№ 111
гр. Габрово, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Ваня Д. Матеева
в присъствието на прокурора Т. Л. П.
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20234200500165 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Прокуратура на РБългария
срещу Решение №105/28.02.2023г. по гр.д.№1947 по описа за 2022г. на Габровски районен
съд.
В жалбата се твърди, че постановеното решение в осъдителната част е неправилно и
необосновано. Твърди се, че пред първоинстанционния съд ищецът не бил доказал нито
едно от твърденията си, освен факта, че срещу него е водено наказателно производство
приключило с оправдателна присъда. В мотивите си съдът бил приел, за установено въз
основа на показанията на разпитаните свидетели, че наказателното производство се е
отразило негативно на здравословното състояние на ищеца. По делото били приложени
медицински документи от м.ноември 2022г. които не доказвали влошено здравословно
състояние на ищеца в следствие на процесното наказателно производство, тъй като касаели
период след влизане в сила на оправдателната присъда. Освен това св.В. била обвиняема за
измама по друго наказателно производство заедно с ищеца. Безспорно воденото и
приключило с оправдателна присъда наказателно производство срещу ищеца му е
причинило неудобство и притеснение, които обаче били в минимална степен. Моли съда да
намали размера на присъденото с обжалваното решение обезщетение за неимуществени
вреди.
Ищецът по делото и ответник по въззивната жалба е оспорил същата като
неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените по
делото разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Постановеното от
1
първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С обжалваното решение РС Габрово е уважил до размера на 4800лв. предявения от Г.
П. М. иск против Прокуратура на РБългария за заплащане на неимуществени вреди,
вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209,
ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХ №159/2021г. на ОС Габрово,
заедно със законната лихва върху тази сума от 16.03.2022г. до окончателното й погасяване,
както и сумата от 480лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение и
е отг.хвърлил иска за горницата над сумата то 4800лв. до пълния предявен размер от 10
000лв.
Решението на районния съд е обжалвано в частта, в която ответната Прокуратера е
осъдена да заплати на ищеца сумата от 4800лв.-обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението си съдът приел следното : първоначално ищецът участвал
в процесуални действия в качеството на свидетел, като с постановление от 30.10.2018г. на
разследващ полицай при ОД на МВР Габрово по ДП №264 ЗМ -217/2016г. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че за времето от 07.09.2015г. до 11.09.2015г. в с.Алеково,
общ.Свищов и в гр.Габрово, след предварителен сговор с М.В.И., А.М.М. и Р.З.Г., и тримата
от гр.Габрово, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение
у Г. А.С. от с.Алеково, общ.Свищов, че неговият внук, живущ в Швейцария настоява да се
извършат разпоредителни действия със собствените му земеделски земи и с това му
причинил имотна вреда в размер на 21755,70лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр.
чл.209, ал.1 НК. С привличането му е взета мярка за неотклонение ”подписка”.
На 07.03.2019г. РП Габрово внесла обвинителен акт, по който е образувано нохд
№243/2019г. на РС-Габрово. С Присъда №28/17.01.2020г. ищецът е признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен като обвиняем, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за
срок от 5 години.
С Присъда №260006/14.09.2020г., постановена по внохд №26/2020г. на ОС Габрово
първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на РС Габрово от стадия на разпоредителното заседание.
При новото разглеждане на делото било образувано нохд №905/2020г. на РС Габрово
и с Присъда №260027/05.04.2021г. Г. П. М. е признат за виновен в извършване на
престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност, като му е наложено
наказание идентично с това по отменената присъда.
С Присъда №16/10.11.2021 г., постановена по внохд № 159/2021г. на ОС Габрово е
отменена първоинстанционната присъда и ищецът Г. П. М. е признат за невиновен в
престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност и го оправдал по
повдигнатото му обвинение по чл.210, ал.1, т.2 във вр. чл.209, ал.1 НК. Присъдата е
потвърдена с неподлежащо на обжалване Решение №43/16.03.2022г. по КНД №43/2022г. на
ВКС.
По делото били изслушани показанията на свидетелите М.Н.М. и К.Х.В., които
показания първоинстанционният съд приел, че са еднопосочни и последователни, но
подлежат на внимателна преценка, тъй като свидетелката В. била обвиняема с ищеца по
друго висящо наказателно производство и съответно възпроизвежданите от същата факти
били емоционално наситени, което обуславяло преплитане на действително осъществилите
се факти с тяхната оценка, формирана в съзнанието на свидетелката. Съдът не кредитирал
показанията на тези свидетели в частта, в която сочат, че ищецът не изпитвал притеснения
от другото висящо срещу него наказателно дело, а единствено от това, по което бил е
оправдан, тъй като показанията им били житейски нелогични.
Въз основа на горното съдът приел, че в резултат на провежданото наказателно
производство, ищецът се затворил в себе си, бил притеснен и депресиран, имал нарушения
на съня и вдигал високо кръвно, но този здравословен проблем датирал отпреди
привличането му в наказателното производство.
Други доказателства от значение на правния спор не били ангажирани.
2
Предвид постановената от ОС Габрово по внохд № 159/2021г. оправдателна присъда,
потвърдена с Решение №43/16.03.2022г. по КНД №43/2022г. на ВКС по отношение на
ищеца налице бил първият елемент от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ -
обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила
присъда.
С оглед характера на вредите, съдът приел, че неблагоприятни изменения настъпват
неизбежно в правната сфера на всяко физическо лице при незаконното му привличане към
наказателна отговорност в продължение на повече години. Негативните последици върху
личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от
естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за период от
повече от 3 години – от привличане на ищеца към наказателна отговорност на 30.10.2018г.
до влизане в сила на оправдателната присъда на 16.03.2022г., ищецът е имал
неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на
репариране от държавата.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и
подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент. Съдът приел, че
негативното въздействие върху психиката на ищеца, резултат от обвинението, е справедливо
да се обезщети със сумата 4800лв., като сумата следвало да се заплати заедно със законната
лихва, която е дължима от увреждането, което било настъпило при осъществяване на
фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – от влизане в сила на оправдателната присъда
– 16.03.2022г. до окончателното й погасяване.
Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Въззивният съд намира възражението на жалбоподателя, че неправилно
първоинснанционният съд е приел, въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели, че наказателното производство се е отразило негативно на здравословното
състояние на ищеца е основателно.
От показанията на разпитаните свидетели М. и В. се установява, че здравословното
състояние на ищеца се е влошило и от 2016-2017г. започнал да пие лекарства, задъхвал се,
имал проблеми със сърцето. Бил притеснен заради наказателното производство в Свищов,
затворил се в себе си. Съдът намира, че показанията на тези свидетели не могат да се
приемат за достоверни, на първо място, тъй като същите не кореспондират с посоченото в
представената по делото епикриза, изд. от Отделение по кардиология при МБАЛ Габрово, от
която е видно, че на 08.11.2022г. (след датата на влизане в сила на оправдателната присъда)
М. е постъпил за първи път на лечение в отделението, т.е. очевидно до този момент ищецът
не е имал каквито и да било сърдечни проблеми или поне такива налагащи лекарска намеса.
По делото не са представени доказателства, в подкрепа на твърдението, че преди
08.11.2022г. М. е страдал от сърдечно заболяване. На второ място съдът приема за
недостоверни показанията на св.В., тъй като видно от представения препис от обвинителен
акт (л.78-91 от първоинстанционното дело) е била обвиняема заедно с М. по друго
наказателно производство, поради което съдът счита, че обективността й като свидетел е
поставена под въпрос.
Следва да се отбележи че и двамата свидетели заявяват, че в процесния период, през
който е продължило наказателното производство срещу ищеца е било образувано и друго
наказателно производство, по което е внесен обвинителен акт (производството с участието
на св.В.).
Поради изложеното съдът намира, че не са доказват твърденията на ищеца за влошено
здравословно състояние, като в тази им част възраженията във въззивната жалба са
основателни.
Предвид обстоятелството, че по едно и също време М. е бил обвиняем по две
наказателни производства съдът счита, че установеното от свидетелите, че е бил притеснен
и се е затворил в себе си не може да се приеме, че е само и единствено в следствие на
обвинението по НОХД №243/2019г. на РС-Габрово по описана РС Габрово (преобразувано
в последствие в НОХД №905/2020г. на РС Габрово), по което с влязла в сила присъда е
3
признат за невиновен и е оправдан.
С оглед горното въззивният съд приема, че действително са налице претърпени от
ищеца неимуществени вреди от посоченото по-горе наказателно производство, изразяващи
се в негативни емоционални, психически и психологически преживявания в следствие на
повдигнатото му обвинение, по което в последствие е оправдан, които подлежат на
обезщетение. Следва да се има предвид, че наказателното производство по отношение на М.
е продължило повече от 6 години, като по отношение на него е била взета най-леката мярка
за неотклонение "подписка". Тези обстоятелства обосновават, извода, че за обезвреда
претърпените от ищеца неимуществени вреди справедливо би било обезщетение в размер на
3000лв.обезщетение в по-висок размер не следва да се присъжда, тъй като по делото не са
доказани вреди над обичайните за хипотезата на ЗОДОВ и в тачи й част въззивната жалба е
основателна.
Поради изложеното Решение №105/28.02.2023г. по гр.д.№1947 по описа за 2022г. на
Габровски районен съд следва да бъде отменено за горницата над 3000лв., като неправилно
и вместо което са се постанови ново решение, с което предявения иск за горницата над
3000лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на ищеца са
присъдени разноски за горницата над 300лв., в останалата му обжалвана част следва да бъде
потвърдено.
Съобразно направеното от ищеца по делото искане и неуважената част от въззивната
жалба Прокуратура на РБългария следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
312,50лв.-разноски пред въззивната инстанция.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №105/28.02.2023г. по гр.д.№1947 по описа за 2022г. на Габровски
районен съд в ЧАСТТА, с която Прокуратура на Република България с адрес: гр. София,
бул. Витоша № 2 да заплати на Г. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ***, по иск с
правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 209, ал. 1
НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по внохд № 159/2021 г. на ГОС за горницата
над 3000лв. (три хиляди лева) до размера на присъдените 4800лв.(четири хиляди и
осемстотин лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 16.03.2022г. до
окончателното й погасяване и в ЧАСТТА, в която Прокуратура на Република България с
адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 да заплати на Г. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, *** разноски по делото за горницата над 300лв. (триста лева) до размера на
присъдените разноски от 480лв.(четиристотин и осемдесет лева),
ВМЕСТО което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, *** против
Прокуратура на Република България с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 иск с правна
квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 209, ал. 1 НК, за
което е оправдан с влязла в сила присъда по внохд № 159/2021 г. на ГОС за горницата над
3000лв. (три хиляди лева) до размера на присъдените 4800лв.(четири хиляди и осемстотин
лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 16.03.2022г. до окончателното й
погасяване, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №105/28.02.2023г. по гр.д.№1947 по описа за 2022г. на
Габровски районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 да
заплати на Г. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, *** сумата от 312,50лв.(триста и
дванадесет лева и петдесет стотинки) – разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението,
4
на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5