и да
изчака решението на административния съд по законосъобразността на акта.
Действието на съдебното решение, с което е отменен или обявен за нищожен
подзаконов нормативен акт е занапред, а възникналите вече правни последици от
прилагането на този акт до неговата отмяна следва да се уредят служебно от
съответния компетентен административен орган в предписания от чл.195, ал.2 АПК
срок. Именно за това говори и ТР № 2/27.06.2016г. по т.д. № 2/2015г на ВАС, че
вредите причинени на граждани и на юридически лица при или по повод действието
на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен, като
незаконосъобразен или обявен за нищожен не подлежат на обезщетяване по реда на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като има разписан
ред и изрични правомощия на
административен орган за това по чл.195, ал.2 АПК.
В процеса се установи безспорно,
че с решение на ВАС, в сила от 10.01.2020г. е обявено за нищожно решението на
НС НЗОК, послужило за прихващане на процесната сума. Съгласно чл. 177,
ал. 1 АПК и чл. 302 ГПК гражданският съд следва да зачете решението на
административния съд,
относно незаконосъобразността на нормативния акт. Компетентният административен орган не само, че
не е уредил служебно, възникналите вече,
следствие действието на нищожния подзаконов нормативен акт последици /имуществено
разместване/, чрез връщане на недължимо получената сума от ищеца, но и оспорва
като напълно недължима тази престация.
Настоящият съдебен
състав прилагайки правилото на чл.15, ал.3 ЗНА, счита, че в момента, когато
Решението на НС НЗОК № РД-НС-24-01/29.03.2016г. е противоречало на нормативни
актове от по-висока степен /за което е и обявено за нищожно/, то този
подзаконов нормативен акт не е бил годно правно основание за имуществено
разместване, а прихванатата от ищеца сума в размер на 902,22 лв. е получена от
ответника при начална липса на основание.
Ето защо предявеният главен иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се явява основателен в пълен размер от
902,22 лв. Върху тази сума следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на предявяване на исковата претенция 18.02.2020г. / исковата молба се
счита за покана/ до окончателното изплащане.
Съдът обаче намира за
неоснователна акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение за периода на забавата от 28.11.2018г.
датата на прихващане на сумата до 18.02.2020г. датата на предявяване на претенцията в размер
на 112,28 лв. При връщане на дадено при начална
липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни / в този см. ТР № 5/2017г. от 21.11.2019г
ОСГТК ВКС./. В процеса не се установи, а и няма такива твърдения в
исковата молба, ищцовото дружество да е канило ответника на по-ранна дата от
депозиране на исковата молба да му възстанови сумата от 902,22 лв. Следователно
този иск се явява неоснователен и недоказан и бива отхвърлен.
С оглед изхода на процеса, съдът
следва да разпредели отговорността за разноски. Ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 100 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. Така съобразно уважената част от претенциите, ответникът бива осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 533,59 лв.
Ответникът също е претендирал
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПрП и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ определя
в размер на 150 лв. Така съобразно отхвърлената част на претенциите ищцовото
дружество бива осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 16,60 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.55, ал.1 ЗЗД НЗОК, Булстат: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кричим“ 1, представлявана от директор на РЗОК
гр.Сливен, ЕИК 1218582201603 ДА ЗАПЛАТИ на „Амбулатория за
първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Наташа
Петкова“ ЕООД, ЕИК201879603 гр.Сливен, ул.“Стефан Караджа“ № 2 ДКЦ-2, каб.102,
представлявано от управителя Н. П. П., сума
в размер на 902,22 лв. /деветстотин и два лева и 0,22 ст./, прихваната без основание, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД предявеният иск от „Амбулатория за първична
извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Наташа Петкова“
ЕООД, ЕИК201879603 гр.Сливен, ул.“Стефан Караджа“ № 2 ДКЦ-2, каб.102,
представлявано от управителя Н. П. П.
против НЗОК, Булстат: ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Кричим“ 1, представлявана от директор на РЗОК гр.Сливен, ЕИК
1218582201603 за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение в размер на 112,28 лв. /сто и дванадесет лева и 0,28 ст./, като НЕОСОНВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК НЗОК, Булстат: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кричим“ 1, представлявана от директор на РЗОК
гр.Сливен, ЕИК 1218582201603 ДА ЗАПЛАТИ на „Амбулатория за
първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Наташа
Петкова“ ЕООД, ЕИК201879603 гр.Сливен, ул.“Стефан Караджа“ № 2 ДКЦ-2, каб.102,
представлявано от управителя Н. П. П., сума
в размер на 533,59 лв. /петстотин тридесет и три лева и 0,59 ст./, деловодни
разноски.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК„Амбулатория за първична извънболнична медицинска
помощ – индивидуална практика д-р Наташа Петкова“ ЕООД, ЕИК201879603 гр.Сливен,
ул.“Стефан Караджа“ № 2 ДКЦ-2, каб.102, представлявано от управителя Н. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на
НЗОК, Булстат: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“
1, представлявана от директор на РЗОК гр.Сливен, ЕИК 1218582201603, сума в размер на 16,60 лв. /шестнадесет
лева и 0,60 ст./, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: