№ 2290
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110169367 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба ЗАД О З“ АД, чрез пълномощника адв. Г. Х.,
срещу „Д З“ АД. Предявени са положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №51968/2023г. по описа на
СРС, 140 състав.
Ответникът, чрез пълномощника си юрисконсулт К Р, е депозирал писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който
оспорва изцяло предявените искове, като навежда доводи за неоснователност
и моли да бъдат отхвърлени. Ответникът не оспорва наличието на валидни
застрахователни правоотношения по договори за застраховка „Каско“ и
„Гражданска отговорност“, валидни към датата на настъпване на ПТП по
отношение на двата автомобила. Оспорва механизма на настъпване на ПТП,
установен в изготвения протокол за ПТП № 1696877/17.03.2018г. по описа на
СДВР, както и констатациите на административно-наказващия орган,
обективирани в издаденото Наказателно постановление №18-4332-
005485/20.04.2018г. Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на водача на л.а. марка “Фолксваген”, модел “Поло” с рег.
№ ***** и настъпилото ПТП, като се твърди, че последното е настъпило
изключително по вина на водача на МПС марка “Ютонг”, модел “ЗК6126
ХГА” с рег.№ ******, управляван от св. Р. Т., а при условията на евентуалност
1
се отправя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от същия, с
твърдение за нарушаване на разпоредбата на чл.42 от ЗДвП., а именно в
резултат на неправилно предприетата маневра за изпреварване на л.а. марка
“Фолксваген”, модел “Поло” с рег.№ *****, както и несъобразената скорост
при извършването й, водачът на МПС марка “Ютонг”, е допринесъл за
настъпване на ПТП-то. Счита претенцията за прекомерна по размер,
оспорвайки размера на вредите. Претендира и разноските по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни иск с
правно основание чл.415, вр. чл.422 ГПК, вр. чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 1599,78 лв., представляваща незаплатен остатък от регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена
застраховка “Каско”, ведно със законната лихва от подаване заявлението по
чл.410 ГПК /20.09.2023г./ до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата в размер на 508,82 лв. - мораторна лихва за периода 21.09.2020г. -
19.09.2023г., ведно с разноските.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, са отделени
обстоятелствата, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
дружество, за л.а. марка “Фолксваген”, модел “Поло” с рег.№ *****, както и
че към датата на настъпване на ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по сключена с ищеца застраховка “Каско” за МПС марка
“Ютонг”, модел “ЗК6126 ХГА” с рег.№ ******. Страните не спорят, че ищецът
заплатил за ремонта на автомобила застрахователно обезщетение в размер на
1584,78 лева, както и сумата от 15 лв. - ликвидационни разноски, или общо
сумата от 1599,78 лв.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза и по допълнителната такава се установява от
фактическа и правна страна следното:
Основните спорни между страните по производството въпроси са свързани с
механизма на настъпване на ПТП, по чия вина е настъпило същото, както и по
размера на причинените в резултат на ПТП, имуществени вреди.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. от заключението на вещото
лице, се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: на
17.03.2018г., около 14:40 ч., л.а. марка “Фолксваген”, модел “Поло” с рег.№
*****, се движи по ул. “О”, с посока от ул. “М” към бул. “М” и на
кръстовището с ул. “В Д”, водачът предприема маневра за завой наляво. В
същото време и със същата посока на движение, МПС /автобус/ марка
“Ютонг”, модел “ЗК6126 ХГА” с рег.№ ******, предприема маневра за
2
изпреварване на намаляващия скоростта си пред него, за да предприеме
маневра за завой наляво - “Фолксваген”, модел “Поло”, като автобусът
преминава в лявата пътна лента /на насрещно движение/, в която лента
настъпва удар между задната лява част на лекия автомобил и предната броня
на автобуса, в резултат на удара се увреждат предната броня и предната маска
на автобуса. Вещото лице посочва, че ударът между двамата участници в
движението е настъпил в района на кръстовището на ул. “О” и ул. “В Д”, в
лявата лента на движение /по двулентов път с насрещно движение/, считано от
посоката на движение на двете МПС-та. От заключението на вещото лице, в
т.ч. и от представения снимков материал, неразделна част от същото се
установява, че непосредствено преди процесното кръстовище, от дясната
страна са разположени пътен знак Б3 “Път с предимство”, както и пътен знак -
Г5 “движение само направо или наляво след знака”.
От заключението на вещото лице се установяват и приблизителните скорости
на движение на всяко едно от МПС- та, непосредствено преди настъпване на
ПТП, като вещото лице е посочило, че лекият автомобил се е движил със
скорост от около 20 км/ч., а автобусът - 20-25 км.ч.
С оглед наличните данни за скоростите на движение на всяко едно от МПС-
та, вещото лице е посочило, че макар и водачът на автобуса да е имал
възможност да възприеме маневрата за завиване наляво на лекия автомобил, е
било технически невъзможно да предотврати удара между двете МПС-та,
поради скоростта на движение на лекия автомобил и изминатото разстояние
от започване на маневрата до настъпване на удара, което е изчислено на 4,5
метра. Вещото лице допълва, че водачът на автобуса е имал техническа
възможност да избегне удара единствено в случай, че не е предприел маневра
за изпреварване на лекия автомобил в района на кръстовището.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. от разпитите на св. Т. и св. С. -
управлявали участващите в ПТП, МПС- та, се установява, и от показанията на
двамата свидетели, безпротиворечиво се установява, че автобусът пръв е
преминал в лявата лента /за насрещно движение/, изпреварвайки движещия се
до този момент пред него, лек автомобил. От събраните по делото
доказателства, не се установи по достатъчно категоричен начин, твърдението
на св. Т., че първоначално водачът на л.а. - св. С. е сигнализирала с десен
пътепоказател, след което почти е спряла в дясната лента за движение. От
събраните по делото доказателства, се установява, че в района преди
кръстовището на ул. “О” и ул. “В Д” е разположен знак, разрешаващ движение
единствено направо и наляво. От събраните по делото доказателства -
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и заключението на
вещото лице, по безпротиворечив начин се установява и че ударът между
двете МПС- та е настъпил в лявата пътна лента /за насрещно движение/. От
разположението на щетите по превозните средства, а именно увреждания по
задната лява част на лекия автомобил и в предната броня, по средата на
автобуса, съдът намира, че не следва да кредитира като достоверни
показанията на св. Т., в частта им, досежно обстоятелството, че двете МПС-та
3
почти се “били изравнили”, при което ненадейно водачът на лекия автомобил
предприел маневра да завие наляво, засякъл автобуса и ударът настъпил.
Както вещото лице в разясненията си, дадени в о.с.з. посочва, с оглед на
мястото на настъпване на удара, както и от констатираните увреждания по
МПС-та, по - вероятно е лекият автомобил да се е движил около 4,5 - 5 м.
преди автобуса, като е предприел маневра да завие наляво, но не е съобразил
необходимото време и разстояние за безопасното й извършване, при което
движения се в лявата лента, автобус го е ударил в задната лява част. Този извод
намира потвърждение и в показанията на св. С., която сочи, че се движила с
нормална скорост, като при приближаване до кръстовището, намалила
съответно скоростта /от трета на втора предавка/, като имала намерение на
завие наляво, по ул. “В Д”. Свидетелката забелязала, че автобусът се движи в
лявата лента /за насрещно движение/, като според показанията й, ударът
настъпил когато и тя била вече в лявата лента и била “почти завила”.
Предвид събраните по делото доказателства, в т.ч. и от заключението на
вещото лице, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача
на л.а. марка “Фолксваген”, модел “Поло” с рег.№ *****. От събраните по
делото доказателства, се установява, че същата с поведението си виновно е
нарушила разпоредбата на чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП, в резултат на което е
настъпил удар между двете превозни средства. Водачът на лекия автомобил е
предприел маневрата за завиване наляво по ул. “В Д”, като при извършване на
маневрата си не е съобразил вече движещия се в лявата лента, автобус -
неговите посока и скорост на движение, като е трябвало да се убеди още при
започване на маневрата, че няма да създаде опасност на останалите участници
в движението и с оглед на обстоятелството, че още преди предприемането на
самата маневра, водачът на лекия автомобил е възприел движещия се в лявата
пътна лента, автобус.
На следващо място, водачът на лекия автомобил е следвало да пропусне
движещия се вече в лявата лента, автобус, тъй като предприемането на
маневрата за ляв завой е свързана неминуемо с навлизане в лявата пътна лента
на движение, където е настъпил и ударът между превозните средства. В
допълнение, както и самото вещо лице посочва в отговора си на дванадесета
задача, макар и водачът на автобуса да е могъл да възприеме, завиващия
наляво лек автомобил, то същия не е разполагал с техническа възможност да
го предотврати, поради скоростта на движение на лекия автомобил и
изминатото разстояние от извършване на предприетата маневра от същия.
Съдът кредитира изцяло изготвеното по делото експертно заключение по
назначената САТЕ, в т.ч. досежно наличието на причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и вредите по автобуса, в т.ч. вида и характера им. В
заключението си вещото лице е съобразило срока на експлоатация на автобуса
- 1 година, 6 месеца и 14 дни, като е посочило в т.5 от отговора на пета задача
/констативно-съобразителната част на заключението/, че при определяне на
обезщетението следва да се вземат предвид стойностите на детайлите,
нормовремената, сервизния час и материалите на боядисване. Съобразно с
4
констатациите на вещото лице, сумата по извършения ремонт, изчислена по
средни пазарни цени е в размер на 1548,78 лв. Този размер на
застрахователното обезщетение, съдът намира за справедлив, съобразно с
вида и интензитета на причинените имуществени вреди.
По основателността на възражението за съпричиняване.
С оглед приетото от фактическа и правна страна, че вината за настъпването на
ПТП, е на водачът на л.а.марка “Фолксваген”, модел “Поло” с рег.№ *****, то
съдът следва да се произнесе по основателността на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на водача на МПС
/автобус/ марка “Ютонг”, модел “ЗК6126 ХГА” с рег.№ ******, съдът намира,
че същото е основателно. За да се приеме, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, следва да се установи, че по обективен начин
поведението на дадено лице е допринесло /улеснило настъпването на
вредоносния резултат. Следва да се установи наличието на конкретно
поведение, което се “намесва” в причинния процес на настъпване на вредите,
като това обстоятелство винаги е обективно, т.е. без значение е дали
конкретното поведение, навлизащо и разкъсващо вече започналия причинен
процес, е виновно осъществено от конкретното лице. От значение е
установяването по безспорен начин при условията на главно доказване от
страната навела конкретното възражение за съпричиняване, неговото
обективно проявление в горепосочения смисъл.
От събраните по делото писмени, гласни доказателства, като и от
заключението на вещото лице, се установи, че водачът на автобуса пръв е
преминал в лявата пътна лента /за насрещно движение/, изпреварвайки лекия
автомобил, непосредствено преди навлизането в кръстовището на ул. “О” и ул.
“В Д”. Предприемайки посочената маневра, водачът на автобуса е възприел,
че водачът на лекия автомобил, движещ се пред него, предприема маневра за
завиване наляво по ул. “В Д”, като с оглед изминатото от лекия автомобил
разстояние в хода на извършването на маневрата, не е имал техническа
възможност да спре и е настъпил удар. Преминавайки от дясната пътна лента,
където се движил зад лекия автомобил, в лявата пътна лента, непосредствено
преди кръстовището, водачът на автобуса е нарушил разпоредбата на чл.42,
ал.1, т.2 ЗДвП, като не е съобразил наличието на достатъчно свободен път
преди навлизане в самото кръстовище, за заемане в пътната лента пред
изпреварвания лек автомобил, както и че може да извърши предприетата
маневра с безопасна скорост, за кратко време. От анализа на събраните по
делото доказателства, се установява, че лекият автомобил се е движил около
4,5 - 5м. преди автобуса, като съдът приема, че водачът му е възприел
предприемането на маневрата за завиване наляво, но не е могъл да избегне
удара, тъй като вече се е движил в лявата лента. Ако водачът на автобуса не
беше предприел маневра да заобиколи, да изпревари лекият автоиомил,
преминавайки в лявата пътна лента, водачът на автобуса би имал техническа
възможност на спре и да избегне удара. С оглед на гореизложеното, съдът
приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат у водача на
5
пострадалото МПС - св. Р. Т., което е в размер на 50 %, поради което размерът
на застрахователното обезщетение следва да бъде намален наполовина и да се
присъди в размер на 729,39 лв.
В резултат на осъществения фактически и правен анализ на събраните по
делото доказателства, в т.ч. от приобщеното експертно заключение, се
установява по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие,
по посочения от вещото лице механизъм, по вина на водача на л.а.марка
“Фолксваген”, модел “Поло” с рег.№ *****, застрахован при ответното
дружество по валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, като в резултат на настъпилото ПТП, на МПС /автобус/
марка “Ютонг”, модел “ЗК6126 ХГА” с рег.№ ******, застрахован при
ищцовото дружество по валидно сключена застраховка “Каско”, били
причинени вреди в размер на 1584,78 лв., като съдът приема, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС /автобус/
марка “Ютонг”, модел “ЗК6126 ХГА” с рег.№ ******, което определя в размер
на 50 %.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция по иска с правно основание чл.411 КЗ, е
основателна до размера на 799,89 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, като за горницата до пълния предявен размер от 1599,78 лв. / с
включени ликвидационни разноски/, следва да се отхвърли.
Съобразно извода за основателност на главния иск, следва да бъде уважен в
цялост и предявеният акцесорен такъв, за мораторна лихва за посочения в
исковата молба, период, като исковата претенция следва да се уважи до
размера на 254,40 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 508, 82
лв., следва да се отхвърли.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по исковото
производство, за държавна такса и депозит за вещо лице и за свидетел, както и
за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, в общ
размер на 499,67 лв., както и сумата в общ размер на 141 лв. - разноски по
заповедното производство, включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, съобразно уважената част, като
възражението по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за заповедното производство в размер на 560 лв., съдът счита
като прекомерно, поради което следва да се намали до размера на 250 лв.
Съобразно изхода на правния спор, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, в
полза на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете, в общ размер на 242,50 лв.
По изложените мотиви, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че “Д З“ АД с ЕИК *****, представлявано от
законните си представители, дължи на ЗАД О З“ АД, с ЕИК ******,
представлявано от законните си представители, на основание чл.411 КЗ, вр.
чл.415 вр. чл.422 ГПК, сумата от 799,89 лв., представляваща регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена
застраховка /“Каско”/, ведно със законната лихва от подаване заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 799,89 лв. до пълния предявен размер от
1599,78 лв., както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.415 вр. чл.422 ГПК,
сумата от 254,40 лв. - мораторна лихва за периода 21.09.2020г. -19.09.2023г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 254,40 лв. до пълния предявен размер
от 508,82 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “Д З“ АД с ЕИК *****,
представлявано от законните си представители, да заплати на ЗАД О З“ АД, с
ЕИК ******, представлявано от законните си представители, сумата в общ
размер на 640,67 лв., за разноски в исковото производство и в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, ЗАД О З“ АД, с ЕИК
******, представлявано от законните си представители, да заплати на “Д З“
АД с ЕИК *****, представлявано от законните си представители, сумата в
общ размер на 242,50 лв., за разноски в исковото производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№51968/2023г. по описа на СРС, 140 състав, в отхвърлителните части.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7