Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.06. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на деветнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 8077
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 14.04.2020 г. по гр.д.№ 45406 по
описа за 2018 г. СРС, Второ ГО, 55-ти състав се: ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу Р.К.М., искове по чл.149 ЗЕ за
заплащане на сумите 298.23 лева за доставена топлинна енергия и 13.70 лева за
дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр.София,
ул*******, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., ведно със законната лихва от
10.07.2018г. до окончателното плащане, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумите 61.69 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и
3.52 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
15.09.2015г. – 13.04.2018г., като неоснователен; ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, срещу В.Б.И., искове по чл.149
ЗЕ за заплащане на сумите 298.23 лева за доставена топлинна енергия и 13.70
лева за дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се
в гр.София, ул*******, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., ведно със
законната лихва от 10.07.2018г. до окончателното плащане, както и по чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 61.69 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия и 3.52 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2015г. – 13.04.2018г., като недоказани; ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, срещу К.Б.М.,
искове по чл.149 ЗЕ за заплащане на сумите 298.23 лева за доставена топлинна
енергия и 13.70 лева за дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент
№ 5, находящ се в гр.София, ул*******, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г.,
ведно със законната лихва от 10.07.2018г. до окончателното плащане, както и по
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 61.69 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и 3.52 лева – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.09.2015г. – 13.04.2018г., като недоказани.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС.
Така постановеното решение се
обжалва в частта, в която са отхвърлени претенциите на ищеца- въззивник пред
настоящата инстанция, срещу ответниците К.Б.М. и В.Б.И.. Излагат се доводи за
допуснато нарушение на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, като въззивникът счита,
че неправилно СРС е приел, че ответниците не са потребители на топлинна
енергия. Въззивникът твърди, че представеното от него молба с искане да бъде
подновена договорната ипотека, учредена за дълг на З. М., в която се твърдяло,
че топлоснабденият имот е собственост на А. В. Р.доказва нна, че
ответниците са потребители на топлинна
енергия. Аргумент за това било и правилото на чл.167, ал.3 ЗЗД, в което било
посочено, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването
на договора, принадлежат на лицето, което я учредява. В противен случай
ипотеката била нищожна. Ипотеката подлежала на вписване и действието й траело
10 години от деня, в който е извършено. Без значение било кой е титуляр на
партидата; последното имало само вътрешно-счетоводно значение. Без значение
било и дали лицето е ползвало топлинна енергия или не.
Иска се от съда да отмени
решението на СРС и да уважи така предявеният иск, изцяло. Претендира
направените разноски.
В частта по отношение на ответницата Р.М. решението, като необжалвано, е влязло
в сила.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответниците К.Б.М.
и В.Б.И.. От назначеният им особен представител се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не
взема становище по въззизвната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 14.04. 2020 г., а въззивната жалба е подадена на 22.04.2020
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва СРС
е отхвърли исковете по чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че от събраните по делото данни се установява,
че ответниците К.Б.М. и В.Б.И. са племенници на А.В.Р., за която ищецът твърди
да е собственик на процесния топлоснабден имот с аб.№ 124952.
По делото от ищеца бил представен
договор за цесия от 29.12.2011 г.
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като цедент и „ОТП Ф.Б.“ ЕООД като цесионер, с
който договор банката била продала вземането си по договор с кредитополучател З.
Ю. М.. В този договор било посочено, че вземането е било обезпечено с договорна
ипотека върху ап.№ 5, находящ се в гр.София, ул.“*******, обективиран в нот.акт
от 2007 г. В този договор, обаче, не било посочено кой е собственик на имота.
Представена била и молба от цесионера до съдия по вписванията при СВ-гр.София с искане за подновяване на
договорната ипотека за имота, учредена за дълг на З. Ю. М., в която молба се
твърдяло, че имота е собственост на А.В.Р.. Тази молба била вписана. Доколкото
тежестта следвала имота, без значение било дали същият все още е собственост на
А.В.Р. или не. Към молбата за подновяване на договорната ипотека бил приложен
само нот.акт за учредяването й, но не и акт за собственост. По делото не били
представени доказателства, нито били заявени доказателствени искания за
установяване обстоятелството, че собственик на процесния имот е била А.В.Р.;
нито актът за учредяване на ипотека бил представен, нито акт за собственост на А.Р..
С оглед тези си констатации СРС е достигнал до извода, че представените от
ищеца доказателства не потвърждават довода му, че собствеността на процесния
имот е преминала в патримониума на племенниците на А.Р., деца на починалия й
брат. С доклада по чл.140 ГПК били дадени изрични указания до ищеца, но от
последния не били предприети никакви процесуални действия. Имотният регистър
бил публичен и ищецът можел да се снабди с данните вписани по партидата на
имота, респ. с акта за собственост.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Съдът е сезиран с осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 и чл.153 ЗЕ /каквато е правилната правна квалификация/
и по чл.86, ал.1 ЗЗД. От ищеца се твърди, че ответниците не са заплатили
доставената от него и потребена от ответниците стойност на топлинна енергия за
недвижим имот, аб.№ 124952 в общ размер на 1131,43 лв., от които 935,79 лв.-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., отразена в Обща фактура от 31.07.2015
г. за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и по Обща фактура от 31.07.2016 г.
за отоплителен сезон 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., както и сумата в размер на
185,08 лв. – лихва за забавеното издължаване на главницата за периода от
15.09.2015 г. до 13.04.2018 г., както и сума за дялово разпределение в общ
размер на 51,66 лв. от които главница - 41, 10 лв. и лихва за забавеното му
издължаване –10,56 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.
Претендирана е и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите по главниците.
Претенциите на ищеца са насочени
срещу ответниците, въззиваеми в настоящето производство като наследници на А.В.Р..
Следва да отбележим, че спорно по делото е дали изобщо
ответниците са потребители на топлинна енергия; още с отговора по исковата
молба е било оспорено наличието на облигационното отношение.
Въззивната
инстанция споделя мотивите на СРС и по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се
считат и за мотиви на настоящето решение.
Противно
на твърдяното от въззивника, от представените с исковата молба доказателства не
се установява процесния недвижим имот да е бил собственост на А.Р. за периода,
за който се претендират от ищеца, вземанията на топлинна енергия, респ. след
смъртта й на 09.11.2010 г. топлоснабденият имот да е преминал в патримониума на
ответниците, въззиваеми страни в процеса.
Действително,
в представения договор за цесия от
29.12.2011 г. е посочено, че процесния имот е предоставен като обезпечение
и е била учредена ипотека в полза на Банката. Вземането, което е било
прехвърлено по силата на този договор от страна на Банката е произтичало от
договор за кредит от 07.08.2007 г. с
кредитополучател З. Ю. М., която е трето за настоящия процеса лице. Това,
обаче, по никакъв начин не доказва тезата на ищеца, че имота е бил собственост
на А.Р., която е починала на 09.11.2010
г., т.е. 1 година преди цесията.
Действително,
в молбата си от 14.07.2017 г. до
съдията по вписванията цесионерът е посочил, че договорната ипотека е учредена
върху недвижим имот собственост на А.В.Р.. Самият договор за учредяване на
ипотеката не е представен /описан като приложение № 1 към това писмо/, нито е
представен документ за собственост на името на А.В.Р..
Писмото на
ЧСИ Н.М.от 18.06.2010 г. по изп.д.№ 20108410401830 до службата по вписванията
за налагане на възбрана също не изпълнява функциите за титул на собственост.
Съгласно
приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 14.03.2014 Г. ПО ТЪЛК.
Д. № 6/2013 Г., ОСГТК НА ВКС, т.5.
Принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на
ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана
или запор.
Следва
да отбележим, че тезата на ищеца се опровергава от представените от самия него
писмени доказателства- цедираното вземане е свързано със задължение на трето за
спора лице - З. Ю. М., а възбранения имот се твърди да е собственост на А.В.Р..
Видно от
доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 16.01.2020 г.
първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните
като е указал на ищеца, че следва да установи възникнало облигационно отношение
между страните като докаже, че ответниците са собственици на имота.
Ищецът не
е предприел никакви процесуални действия по събиране на доказателства при така
указаната му доказателствена тежест поради което правилно СРС е приложил
последиците от това поведение на ищеца.
Като краен извод решението е
правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемите се представляват от особен представител комуто беше присъдено възнаграждение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.04.2020 г. по гр.д.№ 45406 по описа за
2018 г. СРС, Второ ГО, 55-ти състав, в
частта, в която се: ОТХВЪРЛЯТ предявените от „Т.С.“ ЕАД, срещу В.Б.И., искове при правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.150 и чл.153 ЗЕ за заплащане на сумите 298.23 лева за
доставена топлинна енергия и 13.70 лева за дялово разпределение за топлоснабден
имот – апартамент № 5, находящ се в гр.София, ул*******, за периода
01.05.2014г. – 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 10.07.2018г. до окончателното
плащане, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 61.69 лева – лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия и 3.52 лева – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015г. –
13.04.2018г., като недоказани, както и
се ОТХВЪРЛЯТ предявените от „Т.С.“ ЕАД,
срещу К.Б.М., искове при правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 и чл.153 ЗЕ за заплащане на сумите 298.23 лева за доставена топлинна
енергия и 13.70 лева за дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент
№ 5, находящ се в гр.София, ул*******, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г.,
ведно със законната лихва от 10.07.2018г. до окончателното плащане, както и по
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 61.69 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и 3.52 лева – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.09.2015г. – 13.04.2018г., като недоказани,
както и в частта за разноските.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: