Решение по дело №775/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. В. Т. от гр.Русе, представляван от адвокат Д.Т., против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1085-000756/04.12.2023 г., издадена от началник група към ОД на МВР-Русе, сектор ПП - Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца" на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна - издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага се твърдение, че оспорващият Т., въз основа на издаден талон за изследване, е дал кръв за медицинско изследване, като до настоящият момент все още не са налице резултати от него, поради което резултатът от теста не е следвало да бъде вземан предвид като основание за издаване на обжалваната заповед, а е трябвало да бъдат изчакани резултатите от кръвната проба. Жалбоподателят посочва, че непосредствено след дадената кръвна проба в УМБАЛ К. Русе, по свое желание е посетил и УМБАЛ Медика Русе, за да си направи повторен тест за негова сметка, но оттам му обяснили, че за употреба на наркотични вещества може да бъде тестван само в УМБАЛ „К.“, където той вече бил дал кръвна проба. Не успял да посети друга частна лаборатория за проверка, тъй като било неделя и то след 19 ч. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия - адв. Д. Т., като по съществото на спора заявява, че видно от представеното по делото писмо от НИК, там не е изследвана взетата проба, а според направено от нея проучване взетата от доверителя й проба е изпратена в Медицинския институт към МВР, където към настоящия момент още няма резултат. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски в производството.

Ответникът – началник група към ОД на МВР-Русе, сектор ПП - Русе, чрез гл. юрисконсулт Й., оспорва жалбата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна, доколкото към момента на издаването й са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, а именно: наличието на положителен за наркотични вещества полеви тест. В придружителното писмо, с което е изпратена до съда административната преписка, ведно с жалбата, е направено и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Депозирана е в директно в съда на 13.12.2023 г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 04.12.2023 г., удостоверено в самия акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 03.12.2023 г. около 18:00 часа в гр. Русе на [улица], в посока [улица]срещу магазин „СВА“, в условията на дъждовно време и мокра пътна настилка, оспорващият Д. Т. управлява лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № 562М939, собственост на С. Г. Х., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено от служители на сектор ПП с техническо средство Друг Тест 5000 с фабричен номер ARNJ-0003, проба номер 281, като уреда отчита положителна проба – Амфетамин и Метамфетамин. Пробата е започнала в 18:00 ч. и е завършила в 18:05 ч. Същата е показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 269001 със 7 броя стикери и водачът е отведен в УМБАЛ „К.“ Русе, където дава кръвна проба за медицинско изследване. За извършеното тестване е съставен Протокол за проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози /л.. 26 от делото/, подписан от провелия изследването и жалбоподателя. Установените факти са квалифицирани като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 предл. 2 от ЗДвП и за същото срещу Д. В. Т. е съставен АУАН серия GA № 1105375/03.12.2023 г. За констатираното нарушение е съставена Докладна записка /л. 34 от делото/ от КО Н. К..

Въз основа на изложените фактически основания и с оглед съставения АУАН е издадена оспорената по настоящото дело Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000756/04.12.2023 г., с която началник група в сектор ПП при ОДМВР - Русе, е приложил на основание чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП по отношение на Д. В. Т. за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, принудителна административна мярка: "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.“. В мотивите на заповедта, освен изложените фактически основания за издаването й /установените от проверката на място обстоятелства/, е налице и препратка към съставения срещу жалбоподателя АУАН GA № 1105375/03.12.2023 г., наличен по преписката.

С Мотивирана резолюция № 23-1085-[рег. номер]/04.12.2023 г. на Началник група в ОДМВР – Русе (л.22), на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 1105375/03.12.2023 г. против Д. В. Т., тъй като деянието съдържа признаци на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

В административната преписка се съдържа и справка за нарушител/ водач, от която е видно, че на жалбоподателя са налагани множество наказания по ЗДвП.

В хода на съдебното производство е изисканата и представена от Районна прокуратура - Русе информация в писма вх. № 2067/11.04.2024 г. (л.43) и вх. № 2588/16.05.2024 г. (л.53), в които се потвърждава факта, че във връзка с описаните в горецитирания АУАН и в процесната заповед обстоятелства на 04.12.2023 г. е започнало досъдебно производство – прокурорска преписка 7159/2023 г. по описа на РРП, ДП № 336 ДП 430/2023 г., по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, като същото се води за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и по което била назначена физико-химическа експертиза в НИК при МВР гр. София, заключението по която все още не е изготвено.

Отново в хода на съдебното производство, във връзка с изискана от съда информация от трета неучастваща в производството страна НИК-София към МВР, е постъпило писмо вх. № 2888/04.06.2024 г. (л. 61), с което съдът се уведомява, че биологични проби от лицето Д. В. Т. не са постъпвали в НИК-МВР и респ. не са били обект на изследване в Лабораторията по токсикохимичен анализ към НИК-МВР. По данни на самия оспорващ пробата е изпратена за изследване не в НИК-МВР, а в Медицински институт към МВР и до приключване на делото, все още не е изследвана /протокол от съдебно заседание на 12.06.2024 г. на л.65 от делото/.

Като писмени доказателства по делото са приети постъпилите такива с придружително писмо вх. № 5790/22.12.2023 г. (л.18) по описа на Административен съд - Русе, както и представените в хода на съдебното производство от ответника – Заповед № 3170/31.12.2021 г. на директора на ОДМВР – Русе, допълнена със Заповед рег. № 336з-225/17.01.2023 г., с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП и Удостоверение рег. № 336р-40667/21.12.2023 г. на директора на ОДМВР – Русе за заеманата длъжност от издателя на оспорената заповед за прилагане на ПАМ към датата на издаването й.

Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и същата се установява категорично от събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка е представена Заповед № 3170/31.12.2021 г. (л.39) на директора на ОДМВР – Русе, допълнена със заповед рег. № 336з-225/17.01.2023 г. (л.40), с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2 и началниците на група в сектор Пътна полиция -Русе, какъвто е издателят на оспорения акт. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началник група в сектор „Пътна полиция“- Русе. Видно от удостоверение рег. № 336р-40667/21.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л.38), от 14.12.2022 г. С. П. Й. заема ръководна длъжност – началник на група в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР- Русе, която длъжност изпълнява и към датата на издаване на процесната заповед. Изложените данни доказват наличието на делегирана материална, териториална и времева компетентност на органа, издал оспорената ЗППАМ.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени съставеният АУАН Серия GA № 1105375/03.12.2023 г. и следните обстоятелства – управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно: Амфетамин и Метамфетамин, установени с техническо средство Друг Тест 5000 с фабричен номер ARNJ-0003. За нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. второ от ЗДвП.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, съдът намира, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

От оспорващия не са наведени конкретни твърдения и съдът при извършената задължителна служебна проверка, не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение обжалване на ЗППАМ. В случая, обжалваната заповед е издадена след като административният орган е взел предвид издадения АУАН Серия GA № 1105375/03.12.2023 г., както и обстоятелствата свързани с извършеното нарушение по ЗДвП. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на ЗППАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на обжалвания акт на това основание.

По отношение приложението на материалния закон и съответствието с целта на закона:

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на което основание е издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 1 б. "б" законодателят е въвел и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

От доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай са налице регламентираните в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба от оспорващия на наркотични вещества – отчетен е положителен резултат за Амфетамин и Метамфетамин и му е издаден талон за изследване на кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При спазване на чл. 170, ал. 1 АПК ответникът е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

Съдът приема за неоснователни развитите твърдения от оспорващия за липса на основание за приложение на мярката поради липса на доказателства за наличие на употреба на наркотично вещество, предвид обстоятелството, че водачът е дал кръвна проба, като по този начин оспорва резултатите от теста, а експертизата не е изготвена. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предвижда следните алтернативни методи за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози: с медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. В процесния случай употребата е установена с тест, поради което са налице предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на ПАМ. Действително резултатите от кръвната проба не са готови към момента на приключване на устните състезания по делото и не могат да бъдат взети предвид, съобразно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Самото оспорване и даването на кръвна проба не са обстоятелства, водещи до отпадане на необходимостта от прилагане на ПАМ, тъй като разпоредбата визира изрично наличието на "установени стойности". Налице са предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната принудителна мярка, предвид нейния специфичен характер и цел. Следва да се има предвид, че тя по своята същност не е административно наказание, а превантивна мярка, чиято основна цел е превантивно, да преустанови и предотврати извършването на правонарушения и опазването на живота и здравето на хората, като целта на мярката оправдава и налага прилагането й като форма на държавна принуда спрямо конкретен водач, при наличие на предвидените в закона условия. Определящ е общественият интерес, състоящ се в опазване на живота и здравето на останалите участници в движението, който налага прилагането на принудителни административни мерки при наличие на законоустановените условия.

Предвид изложеното, при липса на резултати от кръвните изследвания, не са налице основания за отмяна на наложената на жалбоподателя ПАМ, тъй като същата е наложена при наличие на нормативните предпоставки т.е в съответствие на материалния закон, както и на целта на закона по гореизложените съображения от съда. Продължителността на мярката е разписана в закона: до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. ПАМ съответства на законовата разпоредба, пренесена и в приложената спрямо жалбоподателя мярка, която не е административно наказание по своето естество. Не съществува законова възможност срокът да бъде определян или изменян от съда.

С оглед изложеното съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника, на ОДМВР - Русе следва да се присъдят разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Русе,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. В. Т. от гр.Русе против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1085-000756/04.12.2023 г., издадена от началник група към ОД на МВР-Русе, сектор ПП - Русе, с която му е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца", на основание чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. В. Т., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 8, ап. 5, да заплати на ОД на МВР – Русе сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.