Р Е Ш
Е Н И Е
№ 682/30.11.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на дванадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 510
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Мобилтел" ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1
от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/ срещу Г.Ю.Х..
Ищецът твърди, че сключил с
ответницата договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален
потребителски номер ****** от 20.01.2014 г. при условията на тарифен план Мтел Смарт за срок от 24 месеца и договор с индивидуален
потребителски номер ****** от 28.07.2014 г. при условията на тарифен план Мтел Трансфер S за срок от 24 месеца. Съгласно чл. 22.3.5. от
Общите условия на мобилния оператор всички услуги се заплащали в зависимост от техния
вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел. Заплащането на услугите
се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавал абонатите от
задължението им за плащане па дължимите суми - чл. 26 ОУ. А в чл. 27 ОУ били предвидено,
че плащането на посочената във фактурата сума се
извършвало в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. По договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер ******
от 20.01.2014 г. били издадени следните фактури: фактура № *********/19.01.2015 г., с падеж на
плащане 03.02.2015 г., за отчетен
период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни
услуги за сумата от 1,01 лв.; фактура № *********/19.05.2015 г., с падеж на плащане 19.05.2015 г., за отчетен период от 16.04.2015 г. до 15.05.2015 г., неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги за
сумата от 166
лв. Тъй като ответницата не заплатила в срок тези дължими към оператора суми, ищецът прекратил едностранно предсрочно сключения договор за
далекосъобщителни услуги и да й начислил посочената неустойка. Освен това
ответницата му дължала и лиха за забава върху
главницата в размер на 0,30 лв. за периода от 04.02.2015 г. до 24.07.2017 г. По договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга с номер ****** от 28.07.2014 г. били издадени следните фактури: фактура
№ *********/27.10.2014 г., с падеж на плащане 11.11.2014 г., за отчетен период
от 23.09.2014 г.до 22.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 16.80 лв.; фактура № *********/27.10.2014 г., с падеж на плащане
11.11.2014 г., за отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 16.90 лв.; фактура № *********/27.11.2014
г., с падеж на плащане 12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г. до 22.11.2014
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 176.12 лв.; фактура №
*********/27.11.2014 г., с падеж на плащане 12.12.2014 г., за отчетен период от
23.10.2014 г.до 22.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 16.90 лв.; фактура № *********/28.12.2014 г., с падеж на плащане 12.01.2015 г., за отчетен
период от 23.11.2014 г. до 22.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 16.90 лв.;
фактура № *********/26.01.2015 г., с падеж на плащане 10.02.2015 г., за отчетен
период от 23.12.2014 г. до 22.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 16.90 лв.;
фактура № *********/26.02.2015 г., с падеж на плащане 13.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 16.90 лв.;
фактура № *********/26.03.2015 г., с падеж на плащане 10.04.2015 г., за отчетен
период от 23.02.2015 г. до 22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 16.90 лв.;
фактура № *********/01.04.2015 г., с падеж на плащане 01.04.2015 г., за отчетен
период от 23.02.2015 г. до 22.03.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 23.02.2015.; фактура №
*********/28.04.2015 г., с падеж на плащане 13.05.2015 г., за отчетен период от
23.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 219.70 лв. Тъй като ответницата не
заплатила в
срок и тези
дължими към оператора суми, ищецът прекратил едностранно предсрочно сключения договор за далекосъобщителни услуги и да й начислил посочената неустойка. Освен това ответницата му дължала и лиха за забава върху главницата в размер на 114,72 лв. за периода от 14.05.2015 г. до 24.07.2017 г. По отношение на клаузата
за неустойка се поддържа, че тя била рагламентирана в договорите за мобилни услуги и в Общите условия на оператора, които били неразделна част от
индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните – чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ. Сочи
се и че за тези суми ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. № 2143/2017 г. по описа на PC Хасково и била издадена заповед за изпълнение, но
в законоустановения срок ответницата подала възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът има следните вземания спрямо него, както следва: 515,02
лева - главница за потребени и незаплатени услуги по договор ****** от
28.07.2014 г.; 186,30 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор ******
от 28.07.2014 г. и 166 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор ******
от 20.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство
и в развилото се заповедно производство.
Ответницата, чрез назначения й особен представител адв. М.А.
***, оспорва
исковете като допустими, но неоснователни. Твърди, че в представените от ищеца договори липсвало
саморъчно написани трите имена на абоната, което било задължително изискване за
законосъобразност на документите; не били представени документи за покана за
доброволно плащане, след които се определяли мораторната лихва и размера на
неустойката; не бил конкретизиран вида на неустойката и очакваните вреди от
неизпълнението; не бил конкретизиран размера на главницата и неустойката по
месеци, с което се нарушавал принципа за справедливост и водело до
неоснователно обогатяване на доставчика за сметка на потребителя. Предвид
изложеното се моли да се отхвърлят предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите
на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени посочените
по-горе документи и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба
съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2143/2017 г. по описа на РС-Хасково, приложено
като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 19881/24.08.2017 г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение № 1146/28.08.2017
г. за процесните вземания, ведно със законната лихва върху главницата от 22.08.2017
г. до изплащане на вземането, както и направените разноски – 25 лв. за държавна
такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 09.01.2018 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които
са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед
за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете са
неоснователни, като съображенията за това са следните:
От приетите
и двустранно подписани договор № ********* от 20.01.2014 г. и приложения към него по несъмнен начин се
установява, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, по
силата на което дружеството - мобилен опрератор е трябвало да предоставя
мобилни услуги срещу задължението от страна на ответницата да заплаща дължимото възнаграждение за това. В случая, обаче не се установява при условията
на пълно и главно доказване твърдението на ищеца, че през процесния период е изпълнил точно своите договорни задължения, като е осъществил уговорените мобилни
услуги, чиято стойност съответства на посоченото в представените фактури. Това е така, защото последните не са подписани от
ответника и са оспорени от неговия процесуален представител, а по своята правната характеристика представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК,
обективиращи
изгодни за
техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална, но не и
материална доказателствена сила, поради което следва да се преценяват от съда наред с всички останали доказателства по делото, като при
оспорването им в тежест на съставилата ги страна е да установи с допустимите от ГПК доказателствени
средства, че документирането на съдържащите се в тях данни е надлежно извършено
и съответства на доставени и ползвани от абоната конкретни мобилни услуги. Тъй като това не е сторено и съобразно въведения в чл. 154, ал. 1 ГПК принцип
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, е необходимо
да се приеме, че тези правнорелевантни факти не са се осъществили в обективната
действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици. Тук е уместно да се
отбележи и че съгласно трайната съдебна практика
основанието за плащане не е фактурата, а извършването на съответната престация
/в случая предоставянето на мобилни услуги/, а както се посочи по-горе, такава не е доказана в настоящото производство.
По отношение
на претендираните неустойки най-напред следва да се посочи, че твърденията на
ищеца, че именно неплащането на ползваните далекосъобщителни услуги по
процесните договори съставлява основание за ангажиране на отговорността на
ответника за тях, също останаха недоказани в настоящото
производство. В тази връзка са представени единствено два броя фактури - № *********/19.05.2015 г. за сумата от 166 лв. и № *********/01.04.2015 г. за сумата от 186,30 лв., но от тях не става ясно по кой договор и на какво
основание са начислени, както и периодите,
за които се отнасят. При положение, че не се установява
развалянето на процесните договори, и то при спазване изискванията на чл. 87 ЗЗД, не може да се счете,
че са настъпили последиците от развалянето и съответно, че са налице основания
за дължимост на неустойки. Отделно от това съдът намира неустоечните клаузи за
нищожни поради накърняване на добрите нрави, за което се следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г.
на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга,
в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за
сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. В този смисъл е и задълбителната практиката
на ВКС - Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. Както се посочи по-горе, съдът следи
служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия
случай. В този смисъл е и цитираното вече Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Ето защо предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
92, ал. 1 ЗЗД са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото, единствено ответницата има право на разноски,
но такива не
следва да й бъдат присъждани поради липсата
на изрично заявена претенция и на доказателства за извършването им.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Мобилтел" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш" № 1 срещу Г.Ю.Х., ЕГН **********
***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за установяване
по отношение на Г.Ю.Х., че „Мобилтел"
ЕАД има следните вземания спрямо нея,
а именно: 515,02 лева - главница за потребени и
незаплатени услуги по договор ****** от 28.07.2014 г.; 186,30 лева - неустойка
за предсрочно прекратяване на договор ****** от 28.07.2014 г. и 166,00 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор ****** от 20.01.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2143/2017 г. на Районен съд - Хасково до окончателното й изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.