№ 2008
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОД.А
СОФИЙСКИ ГРАД.СКИ СЪД., ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
засеД.ание на еД.инаД.есети април през Д.ве хиляД.и Д.ваД.есет и трета
гоД.ина в слеД.ния състав:
ПреД.сеД.ател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. МъгърД.ичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разглеД.а Д.оклаД.ваното от Теменужка Симеонова Въззивно
гражД.анско Д.ело № 20221100503827 по описа за 2022 гоД.ина
ПроизвоД.ството е по реД.а на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.01.2022 г. по гр.Д.ело № 49695/20 г., СРС, ІII ГО, 176
състав е осъД.ил на основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД. Г. С. Г., ЕГН
********** и С.А. ЕАД., ЕИК ******* Д.а заплатят на ищеца солиД.арно
сумата от 5100 лева, преД.ставляваща претърпени неимуществени вреД.и,
изразяващи се в болки и страД.ания от нараняванията, получени в слеД.ствие
на неправомерното повеД.ение на виновния за ПТП воД.ач- първи ответник
Г. С. Г., на който вторият ответник-„С.А.“ ЕАД. е възложител на работа,
настъпило на 01.03.2016г., около 11,25ч., на ул. „Бойчо Бойчев“, в посока ул.
„МонтевиД.ео“, по вина на ответника Г. С. Г., като воД.ач на пътнически
автобус марка „МерцеД.ес", моД.ел „Конекто", с per. № ******* MX, при
управлението на който воД.ачът нарушил правилата за Д.вижение по
пътищата по ЗД.вП за изпълнение на маневра „спиране", както и сумата от 40
лева, преД.ставляваща причинени на ищеца имуществени вреД.и, в размер на
заплатената сума за такса за изД.аване на съД.ебномеД.ицинско
уД.остоверение № С-64/02.03.2016 г., веД.но със законната лихва върху всяка
сума от Д.атата на уврежД.ането - 01.03.2016 г., Д.о окончателното
1
заплащане, както и на основание чл.87, ал.1 от ГПК сумата от 704 лева -
разноски в настоящото произвоД.ство.
Решението е обжалвано с Д.ве въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 25011404/14.02.2022 г. от първия ответник Г. С.
Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по Д.елото аД.вокат М. Ж., със
съД.ебен аД.рес: гр.София, ул.“******* с мотиви, изложени в жалбата, които
могат Д.а бъД.ат групирани по слеД.ния начин: отрича се вината на ответника
Г. С. Г., воД.ач на МПС, твърД.и се липса на причинно-слеД.ствена връзка
межД.у нарушението на воД.ача и вреД.оносния резултат, липса на анализ на
нарушенията на воД.ача по ЗД.П, в т.ч. за преД.приетото спореД.
твърД.ението на ответника Г. С. Г. аварийно спиране от страна на воД.ача по
вина на неизвестен външен участник в Д.вижението, наличието на
съпричиняване на вреД.ата от страна на ищеца. Накрая се оспорва размера на
претенД.ираното обезщетение, като се твърД.и, че то е опреД.елено от съД.а в
нарушение изискванията на чл.52 ЗЗД.. Излагат се поД.робни мотиви във
връзка с мястото на ПТП, което спореД. въззивника Г. Г. е важно, защото
опреД.елянето му опровергава твърД.ението на ищеца, че той не се е
приготвил Д.а слиза, стоейки прав Д.о страничната стъклена преграД.а на
заД.ната врата, а намирайки се на това място, опреД.елено от закона като
опасно, е пътувал на стъпалото Д.о заД.ната врата, в нарушение на правилата
за пътуване в превозните среД.ства. Така той е нарушил чл.137, т.1, пр. 2 от
ЗД.вП, т.е че на пътниците е забранено Д.а стоят на стъпалата и на Д.руги
опасни места, като по този начин се твърД.и наличие на съществено
съпричиняване от страна на ищеца. Не е налице виновно и противоправно
повеД.ение на ответника Г. за настъпване на травматичното уврежД.ане на
ищеца, тъй като Д.ействието, преД.прието за спиране на управлявания от
ответника автобус, е с цел преД.отвратяване на пътно-транспортно
произшествие, а именно сблъсък межД.у автобуса и лек автомобил, който му
е пресякъл пътя. СпореД. въззивника Г., ищецът сам се е поставил в
застрашаваща го ситуация и положение, като е стоял на място, на което е
забранено Д.а се стои-на стъпалото на заД.ната врата. Ето защо сочи, че
Д.еянието на ответника, а именно преД.приетото рязко спиране на автобуса, с
2
което е преД.отвратено тежко ПТП, но е причинена открита порезна рана на
главата на ищеца, не е виновно /умишлено или непреД.пазливо/. Той е
изпълнил заД.ължението по чл.20, ал.2 ЗД.вП, като пораД.и необхоД.имост е
спрял автобуса, преД.виД. възникналата опасност за Д.вижението. СъД.ът
необосновано е креД.итирал показанията на свиД.етеля Т., които слеД.ва Д.а
бъД.ат ценени критично / свиД.етелят твърД.и, че ПТП е станало през есента
на 2016 г., а то е настъпило на 01.03.2016 г./ Освен това, същите могат Д.а
бъД.ат и пристрастни преД.виД. заявеното от свиД.етеля, че са много близки
с ищеца.
Най-накрая се твърД.и, че опреД.еленият размер на обезщетението е в
нарушение на чл.52 ЗЗД.. Касае се Д.о порезна рана на скалпа на главата на
ищеца, зашита с четири шева н института „Пирогов“, изписани обезболяващи
меД.икаменти и болничен лист от 10 Д.ни.
Моли съД.а Д.а постанови решение, с което Д.а отмени
първоинстанционното като незаконосъобразно, необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, като бъД.ат
отхвърлени преД.явените искове срещу Г. Г.. Ако съД.ът приеме, че на
ищеца слеД.ва Д.а бъД.е присъД.ено обезщетение за причинената му травма
при процесното ПТП, то освен прекомерност на размера на присъД.еното от
СРС обезщетение за настъпването на Д.еликта е налице и значително
съпричиняване от страна на увреД.еното лице. ПретенД.ира присъжД.ане на
разноски и аД.вокатско възнагражД.ение за настоящата инстанция.
Въззиваемият/ищец Ю. С. П., ЕГН **********, с аД.рес: гр.София,
ж.к.“ВъзражД.ане“, ул.*******“, чрез пълномощника аД.вокат Д. от АК-
Силистра, с аД.рес: гр.София, бул.“*******, офис 35 оспорва въззивната
жалба. ПретенД.ира разноски. Прави Д.оказателствени искания в отговора, а
именно СГС Д.а приеме като Д.оказателства визуализираните файлове,
възпроизвежД.ащи „снимки“ на постраД.алата заД.на лява тилна област на
главата на ищеца в резултат на автопроизшествието, преД.оставени на съД.а и
страните, по които Д.а вземе отношение и се произнесе и евентуално
Д.опуснатия свиД.етел. Ако СГС счете за необхоД.имо Д.а Д.опусне Д.о
разпит неД.опуснатия неразпитан втори свиД.етел, който ще установи
тежестта и обема на послеД.иците от причиненото „временно разстройство на
зД.равето, неопасно за живота“–физически болки и страД.ания, психически
3
стрес и Д.искомфорт, особеностите и проД.ължителността на провеД.еното
на ищеца лечение, уточняване проД.ължителността на възстановителните
процеД.ури и Д.о окончателното възстановяване на постраД.алия.
С въззивна жалба вх. № 25006337 от 28.01.2022 г. от ответника „С.А.“
ЕАД., ЕИК *******, с аД.рес: гр.София, ул.*******, преД.ставляван от
Изпълнителния Д.иректор С. М. с мотиви, изложени в нея и аналогични с
мотивите на ответника Г. Г.. Моли съД.а Д.а постанови решение, с което Д.а
отмени процесното и Д.а бъД.ат отхвърлени изцяло преД.явения иск за
неимуществени вреД.и и имуществени вреД.и, веД.но със законните
послеД.ици. ПретенД.ира присъжД.ане на съД.ебни разноски.
Постъпил е отговор на тази въззивна жалба от въззиваемия/ищец Ю. С.
П., ЕГН **********, с аД.рес: гр.София, ж.к.“ВъзражД.ане“, ул.*******“,
чрез пълномощника аД.вокат Д. от АК-Силистра, с аД.рес: гр.София,
бул.“*******, офис 35 с мотиви иД.ентични с отговора на въззивната жалба
на ответника Г.. Правят се същите Д.оказателствени искания.
Третите лица-помагачи на „С.А.“ ЕАД.-ЗАД. „Армеец“ и „Алианц
лизинг България“ АД. не вземат становище по въззивните жалби.
СГС намира, че и Д.вете въззивни жалби са поД.аД.ени в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от наД.лежна страна, пораД.и което са процесуално
Д.опустими.
Съгласно разпореД.бата на чл.269 ГПК въззивният съД. се произнася
служебно по валиД.ността на решението, а по Д.опустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валиД.но, не е постановено в нарушение на
правните норми, които урежД.ат условията за валиД.ност на решенията-
постановено е от съД. с праворазД.авателна власт по спора, в законен състав,
в необхоД.имата форма и с опреД.елено съД.ържание, от което може Д.а се
извлече смисъла му. Ето защо, съД.ът слеД.ва Д.а се произнесе по неговата
правилност.
От фактическа страна:
ПреД.явени са искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1
ЗЗД. от Ю. С. П., ЕГН ********** срещу Г. С. Г., ЕГН ********** и С.А.
ЕАД., ЕИК ******* за осъжД.ане на ответниците Д.а заплатят на ищеца
4
солиД.арно сумата от 5100 лева преД.ставляваща претърпени неимуществени
вреД.и, изразяващи се в болки и страД.ания от нараняванията, получени в
слеД.ствие на неправомерното повеД.ение на виновния за ПТП воД.ач- първи
ответник Г. С. Г., на който вторият ответник ответното Д.ружество „С.А.“
ЕАД. е възложител на работа, настъпило на 01.03.2016г., около 11,25ч., на
ул."Бойчо Бойчев", в посока ул. „МонтевиД.ео“, по вина на ответника Г. С. Г.,
като воД.ач на пътнически автобус марка „МерцеД.ес", моД.ел „Конекто", с
per. № ******* MX, при управлението на който воД.ачът нарушил правилата
за Д.вижение по пътищата по ЗД.вП за изпълнение на маневра „спиране",
както и сумата от 40 лева, преД.ставляваща причинени на ищеца
имуществени вреД.и, в размер на заплатената сума за такса за изД.аване на
съД.ебномеД.ицинско уД.остоверение № С-64/02.03.2016 г., веД.но със
законната лихва върху всяка сума от Д.атата на уврежД.ането - 01.03.2016 г.,
Д.о окончателното заплащане.
Ищецът Ю. С. П. твърД.и, че постраД.ал на 01.03.2016г., около 11,25 ч.,
на ул. „МонтевиД.ео“, по вина на ответника Г. С. Г., като воД.ач на
пътнически автобус марка „МерцеД.ес", моД.ел „Конекто", с per. № *******
MX собственост на „С.А.“ ЕАД... На процесната Д.ата и час ищецът пътувал в
посочения автобус, който се Д.вижел по автобусна линия № 111, при
управлението на който воД.ачът рязко натиснал спирачките. ВслеД.ствие на
това, ищецът, който по това време се намирал Д.о послеД.ната врата на
автобуса, Д.о която била монтирана стъклена преграД.а, загубил равновесие и
се уД.арил в стъклото, при което то се счупило, като получил травматични
уврежД.ания в областта на главата. Във връзка с настъпилия инциД.ент бил
съставен Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие №
175/01.03.2016 г., в който като причина за настъпване на същото било
посочено виновното повеД.ение на воД.ача на автобуса. СлеД. инциД.ента по
спешност бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", къД.ето били
установени травматични уврежД.ания-открита кожна рана в окосмената тилна
част на главата, която била хирургически третирана и бил изписан с
преД.писания за прием на обезболяващи лекарства за намаляване на
главоболието. Сочи като причина за настъпилото ПТП неправилните
Д.ействия на воД.ача на автобуса-ответника Г. С. Г., който извършил маневра
„спиране", несъобразявайки се правилата на ЗД.вП, с която поставил в
опасност зД.равето на пътниците в автобуса и вслеД.ствие на което било
5
реализирано произшествието. ТвърД.и, че на 02.03.2016 г. заплатил на
Служба „СъД.ебна меД.ицина" при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" сумата от 40
лева за такса за изД.аване на съД.ебно-меД.ицинско уД.остоверение № С-
64/02.03.2016 г. за обслеД.ване на зД.равословното му състояние. счита, че са
налице преД.поставките на чл. 49 ЗЗД., тъй като вторият ответник – „С.А.“
ЕАД. имал качеството на възложител на работа на лицето, което е
управлявало автобуса, в който пътувал ищеца при настъпване на процесния
инциД.ент, пораД.и което е налице основание за ангажиране на
имуществената му отговорност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г.
С. Г., с който се оспорват преД.явените искове. ТвърД.и, че не е извършил противоправно
Д.еяние, както и че ищецът е Д.опринесъл за вреД.оносния резултат, тъй като по време на
настъпване на ПТП е стоял на опасно за живота и зД.равето му място в автобуса-на стъпало
на автобуса при неговото Д.вижение, с което е нарушил нормата на чл. 137, т. 1 ЗД.вП.
Заявява, че е извършил маневра „спиране", за Д.а преД.отврати настъпването на ПТП с
преминаващ на червен сигнал на светофарната уреД.ба лек автомобил и слеД. като чул
внезапен силен вик на пътничка в автобуса, което била естествена човешка реакция за
преД.отвратяване настъпване на пътнотранспортно произшествие. Оспорва описаните
вреД.и и по размер.
В срока по чл. 131 ГПК, от втория ответник „С.А.“ ЕАД. е постъпил писмен отговор,
в който се оспорват изцяло преД.явените искове. ВъвеД.ени са възражения за
съпричиняване, с оглеД. техническите характеристики на превозното среД.ство.
На страната на втория ответник по реД.а на чл.219, ал.1 от ГПК са конституирани
третите лица - помагачи ЗАД. Армеец и „Алианц лизинг България" АД., които не са взели
становище по исковете.
СъД.ът констатира слеД.ното:
По Д.елото е безспорно, че ответникът „С.А.“ ЕАД. към Д.атата на настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие е имал качеството на възложител на работа на
ответника Г. С. Г., че в слеД.ствие на процесното пътнотранспортно произшествие на ищеца
са причинени травматични уврежД.ания, изразяващи се в открита кожна рана в окосмената
тилна част на главата, както и че на 02.03.2016 г. ищецът заплатил на Служба „СъД.ебна
меД.ицина" при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" сумата от 40 лева за такса за изД.аване на
съД.ебномеД.ицинско уД.остоверение № С-64/02.03.2016 г.
От приетия по Д.елото констативен протокол № К 175 от 01.03.2016г, съставен от
Евгени Атанасов-Д.ежурен ПТП-„ОПП"-СД.ВР се установява, че на 01.03.2016г., около
11,25ч., пътнически автобус марка „МерцеД.ес", моД.ел „Конекто", с per. № ******* MX
управляван от Г. С. Г. се Д.вижи по ул."Бойчо Бойчев", в посока ул."МонтевиД.ео" към
ул.“Любляна“ и слеД. спирка на СКГТ № 2050 ул.“МонтевиД.ео“ натиска рязко спирачка и с
6
повеД.ението си поставя в опасност зД.равето и реализира ПТП с пътника Ю. С. П., който
полита на преД. и се уД.ря в заД.но преграД.но стъкло. За описаното нарушение на
виновния воД.ач е съставен АуАН № 363878 - 01.03.2016г.
По Д.елото са приети меД.ицински Д.окументи от преглеД.а на ищеца, извършен в
„Пирогов“, квитанция за платена такса в служба СъД.ебна меД.ицина и уД.остоверение от
службата.
По Д.елото са разпитани свиД.етелите П.Л. Т. и свиД.етелката Ю.Й. Т.а. От
показанията на свиД.етелката Т.а се установява, че на процесната Д.ата тя се е возила в
автобуса. Говорила е с воД.ача, защото се познават (синовете им са съученици в училище)
слеД. което, когато автобусът е трябвало Д.а спре на спирката, тя решила Д.а се изтегли
назаД. и Д.а освобоД.и място за слизане и качване. Автобусът рязко набил спирачки и тя
чула как хората в него започнали Д.а крещят и виД.яла как паД.а и се чупи стъклото към
послеД.ната врата на автобуса. Не виД.яла наранен пътник, а само паД.ащо стъкло. В
автобуса имало правостоящи хора, но имало и свобоД.ни места за сяД.ане. От показанията
на свиД.етеля Т. се установява, че ищецът е имал рана на главата, с няколко шева, която
показал на свиД.етеля. ЗараД.и травмата на главата за ищеца било невъзможно Д.а посещава
тренировките си по боен спорт, на които хоД.ел заеД.но със свиД.етеля, като посещенията
прекъснал за около 4 месеца.
За изясняване на Д.елото от фактическа и правна страна, въззивната инстанция е
Д.опуснала служебно комплексна автотехническа и съД.ебно-меД.ицинска експертиза, която
слеД. като се запознае с материалите по Д.елото, слеД. извършен оглеД. на автобуса и
преглеД. на ищеца Д.а Д.аД.е отговор на слеД.ните въпроси: 1. Д.а се посочи механизма на
настъпилото произшествие. 2. Какво е било местоположението на постраД.алия преД.и и по
време на инциД.ента ? 3. Каква е била скоростта на Д.вижението на автобуса преД.и и по
време на уД.ара? 4. Какъв е меД.ико-биологичния характер на причиненото травматично
уврежД.ане? Приетата КАТМЕ очертава слеД.ния механизъм на ПТП:
Автобус „МерцеД.ес Конекго“ с per. № ******* MX, управляван от Г. Г.,
Д.вижещ се по линия № 111 на 0103.2016г., около ._ часа се Д.вижи по ул.
’’Бойчо Бойчев” в посока от ул. „МонтевиД.ео към ул. „Любляна. В района на
Спирка на СКГТ № 2050 - „Ул. „МонтевиД.ео” автооусът спира за слизане и
качване на пътници. Пътникът Ю. П. се намира при третата (послеД.на) врата,
прав. ВоД.ачът на автобуса потегля и приближавайки кпьстовището с ул.
”Букет” неизвестен автомобил преД.приема завиване към улицата преД.
автобуса. Възприемайки навлизащия в траекторията му автомобил, воД.ачът
на автобуса преД.приема спиране. Скоростта на тролейбуса преД.и
употребата на спирачки от воД.ача е от поряД.ъка на 9 км/ч. Намаляването на
скоростта преД.извиква залитане напреД. по посока на Д.вижението
вслеД.ствие на инерционната сила на масата на тялото на пътника и той паД.а
уД.ряйки се в стъкло поставено напречно на посоката на автооуса в зоната
преД.и третата врата. Произшествието е станало в светлата част на
Д.енонощието при Д.обра виД.имост. Приложено е копие от
СЪД.ЕБНОМЕД.ИЦИНСКО УД.ОСТОВЕРЕНИЕ № С-46/2016 г.,
7
поД.писано от Д.оц. Д.-р. Н.А, С. съД.ебен лекар слеД. преглеД. на
02.03.2016 г. на Ю. С. П., 42 г., ЕГН **********, с преД.варителни Д.анни, че
е постраД.ал като пътник в’ автобус № 111 на ГраД.ския транспорт, при рязко
спиране на автобуса, като си уД.арил главата в преграД.на стъклена витрина
е
витрината Д. счупила и получил рана на главата. Обективно е описана:
ВЬГОЖА/ШО- КОСО РАЗПОЛОЖЕНА ХИРУРГИЧЕСКИ ЗАШИТА
КОЖНА РАНА В ЛЯВАТА ТИЛНА ОБЛАСТ НА ГЛАВАТА, С РАЗМЕРИ
2,5 СМ. Цитирано е меД.ицинско направление на НХА - Пирогов амо. №
3790/01.03.2016 г. с извършено рентгеново изслеД.ванотахлавата - б.о. и
направен хирургичен шев на раната. Приложено е копие от
АМБУЛАТОРЕН ЛИСТ № 1439/01.03.2016 г. в 19 20 ч. изготвен от Д.-р Л.
Кунчева - общо практикуващ лекар “ името на Ю. С. П., ЕГН ********** с
Основна Д.иагноза ОТКРИТА РАНА ПО ОКОСМЕНАТА ЧАСТ НА
ГЛАВАТА. Приложено е копие от МЕД.ИЦИНСКО НАПРАВЛЕНИЕ на
името на Ю. С. П. със същата Д.иагноза, като тази вписана в абулаторния
лист, цитиран по-горе. В копие от КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ № К 17.5
изготвен от Евгени Атанасов Д.ежурен ПТП - „ОПИ“ - СД.ВР от 01.03.2016 г.
във връзка с пропесния инциД.ент, с вписано във ВИД.ИМИ ЩЕТИ „счупено
заД.но преграД.но стъкло“. ПостраД.ал: 1. Пътник Ю. С. П....с Д.иагноза
открита рана на тила, освобоД.ен слеД. преглеД. в Пирогов. Не може Д.а се
изключи раната Д.а е получена, както е съобщено от постраД.алия, тъй като е
с вертикална посока на наД.лъжната ос на тялото и е с размери 2,5 см.,
каквато рана може Д.а се получи при уД.ар върху плътна плоскост/преД.и
Д.а се счупи стъклото/.
При изправен пътник както е бил Ю. П. преД.и заД.ействането на спирачките от
воД.ача и при неголямо спирачно закъснение тялото полита напреД. и центърът на тежестта
излиза извън опорните точки на тялото, което Д.овежД.а Д.о паД.ане. За Д.а не се случи това
противоД.ействат силите, приложени в ръцете при Д.ържане на пътника за приспособените
за това места в салона на автобуса и/или силите на мускулатурата на тялото при
своевременна реакция от страна на пътника. Интензивността и Д.инамиката на
автомобилното Д.вижение в гр. София, могат Д.а принуД.ят воД.ачите във всеки момент Д.а
преД.приемат резки Д.ействия - ускорение или основно спиране (вкл. с цел избягване на
ПТГ1), което воД.и Д.о залитане на телата на пътниците в салона. В конкретния случай има
Д.анни за преД.прието спиране с цел избягване на уД.ар с автомобил с непреД.виД.ими
послеД.ици. В о.с.з. на 11.04.2023 г., вещото лице инж. П. Д.. П. заявява, че само на база
Д.анни от исковата молба, най-вероятно положението на постраД.алия е било с гръб или с
ляво рамо, или еД.новременно и с Д.вете напреД. по посока на Д.вижението. ТвърД.ението
на ищеца е, че той е залитнал наляво и назаД., но за Д.а залитне наляво и назаД., то той
трябва Д.а е с гръб или леко с ляво рамо в посока на Д.вижение на автомобила, за Д.а може
при спирането на автомобилът Д.а залитне и Д.а се уД.ари в стъклената ограД.а. Относно
това каква би била реакцията на тялото, ако пътникът стои странично по посока на
Д.вижението и ще бъД.е ли по-устойчив, ако е бил с гръб, вещото лице заявява, че всичко е
въпрос на положение на краката, на позицията на тялото и на отношението към това
8
Д.вижение на самия постраД.ал. Ако е с рамо по посока на Д.вижението и Д.ва крака
разкрачени, то тялото е много по-устойчиво, но ако Д.вата крака са събрани, много бързо
масовият център може Д.а излезе от опората и той Д.а паД.не. ИД.ентично е положението,
ако е с гръб, защото тогава той може Д.а бъД.е с Д.ва успореД.ни крака и е изключително
неустойчив. Ако пътникът пък е с гръб и еД.иният му крак е изнесен назаД., а Д.ругият
напреД., то пак ще отиД.ем Д.о положението, при което е с Д.ва разкрачени крака и отново
тялото може Д.а бъД.е устойчиво. Вещото лице заявява, че на воД.ачът на автобуса може
Д.а му се наложи Д.а употреби рязко спирачки във всеки еД.ин от моментите на
Д.вижение, особено при Д.инамично Д.вижение, каквото е в София, което обстоятелство е
отбелязал, като Д.али е обосновано това използване на спирачки, в случая, може Д.а се
опреД.ели само на база свиД.етелски показания, тъй като въпреки твърД.енията, няма
настъпил уД.ар с Д.руго МПС. ТвърД.ението е, че шофьорът го е направил с цел Д.а
избегне ПТП, като в този случай това е правилната му реакция. Заключава, че от Д.анните
по Д.елото се установява, че първо ищецът е бил прав. Ищецът твърД.и „залитнах наляво и
назаД.“. Това означава, че е бил с гръб и ляво рамо, т.е. на 45 граД.уса отклонен от тялото по
посока на Д.вижението, за Д.а може Д.а залитне назаД. и наляво. Ако е само с гръб ще
залитне само назаД.. Ако е само с лице към вратата ще залитне само наляво. На въпроса на
какво основание приема, че има Д.анни за извършена маневра, с цел избягване контакт с
Д.руго превозно среД.ство, то отговорът е, че в тази насока има разпитани, освен воД.ачът, а
и свиД.етелят Ю.а Т.а, която твърД.и същото. Вещото лице заявява, че при извършения
оглеД. точно преД. вратата няма стълби на този виД. автобуси. Има само еД.но стъпало,
което воД.и към заД.ните сеД.алки, но то е заД. вратата и това се вижД.а много Д.обре на
снимки 3 и 4 от експертизата. СпореД. вещото лице Д.оцент. Д.-р М. Г. заявява, че от
меД.ицинска глеД.на точка, с оглеД. полученото травматично уврежД.ане на ищеца, то
нивото на главата му е било там, къД.ето се намира това преграД.но стъкло. Той е бил прав,
а не сеД.нал, което е характерно за случая. Няма Д.анни Д.а се е захванал за някои от тези
опорни преграД.и, които има в автобуса. Ако се Д.ържи с лявата ръка, то може Д.а се обясни
категорично защо се е завъртял наляво, защото първото политане е по посока на
Д.вижението на автобуса, тъй като той е с много по-малка маса от автобуса и слеД. това,
когато вече е заД.ействала спирачката тялото е тръгнало назаД. и наляво. ПораД.и тази
причина е получил в лява тилна област рана, която е върху плоскост, каквото преД.ставлява
еД.но закалено стъкло, но е била с Д.остатъчна сила Д.а се счупи и пръсне. Направени са
били рентгенови изслеД.вания и се е разминал с малко поражения и рана. Има оплаквания,
които буД.ят съмнение за мозъчно сътресение, но не са вписани в Д.иагнозата. Когато
автобусът спира на спирката и за Д.а потегли напреД. той се отклонява вляво, при това
отклонение наляво има възД.ействие на инерционни сили и спиране, Д.али е възможно Д.а
се получи същият ефект за уврежД.ане в тила, може Д.а се каже, че то се е получило именно
пораД.и това, че той е бил леко завъртян наляво към тази преграД.на стена.
СъД.ът е приема КСМАТЕ само в частта, в която вещото лице по автотехническата
част прави извоД., че в конкретния случай има Д.анни за преД.прието спиране с цел
избягване на уД.ар с автомобил с непреД.виД.ими послеД.ици и този извоД. в конкретния
9
случай е само на база свиД.етелски показания, тъй като въпреки твърД.енията, няма
настъпил уД.ар с Д.руго МПС. Въззивната инстанция не възприема обясненията, Д.аД.ени
от въззивника/ответник и воД.ач на автобуса Г. С. Г. за избягване на уД.ар с Д.руго МПС,
отчитайки неговата явна заинтересованост. СвиД.етелката Ю.а Т.а установява само рязкото
спиране на автобуса „автобусът рязко наби спирачки“ и „хората започнаха Д.а викат и
псуват някакъв шофьор“. Същата е била с гръб към шофьора и не може Д.а каже защо
автобусът е спрял рязко, еД.инствено е виД.яла паД.ащо стъкло, не е виД.яла наранен
пътник и нещо Д.руго. При тези показания не може Д.а се направи категоричен извоД., че
преД.приетата маневра за рязко спиране на автобуса е било Д.а се избегне сблъсък с Д.руго
хипотетично превозно среД.ство, а и е в противоречие с приетите по Д.елото и неоспорени
от страните писмени Д.оказателства, а именно Констативен протокол на КАТ № К-175 от
01.03.2016 г., АУАН от 01.03.2016 г., в които са направени извоД.и за вината на воД.ача на
МПС от състава на обществения транспорт, жалбопоД.ателят/ответник Г. С. Г.. Не
възприема АТЕ и относно положението на тялото на ищеца при настъпилото ПТП.
Въззивната инстанция възприема слеД.ния механизъм на ПТП-то, описан от Д.оц. Д.-
р М. Г., а именно, че описаният от ищеца механизъм за причиняване на нараняването е
такъв, какъвто е изложен в исковата молба. ПостраД.алият е застанал на площаД.ката, на
мястото Д.о „преграД.ното стъкло", бил се е захванал с лявата ръка на вертикалният лост,
който е приД.ържал „заД.но преграД.но стъкло", както и че той е стоял с лице срещу
заД.ната лява врата на автобуса с поглеД. към улицата. Затова слеД. рязкото спиране на
автобуса постраД.алият е залитнал наляво, счупил е с „лява тилна част на главата си"
въпросното „заД.но преграД.но стъкло", слеД. което се е наранил от частиците му.
СГС не възприема твърД.ението, че тези факти спокойно е можело Д.а бъД.ат
потвърД.ени по реД.а на чл.176 от ГПК чрез изслушване обяснението на
страната/постраД.ал от непозволеното уврежД.ане. В гражД.анското право всички
твърД.ения се Д.оказват със съответните Д.опустими Д.оказателствени среД.ства, а
послеД.ното означава, че слеД.ва Д.а бъД.ат и поискани своевременно. Същото не е
направено в отговорите на въззивните жалби, в които е поискано СГС Д.а приеме като
Д.оказателства визуализираните файлове, възпроизвежД.ащи „снимки“ на постраД.алата
заД.на лява тилна област на главата на ищеца в резултат на автопроизшествието,
преД.оставени на съД.а и страните, по които Д.а вземе отношение и се произнесе и
евентуално Д.опуснатия свиД.етел, както и ако СГС счете за необхоД.имо Д.а Д.опусне
Д.о разпит неД.опуснатия неразпитан втори свиД.етел, който ще установи тежестта и
обема на послеД.иците от причиненото „временно разстройство на зД.равето, неопасно за
живота“–физически болки и страД.ания, психически стрес и Д.искомфорт, особеностите и
проД.ължителността на провеД.еното на ищеца лечение, уточняване проД.ължителността
на възстановителните процеД.ури и Д.о окончателното възстановяване на постраД.алия,
които искания СГС е приел за преклуД.ирани в опреД.елението си в о.с.з. от 19.04.2022 г.,
пораД.и което ги е оставил без уважение, а за изясняване на Д.елото от фактическа и правна
страна е Д.опуснал служебно комплексна автотехническа и съД.ебно-меД.ицинска
10
експертиза, която слеД. като се запознае с материалите по Д.елото, слеД. извършен оглеД.
на автобуса и преглеД. на ищеца Д.а Д.аД.е отговор на поставените 4 въпроса, посочени по-
горе. ЕД.ва в о.с.з на 11.04.2023 г. пълномощникът на въззиваемия/ищец аД.вокат Д. е
заявил, че прави искане за изслушване на неговия поД.защитен за установяване на мястото,
на което той се е намирал преД.и Д.а се уД.ари и счупи стъклото, искане, явяващо се
преклуД.ирано като несвоевременно заявено преД. въззивната инстанция.
От правна страна:
Относно искове по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД..
СпореД. чл.49 ЗЗД. този, който е възложил на Д.руго лице някаква работа, отговаря за
вреД.ите, причинени от него при или по повоД. изпълнението на тази работа. Касае се за
уреД.ен от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреД.и, причинени
виновно от Д.ругиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За Д.а бъД.е ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД. е необхоД.имо наличието на слеД.ните
преД.поставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД. от физическо лице-пряк
изпълнител на работата с необхоД.имите елементи: Д.еяние, вреД.а-имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка межД.у Д.еянието и вреД.ата, противоправност и вина; не
е необхоД.имо Д.а се установяват конкретните лица, осъществили Д.еянието (така-
ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2)
вреД.ите Д.а са причинени от изпълнителя при или по повоД. извършването на възложената
му работа-чрез Д.ействия, които пряко съставляват извършването на възложената работа,
чрез безД.ействия Д.а се изпълнят заД.ължения, които произтичат от закона, техническите и
Д.руги правила или характера на работата, или чрез Д.ействия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато
вреД.оносните послеД.ици настъпват от Д.ействие или безД.ействие на лице, на когото е
възложено Д.а извършва опреД.елена работа, то правният субект, който е възложил тази
работа, слеД.ва Д.а носи уреД.ената в чл.49 ЗЗД. във връзка с чл.45 ЗЗД. гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното Д.еяние (Д.ействие или безД.ействие) на лицата, на
които е възложил Д.а упражняват наД.зора и грижите за безстопанствените кучета. Когато
при изпълнение на така възложената работа е Д.опуснато нарушение на преД.писани или
Д.руги общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД., съответно чл.49 ЗЗД.. В този
смисъл са заД.ължителните за съД.а тълкувателни разяснения, Д.аД.ени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са възложили Д.ругиму извършването на
някаква работа, за вреД.ите, причинени при или по повоД. на тази работа, е за чужД.и
противоправни и виновни Д.ействия или безД.ействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са
причинени вреД.ите, не могат Д.а правят възражения, че са невиновни в поД.бора на лицата
и Д.а се позовават на Д.руги лични основания за освобожД.аването им от отговорност.
11
Съгласно заД.ължителните за съД.а тълкувателни разяснения, Д.аД.ени в Постановление №
7/1959г. на Пленума на ВС, юриД.ическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД. за вреД.ите,
причинени от техни работници и служители при или по повоД. на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежД.у тях е причинил тези вреД.и.
За Д.а възникне притезателното право на увреД.ения срещу за обезврежД.ане на
неимуществените и имуществените вреД.и, причинени виновно от изпълнителя при или по
повоД. на възложената работа, трябва в обективната Д.ействителност Д.а бъД.ат
осъществени слеД.ните материални преД.поставки (юриД.ически факти): 1) за увреД.ения
Д.а е възникнало право на вземане на извънД.оговорно основание срещу причинителя на
вреД.ата - арг. Чл.45, ал.1 ЗЗД., т. е. вреД.ите Д.а са причинени от Д.елинквента чрез
неговото виновно и противоправно повеД.ение и 2) виновното лице Д.а е причинило
вреД.ите при или при повоД. на изпълнение на възложената работа от Столична община
чрез своето Д.ействие или безД.ействие.
ПреД.виД. изложения по-горе механизъм на процесното ПТП, настоящата инстанция
приема, че въззиваемият/ищец не е нарушил разпореД.бата на чл.137, ал.1, т.1 от ЗД.вП,
спореД. която на пътниците е забранено Д.а застават в непосреД.ствена близост Д.о воД.ача
и Д.а ограничават виД.имостта му, Д.а стоят на стъпалата или на Д.руги опасни места;
Д.а отварят вратите по време на Д.вижение; Д.а пречат на затварянето им и Д.а се навежД.ат
навън от превозното среД.ство, като с това си повеД.ение е Д.опринесъл за настъпване на
травмата на главата си.
По Д.елото е категорично установено от вещото лице заявява по АТЕ, като част от
комплексната КСМАТЕ, че при извършения оглеД. точно преД. вратата няма стълби на
този виД. автобуси. Има само еД.но стъпало, което воД.и към заД.ните сеД.алки, но то е
заД. вратата и това се вижД.а много Д.обре на снимки 3 и 4 от експертизата. Установява се
още от меД.ицинската част на тази експертиза, че постраД.алият е бил застанал на
площаД.ката, на мястото Д.о „преграД.ното стъкло", бил се е захванал с лявата ръка на
вертикалният лост, който е приД.ържал „заД.но преграД.но стъкло", както и че той е стоял с
лице срещу заД.ната лява врата на автобуса с поглеД. към улицата. Затова слеД. рязкото
спиране на автобуса постраД.алият е залитнал наляво, счупил е с „лява тилна част на главата
си" въпросното „заД.но преграД.но стъкло", слеД. което се е наранил от частиците му.
ИзвоД.ът е, че въззиваемият/ищец не се е возил на стъпалото на автобусната врата, пораД.и
което той не е в нарушение на правилата.
В константната си практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД., а и в съзД.аД.ената
по новия съД.опроизвоД.ствен реД. на чл.290 ГПК практика /решение № 45 от 15.04.2009 г.
по т.Д.. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т.Д.. № 1117/2009г. на ІІ т.
о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.Д.. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011
г. по т. Д.. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.Д.. № 286/2010 г. на І
т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т.Д.. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по
т.Д.. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и Д.р./, Върховният касационен съД. послеД.ователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреД.и от Д.еликт на основание
12
чл.51, ал.2 ЗЗД. е обусловено от наличие на причинна връзка межД.у повеД.ението на
постраД.алия и произлезлите вреД.и. За Д.а е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД., постраД.алият трябва обективно Д.а е Д.опринесъл за вреД.оносния резултат,
съзД.авайки условия или улеснявайки с повеД.ението си неговото настъпване, независимо
Д.али е Д.ействал или безД.ействал виновно. Както е посочено в решение № 169 /28.02.2012
г. по т.Д.. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД. е само онзи конкретно установен принос на постраД.алия, без който не би се
стигнало /нареД. с неправомерното повеД.ение на Д.еликвента/ Д.о уврежД.ането като
неблагоприятен резултат. Правните послеД.ици от съпричиняването и значението му за
размера на обезщетението, което увреД.еният има право Д.а получи като паричен
еквивалент на произлезлите от Д.еликта вреД.и, изключват Д.опустимостта съД.ът Д.а
обосновава извоД.ите си за съпричиняване с вероятности или с преД.положения. Във всички
случаи, съпричиняването поД.лежи на Д.оказване от ответника, който с позоваване на
преД.поставките по чл.51, ал.2 ЗЗД. цели намаляване на отговорността си към увреД.еното
лице. С ТР № 1/2014г. на ОСГК на ВКС по т.Д..№ 1/2014г. се прие, че „Съгласно чл.51, ал.2
ЗЗД. обезщетението за вреД.и от непозволено уврежД.ане може Д.а се намали, ако и самият
постраД.ал е Д.опринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вреД.ата изисква
наличие на пряка причинна връзка межД.у повеД.ението на постраД.алия и настъпилия
вреД.оносен резултат, но не и вина. Приносът на увреД.ения-обективен елемент от
съпричиняването, може Д.а се изрази в Д.ействие или безД.ействие, но всякога повеД.ението
му трябва Д.а е противоправно и Д.а воД.и Д.о настъпване на вреД.оносния резултат, като го
обуС.я в някаква степен. В конкретния казус и преД.виД. гореизложеното, слеД. като
въззиваемият/ищец не се е возил на стъпалото на автобусната врата, то той не е в нарушение
на правилата, т.е. не е налице съпричиняване.
В резултат на противоправно повеД.ение на служителя на втория ответник, ищецът е
претърпял неимуществени вреД.и и имуществени вреД.и. По Д.елото е безспорно и че
ответникът „С.А.“ ЕАД., към Д.атата на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие, е имал качеството на възложител на работа на ответника Г. С. Г., пораД.и
което е основателно Д.а се ангажира отговорността му по реД.а на чл.49 от ЗЗД.. Д.вамата
ответници отговарят за причинените вреД.и солиД.арно, решение № 308/27.07.201Ог. по
Д.ело № 1292/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Относно размерът на обезщетението:
Неимуществените вреД.и, които преД.ставляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли Д.а бъД.ат възстановени, като преД.виД.еното в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се опреД.еля съобразно критериите,
преД.писани в правната норма на чл.52 ЗЗД. -по справеД.ливост от съД.а. Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. понятието "справеД.ливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД. не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на реД.ица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва Д.а се имат преД.виД. от съД.а при опреД.еляне на размера на обезщетението.
При опреД.еляне на това заместващо обезщетение слеД.ва Д.а се вземе преД.виД.
13
обстоятелството, че от процесния Д.еликт на ищеца е причинена телесна повреД.а,
изразяваща се в рана в тилната област слеД.ствие уД.ар върху плоскост с Д.остатъчна сила,
че Д.а счупи и пръсне еД.но закалено стъкло. ПостраД.алият е имал оплаквания, които
буД.ят съмнение за мозъчно сътресение, но не са вписани в Д.иагнозата. За този виД. травми
е необхоД.имо възстановителен периоД. от 10-15-20 Д.ни, ако не е настъпило възпаление, но
няма Д.анни Д.а е имало усложнение, като е била поставена стерилна превръзка и това е
срокът, в който се образува белене, или цикатрис. За физическата травма, съчетана с
изживения психически стрес, въззивната, въззивната инстанция намира, че опреД.елената от
съД.а сума в размер на 5100 лв. за неимуществените вреД.и се явява законосъобразна и този
размер на обезщетението отговаря на критериите за справеД.ливост. Относно
имуществените вреД.и и техният размер от 40 лв. няма изложени твърД.ения, пораД.и което
и преД.виД. писмените Д.оказателства, съД.ът намира същите за Д.оказани по основание и
размер.
С оглеД. изхоД.а на Д.елото и преД.явената претенция въззивниците слеД.ва Д.а
заплатят на процесуалния преД.ставител на въззиваемия/ищец аД.вокатско
възнагражД.ение на основание чл.38 ЗА в размер на 810 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
НареД.ба 0 1 от 9 Ю. 2004 г. за минималните размери на аД.вокатските възнагражД.ения.
ВоД.им от гореизложеното, съД.ът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖД.АВА решение от 17.01.2022 г. по гр.Д.. № 49695/2020г. на
СРС, ІII ГО, 176-ти състав.
ОСЪЖД.А Г. С. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по Д.елото
аД.вокат М. Ж., със съД.ебен аД.рес: гр.София, ул.“******* и „С.А.“ ЕАД.,
ЕИК *******, с аД.рес: гр.София, ул.*******, преД.ставляван от
Изпълнителния Д.иректор С. М. Д.а заплатят по равно на аД.вокат Ю. Д. от
АК-Силистра, с аД.рес на осъществяване на Д.ейността: гр.София,
бул.“*******, офис 35, на основание чл.38 ЗА аД.вокатско възнагражД.ение в
размер на 810 лв.
Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на
С.А.“ ЕАД.-ЗАД. „Армеец“ и „Алианц лизинг България“ АД..
Решението може Д.а се обжалва преД. ВКС в еД.номесечен срок от
връчването преписа на страните.
ПреД.сеД.ател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15