Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….06.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Е
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното
от съдия Генжова в.гр.дело № 1203 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №20272073/09.12.2020г.,
постановено по гр.д. №36453/2020г. по описа на СРС, 62 състав, е осъдена Столична
Община, район Искър, да заплати на З. „Б.И.“ АД сумата от 367,72 лева, ведно
със законната лихва, считано от 07.08.2020г. до датата на изплащане, както и
разноски – 550 лева.
Постъпила е
въззивна жалба срещу решението от ответника в производството Столична Община,
чрез пълномощника юрисконсулт Н.М.. В жалбата се излагат оплаквания, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с
процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че в мотивите и диспозитива на
решенето липсват конкретни данни, чрез които да се индивидуализира спорното
право. Не били обсъдени с необходимата конкретика и задълбоченост доводите на страните
и направените от ответника възражения с писмения отговор във връзка с
регресното право на застрахователя. Решението било постановено преди делото да
е изяснено от фактическа и правна страна, тъй като разпитът на призования
свидетел бил осъществен в отсъствието на представители на страните, поради
което същите били лишени от възможността да направят доказателствени искания и
да представят нови доказателства във връзка с показанията на свидетеля, които
водели до изключване на безспорността на някои факти по делото, а именно
относно заплатеното застрахователно обезщетение. Не било установено наличието
на дупка с посочените размери на пътното платно и разположението на процесния
автомобил. Не били обсъдени възраженията на ответника относно формата на
застрахователния договор. В противоречие с процесуалните правила било оставено
без разглеждане възражението на ответника за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, като не била съобразена и фактическата и правна сложност на
делото. Поддържа се, че в изпълнение на своите задължения за поддръжка на
общинските пътища, Столична Община сключва договори с дружества, изпълняващи
тази дейност в условията и по реда на ЗОП, като по отношение на поддръжката на
ул. „Васил Левски“ в с. Казичене бил сключен договор
№СОА15-РД55-272/04.06.2015г. В изпълнение на договора бил съставен протокол за
месечна инспекция, от който било видно, че пътната настилка отговаря на
съответните индикатори. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната
страна З. „Б.И.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.Д.. Въззиваемата страна
счита, че решението е правилно и законосъобразно. Поддържа, че от събраните по
делото доказателства е безспорно доказано наличието на несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. От изслушаното и прието заключение на
съдебно-автотехническата експертиза се установявали вида на щетите по
автомобила и техния размер, както и била доказана причинно-следствената връзка
между настъпилото ПТП и щетите. Стойността на ремонта на увредения автомобил
била заплатена от застрахователя на автосервизите, които са го извършили въз
основа на издадени възлагателни писма, както и била заплатена сумата в размер
на 60 лева за репатриране на автомобила. С оглед изложеното моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съдът, като
обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба доводи, че решението не съдържа реквизитите на
съдебно решение, както и, че същото е необосновано, тъй като формираната воля
на съда за уважаване на иска е ясна, както и са посочени мотивите на съда за
това, макар и изложени лаконично.
Софийски районен съд е сезиран с предявен от З. „Б.И.“
АД *** иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.06.2019г.
Д.Т.Г., управлявайки МПС „Фолксваген Фаетон“ с рег. №****, собственост на Д.Й.Г.,
при движение в с. Казичене, СО, по ул. „Васил Левски“ с посока на движение от
ул. „Липите“, към ул. „Александър Стамболийски“ и пред №48 попада в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, при което на МПС са
нанесени материални щети. Твърди, че собственикът на МПС „Фолксваген Фаетон“ с
рег. №****, е имал сключен договор за застраховка „Каско” с ищцовото дружество,
застрахователна полица №Е19610005734, валидна за периода от 12.04.2019г. до 11.04.2020г.
Навежда твърдения, че изплатил сумата, необходима за отстраняване на щетите, в
размер на 351,72 лева, с което твърди, че встъпил в правата на застрахования
против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Твърди, че
отправил регресна покана до ответника за доброволно възстановяване на платеното
обезщетение, но плащане не постъпило. Ето защо, ищцовото дружество моли съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати
претендираното вземане, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното му изплащане, както и направените по делото
разноски.
Ответникът Столична Община
оспорва изцяло предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на
дупка в посочения участък, която да е станала причина за ПТП. Прави възражение
за съпричиняване на вредите от водача на автомобила. Оспорва наличието на
основание за възникване на отговорността на застрахователя. С оглед изложеното
моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съставен е протокол за ПТП №1742183/20.06.2019г., в
който е отразено че МПС „Фолксваген Фаетон“ с рег. №****
се движи по ул. „Васил Левски“ от ул. „Липите“ към ул. „Ал. Стамболийски“, като
пред №48 попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Установява се от събраните по делото доказателства, че
между ищеца и собственика на МПС „Фолксваген Фаетон“
с рег. №**** е бил сключен договор за
застраховка „Каско” застрахователна полица №Е19610005734, валидна за периода от
12.04.2019г. до 11.04.2020г., в сила към датата на процесното ПТП.
На 20.06.2019г. е постъпило при ищеца заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е образувана
преписка по щета №**********, по която на
автосервизите, извършили ремонта на автомобила, и за репатриране на същия са
заплатени от застрахователя суми в общ размер на 351,72 лева. Представена е по
делото регресна покана от ищеца до ответника с изх. №01.10.2019г., но липсват
данни за връчването й на ответната страна преди подаване на исковата молба.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът
кредитира изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице щетите по МПС „Фолксваген Фаетон“ с рег. №**** се намират в пряка
причинно – следствена връзка с процесното събитие, като стойността на
причинените вреди по средни пазарни цени възлиза на 390,67 лв. Разпитан пред
съда в качеството на свидетел, водачът на автомобила Д.Т.Г. разказва, че в
платното, в което се движел, имало спряла кола, поради което, за да избегне
удара, навлязъл в насрещното движение и по този начин попаднал в дупката.
Колата била спряла в началото на кръстовището и нямала пуснати светлини.
Извикал Пътна помощ и се прибрал с нея. Свидетелят посочва, че не бил
обезщетен, тъй като застраховката била на разсрочено плащане и трябвало да го
плати, за да бъде обезщетен. Било записано, че са заменени части по колата,
които в действителност не били заменени. Полицейският служител начертал скицата
и направил първичен оглед на автомобила, както и установил, че автомобилът
трябва да бъде репатриран. Дупката била с диаметър около 60 см и поне 15 см
била дълбока с ръбове. От удара се спукала въздушната възглавница. Свидетелят
посочва, че се движел с не повече от 30-40 км/ч. Било в светлата част на
денонощието. Дупката не била сигнализирана.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
от Закона за задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за
предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД
от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Въззивният съд намира, че по делото са доказани в
съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.
Установява се по делото, че между ищеца и собственика
на МПС „Фолксваген Фаетон“ с рег. №**** е бил
сключен договор за застраховка „Каско” в сила
към датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило за репатриране и ремонт
на автомобила суми в общ размер на 351,72 лева.
Съдът не кредитира показанията на св. Гроздев в частта, в която същият посочва,
че не е бил обезщетен за събитието, тъй като в тази част показанията му
противоречат на събраните по делото доказателства. Представени са възлагателни
писма, въз основа на които е извършен ремонт на увредения при ПТП автомобил в
посочени от застрахователя автосервизи, фактури и платежни нареждания за
заплащане на стойността на ремонта, а в кредитираното заключение на САТЕ се
посочва, че от представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага
извода, че щетите по автомобила се намират в пряка причинно – следствена връзка
с процесното ПТП. Неоснователно е и възражението на въззивника във връзка с валидността
на застрахователното правоотношение, тъй като липсвали доказателства за
заплащане на застрахователната премия. Съгласно чл.
187 от КЗ застрахователният
договор влиза в сила след внасяне на първата вноска от разсрочената премия,
освен ако в закон или в договора е предвидено друго. В настоящия случай е
уговорено разсрочено плащане на премията, като първата вноска от разсрочената
премия е платена от застрахования при сключване на договора и преди датата на
събитието. Следователно застрахователното събитие е настъпило в срока на
застрахователното покритие.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките
за ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото – Столична Община.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са
републикански и местни”, като републикански пътища са автомагистралите и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са
общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с чл.3,
ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1, т.4 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация общинските пътища са общинска
публична собственост. Именно това е и основанието на законодателят да възложи
на общините задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане– чл. 31 от
Закона за пътищата. Списъците на републиканските и общинските пътища и
промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на
министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с
кметовете на общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват съвместно по
взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта. Съдът,
като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП, намира, че
произшествието е настъпило на общински път.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира,
че неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице –
изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав
по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени
от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите
и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
В процесния случай съдът намира, че по делото
безспорно се доказа, че длъжностните лица от администрацията на ответника са
бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл.
167 от ЗДвП, т.е налице е неизпълнение на законово задължение.
Механизмът на ПТП се установява от съставения протокол
за ПТП, от показанията на разпитания в качеството на свидетел водач на
автомобила, и от кредитираното заключение на вещото лице по допуснатата САТЕ.
Вещото лице посочва, че всички увреждания по автомобила са в причинно –
следствена връзка с ПТП.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното
ПТП, респ. на вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат от
неизпълнение на задълженията на длъжности лица на ответника да поддържат
изправността на пътя.
Обемът на отговорността при деликт се определя от
закона – той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/,
а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая ищецът
е ангажирал доказателства, че е заплатил за ремонт на увредения вследствие на
ПТП автомобил сумата от 351,72 лева, която сума е по-малка от посочената от
вещото лице стойност на щетата по средни пазарни цени в размер на 390,67 лева.
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване от страна на застрахования
водач, тъй като не е установено по делото нарушение от страна на последния на
задължение по ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е основателен и
доказан в пълния му предявен размер от 376,72 лева, с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски
съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20272073/09.12.2020г., постановено по гр.д. №36453/2020г. по описа на СРС, 62
състав, с което е осъдена С. О.
да заплати на З. „Б.И.“ АД сумата
от 376,72 лева - регресно вземане за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение на застрахованото
лице по договор за застраховка „Каско“, застрахователна
полица №Е19610005734, валидна за периода от 12.04.2019г. до 11.04.2020г., по щета №**********, в качеството му на собственик на МПС „Фолксваген Фаетон“ с рег. №**** за претърпени имуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 20.06.2019г., при което при движение в с. Казичене, СО, по ул. „Васил Левски“ с посока на движение от
ул. „Липите“ към ул. „Александър Стамболийски“ и пред №48, автомобилът попада в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 07.08.2020г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. О.
да заплати на З. „Б.И.“ АД разноски за въззивното производство в размер на 100
лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.