Решение по дело №882/2019 на Районен съд - Дупница

 

Р Е Ш Е Н И Е

			04.12.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	29.11.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Роза Цветанова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		882		2019

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от Николина С. и Мартин Деспов, чрез пълномощник – юрисконсулт И.С., е предявило срещу Е.П.З., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит, обективно съединен при условия на евентуалност с искове по чл.79 и чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 3989, 98 лв. – главница по договор за кредит с номер PLUS-15064895 от 21.07.2017 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 2 956, 67 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2018 г. – 20.08.2021 г.; 431, 72 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендират се и разноските по делото.

При условия на евентуалност, при отхвърляне на предявените установителни искове, е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца описаните суми.

Ищецът твърди, че на 21.07.2017 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Е.П.З. e сключен договор за кредит с номер PLUS-15064895, съгласно който кредиторът отпуснал на ответника кредит в размер на 4000 лв. Страните сключили и договор за застраховка на плащанията, като застрахователната премия в размер на 1075, 20 лв. била разделена на месечни вноски, добавени към вноските по кредита и включени в размера на договорната лихва. Уговорено било и заплащането на такса „ангажимент” в размер на 140 лв., удържана при усвояването на кредита от сумата по него, срещу която лихвата за целия срок на договора била фиксирана. Общата стойност на плащанията възлиза на 8 791, 20 лв., а на договорната лихва – на 4 791, 20 лв.

 Кредитополучателят се задължил да върне отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената лихва на 48 равни месечни погасителни вноски всяка по 183, 15 лв., с първа вноска на 20.09.2017 г. и последна – на 20.08.2021 г.

 Ответникът е преустановил погасяването на кредита от 20.02.2018 г. и съгласно чл.5 от общите условия настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, считано от 20.03.2018 г. – падежа на втората непогасена вноска.

На длъжника е начислена и лихва за забава съгласно чл.5 от общите условия за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 431, 72 лв.

Ответникът е заплатил общо 1015, 75 лв., с които е погасил договорна лихва в размер на 1005, 73 лв. и главница – 10, 02 лв.

С приложение 1 от 09.08.2018 г. към договор за цесия от 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /цедент/ и ищеца като цесионер описаното вземане от ответника е прехвърлено на ищеца. На основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, което следва да бъде направено с връчването на исковата молба.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 226/2019 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, като впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В постъпилия писмен отговор се оспорва иска като неоснователен. Оспорва се уведомяването на длъжника за цесията съгласно изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД. Оспорено е получаването на сумата по кредита. Твърди се, че клаузите на договора са неравноправни. Направено е възражение за нищожност на договора поради несъответствие с изискванията на чл.11 ЗПК, както и на клаузата за договорна лихва като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-13765560 от 21.07.2017 г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Е.П.З., с размер на кредита 4000 лв., с уговорена „такса ангажимент” – 140 лв., лихвен процент 35, 18 %, ГПР 44, 51 %, с 48 месечни погасителни вноски съгласно представен погасителен план, в които са включени и плащанията на застрахователната премия по сключената застраховка на плащанията в размер на 1075, 20 лв. В раздел „удостоверявания” е уговорено, че с полагането на подписа си кредитополучателят удостоверява получаването на сумата по кредита. При  неплащане на една или повече месечни вноски намира приложение чл.5 от договора: дължимо е обезщетение за забава, като при просрочване на две вноски, от падежа на втората вземането става предсрочно изискуемо в пълния му размер.

Ищецът е представил и рамков договор за цесия от 27.07.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за прехвърляне на вземания, включително по процесния договор, видно от приложение 1 от 09.08.2018 г. към договора; пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците за цесията и уведомление до ответника.

Приложено е ч.гр.д. № 226/2019 г. по описа на ДнРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Видно от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, сумата по кредита е преведена по банковата сметка на ответника на 21.07.2017 г., като той е направил само пет погасителни вноски на обща стойност 1015, 75 лв.; размерът на неплатените задължения е: главница – 3900, 38 лв., застраховка – 89, 60 лв., договорна лихва – 2956, 67 лв.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 226/2019 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор - сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, както и поемането на задължение от ответника да върне заетата сума с договорената възнаградителна лихва и такса „ангажимент”; сключването на договора за цесия.

С доклада по делото е прието за безспорно сключването между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Е.П.З. на договор за кредит с номер PLUS-15064895 от 21.07.2017 г. Не е спорно и се установява от събраните доказателства превеждането на сумата по кредита по посочената в договора банкова сметка ***. По този начин по делото е установено получаването от ответника на сумата по кредита и поемането от него на задължение да я върне, ведно с договорената лихва.

Изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на цедента. В конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на иска. Към исковата молба е приложено уведомление до него, като с връчването на исковата молба и приложенията уведомяването за цесията е извършено надлежно - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Цесията легитимира ищеца като носител на процесните вземания.

Ответникът не е оспорил наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост на всички вземания по договора, настъпила в съответствие с клаузата на чл.5, предвид преустановяването на плащанията.

Основателно е възражението за неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК: в представения погасителен план се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи /такива в конкретния случай има, предвид включената в погасителните вноски съответна част и от застрахователната премия по договора за застраховка/. Подробна справка за видовете плащания, включени във всяка погасителна вноска, е представена едва на вещото лице по назначената счетоводна експертиза.

Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо погасената част от задълженията по договора възлиза на 1015, 75 лв. Поради това остава дължима сумата 2 984, 25 лв. – главница; за установяването на вземане за тази сума искът е основателен.

Следователно предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземане, възникнало на основание договор за кредит с номер PLUS-15064895 от 21.07.2017 г., следва да се уважи за сумата 2984, 25 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата, а за разликата до претендираните 3989, 98 лв. – главница по договора, както и за сумата 2 956, 67 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2018 г. – 20.08.2021 г., и сумата 431, 72 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, следва да се отхвърли.

Доколкото отхвърлянето на установителните искове не е обосновано с липса на настъпила предсрочна изискуемост за вземанията по договора, не е налице процесуалното условие за разглеждане на предявените осъдителни искове, обосновани с уведомяването на ответника с исковата молба за настъпилата предсрочна изискуемост.

 На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 180, 30 лв., възнаграждение на вещо лице – 300 лв., за особен представител на ответника – 698, 92 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 511, 70 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 226/2019 г. по описа на ДнРС /в размер на 147, 57 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 79 лв.

 

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.П.З., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, вземане, възникнало на основание договор за кредит с номер PLUS-15064895 от 21.07.2017 г., в размер на 2 984, 25 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземане за главница по договора за разликата до претендираните 3989, 98 лв., както и за сумата 2 956, 67 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2018 г. – 20.08.2021 г., и сумата 431, 72 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

ОСЪЖДА Е.П.З., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 511, 70 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 226/2019 г. по описа на ДнРС съразмерно съразмерно с уважената част от исковете в размер на 79 лв.

Посочената от ищеца банкова сметка ***: ***, в „Обединена българска банка” АД.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: